milena fuchedjieva

Mike Posner - Looks Like Sex

2012-02-02T13:48:00.000-08:00

лъжкиня

2012-02-02T04:46:00.000-08:00

виж, любима, как лъже

как ме излъга

как ме е лъгала

ти ме обичаш като никоя друга

а тя ме е лъгала

лъгала

"обичам те", казвах й

лъгала

ехото, любима, ме обича повече

провинция и анорексична нега

сънища в предела на площада

идеално лекарство за жадни градски поети

попаднали на градски хищници

не, не драскам по гърба ти

наблюдавам преяла

бел.автора: без да искам го изтрих и сега го поствам пак.

"дневникът на дракула" - танцов спектакъл на мила искренова с балет арабеск

2012-02-02T04:42:00.000-08:00

написах серия от поетични текстове за предстоящото представление на мила искренова с балет арабеск със специалното участие на деян донков и биляна петринска.

дракула си пише дневника и философства над човешкия свят, как се чувства в него, как се влюбва и как се кандидатира за министър-председател. имаме цяло интервю на журналистката виктория недева (надявам се да няма журналистка с такова име) с политикът дракула в което той обяснява политическата си платформа и какво иска да направи за българия и хората:)

вампирската тема ми е изключително любима. неживите живи, които се хранят с живот. безсмъртието им като нещо ужасно, и като ужасяващ кич. сложните им отношения с хората. властта на кръвта. невъзможната любов между смъртта и безсмъртието. сексапила на желанието за кръв.

вероятно малка част от текста ще остане, защото все пак това е танцов спектакъл, не театрална постановка, но по-нататък ще ги направя цялостно достъпни на някакъв носител.

това е фотосесия без претенции. нищо не е подготвяно, просто си взех фотоапарата и се въртях снимайки около деян донков, биляна петринска и двамата красиви балетисти от арабеск на които все още не знам имената. все още няма нито декори, нито костюми, нито грим, нито осветление. осветителят беше така добър да се съгласи да ми пусне една червена и една бяла светлина на стратегически места за да има нещо повече от дежурния ред прожектори.

тези снимки са в някаква степен случайни въпреки, че при добрите актьори нищо не е случайно и деян и биляна ясно го показват.

премиерата ще е на 24 февруари в държавния музикален театър "стефан македонски". ще има само по 2 представления на месец, затова е добре овреме да се купуват билети:) ще каня приятели обаче на 10 март, защото в края на февруари няма да съм в българия.

нощният ми живот с гари купър и дневният с давос

2012-01-30T01:13:00.000-08:00

Вквантовата физика безкраен брой от податомни частици изскачащи от нищото,съществуват в многобройни състояния, и могат да бъдат наречени общност от възможности.Тези частици не съществуват до момента в който не започнат да бъдат наблюдавани.

тази нощ наех великолепен етаж от къща обзаведен с разкошни стари мебели в петролно-синьо от този мъж. в първия момент не го познах, вече беше възрастен, около 75 годишен, с прошарена коса и имаше мустаци. в момента в който осъзнах, че е гари купър, се замислих защо му е да дава етаж от къщата си под наем при положение, че е холивудска звезда, но установих, че отдавна не е снимал главна роля и времената са такива, че явно не му плащат достатъчно дивиденти:)

после отнякъде се появи баба ми, после изчезна, после загубих някакво палто и го търсих, после се катерих нагоре-надолу по някакви горски склонове и непрекъснато се натъквах на ленивци. ленивците са застрашен вид. моите ленивци не приличаха на истинските, бяха съвсем мънички, пухкави като играчки и нямаха нокти. беше приятно да виждаш, че има много от тях. явно подсъзнателно съм притеснена за тяхното изчезване.

новините от давос са, че богатите досега са се държали към бедните като към субатоми от квантовата физика - бедните не са съществували до момента до който не са започнали да ги наблюдават. и сега това наблюдение притеснява богатите, защото субатомите май започват да се бунтуват. и нямат отговор какво да направят за субатомите за да прекъснат бунта преди наистина да се взриви.

европа е на ръба да повлече света още по-надолу.

светът на ленивците е и мой. не съществувам. сънувам света, той сънува мен, какво ще излезе от това, нямам идея, а и, странно, не ме интересува кой знае колко. единствената политика, която наблюдавам и по този начин материализирам, е вътрешната. но не на ниво държава, а на менажиране на способността да оцелееш психически в свят, който не е сигурен дали го има.

Mylène Farmer - California [HQ] + Lyrics!

2012-01-29T12:01:00.000-08:00

А?

2012-01-27T10:48:00.000-08:00

за пръв път в живота си ринах сняг с една голяма лопата. тъмно е, снегът е бял, тишината е хем приятна, хем се чувствам като в любимия ми вампирски филм "let the right one in".

сама в студената нощ с всички призраци от деня и с всяко загребване и хвърляне оставам по-лека и по-сама. защото the right one дори и да е вампир, не е around.

каква странна държава е българия. опака. като се почне от върха, от министър-председателя, президента и жена му, и се стигне до най-обикновени дневни сблъсъци с опакост, тук е страната на огледалния свят.

на две места в офиси на мтел ме питаха дали съм си взела войс устройството. на първото място попитах какво имат предвид под войс устройство, и те с мучене ми показаха кутия със снимка на телефон.

казах им "момичета, войс устройство на български се казва телефон".

понеже в този магазин не можаха да ми свършат работа, отидох в друг и там пак: "взехте ли си войс устройството?"

абе, идиоти, войс устройство е ТЕ ЛЕ ФОН!!!

те се подхилнаха тъповото. "ъхъ".

на репа приятелката ми репаджиика ме пита кога почва сезон 2 на "седем часа разлика", казах й кога и тя радостно възкликна "йессссс!!!" като чиста американка.

в банката ми "процеснаха" услугата.

аз май съм се объркала и съм си в америка, не съм в българия.

обаче докато чаках да стане зелено на светофара, подслушах разговор между момче и момиче:

"нямаш представа как вони на мухъл!!! всичко е подгизнало!"

"къде вони на мухъл?"

"в салона! като влезеш в салона мирише на мухъл от влагата, а в мазето има едни стоманени декори от "крал лир"..."

и аз тогава наистина се заслушах, защото разбрах, че става въпрос за народния театър и за изключителните декори на фичо тороманов за едно много красиво представление на явор гърдев "крал лир".

"декорите са ръждясали от влагата!"

стана зелено и изобщо нямах съмнение, че съм в българия.

уникално красиви, вероятно и скъпи декори за едно великолепно представление случило се не много отдавна РЪЖДЯСВАТ в народния театър, а в салона му мирише на мухъл. къде да съм...няма как да е америка.

защо тези декори ръждясват? ако ще ръждясват, защо не извикат група цигани да изкарат някой лев от тях, а?

А?

Salvatore Adamo - Tombe la neige

2012-01-26T13:57:00.000-08:00

асанж работи за руснаците

2012-01-25T13:01:00.000-08:00

http://www.manager.bg/news/dzhulian-asandzh-shte-vodi-shou-po-ruska-televiziya

отдавна писах, че го подозирам, че работи за тях. прибраха си го за да не го очистят я мосад, я цру.

българският сайт на укилийкс според мен също е ченгесарски.

госпожица ю срещу баце

2012-01-25T00:38:00.000-08:00

очаквайте скоро фанелки и продуктово позициониране с надпис I LOVE Ю. има какво да се продава, но има ли какво да се купи?:)

авторското право зад този слоган е мое;)

"не-българското поведение" на госпожица ю не е нищо повече от типично балкански индивидуализъм, липса на възпитание, своеобразна женска мачовщина. нарцисизъм - "аз съм по-велика от институцията, българия, мъжа ми и всичко останало, правя каквото пожелая."

разбирам прекрасно нарцисизма й, защото аз самата страдам от същата болест, но аз, като феминистка, като една от най-независимите жени, които познавам:), в тази й постъпка не виждам нищо феминистко, нито бунтарско. обикновена БЪЛГАРСКА простащина. можеше да се яви на коронясването на мъжа си, за други появи не е необходима изобщо, но дворцовите интриги явно са над всичко.

американците подкрепят ту един, ту друг, не може човек да им смогне на приумиците за българия, тази ще е най-новата май. госпожица ю срещу баце:))))) в този мач всички голове са в една и съща врата, защото друга няма.

така стават нещата

2012-01-24T15:15:00.000-08:00

- xxxxx, тя е публична или непублична личност? Първа дама ли е или не е първа дама? Щото сега е като "малко бременна".
  21 minutes ago ·
  
  Тя е себе си.
  19 minutes ago · · 1
  
  бойко също е себе си:)))))))
  14 minutes ago ·
  
  Лов ю
  13 minutes ago ·
  
  ми ту
  13 minutes ago ·
  
  лъв ю:)))))))
  12 minutes ago · · 1
  
  яко за слоган на госпожица ю:)
  12 minutes ago ·

Rolling Stones - Hey Negrita

2012-01-24T15:01:00.000-08:00

Moondog - Lament I, "Bird's Lament"

2012-01-24T14:47:00.000-08:00

българите whatever

2012-01-24T14:28:00.000-08:00

има един непреводим на български израз - "whatever". българите не познаваме подобно състояние, което да предизвика подобен израз. нещо като "няма значение", ама много по няма и по значение по много отминаващ начин. винаги се спираме.

интересно интервю на бойко борисов

2012-01-24T04:00:00.000-08:00

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/01/22/1750105_borisov_pred_kevorkian_ministrite_imat_mnogo_znaniia/

в случая интервюиращият няма значение. а и бойко борисов може да надговори всеки. феноменален тип. колкото и да не е ми е кръвна група, не може да не ми е симпатичен.

прямо, ясно, слязъл от колата, скарал се на тираджията, нарича го директно дебил, това е политикът на българия и друг скоро няма да го измести. свикнете.

валентин дьо сен поен - единствената жена-футуристка

2012-01-24T02:47:00.000-08:00

бележка: стар мой текст за единствената жена-футуристка.

“Човечеството е посредствено. Болшинството жени не са нито повече, нитопо-малко съвършени от болшинството мъже. Всички са равни. Всички заслужаватеднакво презрение. Човечеството като цяло никога не е била нищо друго освентерен на културата, източник за създаване на гении и герои от двата секса.”

Валентин дьо Сен Поан, “Манифест на жената-футуристка”, 1912 (отговор наМаринети)

Делят ни цели 100 годиниот това изказване, което за пореден път означава, че всичко отдавна е измисленои ние можем само да фантазираме, че създаденото от нас е “ново”,“изключително”, “откритие” и т.н. Единствените реални открития са в науката итехнологиите. От там нататък всичко е изкуствено ароматизирана плява.Сутрешното ти smoothie пълнос нищо.

Госпожица дьо Сен Поен севоди за единствената жена-футуристка. Само този факт е достатъчен за да знаем,че е била коренно различна от болшинството жени не само тогава, в брилянтното изадъхано начало на миналия век, но и сега, в неочакваната ера на Сара Пейлин –евентуалната вице-президентка на САЩ. Пейлин е олицетворение на средновековниядух, инквизиция преоблечена като Барби. Докато Валентин за която за съжалениесе знае твърде малко, е това, което руши Барбитата, и в този смисъл тя е женатана бъдещето.

Писателка, поетеса, драматург,художничка, основателка на модерното танцово изкуство и журналистка, дьо СенПоен е първата жена написала футуристки манифест. Неин далечен чичо е Алфонсдьо Ламартин. През 1902 организира в дома си литературен салон, където Габриелд’Анунцио й дава прякора“лилавата муза”. В кръга й са Алфонс Муха и Огюст Роден за които тя позира.Приятелството й с Роден е повод той да я нарече “плътската богиня вдъхновиламрамора”, а Валентин пише за него стихове, както и текста Двойнственаталичност на Огюст Роден. През1903 по време на спиритически сеанс среща италианския поет и писател РичиатоКанудо с който заживява в свободна връзка и тогава взима прякорът дьо Сен Поен.Пресата е силно заинтригувана от премиерата на аполонийскитесоарета организирани в дома йпрез 1912г, където Маринети рецитира стихове. Заобиколена от представители нафутуристкото движение, тя чете своя Манифест на жената-футуристка изобразявайки агресивно и войнственоженско поведение, което тя нарича “потентно”, и концептуализира свръх-жената помодел на Ницшеанския свръх-човек.

Валентин дьо Сен Поен развива тезата си, че похотта есила във втори манифест – Манифест напохотта. Манифестите й сапубликувани навсякъде в Европа и тя е официално приета от футуристите като еднаот тях. Но вярна на независимия си интелектуален дух, декларира през 1914 в Journal de debats: “Не съм футуристка, никога не съм била; не принадлежа към никое движение”.

От там нататък животът й еневероятно движение на духа изпратило я в най-различни посоки. Приема исляма,работи за Червения кръст, медитира, създава провалил се Колеж на елитите, ипубликува теософски роман. Близо петдесетгодишна заминава за Египет и се заемасе с каузата на мюсюлманския свят жертва на европейския империализъм. През 1928година е обвинена в предателство и шпионаж за болшевиките. На сбиркитеорганизирани от нея избухва насилие и по време на двумесечен престой в Ливан,Валентин дьо Сен Поен е информирана, че е персона нон грата в Египет. С помощтана генералния секретар на Quai d’Orsay успява да се върне в Египет, но при условие, че прекратява политическатаси активност. Посвещава последните години от живота си на медитация и изучаванена религиите и умира през 1958 г. Погребана е под името Рохия Нур-ел-Дин – Посветенана Висшата Светлина.

Depeche Mode Stripped

2012-01-22T13:11:00.000-08:00

Depeche Mode - Barrel Of A Gun

2012-01-22T12:46:00.000-08:00

Nokia Lumia Live ft deadmau5 lights up London with amazing 4D projection

2012-01-22T12:28:00.000-08:00

всеки да си знае мястото

2012-01-22T04:52:00.000-08:00

това че съм във фейсбук съм качила албум с арт снимки на които не съм съвсем облечена, не означава, че ми се слушат комплименти за циците ми.

имаме нов президент, който не е израстнал закрилян от бсп и дс, а сам се е оправял и то не в българия. успех!

съпругата на президента се държи деморализиращо спрямо нацията. не желае ВЪОБЩЕ да го подкрепи. имаме президентша, която се дистанцира от съпруга си, или съпруга, която се дистанцира от президента си:))) да се разведе или да порастне и да се държи по протокол, защото вече е женена за българия, не за мъжа си, колкото и да й е неприятно.

в курса на радина по енергийно право има саудитски принц. всички студенти били запитани какви са им хобитата. някои отговорили фотография, други готвене, а той казал лов със соколи.

общо взето - всеки да си знае мястото.

това е положението.

завинаги русия 2 и завинаги русия завинаги - овцете са овце завинаги

2012-01-20T01:57:00.000-08:00

"Всичко, което те (Шеврон) искат и за което плащат на правителството е да проучат шепа кладенци"

уорлик в интервю в труд.

да, бедни ми уорлик, правителството "отстъпи" на протестите на младите, защото тези кладенци сега ще ги проучват руснаците за които правителството НЯМА да отстъпи ако ще 100 000 да излязат на протест. но срещу руснаците ще излязат много по-малко и това е абсолютно сигурно. който иска, да се хване на бас с мен. по 2 причини - първо, защото проучванията ще се направят без да се пита. второ, защото тук се протестира много по-организирано срещу америка и това е исторически доказано. протести срещу русия никога не е имало:)

понеже много хора ме питат как можа де съм ЗА проучванията за шистов газ, ето, сега казвам на всички - защото проучвания ще има и вероятно ще започне и да се вади, и имах една надежда. тя беше, че поне веднъж руснаците няма да имат монопол. поне веднъж ще се дели отговорността, печалбата, лоялността, различните практики на работа, отношения, бизнес климат и т.н. и от американци. защото русия е доказала, че е брутален изнасилвач, а американците все пак имат някаква етика. думата морал отдавна не използвам.

да ви е честито, безмозъчни наивници!!!

моля, прочетете:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/01/20/1748978_prof_kristalina_stoikova_zabranihme_shistoviia_gaz_bez/

лилаво теле и модерност

2012-01-19T06:18:00.000-08:00

като прочета постинг говорещ за "ключовите текстове на най-новата модерност (но не и пост-модерност)", веднага кликвам на новината за роденото в сърбия лилаво теле.

завинаги руски

2012-01-18T04:10:00.001-08:00

полша скоро ще е една богата държава независима от руснаците благодарение на големите си залежи от шистов газ. а франция, която я развяват като байряк, защото е наложила мораториум над проучванията, има десетки атомни централи за евтина енергия. no comment, както се казва. тук нито белене, нито газ, но с паметник на армията освободителка в центъра на софия, а българите бедни, недоволни и зависими.

Махалото на Фуко – отзиви от едно интервю на Милена Фучеджиева със Силвестър Сталоун

2012-01-16T08:41:00.001-08:00

(Бел. автора – запознанството ми със Силвестър Сталоун беше осъщественолично от Умберто Еко при гостуването ми в седмичния обзор за култура на Умбертопо „Дарик“ радио)

Силвестър Сталоун, който миналата седмица беше тук на турнир по канадска борба придружаванот новото му гадже Ан Болейн, се оказа невероятен ерудит и събеседник. Анпристигна с чисто нова глава пришита й обратно от най-добрия пластичен хирург всвета д-р Тренчев. Докторът наскоро се отказа от профсъюзите, защото откри тозисвой невероятен талант да пришива обратно отсечени глави, както и да приземяваотлетели в стратосферата жени поради дефектно раздуване на гръдни или устни импланти.

Ан е изключително чаровна актриса, която Холивуд определено подценявадавайки й една и съща роля вече в няколко продукции. Все й режат главата, защотовсе не успява да роди престолонаследник на кралят на Лос Анджелис. Вече третипът ражда дете с бележка в ръката на която някой е задраскал „Парис Хилтън“ инаписал отдолу „Андреа“.

В предаването Силвестър сподели щастието си първо заради новата семиотична книга,която пишат двамата с Умберто Еко, и второ, защото Ан спечели турнира без напрежението да спука нито един шев на врата й.

По случай спечелената от Ан Болейн титла, лично Бойко Борисов покани Слай, Умберто,Ан, и мен като нейно пресаташе, на нещо, което никога не бях виждала дори и повреме на двайсет годишната си емиграция в Папуа Нова Гвинея. Върнах се от тамот любов към Родината, но си донесох едно дългокосместо свръхинтелигентно дивопрасе, което ми бере ягодите на село когато не чете книгите на Умберто. Както ида е. Това са лични работи.

Силвестър Сталоун, Умберто, Ан Болейн и аз, се озовахме на надбягване сохлюви организирано лично от ББ. Вече сме 5ти ден там откъдето и пиша тозирепортаж. Един охлюв категорично поведе с 5 сантиметра в последните 38 часа. Състезателитесе намират на цял метър и 43 сантиметра от старта, който започва на магистрала „Тракия“и завършва пак там.

Аз заложих на охлюв, който има стратегическо мислене и си пести енергията. Сегаможе да не е пръв, но той ще победи, въпреки, че охлювът на Борисов води вмомента. Засега ще оставим Бойко да се заблуждава, че неговият ще е най-бърз. Всепак вече е само министър на културата, и след няколко мандата катоминистър-председател, вече посвикна, че понякога охлювът му може и да губинадбягвания.

Всичко това няма грам значение, защото така или иначе после ще ги изядем счесън.

Обаче много неприятно ми стана, че Слай мрази българите. Мрази ни, дазнаете! Каза ми, че няма никаква Мистерия на българските гласове, а била Мистерия на италианските глухонеми щангисти. Това, което се чувало, не билоистина, никой не пеел. Било лъжа с която са ни мамили всички правителстваот Аспарух насам. Стотици години се радваме на тези песни, а всъщност това е пърденена глухонеми италианци. Това обаче не може да се обсъжда в пресата, нито никъдедругаде. Политически некоректно е дори да се споменава, че пеенето е пърдене, защототова е единствения звук, който онеправданите от природата щангисти могат даиздават.

И „Руфинка“ не е име на българка, а на паста със сос болонезе от СевернаИталия.

Според Слай, този гаден италианец дошъл тук да ни оплюва, ние сме измислилисамо външния клозет, а не компютъра. Всичко, което ни изглежда красиво, тойказа, че понеже сме българи, не можем да разберем, че е грозно и отвратително. Жертви на огромна вселенска подмяна.

Българките били по-грозни от гъркините, по-тъпи от еврейките, по-големикурви от рускините и по-подли от шумерките. А шумерките са известни с тяхнатаподлост. Камъкът в Розета го доказва неоспоримо, въпреки, че Слай каза, че итакъв камък няма. Имало само някаква Розета от Карлово, която успяла да излъженегов приятел италианец да купи земя в България. Розета се оказала любовница наЗалентин Влатев, а земята пък, собственост на „Лукял“, който притежавал доринебето и звездите над тази плодородна, добруджанска шир. Всичко се оказало обикновенапирамида заради която приятелят на Слай фалирал, и сега живее в ромското гето вСливен. Слай изобщо няма високо мнение за българките, обаче за българите простое ужасно. Досрамя ме, че не съм англичанка, и че никога няма да бъда. От товапо-голям срам не мога да изпитам.

Българите просто не съществуват. Няма такива мъже от такова малцинство. Слай каза, че знае от изключително информирани масонски източници, че всичкибългари са били източени през офшорка на северния полюс, където Путин лично еосновал каторжническа република наречена „Робска България“. И тези мъже, коитовиждам всеки ден на улицата са виртуална реалност, никой от тях не е тук,съответно и децата ни не били истински! Дете създадено от българка и виртуаленбългарин не било човек, а четириизмерен глист с човешка форма. И всъщност наизборите гласували само глисти и всички български министър-председатели не билихора, а виртуална ЛЪЖА.

Е, разбрах едно-единствено успокоително нещо от този разговор – има един-единственреален мъж в България и той е новият ни министър на културата Бойко Борисов. Напоследните избори глистите решили, че е време с Вежди Рашидов да си разменятместата.

Според Слай други истински българи няма. Аз също не съществувам, и той отсъчувствие ми сподели тези неща за да престана да се заблуждавам, че ме има. Отжал към мен ми го каза, а аз ви предавам новината.

Не се ядосвайте, защото не съществувате. Заобичайте се такива, каквито несте. Аз явно го умея щом пиша тези редове.

Благодаря за вниманието.

