Wednesday, March 23, 2011

fuck politics, i LOVE plastic!

mamacita shakes her ass, lambada is back as whatever else you can think of. no kiddin'.

публицистиката като картофеното меню на бойко борисов

понеже любослава русева иска критика, не й е приятно само да я хвалят, ето: 
като дойде пак бсп с дпс на власт - пак ще четем такива текстове. как не си омръзнахте сами на себе си - четящи и пишещи? а ако сте си сменили убежденията заради борисов, имайте доблест да кажете кой ще подкрепите на следващите избори. иначе наистина заслужавате да гледате картофи. бойко борисов като пролетарския вариант на мария-антоанета. хахахаха.
хем ще сте сити, хем на гладния ще вярвате - това е позицията на публицистиката в момента. популизъм равен на този на министър-председателя. 
пюре, пататник, картофена супа С ПРАЗ!, огретен, крем супа от картофи, пържени картофи, картофи с ориз, картофи БЕЗ ПИЛЕ. 
за картофи с пиле трябва друг министър-председател. гоце, станишев, някой друг за който не се сещам от бсп, вероятно ще олицетворят липсващото пиле. ще ни извадят от принудителното вегетарианство на дълбокия мързел. от друга страна кой, по дяволите, ще се занимава с отглеждането на кокошки? трябва да се говори за политика, а това е всепоглъщащо, ежесекундно занимание отнемащо всякакъв смисъл от труд. 
това, което чета седмица след седмица е абсолютно еднакво с менюто, което ви предлага бойко борисов. 
добър апетит:)))
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/22/1063711_diagnozata_koiato_jivee_na_pokriva/

P.S.: най-неочаквано вени марковски обяви, че правителството на станишев било дясно. ето че пак сме се заблудили. народът гласувал за ляво, а се оказало дясно. сега пък гласувал за дясно, то пък се оказало ляво. как сме с посоките, а? как са и политиците с посланията? знаят ли от коя партия са когато участват в изборите? 


дясно, ляво, дясно, ляво.... дори и да марширува този народ не може, защото ще плете крака объркан от противоречивите задачи, които му се поставят от управляващи и тълкуватели. 


изобщо не искам герб да печели следващите избори, нито съм искала да печели предишните. но когато избираха бойко борисов вестник "дневник" го подкрепяше. и не защото тогава е имал мнение за борисов различно от мнението на любослава русева сега, а защото очакваше да реди правителство и не му се получи. сега е лесно да се плюе. сега се плюе както всякога. както се е плюло през целия преход. ако някой претендира за почтеност и честност, трябваше да го прави тогава.

ще основа баня за политици. преди да ги пуснем отново на избори, здрави, руски теляци хубаво да ги нашибат с каквото пожелаят, да ги измият от слузта на поданиците им, да им лъснат кожите и да ги пуснат за втора употреба. защото какво друго остана освен да рециклираме някои неудавили се от океана храчки? някои десни с цвят на леви. или някои леви с цвят на десни. 


моля ви, не мислете, че ви питам, нямам нужда от отговори, нито от разговор, изобщо не съм диалогично настроена. отваряйте очите и ушите си и имайте памет. помнете кой кога какво е говорил и писал.

текстът по-долу е от преди 4 години. преди бб да бъде избран с помощта на вестник "дневник". тогава единствено явор дачков се осмели да пусне текста ми в "гласове". 
в интерес на истината, колкото и да не понасям работодателя му алексей петров, дачков беше и остана единствения последователен журналист срещу бойко борисов. изключвам червените. в момента не харесвам това, което прави, защото принципът "ама той е същия" не ме интересува. като е същия, ако имаш грам съвест, няма да го подкрепяш. и ако наистина се бориш за правда, както претендира "дневник", трябвало е да се бориш когато трябва, а не да се опитваш да се възползваш от борисов, и като не ти се отвори парашута, да тръгнеш да го убиваш. не се заблуждавайте, тази битка не е народна, нито епична, тя е крайно егоистична. тя е епидемията, гадната проказа от която няма отърваване.  



