Friday, March 30, 2012

надолу по пътеката, която върви нагоре

поздравления за бойко борисов за решението за белене.  и тук не става въпрос за това дали има американско или руско влияние в българия, а затова, че никой не строи нови атомни централи в земетръсна зона. и все пак е приятно по-малко руски неща на родна земя. много приятно даже.
до тук с политиката, която СИЛНО не ме интересува.
преди няколко недели бяхме на разходка до рилския манастир. беше първия топъл пролетен ден. на връщане надолу по пътеката, която вървеше нагоре:) видяхме страшно много жаби. седяха вцепенени на пътя, зашеметени от топлината и слънцето, току що излезли от зимен сън. никога не бях виждала толкова жаби на едно място. побутнахме няколко с крак - някои скочиха, други не помръднаха. но на тези, които побутнахме и скочиха, продължихме живота, защото беше пълно с размазани от коли вцепенени, нереагиращи жаби. 
ето каква е поуката от баснята на принцесата на малките неща - ако ти бият шут в гъза, по-добре се размърдай, защото иначе може и да не оцелееш. 
да си жаба е съвсем нормално, а да си жаба, която се вижда като принцеса, е стъпка към еволюцията, такава, каквато се случва сега. значи си напълно в крак с времето на триизмерната нереална действителност. а това означава, че ще оцелееш:) 
всеки ден изпълнен с нови и свежи самозаблуди, означава все по-голямо объркване в реда, който се опитват да ти налагат. 
друга поука - самозаблуждавайте се за да обърквате врага. той разчита на чувството ви за реалност, а тази реалност не е ваша, а негова. колкото повече нереални картини за себе си имате в главата си, толкова повече той ще се обърква в лабиринта на виртуалното ви аз. и ще бъде размазан като една от многото жаби без фантазия по пътя ви.
каква мъдра сутрин. сега продължавам  да работя върху себе си и сценариите - житейски и телевизионни.
и впрочем с абсолютна яснота, че ще бъда за пореден път презряна, но с пълно удоволствие от тази яснота - "икар" за драматургия на "праехидно" - изглежда вече напълно са загубили представа какво е драматургия. ученически колаж на разпиляни текстове.

Wednesday, March 28, 2012

ray caesar

малката принцеса иска портретът й да бъде нарисуван от този художник.



Tuesday, March 27, 2012

всичко отначало. damn.

под възглавницата ми има ластиче, панделка, флашка, сива плюшена мишка и мартеница със синец. не, не съм коробочка и това не са тайните ми запаси в случай на евентуален апокалипсис през месец май. това са неща, които панчо е донесъл в спалнята през нощта. 
събужда ме качвайки "плячката" в леглото ми, полузаспала аз грабвам среднощния "подарък", и го завирам под възглавницата където не може да го докопа. той се успокоява и заспива отново. 
чудя се, ако бях в сталинград по време на обсадата, дали щях да го изям? със сигурност. чела съм, че хората са си разменяли домашните любимци за да не участват пряко в смъртта им. и всичките са били изядени, разбира се...
всичко е твърде относително.




крашна ми компа и загубих половината сцени от един епизод. сега всичко от начало. да ми е за урок. 



Sunday, March 25, 2012

Stefka Kostadinova 2 09 World Record

още снощи трябваше да сложа коментар към този клип. 
световният рекорд на стефка костадинова не е достигнат от никой вече цели 25 години! няма друга такава жена в света! това се казва рекорд, талант, спортист, победител. винаги ще й се възхищавам.

истинският празник на жената и майката

е днес - благовещение. с уговорката, че не обичам църковния речник. отблъсква ме църковния език, както и отвратителната визия на източно-православните свещеници. искам всичките да ги съблека, обръсна и изкъпя. под тези бради се крият лица, които трябва да са открити, грозните им черни шапки с още по-грозно име - калимявки, са нахлупени така, че е скрито челото, мислите им са под нещо като черен кумин обаче с похлупак. очите са под кумина, устата маскирана с брада и мустаци. грозни!!! 
и да бъдат обръснати и преоблечени, за съжаление това няма да измие греховете на българското духовенство. 
но днес е истинският женски празник, не измисления от американски социалистки и прегърнат от комунизма 8 март. днес дева мария е научила, че ще има божествено дете. всяка жена носи в себе си нещо от дева мария, независимо дали го реализира или не. всяка жена носи един скрит огън, който продължава света. този празник е създаден от щастлива вест, докато 8 март е създаден от недоволството на американски работнички във фабрика. 
долу 8 март - празник на несвободните кокошки:))))))) продължавайте да ме псувате с всичка сила, от това няма да станете по-малко кокошки. войната с вас е война с глупостта.
честит ден на добрата вест когато една жена е разбрала, че носи света в себе си!

