Monday, August 29, 2011

софия: поетики 2011 - много добро

софия:поетики 2011 беше МНОГО яко събитие. поздравявам ясен атанасов за страхотната организация на истинско поетично шоу с най-добрите млади и бивши млади:) поети на българия. догодина ще го рекламирам на стената си. при езерото с лилиите, в парка се бяха събрали умни и интересни хора, които слушаха, свириха и четяха. и благодарности на гадните АМЕРИКАНЦИ за финансовата подкрепа и на това родно събитие!!!

Thursday, August 25, 2011

спират да издават rolling stone - в българия

за който изпитва носталгия за българското издание на ролинг стоун - wake up, learn english WELL and fuckin' go online. народната музика е абсолютно различна от музиката правена от бивши черни роби преместени от един континент на друг. а за китайския се изискват други възможности, така че...

Tuesday, August 23, 2011

ново психическо заболяване

открито е ново психическо заболяване - македонИя. изразява се в непоклатимо чувство за древност, величие и вечност. или както казва теди москов "първият кентавър се е родил от александър македонски и буцефал":)))

Thursday, August 18, 2011

правосъдие и журналистика - стависки и горсов с еднакви присъди

еднаква присъда с присъдата на УБИЕЦА стависки - убил човек пил докато е лице на "не карай пил". и двете присъди не без усърдния пиар в полза на стависки от хора като миролюба бенатова. познахте, не ми е любимка.

http://www.manager.bg/news/dve-godini-uslovno-za-bashtata-izharchil-parite-za-lechenie-na-manuela-gorsova

стависки трябваше да полежи няколко години. да бъде ЗАТВОРЕН, ЛИШЕН ОТ СВОБОДА, а не да кара джетски по черноморието. това е истината. никой не отрича вината на горсов, но тя е несравнима с престъплението на стависки, както и липсата на наказание след това. бенатова правеше всичко възможно да изкара вините им еднакви. НЕ СА. 
само в българия може да има подобна наглост - публична фигура, журналистка, да работи публично за оневиняването на доказан престъпник и медия да стои зад гърба й.

"моят" директор на френската

щастлива съм, че директорът на гимназията на дъщеря ми никога не я е затискал в ъгъла играейки си с плитките й. и че след като е извикал майка й за да порицае детето й, не й е споделил гледайки замечтано през прозореца към двора: "всеки ден гледам дъщеря ви в час по физическо. милена е толкова хубава..." тогава, в соца, дори на свободолюбивата ми майка не й минаваше през ум, че за такива думи би трябвало да има съд.

продължение....: защото всеки се страхуваше от висшестоящия, дори съпругата на дико фучеджиев. в случая аз бях лошото дете, коларов добрият, справедлив директор. 
страх. постоянен, разяждащ, деморализиращ, съсипващ СТРАХ.
оставаш винаги виновен, винаги уплашен, винаги следен. а ако си момиче, два пъти по уплашен, защото висшестоящия може да поиска да разполага и с тялото ти.
как се радвам, че вече не е така!!!

Tuesday, August 16, 2011

без кибрит никъде

този кибрит съм си го донесла от ел ей случайно да не остана без огънче в българия. най-големият. в момент на ремонт или отчаяние човек открива меморабилия на лудостта си. може и giftshop да отвори. тези неща се продават добре. 
купих го за едно незабравимо пътуване през пустинята. това обаче е дълъг разказ, който може би вече съм го разказвала, а ако не съм, сега няма да го разкажа. 
вчера минавайки покрай казиното на "янко сакъзов", гледам до дървото срещу казиното завързан далматинец, който не спира да скимти. на прага на казиното пък полегнало мъничко кученце, което явно беше приятелчето на далматинеца. тоя далматинец не спря да вие в очакване на господаря си. а идиотът в казиното кой знае колко време е висял там. и всички бизнеси наоколо бяха длъжни да слушат непрекъснатия вой и скимтене на това злощастно куче. реших да споделя възмущението си със случайно преминаващ гражданин с готическа тишъртка. оказа се пешо пърпъла от френската. поговорихме за гадината коларов, директора на гимназията тогава, който се държеше с мен като шибан стар мръсник, педофил долен и гнусен, после ме изключи. от френската ми се повръща. от първа гимназия още повече. някакви дебили се опитваха да ме учат на нещо. 
а вчера си намерих дипломата от витиз-натфиз. гордо 5.50 на защита на дипломна работа и още по-гордо 3 по марксизъм-фъкин-ленинизъм. 
винаги дълбоко в мен ще се крие желание да използвам най-големия кибрит. 



