Wednesday, June 29, 2011

wow...

http://vimeo.com/25451551

референдум за съдбата на паметника на съветската армия - веднага.

за шибания паметник на съветската армия трябва да се направи референдум, а не разни полумалоумни общинари от всякакъв цвят да трупат политически дивиденти. това не може да е тяхно решение. нека да видим първо какво мисли българския народ, а после да живеем с последиците от това решениe;) каквото и да е то.

Tuesday, June 28, 2011

Alexander McQueen: Savage Beauty и бавния влак за никъде


има хора чийто талант действа като линия добър кокаин. безвреден кокаин. полезен кокаин. ставаш зависим, и за съжаление, след като напуснеш сферата на непосредствено влияние, ставаш тъжен както при всяка зависимост. искаш още. а още няма, защото алекзандър маккуиин се самоуби миналата година. в твърде кратък срок загубва най-любимото си същество - майка си, а малко преди нея жената, която му помага да стане този маккуиин, изабела блоу. в организма му е имало ужасно много кокаин и приспивателни, а блоу се е самоубила с отровата с която се е самоубил баща й. иронията е, че името на блоу означава кокаин на жаргон на английски. 
изложбата на маккуиин в метрополитън мюзиъм ъф арт е нещо изключително. донякъде ще добиете представа от видеото горе. опашката беше неистова, но радина е член на музея и влязохме без да чакаме. вътре беше невъзможно да се разминеш. хора от всякаква възраст и националности се бяха нагъчкали като сардини за да подишат за миг нещо феерично, трагично, ексцентрично, болезнено красиво, отчаяно прекрасно. всичко, което маккуиин е правил в крайна сметка е било с въпроса какъв е смисъла. 
за мен тази изложба беше едно от най-красивите преживявания в живота ми. в дрехите и предметите му има страшно много насилие. всички манекени са с маски без очи и уста, или там където трябва да е устата, има цип. 
огромно трудолюбие и посвещаване на красотата. видения от всякакви епохи и исторически събития. социални коментари, сънища. тъга, убийства, война, любов, невинност, мрак. 
ако не бях толкова закоравяла вече, щях много да се разстроя. сега съм разстроена, но поносимо. когато човек стигне до момента поносимо да се разстройва от непоносима красота, значи е с един крак в гроба.
или може би така говори овладяния серотонин, не знам, а и няма значение. важното е, че съществува непоносима красота. сигурно тя е накарала маккуиин да се самоубие.
това ме подсеща, че много поети щяха да са велики ако се бяха дилитнали млади. и не само поети.
впрочем който взима кокаин да внимава, особено в америка, защото в момента се продава опасна смеска с някакво лекарство за животни, която разлага плътта. показаха по телевизията снимки на гангренясали уши и носове от този кокаин. ако това не те откаже, не знам кое ще.
чаках радина да излезе от тоалетната и един бездомник минавайки покрай мен адски ми се зарадва. захили се широко, имаше само един зъб отпред, вдигна палец нагоре, каза: "good", и отмина. с мексиканеца, който също чакаше някой, се спогледахме и се захилихме. симпатично беше.
америка си е америка. обичам я. не бих живяла в ню йорк освен ако не съм милионерка, гнус ме е от тълпата по улиците, но обичам духа тук. в софия пък обичам други неща. писна ми да сравнявам. не сравнявам. просто си ги обичам, защото са ме отгледали - америка и българия.
гледам туин пийкс на линч първи и втори сезон. в четвърта серия бащата на шерилин фен й се караше, че изгони датските бизнесмени като им каза за убийството, и я заплаши, че ако още веднъж направи така, "ще я изпрати в български манастир да търка бидетата". линч има романтична представа за българските манастири. до скоро там имаше само клекала. 
сериалът ми действа като бавния влак за никъде. кефя се неописуемо и съм готова да се возя на него докато ми е позволено да живея насън.