синтезирано за да бъде запомнено:
1. 8 март - ден на несвободните кокошки
2. източно-православните свещеници подлежат на генерален makeover
3. денят на жената и майката е благовещение

не подлежи на обсъждане.

Saturday, March 24, 2012

монолози на гладно

взето назаем от мила:

"Да си естествен е поза, която дразни хората повече от всички други."
Оскар Уайлд

"Тежък ще е твоят жизнен път. В тебе аз виждам нещо, което обижда простолюдието. Завистта и Клеветата ще те преследват. Където и да те запрати провидението, другарите ти няма да могат да те гледат без омраза; и ако се преструват, че те обичат, то ще е само, за да те погубят по-сигурно."
"Червено и черно", Стендал

хора като мила са смисъла да се живее не само в тази държава, а изобщо. без тях светът би бил тъжно място населено с изгубени души без надежда за спасение.
пълно е с фалшиви пророци, дяволът наднича отвсякъде, а бог наблюдава, наблюдава, наблюдава докато получиш сърцебиене от самота. сам с още няколко души с нарушен сърдечен ритъм.
диагнозата е обща, а за да имаш макар и минимален шанс да бъдеш забелязан от него, от силата, от бог - БОГ - това е финалната дума - разчитането й трябва да е любов. а тя е повод за още по-силна аритмия, защото любовта по човешки е пълна с очакване.

и все пак happy:)



Friday, March 23, 2012

happy

happy.
поводите за щастие са много 
най-повърхностните са:
връщайки се от h&m 
намерих в пощенската си кутия флайър на домино пица 
да 
правят любимата ми тънка пица
след което отидохме да вечеряме в тибетския ресторант в лозенец
където ядох от любимия ми наан хляб 
и други 
хималайски индийско-непалско-тибетски вкусотии
и да 
софия е все по-световен град
не европейски 
а световен
има всичко 
което ми е необходимо
за да се чувствам у дома в света
не само в българия
остава само и хората да се освободят
от злобата и завистта
да повярват повече в себе си 
и в никой друг
и всичко ще бъде перфектно
някой каза
че живея в паралелен свят
сигурно така изглежда отстрани
но паралелните светове са възможни за всеки
който не си слага граници
това е един от важните уроци които дадох на радина
да не си слага граници
защото другите винаги ще се опитват да й ги слагат
границите да го духат
да го духат споменаващите името ми напразно също
аз съм бог в собствената си вселена
паралелна или не
не е ваша работа 
а разговор между мен и небето
говорете и вие
небето е безкрайно

Thursday, March 22, 2012

malibu и "(не)доебани путки" в българия

малко снимки от малибу, където животни и хора живеят в тотална хармония. а за да живеят животни и хора в хармония, хармонията до някаква разумна степен трябва да се е установила първо при хората. наложената от нас хармония, разбира се, няма нищо общо с природната - тя е единствената истинска. 
всичко мислено и измислено е вселенски безсмислено. 
но пък като видиш патиците, които идват от близката рекичка в определен час да си хапнат в централното кафене на malibu colonies, ти става приятно, че хората са стигнали до степен на толерантност първо едни към други, а после към животните - на никой не му прави впечатление очакващото квакане и мотаене в краката на клиентите пред вратата на кафето, смесващо се с разговори за живота и киното. 
в българия жените са нетолерантни към смелите, различни и можещи жени, те дори мразят, мислят зло, кълнат, изобщо тук е някаква странна територия на полуеманципирани кандидат-вещици. а щом жените са такива към себеподобните, няма как да има реална толерантност към други етноси, сексуална идентичност или каквато и да било различност. за животни да не говорим. 
една от най-големите "обиди" в българия е някой да те нарече "недоебана". жени си позволяват тази простащина също. преди време една актриса, която публично е мазна като филия с маргарин (фалшивото масло), ми изпрати мейл в който ме нарече така. изобщо не ми дреме дали тя мисли, че правя достатъчно или недостатъчно секс (изобщо какво значи "достатъчно" и "недостатъчно" секс, по дяволите, всеки прави толкова колкото му се прави...), а е забавно по един крайно тъп начин, че в нечия тъпа, балканска глава се е родила идеята, че неправенето на секс може да е повод за обида. 
тук да си "недоебана путка" е като да пуснеш пешеходeц да мине без да е на пешеходна пътека - ти си тъпак някакъв на който нещо не му достига. що да не минеш ти пръв, а оня тъпанар пешеходеца да почака, а??? ти си патка, която няма кой да нахрани за разлика от тези в малибу. 
това е дълга тема, която сега не ми се нищи, за женско списание е, но тази "народопсихология" трябва да изчезне. писнало ми е от "доебани" мъжки и женски путки, които гледат в чуждите полови органи без да имат отношение към личната си хигиена.
друга пък актриса, която не беше избрана от продуцентите да играе роля в "седем часа разлика" за сметка на нейна колежка, ми написа възмутено писмо, че избраната колежка била нейна близка приятелка, но тя играела само такива роли, и че трябвало да й дадем на нея ролята, не на приятелката й:) кеф ти приятелка, кеф ти колежка, кеф ти жена, кеф ти човешко отношение - каквото си пожелаеш, то е налице.
ясно е, че актьорите - при цялата ми обич към тях - не виждат по-далече от носа си, но тук отново става дума за отношения между ХОРА. щом жените могат да са толкова долни едни към други в българия, какво очакваме от мъжете?? в края на краищата ние сме тези, които възпитаваме децата ни, независимо дали са момичета или момчета. ние сме тези и които възпитаваме мъжете до себе си.  
и в този ред на мисли дали пък не е по-добре да си гладна патка в малибу отколкото 
"(не)доебана путка" в българия? кой да питам, че нещо съм се объркала:)))))))))