"българите" и "умберто еко"

2012-01-16T04:30:00.000-08:00

и двете са в кавички, защото нищо не е истина:)))

не мога да повярвам колко хора проявиха забележителна наивност - меко казано - поствайки "интервюто" на умберто еко в което той говори за "българите". понеже този блестящ ум скучае изключително много и е запознат с народопсихологията на този малък, но храбър народ мъченик:)))) впечатлена съм от пораженческата наивност с която най-интелигентните се сляха с най-простите в един общ рев - "и умберто еко даже знае и ни го каза!!!". отделен въпрос колко от тях са прочели и ред от еко извън това интервю, което прави нещата още по-смешни. смешни сте, бе! стига ревахте!!! или емигрирайте или оставайте и се дръжте с достойнство! баси тъпаците.

протестът: реални мъртъвци и обикновени зомбита

2012-01-14T01:39:00.000-08:00

прочетох как тодор славков-живков се възмущава от последните събития в държавата: "е това е възможно само тук! и сега!".

така както кучето е заслужило пържолите си, така и българския народ заслужава управниците си. възмущението на славков го доказва. то е възможно само тук и сега.

ангел марин не е открил ничий труп, но за утеха бих му изпратила пържола по куриер.

първанов трябва да получи по пържола за всяка дума излязла от ръката и устата му, която го е свързвала с държавна сигурност.

големи пържоли ще получат и избраниците на народа при избори. да видим кое куче или кучка ще поведе глутницата към следващото светло бъдеще.

да, кучетата заслужават много повече от хората. те поне намират труповете, докато хората ги създават. обикновени или политически - няма значение. пълно е с реални мъртъвци, както и с обикновени зомбита.

борисов просто няма как да знае колко е прав.

излезте на протест. заслужете пържола.

30 Japanese Hornets Battle 30,000 Bees. EPIC MUSIC

2012-01-13T14:18:00.000-08:00

project 366, day 10: chica loca

2012-01-10T00:58:00.000-08:00

с пръст на червения бутон!

2012-01-09T05:03:00.001-08:00

пълна с идеи пораждащи съпротива от тези, които не се противят на посредствеността си, движена от амбиция, която ми доказва, че съществувам, обсебена от себе си егоистка неспособна да обича, зла психопатка, психиатричен случай, жертва на детството си и катастрофите в живота, какво да направя? да се самовзривя или да взривя света? ако направя първото, ще го направя така, че свят да не остане. щом причинявам алергия на вселената, ще я накарам така да кихне, че всичко да помете.

дали така си е мислил хитлер като малък???

бум.

Lana Del Rey, която всъщност се казва стоянка лукова

2012-01-09T02:07:00.000-08:00

талантлива и хубава поп-певица. разбира се, пак с артистично име от лейбъла, който издава гага, и разбира се, добра песен, но започваща като песен на аманда лиър. и разбира се, ако не й беше напомпана устата с филър, щеше да е наистина красива и една идея по-талантлива:)

вече нямам очаквания за оригиналност, само за по-качествена пластмаса.

омръзна ми от отблъскващия клонинг на мадона - гага. да, може да пее, но ми е неприятна за гледане освен в първите й клипове, "алехандро" и още два-три неповторяеми нейни успехи. новите й песни са шит.

да бъдеш носен на ръце от гей обществото помага изключително много, но не е достатъчно.

да копираш мадона също не е достатъчно, защото не измисляш себе си отново и отново като нея, а повтаряш нещата й естетизирани и напудрени от армия гей стилисти, които си знаят чудесно работата.

и да си направи пластична операция на носа, и да си оправи всичко, което я е карало да се чувства грозна като тийнейджър, стефани джърманота никога няма да има самочувствието на мадона. тук би трябвало да кажа, че това е тъжно, ама на мен не ми е, защото има хора, които изглеждат добре и такива, които не изглеждат толкова добре. грозна и талантлива или хубава и талантлива? естествено предпочитам второто.

мадона е хубава жена, както и много добра танцьорка с невероятен талант да се превъплащава, а гага може да пее, но кариерата й е се дължи на това, че е предводител на армия от малки чудовища. i don't give a fuck колко политически некоректно звучи.

спящата красавица никога не е била черна, нито пък снежанка е могла да бъде от барбейдос, защото тези приказки са писани на континент и в държава където не са живяли черни. братя грим са немски евреи, а не писатели от сенегал. всяко място на земята има своите културни и социални особености, които са се случили поради исторически и климатични причини. и да, те създават допълнително разделение извън представата за естетика наложена от обществото.

светът е глобален и ще държи човечеството изкъсо с юздите на закона, и въпреки това разделение винаги ще има докато мислим самостоятелно, а не са ни имплантирали чипове в главите.

а малките повече никога няма да знаят какво е талант без армия от чудовища, които да го обличат, измислят, създават, напомпват и проектират себе си в него. виж това ме натъжава истински.

и тази е някаква измислена героиня, ама карай... поне малко разнообразие за възприятията.

Trent Reznor & Atticus Ross - She Reminds Me Of You (The Girl With The D...

2012-01-08T12:02:00.000-08:00

Karen O, Trent Reznor, Atticus Ross: "Immigrant Song" (from The Girl Wit...

2012-01-08T11:49:00.000-08:00

project 366, day 8: check point charlie

2012-01-08T06:00:00.000-08:00

чудесен концептуален ресторант - половината е източен берлин, другата половина западен. в източната част е по-яко. само ако можеше вътре да не е като в сауна, щеше да е перфектен.

ако не искам да бъда видяна, не ходя там:)

great conceptual restaurant in sofia - half east berlin, half west berlin. the east half is cooler. the only problem is that it's too hot everywhere, it's like a fuckin' sauna.

if i don't want to be seen, i don't go there:)

project 366, day 7: let the right one in

2012-01-07T15:20:00.000-08:00

случаят рашидов

2012-01-06T12:35:00.001-08:00

буря в чаша айрян.

project 366, day 6: dark/мрак

2012-01-06T09:07:00.000-08:00

проверявайте си каузите преди да крещите

2012-01-06T08:04:00.000-08:00

както винаги в българия започва да се крещи на чуто-недочуто. преди нова година беше "забраната за чалга", сега това. който иска да сваля министри и да бута правителството, трябва да борави с малко по-умни манипулации от тази, а правозащитниците да не се литкат като пияни моркови. изобщо не смятам, че рашидов трябва да бъде уволнен за изказване правено преди 12 години независимо колко анти-гей и анти-женско е. трябваше да подаде оставка за субсидията за онзи филм с българската екс-проститутка, но там не беше обидил никой, а просто едни пари отидоха някъде и няма кой да вика. и преди да крещите, проверявайте си каузите за да има кой да ви повярва когато наистина има за какво да се крещи.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/01/05/1739303_vejdi_rashidov_nai-nepriiatnoto_suslovie_sa_geiovete/

черните овци са гепарди

2012-01-05T04:33:00.001-08:00

всеки ден трябва да има нов елемент. нещо, което не си правил, казвал или виждал. може да изглежда трудно, но ако си го поставиш за цел е отлично упражнение по будност, както и да правиш живота си по-интересен. това помага и вниманието ти да е насочено към една по-голяма картина, а не само в новинарските боклуци, политическия траш и българското стадно чувство за обреченост. да, овците са обречени. но черните овци бягат на дълги разстояния като божествени антилопи и никой не може да ги убеди, че не са гепарди:))))

project 366, day 5: spoutnik/спутник

2012-01-05T04:00:00.000-08:00

ако някой ми беше казал, че ще сменя работното си място в бевърли хилс с руския културно-информационен център в софия, нямаше да му повярвам:)

if someone would've told me that i'll change my beverly hills workplace with the russian cultural and information center in sofia, i would've not believed him:)

this is what wiped out whatever beauty and aristocracy bulgaria had and replaced it with absurd megalomaniac structures and the fierce competition with the americans over conquering space. conquering space, my ass...

project 366, day 4: untouched by communism/недокоснат от комунизма

2012-01-04T07:47:00.000-08:00

един дом в софия пълен с любов и история, който изглежда така като че ли тези 45 години не са се случвали.

a home in sofia full of love and history. it looks like the 45 years under communist rule never happened.

project 366, day 3: gates of heaven/врати на рая

2012-01-03T02:56:00.000-08:00

забележителният кармилитски манастир оцелял по времето на соца. кармилитският орден е основан през 1155 в планината кармил близо до хайфа.

http://www.carmel-bulgaria.hit.bg/

a small carmel monastery in the central part of sofia.

радина

2012-01-02T03:50:00.001-08:00

project 365 или който си слага граници е граничар

2012-01-02T03:16:00.000-08:00

една от любимите ми думи е "проект". без проекти не мога да живея. обожавам измислянето, задвижването, работата и крайната цел. след което да започна от начало. проект 365 е вдъхновен от лиза харисън, наша приятелка с радина от лос анджелис. проектът на лиза завърши с последния ден на годината в ел ей, моят започва днес, защото пропуснах вчера. това ме задължава всеки ден да нося фотоапарат, но защо не. всеки ден ще качвам поне по една снимка от където се намирам с това, което ми се е видяло интересно. хм, да видим кога ще ми писне;)

вчерашната снимка е снимката с туршията, а днешната е на изгорелия мол и "арена младост".

вчера искахме да гледаме "mission impossible" - оказа се, че кината са изгорели! от там се вдигнахме до "арена младост". витоша беше шеметно красива. слънчева и бяла ми напомни за дните когато криех ските си в мазето, излизах от къщи за училище облечена в гадната униформа, промъквах се в мазето, събличах се, обличах си екипа, излизах през задния вход на кооперацията със ски на рамо и озъртайки се, се качвах на трамвая до хладилника, а от там право на "щастливеца". правех го рядко, разбира се, защото тенът ми ставаше подозрителен. някак нямаше как да го хвана от неоновите лампи в класната стая. това бяха единствените ми завръщания от "училище" в добро настроение.

показах на радина "икеа" и всичко ново и изравняващо ни с останалия свят. в кината нямаше почти никой, но американската fast food си беше твърдо и настоятелно позиционирана в очакване на тълпите. продавачката на билети ни предложи да влезем в салон 1 да видим дали ще издържим на студа, защото климатика им се беше развалил:) ние пичовски отказахме да проверяваме и отидохме да изядем по един burger. от прозорците гледахме към hewlett packard. отивахме да гледаме tom cruise. бяхме в българия.

в салона беше абсолютен клинч. почти толкова студено колкото навън, но ние като едни истински girl scouts не се дадохме. увихме се в палтата и изгледахме филма заедно с още двама луди тийнейджъри в празния салон.

това е най-якия филм от поредицата, и том круз изглежда, че ще бъде вечен докато някой ден просто не се разпадне на прах като фараонска мумия.

тази година ще е яка. освен втория сезон на "7 часа разлика", ще участвам и с текстове за деян донков като дракула в предстоящия спектакъл на мила искренова и балет арабеск. това ме кефи изключително много, защото обожавам вампирски истории.

ще има и други проекти за които още не знам, защото още не са измислени от мен или от тези, които ще ми ги предложат. има и други, които ги мисля по-надалеч в пряк и преносен смисъл. който си слага граници е граничар:)

това е духът на 2012. да се нареждат планетите за да се пренареди енергията на земята. а българия е страната на неограничените възможности. от кино минало през пожар, можеш да попаднеш в кино с минусови температури. но нищо не може да спре този, който вижда по-далеч от това, което е много близо;)

[Mickey Mouse/Minnie Mouse] I was born to love you

2011-12-31T03:14:00.000-08:00

окей. тази година "меланхолия", догодина слънчеви изригвания и смяна на посоката на въртенето:)))

пожелавам ви приятен и ползотворен апокалипсис пълен с усмивки, пролетен дъжд от банкноти и настроение на мики маус, който за пръв път вижда мини:)

всичко е някак холивудско, но защо пък не. трябва да се мисли хем забавно, хем мащабно, хем печелившо;)

Coldplay - The Scientist

2011-12-30T10:57:00.000-08:00

любовта продава...

2011-12-30T02:09:00.000-08:00

текстът ми "любовта не е за самотници" за моя изненада беше прочетен в блога ми от рекорден брой хора. никой текст, никое мое "скандално" изказване, никоя дори клюка в блога ми не са събирали хиляди читатели за един ден. и доколкото си спомням до неотдавна най-продавания брой на едно списание не беше някой политически брой, а брой "любовта".

да, любовта продава, любовта е темата, която интересува и обединява абсолютно всички. щастливи са тези на които бог е дал голямо сърце, толерантност и достатъчно обич към себе си. за тях любовта е много по-достъпна отколкото за нас, останалите.

Любовта не е за самотници

2011-12-26T15:19:00.000-08:00

Това не го пиша за пари.

Вчера бях при една 78 годишна жена, сама, преживяла повече смърт отколкото който и да било бог би трябвало да раздава безнаказано. Сама на последния етаж. В последните години от живота си. Загубила съпруга си, а го е срещнала когато е била на 14 години. Загубила още много хора.

Бях и при една 75 годишна жена. Сама. Красива, усмихната, пощадена от съдбата с щастлив характер. Комунистите обаче не са пощадили семейството й и все пак то бе усмихнато, гостоприемно и с духа на една друга класа.

Преди това обаче бях при една 90 годишна жена. Сама. Горчиво плака за смъртта на любимия й приятел, човек, който е обичала почти цял живот. Подарих й нов шал и ново поло. Тя искаше да смени зеленото си плетено боне с бяло, по-хубава била с него. Държеше ме за ръка и плачеше. През сълзи каза: „Някой слънчев ден през пролетта ще отидем на гроба му с кокичета“.

Мъжете винаги умират първи и обезсмислят всичко.

Върнах се заради тези жени. И заради тях. Заради самотата им, силата, смелостта, безизходицата да си жив дълго и да загубиш много по пътя.

По-късно отворих стария си лаптоп, защото имах нужда от снимки на къщата, която напуснах в Лос Анджелис. Светът, който напуснах е красив. Самотата му ме принуди да стана артист. Дали е вярно, че Лос Анджелис е построен върху свещена индианска земя върху която никога нищо не е трябвало да се строи, не знам. Легендата казва, че ако живееш дълго в този град, енергията на тази земя те кара да полудяваш. Сигурно е така. Вярвам, че е така. Често съм ходила по ръба.

Гледах Drive с Ryan Gosling. Гледах опияняващата светлина на града вградил се в сърцето ми, в сетивата ми, в мозъка, в очите ми. Усетих миризмата му, вятъра, въздуха на това, което ми липсва.

Винаги нещо ще липсва. Винаги. Винаги. Винаги. Поемеш ли в две посоки, никога не можеш да се събереш. Никога вече няма да си цял. А цялостта е глупост.

В тялото ми живеят стотици, хиляди кадри на прашни летни улици, палми, цъфтящ хибискус и мокет с черни дупки от цигари. Живеят катастрофи, рани, предатели, любов, раждане, смърт, напуснати стаи с високи тавани, студени стълбища, плач. Плач. Плач. И все пак се върнах. Напуснах самотата на анонимността, безмълвните топли нощи, отворените прозорци и врати през които се чува тътенът на града смесен с щурци, а в короната на едно дърво през май се събуждат в полунощ птици. Красиво е. Винаги ще е красиво като в снимките от другия ми живот.

Самотата ми ме хвана и ми изви ръцете, брутално ме натисна с коляно на гърба, накара ме да целуна земята под себе си за да мога да пиша. И да снимам. И да измислям неразбираеми истории докато не започнаха да придобиват форма, изказ, свобода.

Понякога ходех по улицата през нощта, под звездите и големите дървета, сред цъфнали магнолии или след февруарски дъжд, ходех и не ме беше страх от нищо, защото самотата е по-силна от заплахата на мрака. Минавах край къщите със светещи прозорци за да се убедя, че не съм сама. Не бях сама. В стаята на края на къщата, под прозрачен балдахин от тюл спеше детето ми. Не знаеше, че майка му броди по нощните лос анджелиски улици опитвайки се да се убеди, че не е сама. Не бях сама. През няколко преки пиеха коктейли в El Carmen, а аз измислях сцени, премятах думи в мрака.

Този филм ми върна аромата, снимките потвърдиха спомена.

Прибрах се тук за да загърбя, да победя, да си докажа, че съм силна. По същите причини и заминах. Всичко може да бъде променено освен това, което е било. На два пъти се озовах на едно и също място с миналото. Седеше зад гърба ми в бална зала, а после го срещнах в асансьора и разпознах лицето му. Лице на човек предал ме когато бях на двайсет години. Поздравих, защо не, възпитанието не пречи на презрението, обърнах гръб, дойде етажа ми и слязох. Гърба ми е стена, която не могат да прескочат.

Плаках. Толкова съм плакала и тук и там и по пътя за Синеморец, и по много други пътища. Плакала съм на глас, ридала съм, крещяла съм в колата си в Ел Ей. Там никой не може да те чуе. Докато караш се плаче най-свободно. Никой не те вижда, защото хората гледат само напред. В България всеки гледа, срещаш прекалено много погледи. И ти ги гледаш. Лица. Не искаш да мислиш за лицата. Прекалено много са и прекалено близо, улицата те носи по траекториите си и те кара да приемаш хората наоколо за неизбежен факт. Понякога ти е приятно. Друг път искаш да си сам в пустинята.

В този филм имаше много насилие, улиците и сирените на полицейските коли свиха топка в стомаха ми, спуснах стъклото на прозореца, засилих музиката, и карах дълго и бавно, светофар след светофар след светофар, нощта беше тиха, улиците пусти, колата вървеше по права линия, по нишката на Ариадна. Не знаех дали излизам от царството на Хадес или отивам в него. Бях в София, а карах колата си в Лос Анджелис.

Никога в Америка не съм сънувала, че водя теленце завързано с дълга, леко разнищена панделка. Беше кафяво с големи кафяви очи и ме следваше навсякъде. В Ел Ей сънувах други неща, под прозореца ми растеше огромен бурен, а под стената беше се проврял бръшлян.

Дойдох тук без да се сбогувам, така както заминах за Америка без да се сбогувам. Никога не казвам, че няма да се върна.

Бих искала животът да е по-дълъг и мъжете да не умират първи. Но не мога да мисля за любов. Гледам снимките, в тях има кукли, океани, зеленчуци, хора, роботи, коли, светлини, анатомия, пиеси, сънища, пустини, пътешествия, заминавания, пристигания, светове преливащи един в друг, дете, самота на две места, тишина, мъртъвци, екзалтация, трева, кино, отчаяние, безизходица, свобода.

Не съм имала време да мисля какво стана след като напуснах онзи свят, този тук ме посрещна силно, сграбчи ме в прегръдките си, а аз съм се заключила в една голяма бездна вътре в мен и не вярвам в чудеса. Чудесата са герои от приказки, а аз съм само героиня. И тук и там и никъде и никога. Липсва ми. Където и да съм, ще ми липсва мястото, което съм оставила.

А любовта не е за самотници.

Горчиво плачеше 90 годишната жена за любовта си. Едва ли ще й остане време да преодолее мъката.

весела коледа!

2011-12-25T01:06:00.000-08:00

благодаря на всички за пожеланията и вниманието! весела коледа! merry christmas! когато се е родило бебето в назарет, то не е знаело какво го чака, така както всеки от нас не знае. това е приликата ни с него. разликата е, че му е дадена светлина за цяло човечество за хиляди години напред, а ние сме обикновени хора, които в негова чест се тъпчем със сърмички на 24 декември:)

пожелавам ви добро храносмилане и светлина в душата ако светлината успее да си проправи път между пълнените чушки с боб;)

"черна книга на застрашените видове"

2011-12-24T12:33:00.000-08:00

е тъничка книга от владимир левчев пълна с великолепна поезия. нежна, самовглъбена, много тъжна - "приемам тор, давам плодове". представянето й беше в скулптурното ателие на художествената академия, вероятно най-правилното място за подобна книга. правилно, защото няма нищо общо със света отвън. само една стена ни делеше от улицата на чийто тротоар от другата страна се намира клуб "планет". стиховете на владо не знаят, че има такава планета, те са чисти и невинни спрямо космоса от пошлост наоколо. стоян алексиев, този изключителен актьор и приятел на владо чете така както рядко се четат стихове.

истинските поети са болни същества от друг свят. трудно е да се движиш около тях, никое движение не е достатъчно внимателно за да не бъдат наранени, костите им са прекалено фини, от крилете им винаги липсват пера, звуците са твърде остри, светът около тях е пълен с пропасти в които пропадат нямо оставяйки след себе си тъгата си. и вината, че не сме разбрали крехкостта им.

"черна книга на застрашените видове".

любов

ти си красива

като море в топла есен:

слънцето е зряла дюля,

мараня премрежва хоризонта,

твоите движения са сенки

върху огнен пясък.

ти си красива,

и минава бърза усмивка -

сянка на гларус по водата.

ти ме обсебваш

като самота на бели

късни дюни под вятъра.

ти ме обсебваш

като безкраен миг преди заспиване -

като разходка с количка под златните

тополи на първата ми година.

недостъпна!

недостъпна си като отминалия ден.

(сега сънят ме връхлита и стряска:

придошло море в студена нощ.)

недостъпна си като миналото

на човека без бъдеще.

не ми остава нищо друго,

освен да си представям, че сме заедно.

и да те целувам

в студа, под самотата на звездите...

обичам те,

защото не съществуваш...

ADAM SANDLER - CHANUKAH (HANUKKAH) SONG [PART 1]

2011-12-22T12:28:00.000-08:00

малкия нострадамус на любен дилов-син

2011-12-21T04:24:00.000-08:00

в тази малка полуфеодална държава чието население живее в криво огледало и ежедневно се вижда като изрод с огромна пъпка на носа, понякога, много рядко, се появяват хора като дилов, които разказват за противната пъпка смешно. и народът има нужда от тях за да може да се усмихне на себе си. любо не е новия радой ралин, той е хуморът, който сме способни да понесем сега, в готическия мрак на демокрацията по български.

малкия нострадамус на корицата е създаден от нашия приятел владимир тодоров, художник на филми като "хари потър", "беулф", "полярен експрес" и т.н.

владо живее и работи в лос анджелис, а през лятото може да бъде открит към 6 вечерта в мотто, а по-късно в хамбара:)

North Koreans weeping hysterically over the death of Kim Jong-il

2011-12-19T07:00:00.000-08:00

пеевски vs. usa:)

2011-12-19T04:26:00.000-08:00

‎"тайна" информация:) фондация америка за българия дава на дневник и капитал 3 000 000 лева за 2012 г. американците, които обичам и уважавам до смърт:), си купуват вестници в българия. ясно е, че тук не може да има независими медии, но ще е любопитна политическата посока на тези вестници по изборите. делян пеевски срещу съединените американски щати:))))

няма да е зле американците да понапазаруват повечко, само с два ще им е трудно.

к'во да ти кажа...

2011-12-19T01:28:00.000-08:00

статусите за връзките са ужасен капан в който бях попаднала и аз. и независимо от това, че съм в рилейшъншип, вече нищо не слагам, защото а се скара човек, а си смени статуса, и започва да изглежда като видиотен тийнейджър. забравяме, че фейсбук е създаден от 18 годишния цукърбърг, който изобщо не е мислил, че некви изтрещели възрастни хора ще си сменят статусите на връзките.

после пък за пръв път осъзнах, че телевизионния зрител е многоглава ламя, която непрекъснато яде и сере.

и дали пък няма да умра днес-утре? сънувах, че заминавам с майка ми някъде, а тя не е жива, така че къде да отивам... но вероятно няма да умра:)

но най-важното днес е, че дъщеря ми има рожден ден, който ще отпразнуваме заедно на коледа, защото ще е ТУК:))))

асанж в пещерата

2011-12-17T00:59:00.000-08:00

джулиан асанж е романтична кибер фигура който кой знае на кои служби служи, но съм сигурна, че не е свободен агент. изявлението му, че "всички сме прецакани" чрез gmail, blackberrys and iphones е ебаси "новината". публична истина е, че в америка се записват абсолютно всички разговори още от 2001 г.. технологията има и тази страна - да се виждаш облечен, а всъщност си чисто гол. ако имаш какво да криеш, забрани си достъпа до интернет и телефон. само хартиени носители, които могат да бъдат сдъвкани и глътнати бързо, дресирай гълъби, тренирай да си физически издръжлив. пещерата е на една ръка разстояние;)

от кухнята на "седем часа разлика"

2011-12-16T01:01:00.000-08:00

за всички любопитни как с дилов работим върху сценария на сериала.

пишем заедно сцените в българия и ню йорк, има персонажи в америка измислени от него, както и персонажи в българия измислени от мен. това важи и за действието. всичко измисляме заедно и не е строго разпределено между нас българия-америка. всеки "пътува" в действието между двата континента и персонажите му.

хората много обичат да има ясни граници, всичко да има етикет, да е разпределено. това обаче е колективна работа, която за моя изненада се оказа много интересна и стимулираща. един мозък прелива в друг и обратно. при свирепия ми индивидуализъм за мен това е наистина изненадващо. в края на краищата се оказах доста сговорчив човек.

хаха, представих си физиономиите на някои мои приятели прочитайки последното изречение:))))

приятно гледане утре на последния ни епизод за сезона! МНОГО интересен се очертава;)

ние, българките

2011-12-12T11:33:00.000-08:00

дните ми минават с бясна скорост, няма време за други детайли освен в сценария - не на живота обаче:))) радости и депресии профучават покрай мен като бърз влак. докато им помахам, отдавна са отминали, а новите заедно с добрите и лошите новини, се задават застрашително бързо.
wow, това ми беше предречено от астроложката ми още преди 3 години, когато мързелувах в "дейвид уеб" в бевърли хилс. звучи глезено и показно, но не е. така се стече живота ми. понякога имаше много работа, но всъщност америка беше това пространство в което намерих силата, болката, провокацията, тишината и възторга да пиша. да съм свързана с два свята и два живота едновременно.
това че напуснах българия на 28 години беше второто най-правилно решение в живота ми след решението да запазя дъщеря ми. да не я абортирам, както ме съветваха лекарите през един зловещ месец май когато бях само на 19 години. тогава реших, че няма да слушам логиката на събитията, на разбитото си тяло и психика, на лекарската наука и повярвах в бог. реших че, след катастрофата бог е оставил детето ми в мен живо не за да го убия, а за да живее, да продължи живота на баща си. бях права. от тогава аз винаги следвам бог.
третото най-правилно решение беше, че се върнах в българия. в тази българия, която винаги съм обичала и за която винаги ме е боляло сърцето докато ставах американката, която никога не станах. и за нея съм питала бог и той ми каза да не се страхувам.
само не подскачайте - бог е това за което говори ботев в "моята молитва". и помислете - ако не е носил в себе си този бог, ботев нямаше да го има. ние нямаше да го имаме. големите герои, големите личности откриват бог в себе си. с което не казвам, че аз съм герой или голяма личност, просто давам пример с някой, който няма заместител в българската история където малкото неща неподлежащи на изопачение от политиката на деня, са именно личностите.
колко безспорни личности имаме от 1944 г. насам? почти никакви. мисля, че сериозна причина е, че комунистите изкорениха чувството за бог в хората. и сега тези, които идват и си отиват от власт периодично на всеки 4 години, и които стават все по-трудни да бъдат различени един от друг, защото не са движени от нищо друго освен личен интерес, амбиция и някакво евентуално мъгляво чувство за мисия, са безпомощни хора. безпомощни като хора. бедни вътре в себе си, богати отвън. хора без бог.
организираната религия в българия е отблъскваща и по-отвратителна от политиката с лъжите си по телевизията за линкълни, които са "дадени за временно ползване и които не са скъпи". линкълните са скъпи, а липсата на вяра в бог е "дизастър" както би казала щурата украинка алеся в "седем часа разлика". Биг дизастър. Но аз вярвам, винаги вярвам, че в крайна сметка бог или доброто, за тези, които се изприщват при думата бог, побеждава.
стига за бог, минавам на партито за "жена на годината":) така трябва да се редуват нещата: бог-парти, бог-парти, бог-парти:))))
ваня цветкова беше номинирана и ме покани да бъда неин гост. преди година и половина аз напуснах америка със свито сърце за нея и приятелите ми. тя работеше работата си във вегас, българските кинаджии я бяха забравили, и особена надежда за нови филми нямаше. докато бях в ел ей тя идваше за да се разхождаме край океана. докато винаги студената вода мокреше краката ни, говорехме за тъгата и красотата да си далече. това "далече" ставаше все по-мъгляво, все по-различно далече превърнало се в отдалечаване от едно друго, българско себе си, което стоеше непогалено и необичано вътре в нас.
понякога аз й отивах на гости във вегас минавайки през долината на смъртта. в долината на смъртта се наслаждавах на някаква крайно далечна от българия точка в мен, гледайки юпитер надвиснал над едно пресъхнало преди милиони години море, галена от топлия въздух на една силна и безпощадна земя пълна с бог - американската.
тогава на никой не можеше да му мине през ум, че ваня ще получи награда "жена на годината" на списание "grazia", и че отново и с много по-голяма сила тя ще стане любимка на българския народ. и най-вече на жените, българските жени, които имат нужда да гледат варианти на себе си на екрана.
с ролята си на силната, красива и безскрупулна съдийка таня стоева, ваня не само се върна в пълния си актьорски и женски блясък, но и даде сила на жените в българия. убедих се в това снощи на церемонията по връчването на наградите..

церемонията беше бляскава. военният клуб беше препълнен с маси с бели покривки, лееше се уиски и вино, дамите бяха с дълги рокли, хубави прически, идеален грим. вечерта беше забележителна. темата на тазгодишната церемония беше толерантността. всички номинирани в различни категории говориха за тяхната идея за толерантност, разказаха неща за себе си, показаха ума и интелигентността си. ние с ваня слушахме и си казахме, да, светът е глобален, а българия е много амбициозна малка държава пълна с амбициозни големи жени.
всяка от номинираните разказа от екрана за любимите си места от което разбрахме, че ако не всички, то повечето пътуват доста и са били в лондон, париж, ню йорк, сан франциско, и т.н. всяка имаше любимо място извън българия. изглеждаха прекрасно. интелигентни, амбициозни, хубави, смислени, целенасочени млади и средно млади жени.
препоръката ми към организаторите е догодина да вкарат категория за жени като домна ганева, цветана манева, свобода бъчварова - давам за пример само хора на изкуството, а трябва да има и жени посветили живота си на други професии и променили с нещо българия. жени на възраст. би било чудесно, ТОЛЕРАНТНО признание, че възрастта не е повод да се чувстваш изхвърлен от възможността да се състезаваш и да бъдеш награждаван.

благодарна съм на ваня, че ме покани да съм неин гост тази вечер, и защото имах възможността да се запозная с йорданка фандъкова, един софийски кмет чиято работа харесвам и уважавам. скромно, сдържано присъствие.
водещите бяха чудесни също - за съжаление знам само името на орлин павлов, певеца, който е завършен шоумен. талантлив, хубав, естествен и с чувство за хумор. сценарият не беше лош. на моменти шегите бяха малко много български, но като цяло беше приятен и забавен.

много жени получиха награди в различни категории. меглена кунева спечели в категория "политика" напълно заслужено. произнесе реч, която за мен беше една идея по-дълга и съответно политическа от необходимото, но, разбира се, умна. речта й завърши неочаквано. след като благодари за наградата, кунева се обърна към ваня и й благодари, че се е върнала в българия. благодари и на всички, които се връщат тук за да помагат на страната ни да върви напред. беше вълнуващо.

в категория "спортисти" пък спечелиха златните момичета на илияна раева. въпреки злите езици илияна доказа силата си и като треньор. залата ги заля с овации, те благодариха мило, и г-жа раева взе думата за нейната благодарност, която също завърши с благодарност към ваня цветкова, че се е върнала тук.

след което пък дадоха наградата за "театрална актриса" на стефка янорова, която СЪЩО благодари за завръщането на ваня...
естествено ваня беше страшно развълнувана от тези неочаквани подаръци на огромна обич от тези невероятни жени, които не са искали да се разделят с нея като актриса, но рязката и тежка промяна в българия ги/ни принуди на тази раздяла. слава БОГУ, за известно време, а не завинаги.
а аз видях каква нужда имаме всички от категорични и ясни жестове, че правим нещо смислено тук, а не някъде другаде.

wow. щастлива съм, че бях свидетел на такава спонтанна и непремерена проява на обич от стойностни жени към друга стойностна жена. повече от щастлива, горда съм!
вечерта беше абсолютно забележителна с едно малко изключение. знам, че това ще поразвали възторга от написаното досега, но няма как. аз съм себе си, вървя в живота и в думите си с личната си биография. по някаква необяснима причина на тази церемония присъства "мистър стоте идиотки", както аз го наричам за да не влизам в жълтото повече отколкото съм влязла коментирайки го публично. този човек е причинил смъртта на двама души, и аз съм белязана завинаги от него, както и детето ми. а роднините на втория убит от него никога не са получили възмездие. в една правова държава, в една истинска демокрация, този човек никога не би бил поканен на церемония за "жена на годината". никога не би седял зад гърба ми, което беше случайност, и всъщност за мен бе дълбоко символично.
"стоте идиотки" не би съществувал сред общество, което заслужава най-доброто от нацията заради това, че спазва човешките и юридически закони. отсъствах от българия 20 години и заради това - знаех, че върна ли се, ще го срещам тук и там. щастлива съм, че присъствието му вече не ме вади от равновесие. щастлива съм, че работя върху проект, който разказва именно за гнилото в държавата и в душите ни. щастлива съм, че присъствах на триумфа на таланта на много български жени и никой и нищо не можеше да наруши щастието ми.

това е българия. страна на крайностите. всичко изглежда все повече така както трябва, въпреки възможността зад гърба ти да седи бляскаво и гордо убиец на двама души. странна реалност.

номинираните за награди жени заслужават чисто пространство, без подобни празни, опустошени от глупост и беззаконие личности. светлината не бива да бъде смесвана с мрака.