Cat gets caught barking by a human and resumes meowing

Sunday, June 26, 2011

лий уфан в гугенхайм

без преводачи - куратори и изкуствоведи, които обясняват с гробовно-заклинателни гласове какво виждаме - произведенията на някои модерни художници биха останали просто с имена "камъни върху възглавници". кандински обаче прави сърцето ми щастливо по всяко време.

Saturday, June 25, 2011

Американски графити - текст за Уикенд

* текстът беше предаден преди да измият паметника

Опитвам се да си спомня за някой паметник в Америка посветен на новосъздадените американци окупирали индианските земи. Такъв паметник няма и не е възможно да има, защото благодарение на бледоликите окупатори на цял континент са избити милиони индианци. Знам, че това е екстремно сравнение, въпреки, че още по-екстремен е броят на жертвите на комунизма, който окупира и изби милиони хора в Европа и който ни „освободи“ от фашизма. А според някои в България фашизъм не е имало, нито пък руски шпиони работили за Сталин и установяването на про-съветска диктатура в България. В момента историята се криви като палячо играещ под шамарите на всякакви интереси. Но за съжаление има една истина и тя е, че „вносна“ свобода не съществува.
Там където има война и насилие над милиони хора, там има и паметници на техните освободители. Мисля, че вече всички знаем, че ако те освобождават отвън, свободата ти е имагинерна. Тя е псевдо-свобода контролирана от чуждестранни интереси. Съответно в България паметниците на „освободителите“ са паметници на тъжната безпомощност на един малък народ попаднал първо под игото на турци, после за малко на германци, и накрая за достатъчно дълго за да е достатъчно болезнено, под съветско иго. В момента можем да спорим дали България е достатъчно интересна за Америка за да можем да говорим и за американско иго.
Така или иначе свободата ни е относителна и винаги ще бъде такава особено във времена в които идеологиите са мъртви с изключение на една – идеологията на парите. Тази идеология никога няма да умре, ще взима жертви, ще прави преврати и ще настройва хората един срещу друг на всякакво ниво – както национално, така и лично.
И така – идеологиите са минало, а свободата постоянен и недостижим стремеж на всеки човек на тази земя. Когато осъмнем с паметник на който руския супермен е заменен с американски, това за нас престъпление ли е или изкуство? Кои сме ние? Тези, които вярваме, че сме освободени или тези, които знаем, че свободата е в изкуството и никъде другаде?
Според Вежди Рашидов метаморфозираният от руски в американски паметник на съветския войн е акт на вандализъм. Нищо изненадващо. Като министър на културата той не може да застане на страната на беззаконието. Като художник, сред приятели, възможно е мнението му да е различно. В крайна сметка какво той мисли няма грам значение. Важното е, че се е намерил един, или няколко, души с невероятно чувство за хумор и историческа ирония, които създадоха най-яркото концептуално произведение на модерното изкуство в България.
Да, Венци Занков казва, че най-лесното е да „твориш“ върху нечия творба и е прав. Прави са и руснаците, които се чувстват обидени заради милионите невинни техни войници загинали за да няма концлагери в Европа. Прави са и евреите, които са възмутени от посегателството върху тези, които с изцапани ръце с кръвта на три пъти повече от загиналите евреи в концлагери, ги освободиха от страха, че някой някога отново би могъл да ги смята за низша раса. Прави са и интелектуалците, които виждат в метаморфозираните руснаци в герои от американската попкултура блестяща ирония, великолепна находчивост и точна диагноза „ в крак с времето“. Прави са дори и тези, които се страхуват от анархистичния жест на тотална свобода когато взимаш един символ и го превръщаш в друг символ. За мен като човек винаги обожествявал свободата, това е върховно постижение, дори в известен смисъл максимумът свобода, която може да бъде постигната във времето в което живеем. Време на подмяна, рециклиране, ремиксиране и задъхана невъзможност да надскочим вече създаденото преди нас независимо от идеологическата му стойност, послание и намерение.
Всичко вече е измислено, композирано, нарисувано, изиграно, написано  - освен това, което се случва изненадващо спонтанно и по детски еднопланово на пръв поглед. Шарено, весело и предизвикващо усмивка на облегчение, че е възможно някой да не се страхува, че ще го хванат през нощта и, че ще го арестуват защото е решил да се изцепи като стопроцентов артист - без задръжки, без мисъл за последиците, без дори явна суета, защото го е направил анонимно. Който и да е този човек или група хора, защото вероятно това е дело на поне двама души – графити артистите променили посланието на един спорен паметник – този човек, тези хора, са по-свободни от всеки от нас. Дали паметникът ще бъде изчистен или не също няма особено значение. Важното е, че няма вече комунизъм, който да не допуска възможността за подобен акт на тотална свобода дори във фантазиите на хората. Ако това се беше случило преди 21 години, щеше да има безмилостно преследване и извършителят можеше да плати и с живота си. Сега няма такава опасност. Рашидов размахва пръст, Фандъкова обяснява, руснаците хленчат, българите тържествуват заради неочакваната и за самите тях победа над съветските окупатори. Победата ни е неочаквана защото е строго индивдуална. Един човек се е почувствал свободен да сложи личната си диагноза над епохата ни и го е направил блестящо, безапелационно, хулигански-чаровно и необременено от какъвто и да било страх. Дори и паметникът да остане на мястото си в обичайния си вид, този анонимен човек, чието дело и смелост колективно си присвоихме, е доказателство за смъртта на страха от комунизма. Лично го поздравявам за личната му свобода!