Monday, August 15, 2011

разликата между "трудещ се" и "работник"

думата "трудещи се" е различна от думата "работници". първата е соц, лява, много близо до нея е думата "трудно" - на трудещия се му е някак трудно да работи. втората РАБОТИ. трудно, не-трудно, някой е работник, не трудещ се. ако изобщо думите могат да имат леви и десни нюанси:)))


и да, знам, че "трудещ се" идва от "труд";)

стихотворение '86

писала съм го на 24 г., '86. като поезия не струва, но като предчувствие е забележително. за какви промени и какво ново можеше да се мисли през '86 когато нямаше и следа от бунт и перестройка??? бъдещите промени се случиха, разбира се, без "раждането" да беше така "велико" както ми се е виждало. и да, избрани бяха онези, които дадоха име на Новото, но кой ги избра? 
иначе стихотворението е пълно с клишета и някак соц помпозно. сещам се за няколко български поети от които съм се повлияла;)

Изригва вулканът на времето.
Аз съм прашинка от пепелта,
която то по света разпилява.
Чува се глухия тътен 
на титаничното му сърце.
Чувствам как
то надига
               и смъква,
надига
         и смъква,
все по-силно,
все по-бързо,
гръдния кош на земята.
Дълбоко в него клокочи
оживяла лавата на промените,
задъхана,
гореща 
и безпощадна.
И когато тътенът в гръм се превърне,
няма да има място за слаби,
всичко ще бъде
смърт и издигане,
мъчително раждане
по-велико от всякога.
Избрани са онези, 
които ще дадат име на Новото.

11.12.1986


Saturday, August 13, 2011

от писмо на кирил христов до фани попова-мутафова 11-5-1936 г.

"желая ви само едно: да се примирите още отсега с участта, която ви чака: колкото по-видим става вашият удивителен растеж, толкова по-голямо пренебрежение да срещате. наистина, очарованието от вашите човешки качества, отразено в много страници, може да не допусне да бъдете ритана, но подценявана неизбежно ще бъдете. мнозина ще поставят наред до вас и дори пред вас какви ли не измислени величини. статията на ник. дончев за българската литература в "la bulgarie intellectuelle и пр." вече показва, че българинът не се радва да има между живите си жени нещо съвсем изключително, от световен мащаб. не се съмнявам, че вие ще посрещнете с твърдост своята съдба на избрана и че дори ще намерите наслаждение в нейните удари."