отдавна не съм писала толкова дълго тук, защото всеки ден пиша сцени за ваня цветкова и всички останали прекрасни актьори от "седем часа разлика". щастлива съм. за ваня, за тях, за жените снощи, за себе си, и за цялата положителна енергия, която съществува в българия. вярвам, че един ден тя ще е по-силната.
времето не е наше, но си знае работата. а бог най-вече:)

култ

2011-12-10T02:40:00.000-08:00

александра раева - блестяща!!!

Alphaville - Forever Young ~Official Video

2011-12-07T16:15:00.000-08:00

моментът на истината дойде

2011-12-07T16:03:00.000-08:00

деца, чейнчаджийте бяха пионерите на капитализма. ако някой ви казва нещо друго, той е комунист и манипулира историята на българия:)

от друга страна кой the fuck знае какво е чейнчаджия:))))

god wassent home, bitches!

2011-12-06T09:21:00.000-08:00

i got it from the forum in youtube under the new gaga video (which i do not like):

"you do undterstand saitan is fiction so is god do you know why, becuzz every one has played god and devil for hunderds of years but incase YOU havent realis We humens have allready taken this world and cezz what!!!!! GOD WASSENT HOME!"

Galadriel & Frodo

2011-12-04T12:59:00.000-08:00

списание "биограф"

2011-11-30T04:49:00.001-08:00

много добро списание от издателите на "уикенд". биографични истории за всякакви интересни хора, написани добре, с много силен снимков материал. няма друго списание на пазара, което да предлага повече разностранни неща за четене от това. хубаво е, че махна претенциите за елит, защото ако има нещо отблъскващо в българския медиен пазар, това е претенцията за нещо, което никога не е.

елит няма. тези, които са елит не желаят да бъдат категоризирани като такъв. с кой спал еди кой си олигарх и к'ва кола купил на някакво момиче не е елит, а покупко-продажни отношения.

коя е достатъчно умна и хитра за да спи не с чалга-олигарх, а с олигарх създаден от държавна сигурност - не са ли всичките такива всъщност? - не е въпрос, който елита си задава.

елитът знае начина по който се продават нещата, но не съществува вътре в продажбите. той създава информация и слага диагноза на обществото неприсъствайки на "елитни" събития.

както и да е, отплеснах се, елитът не е това, което в българия се твърди, че е.

списанието е чудесно, а в снимката на мариус куркински има толкова много вътрешни конфликти, истории, и политика, колкото човек рядко може да срещне в една-единствена обикновена снимчица от казармата.

само дизайнът на корицата не ми харесва, но нищо не е съвършено:)

браво на издателите.

p.s.: разгледах един брой на италианското издание на l'europeo, темата му беше екологична и приличаше на дебела брошура. изглежда доста по-скучно от българското, което изглежда, че предизвиква все повече читатели да се чувстват като елит:) а когато има много читатели, идват и рекламодателите.
списание, което се купува от някакъв неидентифицируема група свръхизискани, брилянтни умове, няма как да просъществува без много реклами, и е чудесно, че л'еуропео вече има много рекламодатели. времената са такива - ако караш на елит без реклами, си заминал.
и последно - биограф и л'еуропео не се конкурират, нито трябва да бъдат сравнявани:) днес просто се замислих за списанията.

Bjork - Human Behaviour

2011-11-27T13:10:00.000-08:00

Billy Idol - Rebel Yell

2011-11-27T09:28:00.000-08:00

Billy Idol - White Wedding Pt 1

2011-11-27T08:33:00.000-08:00

zoltar/july in santa monica

2011-11-26T13:10:00.001-08:00

несвързани, странни мисли в петък

2011-11-25T03:02:00.001-08:00

психичното здраве на света е в упадък. или просто сега знаем колко масово луди сме споделяйки лудостите си онлайн.

нищо ново не е измислено освен диагнозите като последици от действията ни.

а "невероятните" постижения на фармацевтиката и медицината не можаха да спрат моя приятелка от самоубийство, нито спасиха стив джобс от рак. приятелката ми можеше да бъде спасена с любов, която не й се даваше от хората, които обичаше, а джобс имаше всичката любов на света, но тя не можа да пребори мутиралите гени.

thank y'all

2011-11-24T01:45:00.001-08:00

днес е денят на благодарността в америка, където мина почти половината ми живот. този ден стана любимия ми празник, обичам го повече от всички други, защото е фокусиран единствено и само към благодарността. за мен е без значение къде се намирам днес, и тази година не намерих пуйка, тук е по-студено от в калифорния, но нищо. благодаря на всички за стремежа да сме по-добри хора, защото съм сигурна, че всеки би искал да е запомнен с добро. благодаря за приятелите и близките си, и за всичко добро, което ми се случи от последния thaknsgiving насам. обич дадена, обич приета;)

дракула в българия

2011-11-23T00:53:00.001-08:00

http://www.monitor.bg/article?id=315723

iPray

2011-11-22T15:38:00.001-08:00

Now I lay me down to sleep,
I pray the Lord my soul to keep,
If I shall die before I wake,
I pray the Lord my soul to take.

море от любов

2011-11-22T03:20:00.001-08:00

златната рибка си мислеше: "той ме обича така както е обичал предишната, нея я е обичал като предходната, предходната е обичал като по-предишната, по-предишната пък като онази от по-преди, а онази от по-преди пък я е обичал като тази дето..., която я е обичал като нея, нея като никоя друга, а другата като..."

една сълза се отрони от окото й и се зачуди дали трябва да плаче щом плува в такова море от любов.

кой изнасили....

2011-11-22T02:36:00.001-08:00

битката на сериалите:)))

2011-11-21T03:59:00.001-08:00

yessss!!!! три пъти повече зрители от бнт с бюджет три пъти по-малък от техния.
http://www.cinefish.bg/Sedem-chasa-razlika-podobri-rezultatite-si-spryamo-minalata-sedmica-news7607.html

бсп, националните интереси и истерията срещу проучванията за шистов газ

2011-11-21T02:51:00.001-08:00

за съжаление не ми е възможно да участвам в последната истерия срещу проучванията за шистов газ. не искам да се унищожава природата, но и не искам да се използва наивността на народа ни за интересите на руските ни господари да задържат енергийния си монопол над българия.

не знам какви пари и интереси стоят зад организиращите протести, знам, че е изключително лесно да се манипулира обществото на тази тема. и знам, че русия няма да позволи българия да й се измъкне от пълна зависимост без да организира задкулисно с помощта на бсп протести от всякакъв характер "защитаващи националните интереси на българия". в случая, както в последните век и половина, националните интереси на българия са тя да зависи изключително и само от русия.

аз не съм съгласна. искам да имаме възможност да се захранваме и от други източници и те да не са руски. искам да се направят тези проучвания и не ме интересува в какво ще бъда обвинена.

монополът трябва да бъде разбит в името на възможността поне частично да имаме избор и да не сме обект на изнудване както се случи преди няколко години с украина. путин, президент тогава и собственик в сянка на "газпром", врътна кранчето и каза "това са условията, ако не ги изпълнявате, ебете си майката".

националните ни интереси не са вечната дружба между подчинените на путин в българия и русия. десети ноември се случи именно за да се развали тази дружба, двайсет години по-късно задкулисно и манипулативно, хората са тласкани към нейното затвърдяване в много по-зловеща форма.

като не плащаш цената, която искаме, няма да ти е топло, няма да ядеш, няма да се произвежда, от нас зависи съществуванието ти. НЕ!

ако не се направят крачки в посока независимост от тази чудовищна държава, ние заслужаваме да ни се случи същото. и не се съмнавям, че ще се случи.

шеврон да заповядат и да започват. това е моето желание.

Паметници на безотговорността - текст за сп. Биограф

2011-11-20T01:24:00.001-08:00

Вали пороен дъжд, мъглата от планината се е промъкнала в града, огромните стъкла на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ са екран на който е прожектиран Смолян. Леко подтискащо, като в машина на времето върнала се няколко десетилетия назад, филма е соц. От покрива на театъра тече вода, която се спуска през третия етаж, пробива тавана на втория, и там образува огромна, зелена локва. Подгизнала зеленина с радиус от най-малко 2 метра. Водата не капе, а шурти. Странно е, че няма жаби. Огромната зелена локва в мокета не е от днес, нито от вчера, а от няколко години.

До локвата пустее бар от черно изпочупено дърво с празни лавици. В близост до бара са разположени маси и столове с кафяви плюшени възглавници на които май никой никога повече няма да седи. Огромния стенопис на Михалис Гарудис на едната от стените скоро ще започне да се руши, по внушителните стълби също капе вода. От вътрешната страна на гигантските прозорци на театъра има пространства за зимни градини. Малкото диви растения изглеждат като промъкнали се от враждебна планета в изоставен кораб. Самотен, непропорционално малък за заобикалящата го среда гоблен виси до входа за голямата зала. Космонавтите са с неясна съдба. Някои ходят полудели по етажите на космическия кораб, други са мъртви, трети са замразени за по-добри времена. Случилото се е променило съдбите на целия ТЕАТРАЛЕН екипаж.

Всичко е огромно, мащабите са смазващи и налудничави за провинциален театър, лабиринтите из четириетажната сграда с две сцени са безкрайни, и ако нямаш водач не би намерил изхода. Мястото е като декор от филм на Тарковски. Ту напомня на Соларис, ту на Сталкер. И в двата случая тегне безнадежност. Но това не е филм, нито пък декор, а тъжния абсурд на мегаломанията на тоталитарната архитектура. Сградата сама по себе си е впечатляваща, едно от добрите архитектурни постижения на епохата. От интернет научаваме, че арх. Стефан Попов е получил „Специален приз“на Третото световно биенале за архитектура в САЩ през 1984. Това е чудесно. Проблемът е, че Смолян е град в планина с тежка и дълга зима, големи снегове и минусови температури. Сграда с гигантски стъклени стени е подходяща може би за град с мек климат примерно като Благоевград - ако държавата си е надмогнала харча, а вече сме 21 век и такава държава не съществува. Светът е беден, във фалит от който не е ясно дали ще се излезе.

Преди почти 30 години нещата са изглеждали различно. Комунизмът ще е вечен, пари винаги ще има за поддръжка на подобни гигантски сгради. Обаче сега, когато знаем РЕАЛНАТА цена на всичко, строеж на гигантски театър в това красиво и сурово място изглежда единствено като безотговорно недомислие. Само отоплението тук струва 60 000 лева на година. Впрочем това е сумата отпускана годишно от държавата за ВСИЧКИ нужди на смолянския театър. Епитетите са излишни. Който пръв е сложил подписа си одобрявайки проекта за тази сграда преди 27 години, в момента е на дъното на драмата на екипа му – артисти, режисьори, персонал.

Самоиздигналите се преди 67 години управници дошли от село за да строят зряло комунистическо общество, оставиха безброй паметници на липсата си на образование и интелект. Те ежедневно напомнят за нелепостта на един тоталитарен строй, който след нацистка Германия остана в историята като „неестетичното“ (не че има естетично, но има степени...) лице на тоталитаризма. В нацистка Германия гигантоманията е продукт на потомствени аристократи, графове и интелектуалци. Пътища и сгради са строени свръхрационално със съвършено чувство за дизайн. Нивото на лудост е пресъздадено перфектно. Толкова е добро, че служи на германския народ и досега, което, уви, не може да бъде казано за нивото на аграрно-селска лудост на бившите ни партизани и техните протежета горди с това, че са крали кашкавал от мандрите. Да, въпреки, че смолянския театър естетически не е лош пример, той, както и съдбата на хората свързани с него, са произведение на необразоваността на номенклатурата.