Friday, June 24, 2011

hermes и чесън за еньовден

днес вещиците презареждат за цяла година напред. джунглата протяга зелени пипала и това, което се крие там, е скритата власт на всяка вещица - зелен шепот, земна сила заредена с гръмотевици, и цялото небе изляло се в земята. да се пази, който не вярва! птиците ще го нападнат и разнесат неверието му на север, юг, изток и запад докато нищо не остане от него освен думата "не". "не"-то ще броди мрачно и отмъстително гладно за нов преносител! пазете се от него с всички заклинания, които знаете! счукайте чесън и смесете парфюм - препоръчва се un jardin sur le nil на hermes, и се намажете обилно, защото по-страшен вампир не съществува! честит еньовден;)

Tuesday, June 21, 2011

сънища и явнища

знам, че няма дума явнища. 
срещу прозорците на апартамента на радина има стена от зеленина, почти изглежда като джунгла и нон-стоп пеят птички. обаче яйцата, които си сварих тази сутрин са с обичайния за американски яйца бледожълт цвят. дори и тези, които радина яде и които ужким са от свободно вилнеещи кокошки. свободно друг път. а българските яйца са с оранжеви жълтъци. 
освен това ядох доматена салата с обичайните отвратителни американски домати. 
за сметка на това пък има правосъдие. вчера следобед прекарах в областния съд на westchester county като зрител на дело срещу жена карала пила. проблемът не е толкова, че е карала пила, а че е возила 3 деца. дори не е била пияна, а само с една десета над разрешените 0.8 промила. лошо й се пише от това, което наблюдавах. защо бях там? защото радина присъстваше като втори адвокат, а аз бях една горда майка. ще напиша май текст за бледите жълтъци и истинското правосъдие.
човек обаче не може да избяга от кошмарите си. имам си един, който не се беше появявал от години. защо сега точно се появи, нямам идея. опитвам се психологически да разгадая причината и нещо не ми е ясно.
доста е смешно, че дет се вика, вече не помня кога съм завършила гимназия, но продължавам да сънувам кошмара, че ме изключват от училище дни преди края и всичко е било напразно. чувствата на гняв, ненавист, болка, срам, да, срам - да ми се чудиш на акъла, че ме е било срам - и омраза към училището, са непроменяеми в мен май завинаги. да, мразех училището, презирах учителите си, и се чувствах безкрайно сама. 
преди да ме изключат от френската най-добрата ми приятелка беше дъщерята на румяна узунова. бяхме много луди, но по-лудата бях аз. накрая майка й я принуди да не бъде приятелка с мен, защото аната щели да я изключат, а мен не, защото баща ми бил еди кой си. много ми беше мъчно, страдах, че приятелката ми ме изостави. е, изключиха мен, а аната си остана във френската въпреки, че баща ми беше еди кой си. и кошмарът ме преследва и досега, както и знанието, че когато изпаднеш в беда всички се разбягват като хлебарки. оставаш сам с бедата си. това знание е безкрайно полезно и на няколко пъти в живота ми съм виждала как хора, които са ми целували задника, престават да ме поздравяват, защото вече не съм това, което съм била. загубила съм позиции в шаха в главите им.  
скоро след това румяна узунова избяга в германия, аната продължи да ме избягва като класов враг, а аз постепенно се утвърдих като аутсайдер. с всичките възможни последици от това, защото нито можех да бъда с партийните деца, нито с другите, които бяха ничий. еднакво чужда бях за всички. затова и никога не съм била канена на никакви годишнини от завършване, нито сбирки на класове. съвсем наскоро си дадох сметка за това. така бях и във витиз. и в училище и във витиз имаше много симпатични хора, но не можех да бъда по никакъв начин част от какъвто и да било колектив. напротив - исках да руша колектива. да му създавам проблеми и да го правя уязвим.   
ето какви неща сънувам в америка да му се не види... в капана на миналото.