Всенароден секс с човек от народа

През 1981 г. документалният режисьор Христо Ковачев прави филм наречен "Човек от народа". В един епизод главния герой на филма пиел коняк и на шега питал подчинените си другари дали ще му носят цигари в затвора. Човекът от народа или е имал далечни предчувствия (без въобще да го подозираме в гузна съвест), че нещо подобно би могло да му се случи, или това е било просто проява на този прословут, брилянтен правешки хумор. “ХА-ХА-ХА!”
Нямам представа кои от другарите му са му "носили цигари", но е твърде вероятно по-скоро те да са били заети с изграждането на капитализма и демокрацията в България и не са имали време да се занимават с лузъри (пр. бити карти, ХА-ХА-ХА).
На снимка от периода на финалния Тодор Живков когато той вече е само едно сенилно весело, гузно и безобидно старче, зад него стои неочаквания му наследник. Неочакван за себе си, неочакван за историята, неочакван като всяко нещо, което трябва да се очаква в положение на безизходица. Стърчи зад изветрелия бащица и гледа със същия непоколебим, тежък, силен, могъщ, секси поглед така както гледа от снимките от учредяването на ГЕРБ 25 години по-късно.
Без съмнение Той е новия човек от народа. Народът Го обича и усеща лек мазохистичен гъдел от визуалния си досег с полегатите, леко издадени черти на перфектно мъжката Му долна челюст. В слабините на народа полазват приятни тръпки когато Го видят в местното читалище да влиза облечен в анцуг, защото виждат себе си. "Мислете за мен като за анцуг" е внушението - следвайки философията на дъщерята на бившия работодател на новия любимец на всички европейски демокрации. А ако анцугът е паролата, то почти бръснатата глава е confirm password (потвърждение на паролата) за безпрепядствено влизане в душата на българския народ.
Когато този мутренски барок претворен от Бога във формата на политик казва на поданиците си, или ако думата “поданици” е прекалено груба за ушите на потъналите в еротичен транс, когато Той казва на членовете на партията Му, че предложенията Му не подлежат на обсъждане, той, народът, зажаднял, да не кажем направо загорял за тоталитарна ласка, за пореден път въздъхва колективна въздишка на облегчение от приятната безцеремонност на "неговия" човек. Защото безцеремонността за българите е като квадратен вибратор. Хем го желаят, хем ги е страх, че докато получават оргазъм, вибраторът ще източи неизчислими количества ток в посока банкови сметки на компании-фантоми. А те ще са винаги изненадани девственици.
От нахалния му поглед и духовна надървеност с която Той твърдо обладава подмокрилите се поданици, в ушите им писват не сто, а милиони гайди, самите те надути от Него до пръсване. Защото Той знае как да свири на тях. Той е по-прост, но по-мощен от Костов и Сакскобурготски взети заедно, съединени в една обща картина на всенародна разлюбеност. Нищо, че и те взети един по един бяха "първите" на този жаден за любов народ. Нищо, че той старателно се самозашива и тутакси забравя, че секс не винаги е равно на обич, а понякога и боли. Да не кажем често, когато става дума за много временни партньори нежелаещи да се ангажират с дащния народ. А той, горкият, хем не може да си събере краката, хем е отчаян като прекалено често изнасилвана курва, хем в душата му плаче някаква тъжна романтика:
"Нямъ льи най-сетни някуй дъ мъ убичъ тъквъз кват съм?"
Е, може би най-после има. Може би народът най-после си е намерил....принца. Да не му отричаме правото на радост докато мълчи по време на инструктаж. Няма пълно щастие, си казват и крайпътните проститутки след ден в който са изкарали някое "еуро" без прекалено много бой. И са прави.


А от някъде от отвъдното се чува един до болка познат смях: “ХА-ХА-ХА!"