Като министър на културата Стефан Данаилов е направил не малко за този театър. Какво направи Вежди Рашидов всички знаем, то също не е малко, но в обратната посока. Което не означава, че е било възможно да бъде избегнато. На този министър се падна неприятната съдба да направи театралната реформа и да закрива и слива театри и опери. Абсолютна лудост и мазохизъм е в момента да си министър на културата в България независимо дали си Рашидов, Данаилов или - как се казваше неадекватния композитор на симфонии за царя? Бог да го прости, Абрашев. Заради реформата Смолянският театър вече не е отделна единица, а част от сцената на Драматичен театър „Пловдив“.

Присъствахме на театрален уъркшоп ръководен от шефа на театралния департамент на „Carnegie Mellon University“ – американски университет с престижна театрална програма. По етажите се репетираше на английски, млади американци тичахе по стълбите игнориращи разрухата в която творят. Беше неприятно, че тези хора дошли тук от оня край на света за да се учат на театър съвместно с български студенти и професионални актьори, бяха свидетели на зелената локва, изпочупения бар, стълбите покрити с течаща вода и изобщо апокалиптичните условия на приемния им дом. А пред театъра величествено стоят статуите на важните за Смолян личности. Орфей и Евридика хванати за ръка бодро са се запътили нанякъде неоснователно безгрижни. Бронзов Николай Хайтов също е там. Хайтов и тракийската легенда са символи на нещо невъзможно за съчетаване с метастазиралата театрална сграда.

Студентите от все по-братска Америка играха етюд в който момичетата повтаряха непрекъснато „...like, OMG (oh, my God)…”, а момчетата пък възклицаваха също така непрекъснато „fuckin A”. И двата израза нямат аналог на български език. Американското “like, OMG”, е повече от „о, господи“. На български жаргон сексистки би могло да бъде определено като поведение на „блондинка“ – изразява плоска емоционалност, лека тъпота, и богатство на речника като на „племето мумбо-тумбо“, както биха казали Илф и Петров. А „fuckin A” е нещо като телешки възторг или възмущение, който може да бъде обобщен като „д’еба...!“.

Водата от тавана шуртеше, обиколихме етажите на космическия кораб на който се е случило нещо ужасно, а рехавата публика на уъркшопа се радваше изключително много на многопластовия етюд на американците с диалог състоящ се от два емблематични израза – „о’Господи“ и „д’еба“. Макар и етюдът да беше гранично семпъл, диалогът му изключително добре обрисуваше ситуацията на смолянския театър – първо казваш в потрес „О’Господи!“, после се вбесяваш и казваш „д’еба...“. Не би било зле догодина български студенти да гостуват на университета „Карнеги Мелън“ с огледален етюд на български. Така де, д’eба и американците. В разрушен театър театър толкова. Това не е off-Бродуей, това е „офф...Смолян...“.

Прeди няколко десетилетия влизайки в околоземна орбита летяща чиния от Планетата на Справедливо Безплатните Кебапчета се поврежда и каца на Бузлуджа откъдето никога повече не може да излети. Извънземните остават тук завинаги и носталгично се събират да ядат кебапчета един път в годината. „О’Господи“, поправи им чинията и им помогни да се върнат там където парите нямат значение и всички са равни.

Толкова за соц архитектурата.

My daughter has chosen the Dark Side

2011-11-19T13:23:00.000-08:00

"Распутин. Бог вижда, но знае ли, че съм добър човек?"! - мой разказ от списанието "Седем часа разлика"

2011-11-18T02:27:00.001-08:00

Вратата на асансьора на пентхауза се отваря и Червения избутва инвалиднатаколичка на шефа си.

„Къде да бъде, бос?“, пита Червения.

Распутин се замисля за момент.

„До прозореца.“

Червеният плъзга плавно количкатасред великолепните маси от скъп италиански мрамор, между вазите Лалик върху тяхпълни с бели калии. Минава край сътклени шкафове с оръжейни колекции и ордени, а от стените я проследяватсъс суровите си лица различни военачалници, рисувани от италиански, холандски ифренски майстори през последните 400 години. Но най-впечатляващ е портрета наПетър Първи нарисуван по поръчка на Распутин не от кой да е, а от ДжулианШнабел. Никой не знае за съществуванието на този портрет, Шнабел е накарал Распутинда подпише договор за конфиденциалност. Минавайки покрай портрета Распутин питаЧервения всеки път:

„Нали знаеш колко ми взе тази свиня Шнабел за тази картина? Знам, че знаеш,но пак ще ти кажа. Два милиона долара! Два милиона долара само защото той никогане рисува по поръчка...Можех да се откажа, но няма човек, който да не мога дакупя, Червен, такъв човек не съществува! От друга страна какво са два милионадолара в Ню Йорк? Нищо. Не можеш да си купиш дори свестен апартамент с такивапари. А аз имам уникална картина! Петър Първи от Джулиан Шнабел...“

Червения е прекосил с инвалидната количка огромния хол и я е паркирал допрозореца.

„Това е суета, това са страшни глупости, мога веднага да хвърля тозипортрет в камината “, продължава Распутин, „От мен да знаеш, че хората саевтина стока и всеки, абсолютно всеки има цена. Най-трудното е да не севъзгордееш когато можеш да купиш всеки, да не се качи властта в главата ти,тогава става лошо. Властта е като кръвното. Адреналинът те блъсва в главата иможеш да получиш удар, да се парализираш от силата на желанията си...Само вбитка властта не съществува. Само когато подушиш миризмата на кръв и барут, сиистниски свободен от суетата и властта, защото не те интересува нищо другоосвен да победиш. Да убиеш този, който може да убие теб...“

Навел глава почтително Червеният слуша. Обсипаното му с лунички лице неиздава нищо. Распутин спира да говори и маха с ръка да го оставят сам.

„След 10 минути искам да говоря с Москва... Колко е часа там сега?“

Распутин и бодигарда едновременно поглеждат часовниците си. Часът е 18 НюЙоркско време.

„Пет сутринта, бос“, казва Червения.

„Добре, след вечеря. Кажи на готвача да ми направи каша от елда. Нищо другоне искам“

Червения кима с глава и се отдалечава.

От прозореца се вижда Сентрал Парк потънал в зеленина. Колите са някъдедолу, хората са миниатюрни, Ню Йорк бучи съвсем тихо, почти приспивно. Распутинсе отразява в огромния прозорец започващ от пода и свършващ в тавана. Пурпурната му инвалидна количка блести вотражението, облечен е в яке на Ермес от черна, тънка и мека като ръкавица,кожа, черно поло и черни панталони. Обувките му са мокасини на Гучи. Щраусовакожа. Докато сините му очи гледат замислено надолу, към далечната Парк Авеню, вмиг заприличва на остарял Хамлет. СъвремененХамлет, който не е издържал на собствените си въпроси, един ден е взелпистолета на баща си и е решил да не бъде. Прекалено богат се оказва за да умре,и лекарите го спасяват. Остава завинаги парализиран.

„Това би било ужасен сценарий за Хамлет. Да остане инвалид завинаги, дорида не може да се самоубие. От друга страна това разрешава проблема му. Нямадруг избор освен да бъде. А смъртта е лесна само на бойното поле“.

Това си мисли Распутин гледайки Ню Йорк отгоре. Вади от вътрешния си джобдиктофона и започва тихо и бавно да говори. В пентхауза е тихо като в гробница.Като в пирамида на последния етаж на една от най-скъпите жилищни сгради вграда.

„Мога само да пожелая успешно самоубийство на Хамлет... Баща ми... Баща мибеше обикновен съветски човек. Ръцете му бяха големи, силни и груби отдългогодишното управляване на комбайна. Беше оцелял в Сталинград, но никога неговореше за това. Като се напиеше, пускаше на грамофона „Ставай, ставай, странаогромная“ десетки пъти, плачеше и стоеше прав докато го държаха краката. Послемайка ми го довличаше до леглото. Сутрин никога не го виждах, защото излизашерано, преди да съм се събудил, но вечер, когато седнехме да вечеряме, винаги, абсолютно винаги, изваждаше медалитеси от войната, подреждаше ги на масата и караше мен и майка ми да спазим минутамълчание за загиналите му другари. В Америка хората се молят на Бог предивечеря, а ние мълчахме пред купчина тенекета... И пред спомените на баща ми“.

Распутин млъква и изключва диктофона.

***

Няколко часа по-късно той е настанен на края на дълга маса от череноникс в напълно обеззвучена стая и пред него дими купичка с прясно сготвенакаша от елда. Распутин не маха ръкавиците си дори когато яде. Само когато спи.И всяка сутрин трябва до леглото му да е оставен чифт чисто нови черни ръкавициежедневно доставяни от магазина на най-добрия производител на ръкавици в света- Честър Джефриз, Дорсет, Англия. Шивачът на Джефриз създава по 365 чифта нагодина от модела Кенсингтън, специално за Распутин. Неразпечатани и недокоснатиот ничий други пръсти освен от пръстите на стария Джон, който има отливка отръката на Распутин, ръкавиците са запечатани херметически и първата работа наРаспутин сутрин след като вземе душ, е да вземе острия нож, който винаги сенамира до възглавницата му, да разпори опаковката и да нахлузи ръкавиците върхусмъртно белите си ръце. Ръцете му не са виждали слънце от години скрити подкомбинацията от овча, свинска и еленова кожа. Този ритуал прави Распутин щастлив и сигурен, че няма да попадне в прякконтакт с нищо докосвало се до друг човек.

Срещу огромната ониксова маса цялата стена е екран. Червения е на пост догосподаря си, който яде с наслаждение кашата от елда.

„Червен, никога не слушай очите си“, казва Распутин дъвчейки, „Те искат даизядат света, да го погълнат като гигантска ламя. Човешките очи са опасно нещо.Те ще пожелаят да ядеш хайвер от белуга, докато разумът на истинския войн знае,че трябва да яде само това, което можеш лесно да намериш в природата. Яж каша от елда и щеживееш вечно. Сега ме свържи с Машенка“.

Распутин попива устата си с копринена салфетка, отпива глътка вода и сеобляга назад в очакване. Екранът светва и на него се появява прекрасно малкомомиченце на около 5 години с голяма розова джуфка на главата. Зад него шетажена на около 40 години, приятно изглеждаща и запасана с престилка. Усмихва се отекрана и маха на Распутин. Той й маха обратно също усмихнат. Жената се надвесванад детето, прегръща го и вдига ръчичката му да махне и то. Момиченцето есънливо и търка очи със свободната ръка. Косата му е черна, очите големи, тъмнии някак тъжни.

„Добро утро, Евгений Михайлович! Как сте днес?“

„Благодаря, добре, Настя. Как е моето съкровище?“

Распутин не дочаква отговор. Изглежда щастлив, лицето му е меко, очите мудобри.

„Машенка, спи ли ти се, миличка?“

Маша клати глава утвърдително.

„Машенка, днес ще ходиме ли на балет за пръв път? Радваш ли се, миличка?“

Распутин чака поредното утвърдително поклащане на малката главичканетърпеливо.

„Настя, покажи й новата пачка и палците! И розовия чорапогащник! Днестрябва да сте най-хубавите в балетното студио! Обиколих Ню Йорк да намерянай-добрия магазин за балетни екипи и ето, Машенка, ще е като МаяПлисецкая!....Машенка, Мая Плисецкая е най-голямата руска балерина.Най-прекрасния Черен лебед от Лебедово езеро!...Настя, пусни, моля те, Лебедовоезеро детето да чуе!“

Настя е извадила пачката и я показва на Маша, която веднага я взима и сеопитва да си я сложи.

„Помогни й, де! Виж, че детето се мъчи!“, нетърпеливо подвиква Распутин наНастя, която туткаво се заема да облечедетето.

„Хайде сега й пусни Лебедово езеро и седни да поговорим докато тя ситанцува.“

Настя взима дистанционно, насочва го към уредбата и зазвучава музиката наЧайковски. Лицето на детето светва.

„Лельо, лебедите!“

„Да, Машенка, лебедите...“ отговаря усмихнато Настя. Распутин следи екранасъс затаен дъх. Очите му излъчват любов и нежност. Гледа с умиление как дететомаха с ръце и прави малки, тромави подскоци. Лицето на Распутин става сериозно,дори строго.

„Настя, кажи сега как мина нощта? Подобрява ли се?“

Настя предпазливо клати глава.

„Пак плака, пак викаше майка си...“.

Распутин нетърпеливо я прекъсва.

„Не може повече да отлагаме. Заведи я на психиатър, най-добрия в Москва,обясни му каква е ситуацията... Всичко му разкажи - майка й е загинала предочите на детето в Чечня разкъсана от шрапнел. Че Машенка е била покрита с кръви е минало денонощие, докато я открият свита до обезобразения труп на майка й.Кажи им, че е осиновена, но в никакъв случай не споменавай името ми. Носи съссебе си документа показващ, че си попечител на Маша. Щом приключим разговора,веднага се свържи с психиатъра! Разбрано ли е?“

„Да, Евгений Михайлович, не се тревожете, всичко ще направя, и детето ще гооправим. Бъдете спокоен! Ще се справим. Машенка е много силна, аз съм до нея, аи вашата обич ще й даде сили с всичко да се справи.“

Распутин я слуша замислено, очите му са тъжни.

„Настя, никога няма да си простя...“

„Моля ви, недейте така да се обвинявате! Това е война, правил сте каквотосе прави на война, друг избор не сте имал!“

Распутин клати мрачно глава.

„Маша никога няма да ми прости ако разбере...“

Детето отзад е потънало в балетната музика, опитва се да танцува на пръсти,върти се с ръчички на венец над главата. Распутин маха с ръка рязко на Настя.

„Все едно. Аз ще направя всичко за нея да е щастлива. До утре, Настя!“

„До утре, Евгений Михайлович! И не се тревожете, Бог знае, че сте добърчовек!“

Распутин кимва на Червения да изключи видеовръзката. Стои дълго замислен.Вади диктофона, включва го и пита:

„Бог знае ли, че съм добър човек?“.

досада! интелектуалци!

2011-11-17T05:47:00.001-08:00

в софия непрекъснато се случват фестивали - кино, театрални, седмици на дизайна, на танца, театралните салони са пълни, снимат се сериали като за последно, излизат нови български филми, нови кино и тв проекти се готвят, печатат се книги, пълно е с галерии, изложби, рисува се, пише се, танцува се, играе се.... честно казано не разбирам песимизма и мрака на хората на изкуството. не му съчувствам, не ми е интересен и не мога да участвам в него, защото го намирам за ГЛЕЗОТИЯ И ЛИГНЯ, която няма нищо общо с което и да било правителство. мън-мън-мън. баси досадниците.

Aneka - Japanese boy 1981

2011-11-16T17:32:00.000-08:00

Goombay Dance Band - Seven tears 1981

2011-11-16T17:29:00.000-08:00

obsessed with Lykke Li - Jerome (The Lost Session)

2011-11-16T17:23:00.000-08:00

Lykke Li - Jerome LIVE HD (2011) Mondrian Los Angeles

2011-11-16T17:07:00.000-08:00

The Killers - Mr. Brightside

2011-11-16T16:59:00.000-08:00

i will always be where i am not

2011-11-15T03:18:00.000-08:00

yup, it's liberating to write in a language that most people here don't understand.

i'm talking to my other half, the one i left in los angeles.

as fun as it is to write a screenplay, i need to leave the multiple personality disorder of being many people at once and find back my other self:) i haven't paid attention to it for a long time because i had to create a world, a new dimension of my life. now i need back my connection with aloneness somewhere far from the possibility to be known and recognized.

anonymity.

of course full anonymity is not possible here. too many people understand english, but the use of it gives me the feeling of comfortable isolation. that's the only way i can make my soul come back to me. and i'm excited of this new cycle where everything i create outside of the script will be in english.

never, never let anything or anybody defeat you. fight back with unconventional weapons. the art of war will make you smarter, better and bigger. because at the end the biggest war is the one against yourself.

jesus at the corner

2011-11-14T14:42:00.000-08:00

from now on until i need otherwise this blog shall be written in english:)

it might be flawed grammatically, but it will be my true pleasure to practice without restrictions the language of a country i miss.

recently i realized that i am accountable for my words more than ever. it's a fun thing until you feel an unknown number of eyes staring through your writing.

the stares (cool name for a band:)) than try to really get to you crashing a party where they're not exactly invited.

on the other hand they're totally welcome, without the trash though. and nice is for "nice" people, ok?

i miss los angeles in a physical way. it's a cruelly beautiful and warm space. yes, it's a space, not a place.

wide empty streets where i saw jesus once. he was at the street corner of fairfax and franklin.

radina and i we had a beautiful home and lots of friends and a bush in front of the house with all-year blossoming pink flowers.

now i live in a different type of beauty, not less attractive, nor warm and i am suffering over the impossibility to own it all; to be everywhere with all the flowers of la and cool streets of sofia full of people. it is painful. painful. spoiled and tragic in the most human way.

i'm painfully attached to a material world that brings joy being nothing more than a bunch of vibrating atoms.

self indulgent as many cool people from la are:) and i'm thinking only about whole foods.

and my friends, i miss them, man...

непродаваем коментар на антитема

2011-11-14T10:02:00.000-08:00

на някои вестници им стана навик да препечатват неща от блога ми, както и от фейсбук. от тук нататък обещавам, че няма да пиша нищо, което да бъде от интерес за тях и което да не е срещу уговорен предварително хонорар.

мой приятел, професионалист в завъртането на "новини" и превръщането им в сензации, ме посъветва: "винаги си представяй това, което пишеш в заглавия на вестници".

не че не съм го знаела до сега, обаче всичко на този свят има цена, чужди вестници няма да продавам. така че, губите. веднъж откраднато прощавам, втори път се ядосвам, трети път променям поведението си в зависимост от желанието ми да участвам в пазара или не. свободният избор пак е мой:)

тъкмо се чудех как да трансформирам свободата ми, защото във вида в който я практикувам ми омръзна. чудесно предизвикателство е да пиша само скучни и отвлечени неща за хора, събития и обстоятелства, които нямат нищо общо с това, което интересува масовата публика.
възможността да кажеш "fuck you" е едно от най-приятните постижения на демокрацията и човешките права.

всяка криза е възможност за чисто нова кожа.

Massive Attack - Karmacoma

2011-11-13T14:26:00.000-08:00

колкото хора, толкова пустини

2011-11-12T08:04:00.001-08:00

обратно на препоръчваното: не казвай "обичам те" освен ако не го казваш на дете или животно. извън тях можеш да си позволиш лукса на тези думи не повече от 1-2 пъти в живота. ако ги чуеш от човек, който преди да те срещне ги е казал на друг със замечтан поглед, не му вярвай - мечтае за себе си. този, който не се обича, помита всичко до пълна пустиня. задача за домашно: колко пустини можеш да създадеш заблуждавайки, че вярваш в любовта?

дилъри на време

2011-11-10T14:27:00.000-08:00

дилъри на време - страхотна идея, джъстин тимбърлейк прекрасен, диалог като от мамет, лос анджелис такъв какъвто го познавам и обичам. холивуд проповядва комунизъм много успешно:) при развръзката на най-напрегнатия момент някой в залата изкрещя облегчено "yes", всички се разсмяха и заръкопляскаха и човек спокойно можеше да се обърка, че не е в арена, а в америка. честит десети ноември, дреме ви, че все още има носталгия. следа няма да остане след още 20 години. освен ако американците не ни натресат комунизма обратно:)))

архангел михаил победител над страха и гнева

2011-11-08T01:43:00.000-08:00

архангел михаил е пазачът на човечеството, който ни освобождава от страх. на иврит името му означава "кой е бог". в еврейската библия той е адвокатът на евреите пред бог. в новия завет той повежда божията армия на битка със сатаната и побеждава. най-смелият от архангелите. днес е ден в който страхът и гневът към себе си и околните са победени!

...

2011-11-07T12:11:00.001-08:00

Madonna - What It Feels Like For A Girl [Official Music Video]

2011-11-07T07:58:00.000-08:00

"спри да говориш за бог, кажи за баща ти стефан данаилов"

2011-11-06T13:03:00.000-08:00

синът на ламбо и ирен кривошиева е чудесно момче. баси колко е трудно да си различен в българия. карбовски: "не, спри да говориш за бог. кажи за баща ти стефан данаилов". хахахахаха телевизионен кретен.

астероидът, ако обичате!

2011-11-06T01:19:00.000-07:00

никой не бива да бъде държан отговорен за делата на родителите си, а само пълни тъпаци могат да нарекат един вярващ в бог човек откачалка. ако идва астероид, много ще го помоля да се насочи насам заради твърде голямото количество цинични, арогантни, зли, завистливи, отблъскващи безверници на тази малка и красива българска земя, която с нищо не е заслужила лайната, които я населяват.

Janelle Monae: "Many Moons" Official Short Film

2011-11-05T12:56:00.001-07:00

Janelle Monae: "Many Moons" Official Short Film

2011-11-05T12:56:00.000-07:00

Johnny Cash Hurt Official Music Video

2011-11-05T10:48:00.000-07:00

никога не е било по-прието да си идиот

2011-11-05T07:07:00.000-07:00

защо бог не даде на всички, които мечтаят за лейбъли, всички възможни пради, сентропета, fois gras, малки черни рокли на шанел, бентлита, бъркин чанти, диаманти най-добри приятели, и т.н., за да освободят планетата от реклами, ненаситни очи, продажност и булимия. това е жестокост към смислената част на човечеството и геноцид към слабата. никога не е било по-прието да си идиот.

***

човек е това което е. не е само жена или мъж когато има талант, а и личностни възможности за изявата му (на таланта). колкото по-големи са те, толкова по-малко е жена или мъж:) и всичко е игра за изявата му.

Sarabande

2011-11-04T03:25:00.000-07:00

носталгия по стенли кубрик. до този момент не се е появил режисьор с такъв мащаб, дълбочина, ерудиция, естетика, разнопосочност на интереси и теми, талант, визия. човек не може да изпитва носталгия по заменими неща, а почти всичко на този свят е заменимо. така стана. може би не беше, не помня...

не оставяйте децата си да забравят български!

2011-11-03T03:09:00.000-07:00

един човек ме поздрави, че за 21 години в америка не позволих на дъщеря ми да загуби българския. за мен е неразбираемо обратното въпреки, че децата на почти всичките ми приятели загубиха родния си език. където и да сте, не оставяйте децата си да загубят едно интелектуално богатство! привилегия е да знаеш още един език. българският няма да им попречи да се интегрират, а ще бъде една допълнителна възможност за бъдещето им. светът се променя, не го правете по-малък за тях!