писмо до жана, жената на греди асса

* публикувам отговора ми до жана асса, моя близка приятелка. получих от нея дълго и детайлно обяснение на евентуалния механизъм чрез който греди асса е бил произведен в разузнавач. избирам да вярвам на писмото й и споделям отговора ми до нея, защото съм отвратена от тази безкрайна гадост и страх, които дс продължават да излъчват като радиация, и не искам хора като греди да продължават да умират духовно, а понякога и физически заради чудовищността на този механизъм. това е моят избор в този конкретен случай. в писмото ми ще разберете защо го направих. 


мила жанче! 
благодаря за писмото и обясненията! бях шокирана и разстроена от тази новина. правилно е, че се борите. ако има значение моето отношение към всичко това, аз вярвам на писмото ти. 
преди да го получа разгледах внимателно списъка с агентите и фактът, че в картончето на греди фигурира само мвр плевен, а не както при някои вече болезнено обсъждани личности, серия от отдели на дс, за мен беше сигнал, че истината вероятно е по-различна. 
"плевенското външно разузнаване" по принцип звучи смехотворно, а възможността греди да е бил произведен в агент на базата на разказът му за израел, е напълно реална. някой може да е трябвало да отчете дейност, и какъв по-подходящ случай за това?! подчертавам, че за мен беше МНОГО важно, че в неговото картонче никъде не фигурира нито един от тези страшни отдели на дс, които са в картончетата на другите. 
разбира се, гадостта на подозрението е отвратителна. за съжаление братът на мой близък приятел слави матакиев, методи матакиев, си отиде преждевременно именно поради подобно картонче. ужким вербуван като войник. методи не можа да го преживее. аз не искам с греди да се случи подобно нещо и избирам да вярвам на невиността му. стига вече жертви на този противен строй!!! затова и избрах да напиша отговора ми до всички на които си писала, мила жана, а не да бъде личен. 
ако искаш да се свържеш със слави и да говорите за горчивия си опит, ще те свържа с него. може би няма да е зле хора, които категорично се чувстват жертви на несправедливост, да се обединят и да обменят опит с надеждата, че това ще помогне не само на тях, но и на други в тяхната ситуация. 
освен това в тези времена в които собственици на медии, бизнеси, политици, меценати и обществени личности, дори президента на държавата, са доказани сътрудници на дс и нямат никакъв срам от това, със сигурност не искам точно греди да падне жертва на тази продължително гнусна война.
целувки и на двамата и горе главата!!! аз съм в америка до края на юли и като се върна ще се видим. 