Tuesday, March 20, 2012

принцесата на малките неща сънува малки сънища

нямам никаква идея какво трябва да се направи за да има българия по-добър имидж в чужбина. бях поканена на дискусия с подобна тема от списание мениджър и изслушах един куп умни хора с разнопосочни мисли. аз самата нямах нищо съществено за казване. не мога да допринеса с нищо за подобна дискусия. нямам грандиозни идеи в момента. нямам желание да ги имам, нито пък съм способна да ги имам на този етап. този етап е сега. утре ще е друг етап. ако внезапно порасна и се сетя за нещо интересно, ще си извикам публика в борисовата градина и ще го разкажа. това е, защото нямам фейсбук. вече. 
няма нищо по-досадно от бивш пушач. най-много кашля и се дави от цигарите на другите. 
живея на няколко десетки квадратни сантиметра в главата си. толкова е голяма мозъчната ми площ. в момента тя е заета само с изключително малки цели. големите думи, идеи, вдъхновения, възмущения, обединения, раздори, предателства и лоялности, са прекалено големи за няколкото десетки квадратни сантиметра в черепа ми. моля никой да не ми задава въпроси и желания с радиус по-голям от сантиметър и половина.
не искам да мисля за бъдещето на никоя държава, нито за това как българия изглежда отвън. отвътре също не ме интересува, защото живея в търбуха й. глътна ме и сега смятам да й направя язва в стомаха за отмъщение. преди това америка ме повърна. 
трябва да внимавам къде ходя, картата на света не е никак голяма, колкото няколко мои мозъка е. 
на света ще му причиня сблъскване с астероид. един мой събрат по иронична мизантропия направи цял филм за негово подобно желание. не съм изненадана - скучен е живота на тази планета.
анатомията на българия, нейните болести, вътрешности, психози, и нервни кризи, оставям на тези, които се чувстват достатъчно големи за да могат да си позволят да я обсъждат. аз съм още дете и ми се четат само приказки. 
ако някой иска да ми разказва друго, ще си запуша ушите и ще пищя докато му спукам тъпанчетата. в моята държава гражданите получават нервни кризи само при споменаването на думата "политика".
така че, лека нощ. аз съм принцеса и никой не може да ме убеди в обратното.
завъртам ключето и думите заспиват. 
само една остава будна на страж.
тайната дума, която ме пази от разни държави и техните президенти и министър-председатели. 
good night, sleep tight, прошепна принцесата, прозявайки се, и затвори очи за да не вижда сянката на връхлитащия астероид. 

Sunday, March 18, 2012

Grimes - Oblivion

M83 'Midnight City' Official video

неизказуеми неща

някои неизказуеми неща
неща неизказуеми някои  

неизказуеми някои неща
неща някои неизказуеми
неизказуеми неща някои
някои неща неизказуеми

"oh well, that's why i love you, you're smart. that's why i love myself too."
"a perfect match, i told you."

Saturday, March 17, 2012

малките победи над алчното тяло

от 1 месец не пия, не пуша, не ям сладко, не ям месо, не пуша трева, не съм на фейсбук. тази диета не е диета, а нещо, което най-внезапно и неочаквано не ми коства абсолютно никакво усилие. стана като по чудо. в лос анджелис организмът ми се преобърна наопаки, а това по някакъв странен начин ме преобърна мен самата наопаки. 
обичам много месо, но в момента не изпитвам никаква нужда от него. такова нещо не ми се е случвало през живота. не съм яла захар, не съм пушила и пила, била съм без фейсбук, но без месо никога. интересно преживяване. не смятам, че ще продължи завинаги, както и цялостния ми необясним аскетизъм, но в момента не изпитвам никаква нужда да нарушавам този нов вид хармония на организма ми. 
на снимката съм в ел ей, с уникално бижу (не е мое:) от старата ми работа - david webb - огърлица от корал, нефрит, черен емайл, платина, диаманти и изумруди. 
да си на няколко места едновременно е едно от най-добрите неща, които можеш да предложиш сам на себе си за краткото време през което си на земята. 
гъвкавост, адаптивност, компормисност, комбинативност и др. таланти - важно е да се възпитават:) и понякога е много трудно да се съчетаеш със себе си. обаче както казват американците - where's a will, there's a way.
където има воля, там има начин (да се постигнат нещата).
малките победи над тялото винаги дават надежда, че волята е жива. 
може би благодарение на внезапното ми вегетарианство половин прасе, едно пиле, и част от някое говедо са живи. не че е голямо постижение, ама защо пък не. 
yes, i like it. 
какво по-хубаво от това да се самоизмисляш непрекъснато:)



Wednesday, March 14, 2012

foolish

more or less. beautiful. 
the brits added -tiful to beau. 
c'est beau. la vie est belle. 
животът е красив.

Monday, March 12, 2012

американски документален филм за българския фолклор


моята добра приятелка валя ганева е монтирала интересен документален филм на един запален по българския фолклор американец - тимоти райс. филмът е в програмата на софия филм фест, ето малко информация. 



Тимоти Райс /САЩ/
Тимоти Райс изследва българския фолклор от 1969г., когато за първи път посещава България в рамките на 3 месеца. Записва много песни и изпълнения на музиканти по селата. 1972 – 73г. идва отново за повече от година, през 2000г.отново e в България. При всички тези посещения той продължава изследователската си работа. През 80-те години води университетски групи  от UCLA в България и ги запознава с българския фолклор. През 2005, 2006 и 2010 прави много записи на фолклорна музика в Родопите, Шоплука, Пирин и Странджа.
/Автор  на две научни книги и множество статии, посветени на българската музика. Преподавател е по етномузикология в UCLA, университета на Калифорния в Лос Анджелис, и е директор на Музикалното училище „Хърб Алпърт” към него./
2008г - Награден с орден „Св.Кирил и Методий”II степен за заслугите си към разпространението на българската култура.
Филмът с който се представя на София филм фест 2012г е резултат на многогодишни натрупвания, размисли, и  уважение към изпълнителското майсторство на българските музиканти и респект към българската култура.

София Филм Фест 2012
Кино „Люмиер” – 14.03.2012г,18ч.
“May It Fill Your Soul” (Да ти напълни душата) – документален филм.
Продуцент,режисьор и сценарист:Тимоти Райс
Монтаж:Валентина Ганева
 2011
: 56 minutes
 Филмът е посветен на отличните изпълнители на български фолклор – семейство Варимезови. Проследяваме историята на тяхната фамилия от 1878 г. до наши дни, паралелно с политическата съдба на страната. Преди Втората световна война музиката е домашно забавление за семейството в малко селце в Югоизточна България. След това, по време на комунистическия режим, талантливият гайдар Костадин Варимезов пренася фолклорната традиция от родния си край в София, където властта решава да я обработи и превърне в символ на националната идентичност и тогавашното предполагаемо благоденствие на народа. След падането на комунизма през 1989 г. най-добрият ученик на Костадин – племенникът му Иван, заедно със съпругата си Цветанка пренася традицията първо в САЩ, а после и по цял свят. Той има многобройни ученици, сред които са и двете му дъщери. А в САЩ, страните от Западна Европа и Япония вече има хиляди почитатели на българските фолклорни песни и танци. За първи път филмът е показан на SEE Fest LA, /Uzno Istochno Evropeiski Filmov F, Los Angeles/  (2011),следват много академични прожекции.