Monday, March 21, 2011

Най-евтината АЕЦ в света - Белене - текст за Уикенд

бел. автора - интересното е, че този текст излезе в четвъртък, а след няколко дни премиерът каза, че цената нямала значение, нямало да се пестят пари за строежа на електроцентралата.

Най-евтината АЕЦ в света - Белене
Вече съм писала за вестник Уикенд за преживяното от мен земетресение в Лос Анджелис през 1994 г. Сега само накратко ще спомена, че беше 7.1 по Рихтер и беше много, много страшно. Загинаха само 56 души смазани в съня си в два триетажни блока, но паднаха доста фрийуей.  Ужасът от усещането, че земята така се движи под краката ти, че нито можеш да бягаш, нито можеш да ходиш, може да бъде разбран само от който го е преживял. Да не дава Господ. А това, което се случи в Япония е потресаващо. И то най-вече защото показа, че колкото и да са готови, каквито и наистина невероятно издържливи сгради да строят, природата пак не може да бъде надхитрена. Смъртта дойде от океана.
Движението на земята е било толкова мощно, че на океанското дъно се е образувала пукнатина дълга 350 километра и широка 80 километра! Независимо дали вярваме в библейските прогнози за Армагедон или календара на Маите и последиците от подреждането на планетите, човек не може да не се почувства микроскопично незначителен пред размаха на нашата планета когато реши да си преподрежда облика.
Столичен вестник цитира несъществуващ сеизмолог от Бъркли, който бил казал, че Калифорния трябва да очаква унищожително земетресение, което дори можело да я потопи в океана.  Ученът наистина не съществува – проверих името му в гугъл. Просто няма такъв. Би било добре журналистите да не преписват буквално от разни чужди сайтове, а все пак да проверяват информацията, която предлагат на читателите.  Не че не е вярно, че Калифорния я очаква земетресение по-високо от 8 степен в следващите десетина години, вярно е. Всички американски сеизмолози го прогнозират.  Докато живеех там бях свикнала на доста честото друсане, защото там земетресенията са ежедневие, и бях свикнала да подскачам при първия трус очаквайки страшното, защото големите трусове идват с някакво минимално предупреждение или дни преди това, или минути преди да те залашка земята натам-насам.  Като се прибрах миналото лято в България за моя изненада на няколко пъти и тук доста се полюлях. А тук по-малки земетресения се усещат по-силно, защото не се живее в едноетажни къщи от които главно се състои Лос Анджелис, а в многоетажни сгради. Знам, че и в България има земетръсни строителни кодове, но дали се спазват? Дано строителните предприемачи да не лъжат клиентите си, защото лъжи в тази област могат да бъдат фатални.
Вчера един приятел ми каза, че през соца е имало земетресени в България от което са паднали два жилищни блока и са загинали 250 души. Бях изненадана, че не бях чувала за такова нещо. Оказа се, че комунистическото ни правителство е решило да не ни тревожи с тази лоша новина и ни я е спестило. Сега нещата са други. Всеки може да разгледа на интернет сеизмологичната карта на света и да види, че макар и България да не се намира в обозначените с тъмно-червени най-опасни земетръсни зони в света като Калифорния или Турция, тя все пак не е в безопасна зона. Земетръсният „цвят“ на България е тъмнооранжев, малко по-светъл от турския. Реших да се разровя да видя каква официална информация съществува за сеизмологичната ни съдба. Открих на сайта на софийската столична община доста обстойна информация за София. Ще цитирам някакъв може би учен С. Вацов, който описва земетресение в София случило се на 18 септември 1858 г.
„ В същия момент земята така страшно се залюля, че всички помислиха, че настъпва „окончание мира света". След 2-3 минути се видя, че от 24 джамии само 5 са останали с минарета... Но както на първите, така и на вторите, стените и кубетата се разпукали... Половин час на запад от града на полето, където никога не е имало вода, в тоз час се показа гореща вода... ... кората на земята не се люлееше, а скачаше; ту се повдигаше примерно на един аршин нагоре, ту падаше пак долу с неописуема чевръстина и ужасен екот. ... на джамията на „Башчешме" металният, конусообразен покрив на минарето, който от земетресението бе отхвърлен нагоре, като паднал надолу, забучил се с върха си във викалото на същото минаре...".
Този откъс е и доказателство, че в София е имало доста засилено турско присъствие – само 24 джамии! - ако трябва да си служим с модерния политически-коректен речник на пренаписващите българската история. И впрочем, съвсем не на място ще спомена и че за 500 години българите не са имали право да притежават оръжие. Като една до голяма степен американска възпитаничка мога да кажа, че пълното отнемане на тази свобода наистина може да изкриви психиката на един народ до откровено и смазващо чувство за неадекватност и безсилие. Психика на жертва на която й е отнета възможността да се бунтува. Турското присъствие несъмнено ни е изкривило и насилило да сме тези преклонени главици, които сме в момента и които не само че сабя не сече, ами сме и пълни със самоомраза и самообвинения за състоянието си. Разбира се, това извинение е извинение. И вече достатъчно време сме свободни за да престанем да търсим извинения в далечната история.
Както и да е, земетресенията не са толкова опасни в София, колкото това, което може и ще се случва отново и отново през вековете в района в непосредствена близост до бъдещата АЕЦ Белене.  Зоната Вранча е произвела две големи земетресения от по 7.2 и 7.3 през последните 100 години. Първото е било през 1940 г., а другото го помня, защото беше през 1977 г. и ни изкара на улицата. Спомням си как се клатеха електрическите стълбове и жиците дълго време не се успокоиха.  Тогава загинаха 1500 румънци, което, разбира се е нищо сравнено със случилото се в Япония или Хаити. Но в случая нас не ни интересува дори и колко хора могат да загинат директно от земетръса, а силно трябва да ни безпокои най-пресния пример с ядрените реактори в Япония, които започнаха да се взривяват един след друг. А щом те се взривяват, в тази страна съставена от изключително съзнателни и трудолюбиви граждани, какво може да очакваме от една наша ядрена централа строена от руснаците, които са на трето място по производство на ядрени реактори в света след Америка и Франция. 
Председателят на Булатом инж. Богомил Манчев твърди, че Белене ще е най-евтината АЕЦ в света. Това твърдение ме хвърли в тих ужас. Аз не искам българската АЕЦ да е най-евтината, защото винаги като съм купувала нещо евтино, то се е скапвало много по-бързо от скъпото. Не виждам каква е логиката това да не се случи и с АЕЦ. Не стига, че ще е в непосредствена близост с най-концентрирания със сеизмична активност район в Европа, ами ще е и най-евтината. Аз ли съм луда да се плаша, или тези, които смятат да ни спасят от високи цени на електроенергията, не са притеснени, че всъщност опасността от инциденти застрашаващи десетки хиляди хора,  предизвикани от земетресение,  е доста по-страшна от това да ни е трудно да си плащаме сметките?  Нещо логиката ми се губи в тези сметки още повече след случващото се в момента в Япония, която ни беше давана за пример как там въпреки земетресенията техните АЕЦ са абсолютно сигурни. Е, стана ясно, че не са. Разбирам, че наистина имаме необходимост от евтина енергия, но и дълбоко не вярвам на далновидността на хората взимащи политически решения в България. Нито пък вярвам на съвестта им.
В момента в Япония се случва нещо, което е абсолютно невъзможно да се случи тук. Тъй като електронната система на банките не фунционира поради земетресението, хората не могат да теглят пари и са обречени на глад. Банките им дават заеми срещу бележка! Подпис и имаш пари. На честна дума. Представяте ли си колко съвестен и отговорен народ е този, който има такова доверие в гражданите си. Впечатляващо. А на японците им предстои поне десетгодишно възстановяване на близо 100 милиарда долара щети. И те ще се възстановят ако, разбира се, земята ги пощади и не им изпрати още някое такова бедствие. Какво ще правим ние, безотговорните, нечестните, мошениците на дребно опитващи се на всекидневно ниво да „минем между капките“, да „прекараме системата“, да пре.... себе си. Защото хитрият Андрешко обикновено е с двата крака без да е сврака. 
Всеки човек в България трябва да си помисли много сериозно дали иска АЕЦ Белене да съществува, защото съществуванието й ще бъде конкретна заплаха за бъдещето ни. Нито повече, нито по-малко.


още една бележка от мен - оказа се, че не е вярно, че не сме имали право да носим оръжие. имали сме, защото никой не е очаквал да се бунтуваме. хахаха. извинявам се за голямата грешка. човек се учи докато е жив.

Sunday, March 20, 2011

зората на поли, одисеята на генова

wtf, "зората на одисеята" (der ring des nibelungen, lord of the rings) - епично и сякаш съчинено от влюбен във вагнер доналд ръмсфелд във френски вариант - малкият, но ефикасен  саркозИ. 
надявам се, че тази "военна операция", това изрязване на малък тумор преди да е станал нелечим, тази малка военна пластика, ще изкара на повърхността какво точно се случи с българките в либия.
и винаги ще се изкушавам от идеята хората да се избиват един друг без никой да им пречи. бих искала вече да е измислен начина да съществуваме всички заедно взаимно безнаказано, но не е. 
японците са възмутени от изказванията на французите за трагедията във фукушима и са прави. французите са много смели и дръзки напоследък. това е прекрасно, но нереално. триумфът на свободата докаран от колониалисти, независимо дали колонизират държава или само петролните й кладенци, никога не е довел до нищо добро. толкова пъти се е случвало, че е скучно. изтребителите в небето на либия приличат на самолетчета от вестници. истината е свикнала на кръв, смърт и медии. 
приятно ми е да гледам малки човешки завоевания, спасения на лично, микроскопично ниво. нито поводът за изтребителите, нито полетът им, ме радват. съжалявам, че съм част от това като човек на тази планета. тъпо е, че опитвайки се насила да сме едно, толкова малко влияем един на друг. не е изненадващо. поредна утопия, пореден опит за равенство. 
в "нощни птици" искра говори с поли генова. момичето спечели, защото може. професионалист, талантлива, умна, симпатична, никой друг не заслужаваше това, което тя получи. 
не знам в какъв филм живее милена славова, но ако не си рамщайн, не може да изкараш сумо борци на сцената, а ти да изглеждаш като фреди кругър.  милена е пич, само да не стряска. 
да ти скочи мисълта от зората на одисеята на поли генова, си е постижение. постиженията са обратния вариант на насирането. един максималист може да реализира двете едновременно.


Friday, March 18, 2011

събитие: публиката казва на автор, че за нищо не става. одобряваме.

обнадеждаващо е, че от пловдив тръгва нещо ново - нетърпимост към едно цинично и сексистко говорене, което няма нищо общо с литература. развенчава бруталното плагиатство, което поради неосведоменост е било смятано за талант. 
публиката започва да мисли и да не приема лъжи. слага на място авторите, които на заслужават вниманието й, и който нямат какво да предложат освен тъпите си сексуални комплекси. 
ако не можеш със свои думи да опишеш, че си зле, някой ден публиката ще ти го каже с нейни, че си супер зле. 
браво, пловдив. и браво на момичетата с големи усти с които не правят свирки, а казват какво мислят.

Wednesday, March 16, 2011

мейлът на Бог

смятах да кача истината за себе си във фейсбук, но се оказа, че трябва да дам мейл за роднината ми, а нямах и се отказах. така ми го поискаха:

"Family Member:               God
Email:   
Enter an email for God. God will receive an invitation to become your friend on Facebook and confirm your Family Request."