Saturday, June 18, 2011

непосилната лекота на подмяната

on the road again, на път за ню йорк, а после към "родния" лос анджелис. 
на летището в будапеща съм. да станеш в 4 за да се качиш на самолета в 6, не е никак приятно. обаче аз съм винаги щастлива когато се премествам в пространството. и обичам да наблюдавам хората без да съм особено контактна. 
тук няма голямо разнообразие на кафенета и ресторанти, и е по-малко модерно от софийското летище. в единственото кафене платих неизвестна сума пари за сандвич, вода и кафе, защото всичко е във форинти с две нули след цифрите. нямам идея кое колко струва. 
от въздуха будапеща изглежда изключително зелена и доста подредена. но никога няма да свикна на гъстата населеност на европа. това няма нищо общо с гледката от самолета, просто когато си живял на място, където напуснеш ли пределите на града, можеш да се озовеш в природа в която няма населени места десетки километри, европа е леко клаустрофобична. 
изчетох днешната преса и на фона на крадливо-мързеливите гърци ние изглеждаме добре. невероятно, нали? за 20 години светът се размести по изумителен начин. 
изчетох 3 български вестника - капитал, уикенд и труд. държавата си върви въпреки обичайния цирк с вота на недоверие. вчера слушах пирински и фидосова по радиото в едно такси и, аре, моля да не ме занимавате. някакъв друг депутат също се изказа, ако постоянните мега тъпи обвинения, които си разменяха тези хора, могат да се нарекат изказвания. убедих се, че наистина не бива нито да ги слушам, нито да ги гледам. политиците са като таксиджийте. имат някаква невидима поведенческа и умствена униформа. 
панчо го оставих на летен лагер в кръстницата ми. вчера изглеждаше предпазливо доволен там. тя е луда за него, и знам, че няма да му липсвам дълго. онзи ден се събудих от тихо мляскане до главата ми. по някаква странна причина панчо обича да яде косата ми след като е измита, а най-много ако е влажна. според владо вероятно има нужда от трева, затова ми пасе главата.
не мога да чета текстовете на кеворкян, защото циклят в една безкрайна спирала на зле прикрита злонамереност към всичко и всички. да си умен и талантлив не е достатъчно, колкото и да си убедителен. трябва и малко милост без надменност.
четох две интервюта с чужденци говорещи за интересни неща. едното беше в труд, с някаква французойка, другото с холандец в капитал. 
френската политоложка надеж рагару диагностицира българите като самоекзотизиращи се. т.е. всичко лошо е "ние, българите, българска работа, и т.н.". твърди това, което и аз твърдя, че с нищо не сме по-специално кадърни или некадърни от който и да било друг. твърдя и, че сме все по-възпитани. който е живял в соца помни гадните, зли продавачки, лъжливите келнери, свъсените хора по улицата. няма и следа от това. 
в капитал пък професора от университета в амстердам пол шефер говори за емиграцията и европа. знаем, че холандците имат сериозен проблем с мюсюлманските си емигранти. 
"в холандия живеят 1 000 000 мюсюлмани и те имат право да строят джамии, но не могат да забравят, че това е двупосочна улица. как мога да защитавам техните права, когато те ме наричат неверник и не зачитат моите права?"... 
и: "оплакват се от дискриминация на пазара на труда - "искаме да ни третирате като равни", казват ми. ОК, отговарям, но това означава и вие да третирате като равни мюсюлмани и немюсюлмани, мъже и жени, хетеро и хомосексуални. НЕ МОЖЕТЕ ДА СИ ИЗБИРАТЕ САМО ПАСАЖИ ОТ КОНСТИТУЦИЯТА, КОИТО ВИ ХАРЕСВАТ И ДА ОТХВЪРЛЯТЕ ОСТАНАЛИТЕ".
"популизмът е общият знаменател за поведение за повечето европейски държави. той приема различни форми, но обща е идеята, че националната идентичност никога не може да бъде възстановена. ..... трябва да се отнесем сериозно към чувството, че културната идентичност изчезва".
днес е поредният прайд в софия. чудесно, че фандъкова забрани протеста на националистите. дали е необходимо да го има? ами щом има хора, които имат нужда от него, явно да. улицата е на всички.
гледам как един чичо се прави, че чете вестник, а всъщност мята много скрити от жена си погледи към краката на една девойка със супер къса пола. това е прикрит хетеро прайд:)))
да кажеш, че едно лого е изкопирано едно към едно от друго известно лого, не е хейт, а чувство за реалност и свобода на словото съчетани заедно:) 
да си затраеш за нещо такова, не помага на никой, особено в държава свикнала да се краде и да си трае. 
да коментирам ли за пореден път случая стависки-горсова? не знам още. може би за някой вестник, не в блога ми, защото ако ще си хабя нервите с подобни теми, поне да стигнат до повече хора. 
не си хабих нервите със случая васа ганчева, защото просто той е като изкопираното лого на tribecca film festival - никой никога няма да признае, че прави нещо нередно, а напротив, ще се окаже несправедливо обвинен. това тук е напълно нормално и се нарича подмяна.
преди време люба кулезич ме покави да участвам в предаване под предлога, че е за подмяната. обаче подмяната, която нея я интересуваше, беше да застанем с христо сираков в студиото и да се изясняваме публично. заедно или поотделно с нея като медиатор. наистина уважавам интелекта й, но тази й покана към мен беше символ на подмяната. самата покана беше подмяна и, естествено отказах. за личните ми неща се изяснявам по личен начин когато лично желая. да прави някой шоу от тях, наистина е подмяна. вероятно ще ми се разсърди за това, което пиша тук, но ми стана малко тъжно, че точно от нея дойде подобно предложение. то е под нивото на интелекта й, но на нивото на телевизионните рейтинги. не се сърдя, просто отбелязвам, че не всяка цел оправдава средствата. и не обичам да ме смятат за глупава.



Monday, June 13, 2011

Diddy - Dirty Money - I Hate That You Love Me

псуваш я, но я искаш

егоистичен е начина по който поднасям текста на азарян. ако не започваше с този 
спомен за баща ми, нямаше да го направя така.

всеки човек е безпомощен и залепен за тази планета като магнит на хладилник. може би всеки трябва да се опита да разбере истината поне за себе си.

благодаря за благодарностите на всички!

моля за извинение за нещата за които други трябва да се извинят.   

имам избор и нямам избор едновременно. свободата - колкото и да изглежда заклещваща в този вариант. псуваш я, но я искаш.

задължението към следващите, които ще живеят в света създаден от нас, би трябвало да е като кафето сутрин. нали.

тъпа карма ако стоиш и не мърдаш. да, реката ще довлече труповете на враговете ти, но те ще те задминат - това е лошото на този сценарий. 

а тук са спомените на крикор азарян. красива история въпреки некрасивото наоколо.


не, новият клип на риана не е изкуство,
новите водещи не са нови новини, 
новата българия не е старото мълчание,
новото мълчание не е новото говорене.

заглавие. съмнително добър лозунг. като всеки лозунг.

има съмнително добри комбинации. 
никога не се съмняваш в истинските, те се съмняват в теб. 
в другото теб.

Sunday, June 12, 2011

гласувайте!

не бях стъпвала в първа гимназия откакто съм я завършила, оказа се, че там съм по район за гласуване. нямам добри спомени от нея, защото ме бяха изключили от френската и бях пак някакъв чужденец някъде, което, разбира се, си е винаги мой избор. качвайки се по стълбите си помислих, че мразя училището по един непроменяемо пуберски начин и така ще си умра някой ден. сто годишна непораснала баба. 
гласувайте за прошко прошков и светослав малинов дори само за да може да изчезне атака като възможност за коалиционен партньор на герб!!! това е начина да ги бъдат разкарани, не го пропускайте, защото следващите четири години ще си носите последствията от инертността! дсб и сдс не палят килимчета за рейтинг, така че вдигнете си задниците и направете нещо реално срещу атака. от празни приказки и цветя пред джамията ползата е твърде малка. 

Saturday, June 11, 2011

Geheime Reichssache - стар мой текст за нацистката секс-кукла в Жената днес от 2008

·         произход на името Боргхилда – стар нордически, “borg” – укрепване, “hildr” – битка. В нордическата митология Боргхилда е жената на Зигмунд.

Когато отвориш уеб страницата на Das Borghild Project, виждаш тичаща гола жена. Пропорциите й са нетипични – ръцете изглеждат леко къси спрямо идеалните мускулести крака, а задникът е необичайно високи и стегнат за бяла жена. Гърдите също са особени – крушовидни, големи и щръкнали. Странна препратка към направените от Лени Рифенщал десетилетия по-късно снимки на жени от племето масаи. Да, същата Лени, чиято способност за покаяние се оказа по-слаба от гения й създал едни от най-впечатляващите и вредни филми на всички времена.
Жената от рисунката е с къса подстрижка в стил Бриджит Нилсен и устремено тича нанякъде. Накъде ли? Ами към щастливото сексуално бъдеще на нацистката армия. Трудно е за вярване, но всъщност не е, защото хитлеристка Германия е някаква патологична смеска на гений в областта на какво ли не съчетан с непонятна за нормалния човек жестокост. Освен онова гнусно наследство, което почти зачерква всичко смислено създадено от тях, нацистите са в основата и на един куп изобретения. В основата на това конкретно изобретение наречено “секс-кукла Боргхилда” е бил самият Хайнрих Химлер. Пропускам поредното “гениално”, защото в случая тази дума е неуместна. Все пак не може изобретяването на секс-куклата да бъде сравнявано примерно със създаването на Фолксваген. А дали е така? С какво това, което придвижва качествено е по-маловажно от това, което предизвиква качествена ерекция?
Шегата настрана, годината е 1941 и нацистката армия е номер едно. Красиви и елегантни в униформи създадени от Хюго Бос, войниците на Хитлер премазват Европа неумолимо, но Франция им създава малък проблем. Венерически проблем. Нечистокръвните и с неправилни черепи, но за сметка на това силно ебливи френски проститутки успяват да нанесат тежки поражения върху всепобеждаващата армия. Поражения с които обаче Химлер не може да се примири. Излизат от строй войник след войник победени не от Съпротивата, а от трипер и сифилис. Химлер решава, че това трябва да бъде спряно. Безценната арийска сперма трябва да спре да се лее безконтролно във вагините на някакви подлежащи на претопяване специмени. Този дар от Бога не може да напуска границите на съвършеното и възвишеното – тялото на арийската жена. Разбира се, не е възможно армията да бъде следвана от хиляди жертвоготовни  арийски проститутки, и така се ражда идеята за прекрасната Боргхилда.
Тя е противоположното на “андроид”, новата хайл-секси звезда е “гиноид” – женски “робот”. Задачата по създаването й се възлага на Франц Чакерт – бащата на “Жената от стъкло” превърнала се в сензация на Интернационалната Хигиенна Изложба през 1930. Проектът веднага става Geheime Reichssache – строго секретен, и прогресът му е следен лично от Химлер. В реализирането му участва и психиатърът д-р Рудолф Чаргехаймер, който прави следните забележки:
“Със сигурност смисълът на тази кукла е да облекчава войниците ни. Те трябва да воюват, а не да се разсейват с “чуждестранни жени”. И все пак никой истински мъж няма да предпочете кукла пред жив човек докато техниците ни не постигнат следните стандарти:
  1. синтетичната плът трябва да бъде “чувствана” като истинска
  2. тялото на куклата трябва да бъде подвижно и гъвкаво като истинско
  3. органите на куклата трябва да са абсолютно реалистични на пипане.”
От там нататък екипът си плюе на ръцете и започва работа по това, което “....има една единствена цел и никога не бива да се превърне в заместител на уважаваната майка в къщи.... Когато войниците ни любят Боргхилда, това не бива да има нищо общо с любов”. Интересно, хер психиатърът допуска, че някой може да обърка Боргхилда с любимата съпруга. Много интересно. 
Едно от имената с които се обръщат към Боргхилда е “антропоморфна сексмашина”. Предлагат лицето й да бъде моделирано по лицата на известни нацистки кино-звезди, които обаче отказват. Наистина подобно перверзно-ласкателно предложение към дамите, в крайна сметка е било малко, ама съвсем малко неделикатно. Представи си как целокупната германска армия се празни над милото ти личице, което е познато на целия германски народ. Където и да отидеш, всеки Ханс, Кристиян и Андерсен има сексуални спомени с теб. Всеки те е гледал в очите ти без да те вижда, държал ти е раменете, може би те е душил, може би е гледал тила ти, а може би те е обсипвал с целувки на фона на музиката от Валкюриите....да не влизаме в подробности. Както се досещаш никоя от уважените звезди не е приела оказаната й чест.
Освен това психологът Чаргехаймер е повдигнал един много важен въпрос: “Това което се харесва на СС може да не се харесва на нашите войници.” Тоест вулгарното може би е по-подходящо за обикновения войник. Единственият жив свидетеле на проекта “Боргхилда” Артур Ринк твърди, че са били планирани 3 типа антропоморфни сексмашини – тип А: 168см, тип Б: 176см и тип С: 182 см. Любопитно е какъв е бил средният ръст на германския мъж през тази епоха. Ако се водим по ръста на трите типа, би трябвало да е бил поне 190, което е абсурдно, колкото и да се е искало на нацистите да са тевтонски гиганти.
Решават Боргхилда да е с къса момчешка прическа за да е ясно, че тя е част от бойците и да не бъда бъркана с “уважаваната майка в къщи”. Отново този страх от объркване. Но гледайки голото й тяло, хм, това би било едно прекрасно мъжко тяло. Ако нямаше цици, разбира се. Това хубаво дупе е категорично момчешко. Момчетата от третия райх със сигурност са имали заключени в гардероба мечти.
Представянето на Боргхилда в Берлин пожънва огромен успех. Всички са доволни от реализма на половите й органи, които лично пробват опипвайки ги.  Химлер веднага поръчва 50 бройки. За съжаление обаче събитията на руския фронт се развиват лошо за пионерите на сексиндустрията. Нещата в Сталинград са зле и производството на Боргхилда е спряно. На Ханс, Кристиян и Андерсен не им е до секс в смразяващата руска степ. Спермата им се е превърнала в миниатюрни тевтонски кристалчета, които никога няма да “оплодят” антропоморфната сексмашина. Която не бива да бъде бъркана с уважаваната съпруга. Нито пък с момченцето на съседите. А тези експериментални 50 бройки вероятно са щели да бъдат дадени на привилигеровани членове от щаба на Хитлер, както и на самия Хитлер. Можем само да си представим как завоевателите на света се трудят над Боргхилда след което пафкат пури и споделят преживяното. Чарли Чаплин може би щеше да направи гениален филм - “Боргхилда, любовницата на Райха”.
            Това е историята на неслучилата се немска световна премиера на сексиндустрията. Можем само да си представим до какво съвършенство нацистите щяха да доведат спасителката Боргхилда ако не бяха разгромени от руската зима. И при подобно съвършенство дали нямаше наистина да започнат да забравят за “уважаваната майка”? Щяха да започнат да се раждат милиони съвършени, абсолютно еднакви пластмасови германчета излизащи от милионите Боргхилди направо с опъната нагоре дясна ръка и със сигурност щяха да победят света.
Хайл Хитлер, хайл, антропоморфна сексмашино.