Saturday, March 10, 2012

не-имагинерна безкрайност

когато се опитат да те свалят на земята, спомни си за "умиращия лебед" на сен санс. така сам ще си повярваш, че владееш изкуството да падаш. 
благодаря на чуждите непремерени жестове, които събудиха в мен балерината. тя е пълната им противоположност. 
балерините са едни от най-мълчаливите хора на земята. и все пак никога не бих могла да глътна така дълбоко думите си, защото майка ми не ми разреши да стана балерина, но няма мълчание, което да харесвам повече от това на балета.  
аз съм одета и одилия от "лебедово езеро". никога само одета и никога само одилия. 
след поредното гледане на "лебедово езеро" в операта, някога, много отдавна, когато бях на 6 годинки, чакахме голямата балерина калина богоева. тя беше изиграла най-опасната, красива и привлекателна одилия, която можех да си представя. беше приятелка на майка ми, а аз тичах по един коридор в операта с всичка сила, защото ме гонеше жоро, синът на калина. коридорът пред мен беше безкрайно дълъг, и аз тичах с всички сили за да не ме стигне, докато не се размазах фронтално в огледалото срещу мен. безкрайният коридор беше обикновена амалгама. 
трясъкът е бил много силен, защото балерините изскочиха от гримьорните, а аз, свлякла се от болка на земята пред огледалото, засрамено разтривах цицината на челото си. нямаше ми нищо. беше едно от тези нищо-та, които запомняш цял живот.
задъхано и превъзбудено тичаш зареян в някаква имагинерна безкрайност, която се оказва здрава стена. 
***
довечера "дневникът на дракула". благодаря на мила искренова, че ми даде възможност да подишам въздуха на балета. 
в българия е пълно с талантливи хора. ако и бяхме по-добри едни към други, нямаше да имаме цена.
***
насън си приготвях багажа да тръгвам на път. двата куфара бяха отворени и прекалено пълни. дадох си сметка, че ще тежат повече отколкото трябва. след кратко замисляне реших да извадя всичко старо и да оставя само новите си неща. извадих и малко пликче с няколко носни кърпички с дантела и панделки и го оставих. 
погледнах се в огледалото. лицето ми беше осеяно с лунички, които реално нямам, очите ми бяха с разширени зеници и тъмносиньо-зелено около тях, бялото беше много бяло, а кожата ми златиста от някакъв красив мексикански залез. косата ми беше кестенява. беше южно, топло, пълно с младост и очакване. 
мисля, че пак съм себе си. 
***
вижте как мая плисецкая танцува "умиращия лебед" на 61 години и никога не  говорете за възраст когато става дума за изкуство. изкуството е единствената възможност за безсмъртие.  


Friday, March 09, 2012

клоунска кръвна картина

събудих се с безумно изречение в главата: 
"клоунска кръвна картина". 
ще трябва да помедитирам върху възможните му смисли.
коментарите под текста ми за 8 март всъщност са точно това - клоунска кръвна картина.

***

човек ТРЯБВА да се радва на малките неща, защото големите го изяждат за закуска. 
тази сутрин съм радостна, че има bg maps и знам как да стигна на снимки в един блок в младост. квартал младост 1. грозна гледка. разбирам и съчувствам на сънародниците ми, които псуват живота си. това вече е почти център на софия, а улиците са като в гето. 

***

отдавна се каня да напиша нещо за бони и софи маринова. за малкото ромки, които са част от въшливия ни "шоубизнес". той на практика е само шоу, като бизнес правят вероятно само чалгаджийките. 
тъй наречените ни поп-звезди са някакви бъхтащи се старлетки от женски и мъжки пол, които се мъчат някак да излъжат някой да им даде някакви пари с който да запишат някаква песен. съответно всичко е никакво, опит за шоу, и никакъв бизнес. 
обаче това пък ми е последната грижа. 
адски неприятно ми стана от реакциите на хората на това, че дадохме роля на бони в "седем часа разлика". 
аз искам да има роми в българското кино, в литературата ни, в "шоубизнеса". ромите са артистични и талантливи хора. запознах се с бони, която е красива и много симпатична жена, и която е постигнала известността си с труд и талант. такива жени като нея трябва да бъдат подкрепяни и давани за пример, защото тя е изключението, което бихме искали да се среща все по-често. 
в америка черните са навсякъде - в кино, музика, литература, театър, навсякъде. не е станало от раз, но сега всички се радваме на натали коул, на арета франклин, на морган фрийман, на самюел джаксън, на БАРАК ОБАМА. айде да не се радваме всички на обама, но виждаме, че тези хора са стигнали до там докъдето са стигнали не само заради таланта си, но и защото са се намерили БЕЛИ ХОРА, които да повярват в тях и да им подадат ръка. да застанат срещу расизма на повечето хора, които не биха повярвали в тях и не биха им подали ръка, въпреки, че заслужават.
радвам се, че софи маринова спечели българската евровизия, защото изборът й показва, че не сме чак толкова нетолерантни, колкото се опасявам, че сме. иначе ми дреме за тъпата евровизия.
кога ще започнат ромчета да кандидатстват в натфиз? кога ще имаме известни ромски спортисти? аз искам това да се случи и се радвам, че има една, засега една-единствена ромка в българското кино - бони. 
гледайте "маймуни през зимата" - за мен тя е най-доброто от филма. играе прекрасно. не отричайте хората само защото им е лепнат някакъв етикет "чалга" или "ром" или двете заедно. хората наистина са първо хора, а после всичко останало. и бони е талантлив ЧОВЕК. както и софи маринова.
и колкото по-бързо извадите от речника си думата "чалга", толкова по-бързо ще се отървете от чувството за нея. аз лично живея чалга-free и не разбирам оплакванията на винаги оплакващото се население:)




Sunday, March 04, 2012

мама...

Политиката на кръвта или кръвта като политика - едно интервю на Виктория Асенова с граф Дракула


Бел. автора - това е цялото интервю с Дракула. В "Дневниците на Дракула" на Мила Искренова можете да чуете части от него изпълнени от Деян Донков. На 10 март в Музикалния театър.

Дракула: Позволете ми да ви наричам по име... Виктория....

Журналистка: Удивена съм как при Вашата заетост и хилядите ви срещи с избиратели успявате да помните имена на журналисти...Обръщате се към всеки поименно...

Дракула се усмихва топло.

Дракула: Изключителната памет е едно от досегашните преимущества на вампирите пред хората. Ако бъда избран, то ще е достъпно за всеки граждани.

Виктория: Защо решихте да се кандидатирате?

Дракула: Виктория, името Ви означава победа, а за мен най-голямата победа ще е да ви уча на любов. Политиката е само претекст, извинение чрез което мечтая да направя хората щастливи. Тя не е нищо повече от легализирания превод на ситуацията в която се намирате. Аз съм преводача, гласувайте за мен, гарантирам Ви, че няма да се изгубите в превода! Излезете от тесния лабиринт на интерпретациите в който сте се лутали хиляди години и разберете - аз съм единственият възможен, реалистичен, познаващ живота и смъртта на всяка идея, всяка идеология, всеки опит за масова любов завършил с кървава революция, всяко разпъване на кръст, всеки самобичуващ се монах, всеки създаващ власт Макиавели. Аз съм Стамболов, Линкълн, Кенеди, мила Виктория. Исус е платил дълг, който не е дължал, а вие, хората, дължите нещо, което никога не можете да изплатите. Аз ще ви помогна чрез една по-авангардна фискална политика постепенно да приключите с този дълг. Всеки иска да живее добре, дори и аз в безсмъртието си имам остатъци от този крехък стремеж, защото съм създаден от вас, ние сме една плът. Разликата между нас е само кръвта и тази разлика ви прави нещастни. Вие сте лесни жертви на банки, политици, нетрайни идеологии, неспазени обещания. Какъв смисъл има лихвения процент? Никакъв! Той е символ на несъществуващи ценности! Парите не са органична материя, те са обикновена хартия върху която избрани от политици художници рисуват картинки и цифри... Нищо повече! А Вие сама знаете, че вкусът на политиците няма нищо общо с естетиката, нито с вечността. Нескромно казано, аз съм символ и на двете. Безсмъртието е естетика само по себе си. Моето скромно предложение на тези избори е да ви доближа до това състояние.

Виктория се усмихва скептично, но и очаровано.

Виктория: Само това не бяхме чували, графе. Драги зрители, граф Дракула иска да ни направи безсмъртни. Как ще го постигнете? И още по-важен въпрос – за какво? Защо искате да доближавате народа ни до безсмъртието при положение, че чудесно знаете, че няма фонд на света, който да може да поеме непрекъснато увеличаващ се брой пенсионери? Наскоро увеличиха възрастта за пенсиониране, Вие какво ще направите за възрастните хора в България?

Дракула: Благодаря за този въпрос. За мен той е изключително важен и е в основата на предизборната ми платформа. За разлика от всички мои предшественици от хиляди години насам, аз няма да ви лъжа. Аз се храня с кръв. Те правят същото...

Виктория (прекъсва го): Е, това е твърде популистко...

Дракула: Не! Не е! Нека да ви обясня. Популистко е на всеки четири години да ви обещават едни и същи глупости, които с нищо не променят живота ви! Карат ви да работите като машини за да нямате време да погледнете към вселената около вас и да помислите за себе си. Представете си, че на всеки 4 години кандидатиращите се политици раждат по едно бебе и твърдят, че ще го научат да говори, да ходи и да бъде щастливо докато те се грижат за него, а то всъщност умира четиригодишно без да се е докоснало до безсмъртието. Аз не казвам, че ще ви направя безсмъртни, казвам, че няма да ви убивам четиригодишни... (усмихва се чаровно, навежда се към журналистката и шепне на ухото й)...Колкото и да обожавам кръвта на необременени от неизпълнени обещания човешки същества...

Виктория се отдръпва леко уплашено, но е привлечена към него. Той я гледа усмихнат очаквателно.

Дракула: Не се притеснявайте...въпреки, че това, което бих Ви направил...би Ви превърнало в нещо много повече от който и да било мой избирател. (усмихва се) Ще можете да спрете да гласувате завинаги, защото ще станете господарка на съдбата си.

Виктория (ядосано): Графе, това, което ми предлагате е цинично...колкото и да го маскирате с безсмъртие.

Дракула: Да спрете да зависите от кръвта си е цинично?

Виктория: Да извъртате думите умело е добра риторика, но смисълът остава, а аз не съм обикновения ви гласоподавател, Дракула. Не Ви вярвам.

Дракула става сериозен.

Дракула: Вярата е другата обезценена банкнота във вашата корумпирана и провалена система.  И капитализмът и комунизмът боравят с оцветени хартии печатани в огромни количества. А напоследък в опасно огромни количества. Но капитализмът е по близо до мен, защото все пак проповядва да вярвате в себе си, а не в някакво болестно равенство. От друга страна аз вярвам единствено в равенството на кръвта – тя е група 0. Все по-отдалечаващите се от създаването й подгрупи – А, Б и АБ не носят достатъчно информация. Знаете ли, че 97% от маите са били с кръвна група 0?

Виктория: Не, за пръв път чувам. Но какво искате да кажете, че хората, които не са нулева група няма да имат равни права при евентуално ваше управление? Това, извинявайте много, е дискриминация.

Дракула игнорира обвинението й.

Дракула: Вярвате ли, че краят на света ще дойде след три месеца както предвещава календара им?

Виктория започва да се ядосва на начина по който той води разговора.

Виктория: В какво аз вярвам или не, няма значение, хората искат да знаят Вие в какво вярвате. Изборите ще са през месец май и бихме искали да знаем защо да гласуваме за Вас. А може би избирането Ви ще е краят на света, граф Дракула? Непрекъснато говорите за начина по който сме манипулирани, а Вие самият раздавате нечувани количества пари. Плашещ е начина по който подчинявате най-уязвимата и най-голямата част от населението – бедните и пенсионерите! Защо искате да управлявате? Все повече се говори, че крайната Ви цел е да си осигурите неограничен достъп до кръвта на населението, това вярно ли е?

Дракула е напълно сериозен, прави пауза преди да започне да говори.

Дракула: Напълно нормално е така да говорят враговете ми, аз съм заплаха за едно статукво градено хиляди години. Да, кръвта ме интересува, аз съм освен политик и бизнесмен. Нормално е когато влагаш в нещо да получаваш дивиденти...

Виктория: Значи вие признавате, че политиката Ви ще е свързана с вампирските корпорации. Те ли финансират кампанията Ви?

Дракула: Не разбирам какво Ви притеснява. Всеки политик откакто свят светува е свързан с финансови кръгове, които го поддържат законно или не. За пръв път аз заявявам открито, че кампанията ми е финансирана от „Кръв инкорпорейтед“...Всеки може да прегледа регистрите им. Това е компания, която от самото си създаване влага в строежа на инфраструктура, болнични заведения и благотворителност. Драги зрители, „Кръв инкорпорейтед“ е най-големият строител на домове за сираци в държавата!

Виктория прикрива възмущението си.

Виктория: Сираци на хора, които Вие, графе и Вашият кръг, сте превърнали във вампири. Всъщност искате да наложите най-голямата вампирска корпорация да управлява държавата, така ли?

Дракула: Не, искам да дам възможност на всеки гражданин на тази държава да дава свободно от кръвта си без да е заплашен от преследване от закона, без да е гледано на него с предубеждение от околните, без да се чувства изневерил на изконните човешки ценности. Искам всеки гражданин на България да може да се чувства по-близо от всякога до безсмъртието без това да има нещо общо с банковата му сметка, нито да зависи от монопола на шепа хора чиято единствена цел е обогатяването им за сметка на народа. Аз ще приема кръвта на гласувалите за мен като едно огромно доверие с което няма да злоупотребя до края на мандата ми и ще изведа този народ на едно друго ниво на духовно съществувание и благоденствие.

Виктория се усмихва раздразнено.

Виктория: Граф Дракула, благодаря за интервюто. Имаме още минута, какво ще е последното Ви изречение?