Friday, August 12, 2011

родопиte ghetto


Бъдещето - текст за Уикенд


Имам съобщение – по-добре няма да става. Тази констатация няма нищо общо с Бойко Борисов, а с американския външен дълг, който ще продължава да расте в посока Китай. Империята се срутва, идва нова.
Стана ясно, че демокрация в чист вид не съществува. Случващото се може би изглежда ново; не е. Има американска, има и руска демокрация. Руската твърди от името на Путин, че американската е паразит за глобалната икономика. И тя е докато Русия продължава подмолно да се опитва да арестува чувството за свобода. Америка е самозабравила се огромна земя с огромни празни пространства. Когато караш през пустинята, докъдето ти стигнат очите е небе, Joshua trees, сиво-зелени храсти, гърмящи змии, нажежени камъни, внезапни наводнения и луди хора избрали да живеят на тази земя. И да я опитомяват. Американците са безразсъдни като деца, и истински индивдуалисти, но успели със свирепия си индвидуализъм да създадат страхотна държава. За съжаление обаче новите империи Китай и Русия са врагове на индивдуалността. Те са перверзен ремикс на капитализма, който няма да доведе до нищо добро. Не съм политолог, нито имам претенциите да се държа като такава, но с риск да звуча като Путин, просто наблюдавам с тъга разигравания театър от американското правителство, което спаси временно това, което не може да бъде спасено. Разбира се, пропадането ще е дълъг процес, който ще повлече след себе си света. Всеки един от нас ще живее в по-малко благоденствие и със значително по-малка свобода. Единствено много богатите ще могат да са относително щастливи сред всеобщия провал.
Привържениците на мутиралата империя на злото Русия в империя на скритото зло, полагат огромни усилия да убедят народа, че Русия трябва да има енергиен монопол над България. Да бъдем неини роби завинаги и при всякакви обстоятелства. А би било добре несвободата ни да бъде споделена с допълнителен господар – така има възможност господарите да се изнудват един друг.
Да, това са жалки разсъждения, и нямам никакъв повод да се чувствам горда, че съм българка, нито пък, че съм човек. Националната принадлежност вече няма значение, поне в цивилизования свят. Ако си роден в гладуващ Дакар значението на местораждането ти е драматично, но в Европа и Америка всички сме заедно в кюпа на пропадащите. Особено жалки са гърците. Ако в Бевърли Хилс кризата се изразява с опразнените магазини в най-баровския мол в Лос Анджелис, както и с осезателно намаления климатик в мола – сигурен знак, че пестят пари от електричество, което е абсолютно нечувано за тази държава – в Гърция всичко вече изглежда по-зле отколкото в България. Освен плажовете им, разбира се. На връщане от Гърция възкликнах в един момент „Ура! България!“ защото почувствах моментна и безкрайно глупава гордост, че само след 20 години демокрация ние сме по-добре от тях. По-работливи. Дори по-честни, което е направо невероятно. Но на влизане в нашата държава изведнъж поведението на пътя се промени. Всички натиснаха газта и започнаха с невероятна агресия да се задминават. Естествено не закъсня катастрофата. В средата на едно село се бяха намляли до неузнаваемост 3 коли. За една седмица в Халкидики не видях нито една катастрофа, нито усетих такава неистова мачовщина като по българските пътища. Гърците са по-зле от нас, но явно по-спокойни и в по-голям мир със себе си.
Другата добра новина е, че България е наравно с Америка по безработица. Предполагам, че в близките десетина години безработицата навсякъде ще е еднакво голяма и драматична, защото всички държави ще са все по-задлъжнели. И това е само началото. Колкото и пораженчески да звучи, никак не е лоша идея човек да има къща на село и да знае как се отглеждат зеленчуци и домашни животни.
Пропастта между бедни и богати ще расте до липса на човечност. Личните ни свободи ще бъдат постепенно отнети. За да може мрачното бъдеще да бъде възможно за понасяне, развлеченията ще стават все по-просташки и масови. Ще се пърди в ефир и миризмата на глупост ще опиянява зрителите до безчувственост. Народ и интелектуалци ще бъдат настроени един срещу друг със свирепа омраза и невъзможност за разбирателство и всеки ще се чувства подтиснат и онеправдан от другия. И за тази подтиснатост и онеправданост няма да има държавни граници. Оскотяването ще бъде поощрявано, защото затъпелият е лесен за контролиране. Ще има отново затвори за хората с прекалено много въпроси. Големият Брат следи. Наистина следи.
В един от последните броеве на Ню Йоркър има смразяващ кръвта текст за мащабите на следенето на американски граждани от Националната агенция за сигурност. След 11 септември всеки американски гражданин е следен. Всеки негов разговор е записан. Всеки негов мейл съхранен. Повтарям – ВСЕКИ. Ако тази информация не беше публикувана в сериозно списание като Ню Йоркър, нямаше да повярвам на достоверността й. Свободата на всеки гражданин на планетата вече е твърде относително понятие. Флашките и следенето на Вальо Танев и премиерът Борисов звучат пасторално невинно в сравнение с това, което се случва на имперско ниво. Имаме ли избор да се държим различно? Не мисля. Моделът на разруха е зададен, машината задвижена, леко обезпокоените свидетели Русия и Китай са радостни. Това, което не биха могли да постигнат с война, е постигнато със страха на американците от все по-имагинерния враг Ал Кайда. Ал Кайда вече не съществува. Врагът сме самите ние. Желанието за безнаказано и безгранично плюскане на цивилизования свят за сметка на нецивилизования приключва. Който има акъл в главата, да учи китайски. Който няма, да сади домати и чушки и да се моли да няма манна да ги изгори.
Песимизмът на българските интелектуалци е самодостатъчен, нарцистичен и безсмислен. Трудно е да се съчувства на хора изпаднали в самосъжаление неспособни да видят по-далече от гъза на коня на площад Народно събрание. Светът се срутва, а те реват, че България е зле. Добрата новина е, че е зле, но не е по-зле от Америка. Колкото и това да е невероятно.
Обобщавам:
Първо - „Ура! България!“ не е ново име на популистка партия създадена от мен по модел на Форца Италия, а само възклицание при сравнението между България и Гърция.
Второ - България е по-добре от Гърция, а това няма грам значение в сравнение с упадъка на Америка, който ще повлече всичко и всички надолу.
Трето – в цивилизования свят ВСЕКИ Е СЛЕДЕН.
Четвърто - можещите и мислещите не бива да се отнасят с презрение към останалите, защото скоро всички ще сме еднакво гладни.
Пето - надежда няма, но пък животът в самозаблуда е прекрасен.
На фона на предстоящия апокалипсис би било добре да сме по-добри един към друг и да се радваме на малките неща. Това е програмата минимум преди да ни бъде наложена програма свръх минимум – да се чудим как така злото победи. Все още не е. Все по-силно е, но хепиендът е възможен. Светът ще загине докато Холивуд създава филми с щастлив край. А истинският финал е отворен. Да се надяваме на по-доброто докато си спомняме как се живееше в миналото когато имахме от всичко не по малко, а по-малко. 