I am not sorry
I am not worried
I am not happy
I am not scared
I am not funny
I am not flattered
for being alive

Myself
in a garden of limitless boredom
in a circle of limited wit
in a pit of a certain acceptance
of the vast WHATEVERNESS
the world is

Don’t bother denying -
I am a whore to an Universal extent.

сънят моделиращ действителността

сънувах удоволствието от писането. много приятен сън, който сънувам от малка. сънят моделиращ действителността.

добре, че всичко е циклично. нагоре-надолу-нагоре-надолу докато окончателно се приземиш. а от там след време пак се тръгва нагоре, но по различен начин. ангелски прах.


Monday, March 14, 2011

reasonable doubt

супер. денонощието е по-кратко с 1.6 милисекунди.
сандвичите от събуей станаха по-къси.
имах нужда от това.

Sunday, March 13, 2011

това (не) съм аз

това не съм аз. 
това не съм (аз).
намерих го гледайки по t-rock the firestarter на prodigy, което продължи в sonne на рамщайн. 
прииска ми се да гледам снимки на деца. 
написах pictures of children в google, изскочиха възможности да потърся pictures of tsunami следвани от pictures of jesus. имах нужда от деца, не от бедствия и спасители. 
беше пълно с всякакви снимки - на деца, възрастни, киноплакати, всичко. там  намерих това удивено същество. 
намира се в сайта sibir.bg - тема "РОЗОВ СВЯТ".
ето линк.




история на софийските земетресения

земетресението в япония е създало пукнатина в океанското дъно дълга 217 мили и широка 50 мили! много от градовете по крайбрежието остават във вода въпреки, че вълната се отдръпна, защото всъщност земята е потънала. земната ос е изместена с между 4 и 10 инча. 
християните се готвят за събитията описани в библията, някои чакат 2012, аз не знам какво ни очаква, но изглежда, че земните инстнинти за самосъхранение са по-силни от човешките:) ако удари така на още няколко цивилизовани места по света, всичко доста ще се промени. 
а на сайта на столичната община може да се намери изключително интересна информация за сеизмологичната история на софия. наистина би трябвало в училищата децата да бъдат обучавани как да реагират при земетресение. както и населението. не сме застрашени от подобен кошмар като в япония, но и не сме наясно как да се справяме с това, което ни застрашава тук. а то изобщо не е за пренебрегване.
ето страницата на общината:

земетресението в япония е създало пукнатина в океанското дъно дълга 217 мили и широка 50 мили! много от градовете по крайбрежието остават във вода въпреки, че вълната се отдръпна, защото всъщност земята е потънала. земната ос е изместена с между 4 и 10 инча. 
християните се готвят за събитията описани в библията, някои чакат 2012, аз не знам какво ни очаква, но изглежда, че земните инстнинти за самосъхранение са по-силни от човешките:) ако удари така на още няколко цивилизовани места по света, всичко доста ще се промени. 
а на сайта на столичната община може да се намери изключително интересна информация за сеизмологичната история на софия. наистина би трябвало в училищата децата да бъдат обучавани как да реагират при земетресение. както и населението. не сме застрашени от подобен кошмар като в япония, но и не сме наясно как да се справяме с това, което ни застрашава тук. а то изобщо не е за пренебрегване.
ето страницата на общината:

Saturday, March 12, 2011

япония, белене и бъдещето ни

това, което се случва в япония някой ден ще се случи и в калифорния. лос анджелис лежи върху пукнатини. покрай брега също има много. 
в по-малка, но не по-малко съсипваща степен, това може да се случи и в българия. особено със строежа на атомна електроцентрала в земетръсна зона. 
българия е силно земетръсна зона. земята в кресненското дефиле се е отваряла. преди около век и половина е имало голямо земетресение в софия. чирпанското земетресение през 1926 г.  погледнете сеизмичната карта на света. 
а белене е върху разлом. прочетете тази новина от преди 2 години за земетресение във вранча и как трябва да се учим от японците и вижте какво става в япония днес. радиация. ядрена катастрофа. и пак говорят за "еколози". какви еколози? всички ние трябва да сме идиоти да допуснем да се строи ядрена централа върху земетръсен разлом. а тези, които работят за това, обричат народа си на ужасен риск от ужасна смърт. нито повече, нито по-малко. 
от друга страна ако земята реши да погубва хора и направеното от тях, така да бъде. не знам вече какъв е смисълът да си човек изобщо....

Tuesday, March 08, 2011

огромни извинения на бtv и бнт

за 5 дни постигнах своеборазен рекорд на безхаберието неявявайки се в 2 сутрешни блока. такова нещо никога не съм правила. винаги съм точна към срокове и работа, мразя мърлявостта, никога не съм изпускала предаване. чувствам се ужасно виновна, публично се извинявам и на зрителите и на хората, които ме канят. изтрещяване от психическа преумора не е оправдание, но нямам друго. моля за прошка с два дни закъснение.....

овца ядяща боздугани

не по повод 8 март, защото за мен всеки ден е празник затова, че съм жена:))) 
празникът може да се превърне в кланица при редките, но забележителни озверявания преди цикъл при които разбирам, че не съм жена, а яростен противник на всичко на което мога да бъда противник в момента. гладиатор, който върти боздуган с шипове. след което ставам овца ядяща боздугани. хахахаха. 
току що коментирах корицата на един сборник с есета за майчинството, който предстои да излезе. емилия маразчийска е събрала един куп жени да разкажат защо са и защо не са майки. корицата ми хареса, защото е силует на бременна жена целият изпълнен с имената на авторките. една от авторките попита защо жената на корицата е бременна, друга каза, че за да си майка не е нужно да си бременна, и принципно са прави. но моя коментар е:
след 50 години може да е друго, но засега все още когато се говори за майчинство, го свързваме с бременна жена, а не с епруветка или бременен мъж. 

ако съм на мястото на галиано, като си сложа главата в ред, ще направя първата колекция дрехи за бременни мъже. след което ще се опитам да си сменя пола в космонавт. за да се спася от идиотите заради които планетата отеснява все повече и повече, ще излетя за някой нов свят където най-мислещото нещо е трева. обаче ще нося с мен епруветка с първото бебе-космонавт, което ще отгледам като мъж/жена/гей/лесбийка/евреин/негър с жълти ръце/протоамериканец/дете с порастнали по мозъка косми от интелигентност, и ще го оставя като едно ново свръх-същество да продължи да разнася заразата да си човек из цялата вселена. защото ще е по-велико от тревата.
мда. 

и в този ред на мисли току що прочетох, че слоновете са не по-малко интелигентни от хората. изобщо цялата идея за "интелигентността" трябва да се ревизира. струва ми се все по разрушителна за човечеството. 

Friday, March 04, 2011

трябва пълно доверие в лудостта

дарен аронофски и натали портман
какъв перфектен брак на талант

класически балет разказан сега и винаги
класическа история на самонараняващ се артист 
чешещ се до кръв по плешките
които някога са били криле

трябва
да има луда майка с нереализирани амбиции
да изпитва всеки път най-големия оргазъм на живота си 
умирайки на всяко представление 
изложба четене концерт

да се влюбва в това което го убива
това което го убива да го ражда

да е чист и прозрачен за да лъже себе си
да си вярва за момент
а после пак 
да преживява този списък
като коктейл от тихи взривоопасни 
готови за имплозия в стомаха му

да е гъливер сред лилипути алиса братя грим
сигурна смеска непредвидимост
безотказно водеща далече
стига да й се оставиш да те води като слепец

трябва 
пълно доверие в лудостта

както и да е. "черният лебед" е впечатляващ. дори не мога да спя. дори ме заболя корема.
чухме коментари от съвършено различни хора говорещи за това колко е fucked up америка. каква америка? освен ако нямат предвид под "америка" всеки човек на земята занимаващ се с изкуство. 
да си различен е интересно, но не е щастие. то е благословия за която понякога се чудиш от кой свят идва. от горния или от долния? 
впрочем искам някой да ми посочи по-добър от "черният лебед" европейски филм. изключвам филмите на ларс фон триър. той не е по-добър. той е толкова добър и по европейски мазохистично неприятен за гледане. дарен аронофски може още от requiem for a dream да показва лудостта красиво без да нарушава грозното. могат го в холивуд. 
предишният филм на аронофски е the wrestler с мики рурк.  
филм за борец, после филм за балерина. екстремни тела. и в нито един от двата няма безусловно спечелил или безусловно загубил. оставя те да искаш още, да си с изплезен език пред елегантното, самоубийствено желание за съвършенство. това е гениално.

окей, не ми се спи. утре ще плача с кървави сълзи по лаптопа. това е успокоително. можех да плача с кървави сълзи другаде. 


Tuesday, March 01, 2011

John Galliano: 'I Love Hitler' (VIDEO)

бедни ми, бедни галиано.
отгърмян арлекин говорещ пълни глупости, които обаче мнозинството хора от fashion бизнеса мислят. те просто не обичат грозни хора. харесват русите повече от тъмните. и това, което казва няма нищо общо с евреите, което пък не го прави по-малко глупаво. 
ако са искрени, хората от тази индустрия биха предпочели свят от кльощави, предимно руси жирафи, останалите биха вкарали в концлагер за дебели и грозни. малко екстремно звучи, но е така.
а галиано си седи кротко на мястото и всъщност изглежда като заприказван от хилещите се патки до него, които твърдят, че дори не са еврейки. те са просто с будна гражданска, политически-коректна съвест.
заприказвали са самотния, отгърмян галиано, и той им казва точно какво мисли. грозен, гениален човек безразлично презиращ себе си. каза си откровено и къде работи. сам си пусна гилотината. горкият.
геният винаги ще бъде наказван от посредствеността.

честита баба марта с една яка мартеница

уникално тъпи оскари за разлика от миналогодишните. такава скука отдавна не бях гледала. дори в един момент съжалих, че не ги гледам по американската телевизия, а по бнт, защото нямаше реклами. с рекламите щеше да е по-забавно.
честита баба марта! здраве и усмивки!
поздравявам всички с тази велика мацка, която зашеметява във всички посоки. рядко човек среща такова скупчване от качество. талант, красота, ум, всичко. 
а от лейди гага, която харесвах, и новата й песен, ми се повръща. нямам нищо против да се взаимстват неща от други хора ако го правиш по-добре от тях, но този орел с ориз само помага на мадона да не бъде забравена с вече съвсем безсрамното крадене от нея. 
тя е само грозна и нахална. а мадона е хубава и нагла дори и като бъдещ труп. 
новата италианка се опитва да накара широката публика да възприема грозното като красиво. не можеш да излъжеш окото. можеш да го мамиш с всякакви аксесоари, да се криеш зад невъзможни дрехи и обувки, дори да пееш добре, обаче когато бизнесът ти е да те ГЛЕДАТ освен да те слушат, не става. 
грозотата е мотивация за артиста, както всеки личен комплекс, и може да покори света борейки се със себе си. дефектът превърнат в ефект. отминаваш ефекта, поглеждаш нещо красиво и забравяш за напъна на грозното. уви, гага отговаря на името си.
анна калви е всичко, което гага не е и никога не може да бъде дори и да окраде всички красиви гении преди нея. да, красотата има по-голям шанс да спаси света. тя не заблуждава. тя Е.
баба марта е жена. честита баба марта от тази гледна точка:)