Дракула: Скъпи сънародници, вашата кръв ще тече в моето тяло. Вашите грижи ще станат мои. Ще увелича продължителността на живота ви, ще елиминирам необходимостта от печатането на пари, ще премахна данъците, необходимостта от болници ще изчезне, на края на живота си всеки един от вас ще бъде превърнат в един от нас. Ние обещаваме, че няма да посягаме на никой преди да е изтекло времето му като човешко същество. Благодаря за вниманието.

Виктория: Целта оправдава средствата, драги зрители. Това е предизборното послание на граф Дракула към народа. Изборът е на кой предпочитате да слугувате – на банките с пари или на банките с кръв? Това беше едно интервю на Виктория Асенова с граф Дракула, независим кандидат за министър-председател.

Saturday, March 03, 2012

носталгия толкова силна, че боли

чета коментарите под текста ми за 8 март. не им харесва на хората начина по който съм описала този празник. отнемам им повод да празнуват. 
обидих пак някоя, която има нужда да бъде изстреляна в космоса вместо куче, само че никога не съм се държала или писала по друг начин - нито в америка, нито тук. аз съм напълно вярна на себе си, както отбеляза поредната възмутена тъкачка-многомашинничка.
любовта не е в осми март или първи май, а в липсата на подобни спомени като моя. но живея в страна в която има силна носталгия по това време, и разбирам, че тази носталгия е толкова силна, че боли. 
колкото по-бързо се излекувате от тази болка, толкова повече любов и светлина ще имате в живота;) това е трудно за изпълнение пожелание и към мен самата. бих предпочела да не съм живяла съзнателния си живот в соца. бих си създала нови спомени от един друг живот, от самото му начало. да, той ми се случи, или по-скоро аз го случих за себе си, но за съжаление чак след първите двайсет и няколко години. 
соц-миналото ни е психическа травма заради която половин българия има нужда от психиатър.
не харесвам в себе си нищо, което ми напомня за тогава, съответно нямам причини да го харесвам в никой. и колкото по-малко неща ме свързват с това тегаво, гадно, грозно, несвободно време, толкова по-добре се чувствам. 
което не означава, че не се чувствам добре в българия. напротив. около мен е пълно с хора, които не празнуват осми март. 
и ще завърша позитивно - надеждата е в непразнуващите.


p.s.: да, днес не е осми, а трети март. честит празник - евентуално:)))))


Friday, March 02, 2012

Осми Марс - текст за Капитал Лайт

http://www.capital.bg/light/tema/2012/02/29/1777661_osmi_mars/


Осми март е лош лак за коса.


Голяма коса като кофа. Коса, която не мърда, не диша и би била чудно гнездо за нещо живо и смислено.



Осми март е костюм от полиестер, който при много усилие би могъл сега да изглежда hip, но не е. Мишниците са втвърдени и миришат на пот, защото тогава... защото тогава хората се къпеха по-рядко. Химическото чистене, пак тогава, странно засилваше миризмата, вместо да я премахне.



Осми март е тъпи карамфили с копър. Единствената зелена украса на времето удивително приличаше на копър.



Осми март е грозни, вонящи ресторанти, пълни с пияни, предимно мъже. Мъжете пушат и вонят и под влиянието на стограмови чаши, пълни с топли, гадни водки или с топъл, гаден коняк "Слънчев бряг" с кодовото име "слънчев удар" гледат жените си благосклонно като говеда.



Вечерята в най-добрия случай се състои от домати шмеркезе (!?!), шопска салата с отдавна мъртви домати и медальон с гъби без домати, слава богу. За по-обикновените хора – студени кебапчета до посиняване. И гъбите, и медальонът независимо от необикновеността или обикновеността на клиента са придружени от отдавна пържени картофи. Картофи с вкус на ледени трици. Сервитьорът е гнусен тип, който гледа клиентите с погнуса и с погнуса ги удря в сметката. Ходи бавно, не желае да говори, а само кратко мучи и не се трогва от плахи опити за контакт. Никога не гледа в очите, а някъде далече. От друга страна, е прав. Няма нищо за гледане. Колкото по-далече, толкова по-добре, ама няма. Стой си в социалистическа България.



На осми март от ресторантите излизат уважени жени, подкрепящи залитащите си мъже, които са ги уважили тази вечер и които ще ги уважат още малко, като се приберат в къщи.



Осми март е като първата космонавтка Валентина Терешкова. Съветско събитие.



"Този път вместо кучето лайка изстреляхме жена в Космоса. Да й подарим карамфили с копър и да я облечем с пластмасов костюм с по кебапче в джобовете. И хайде на планета Осми Марс, на която жените са равни с мъжете по уважение!"



Осми Марс е за лузърки, които даже не знаят какво е соц, но са достойни за него. Това е. Тази планета не е моята, ако някой не е разбрал...