Wednesday, August 10, 2011

пътят към вдъхновението

нямах нужда от нищо в пикадили, но грабнах шише с табаско. след това взех черен lindt шоколад. отчупваш парченце lindt, капваш му 2 капки табаско, изяждаш го. веднага си наливаш чашка с текила, близваш сол, изпиваш я на екс. после пиеш студена бира с лайм, поливаш се с керосин и си драсваш клечката. после възкръсваш и повтаряш всичко по ред. това са стъпките към вдъхновението понякога. ако го бях направила, може би щях да мога да поспя тази нощ.

Monday, August 08, 2011

на 4 часа от депресията

би било чудесно ако софийските интелектуалци напускат периодично микроскопичния си свят между раковски, патриарха и шишман в който се чувстват предимно нещастни и откъдето правят изводи за държавата. бях в родопите, запознах се с хора, от тези, които обвиняваме, че все избират грешното правителство - тъй наречения народ. не им е лесно. а красотата е невероятна, времето е спряло и се намира адски близо до всяко екзистенциално отчаяние.

Tuesday, August 02, 2011

проклетата коза размишлява

оптимистът (т.е. мечтателят) казва, че животът е прекрасен, защото си здрав и всъщност ЖИВ.
песимистът (т.е. реалистът) пък тропа с крак, че това не е достатъчно, животът трябва да е справедлив. песимистът дълбоко в себе си, скрито и подсъзнателно, е комунист. 
капиталистите изглеждат по-тъпи заради изявения си инстинкт за самосъхранение, а песимистите, разбира се, са леви интелектуалци. казвам го със симпатия и съчувствие към песимистите. 
откога не съм говорила глупости. при това изречение околните въртят очи отегчено - "айде тая пак се самозабрави..."
господи, какво непреодолимо чувство за умност.
и господи, познай от три пъти коя е козата във вселенския пъзел.

а ето как скалите се готвят за секс: