Saturday, February 26, 2011

страната на ограничените невъзможности

това е светът когато си мрачен.

само някой да не ме цитира, ще му отрежа тиквата, ще го дам под съд без глава и ще му взема самоличността за да я вградя в някой лузър.
нямам милост.

it was a place we loved, it is a place we miss

драмата на емигранта, на човека с няколко души, с няколко живота, с няколко съдби, свикналият на неограниченост. какво са дължините и ширините пред възможността да ги късаш като лента в състезание със самия себе си? нищо. понятия за уплашени и погълнати от света хора, вкаменени в илюзорното си чувство за сигурност и контрол.
google earth показва паркираната ми кола пред къщи през самотната есен на 2009 след като радина замина да учи. 
снимката изглежда така, все едно, че всеки момент ще изляза от къщи, ще се кача на колата и ще тръгна нанякъде. както се и случи. направена е през ноември 2009. сега сме февруари 2011 и животът ни е коренно различен. 
живях в чудесен дом, сега пак живея в чудесен дом, но е трудно да скъсаш пъпната връв с място, което ти е дало толкова много. от всичко по много. 
който е живял веднъж в калифорния, трябва да е луд да не иска да се върне в нея. 
от тишината, слънцето и пустотата се озовах в един друг живот за който съм подготвена, защото съм го искала, но това не прави нещата по-лесни. 
завинаги раздвоена. вероятно трябва да благодаря, че съм си спестила да съм разтроена или разчетворена. 
който дръзва да живее няколко живота, трябва да има силата да ги понесе. просто предупреждавам тези, които не знаят какво правят. а тези, които са в тази матрица трябва да са спокойни, че никога няма да бъдат истински спокойни. винаги ще искат да избягат на другото място, в снимката в която все още се намират. 
човек никога не се връща никъде. той просто отива наново там където е бил. и всичко е ново. 
повечето хора са парализирани от страх да не загубят малката завоювана от тях територия. готови са с цената на огромни и пагубни самозаблуди да не пускат себе си по-далеч от малката траектория на зле управлявано детско самолетче.
обичам големи самолети. такива, които покриват континенти за часове. което не ми пречи да рева при вида на дома ни и колата, която продадох това лято паркирана пред къщи в google earth. колко ли още привързаности ще бъдат разрушени за да бъдат изградени нови....дори не се питам. 
преди да напуснете едно място, трябва да сте сигурни, че имате силата да се озовете в него отново. неслучайно не използвам думата "връщане". тя не води напред:) а ако ви е страх да се мръднете, вече сте се върнали назад, защото земята се върти и времето тече. не е много научно, но ми звучи правилно:)) 
континентът на неспокойните души е отделна планета.

Thursday, February 24, 2011

Marilyn Manson - This Is The New Shit

прости анализи


само че не е неприлично в очите на постоянно виновния за сексуалността си човек. той е склонен да види различно и простимо всичко в себе си за да оцелее сам в себе си.  
защо никой не вижда това? или по-скоро всички се опитват да го игнорират. 
това е като вица за щрауса, който гонил една щрауска да я чука, тя си заровила главата в пясъка и той възклинал объркан и ядосан: "тая пък къде изчезна?". 
никой не се е скрил.
затова и не е добре подобен човек да се занимава с политика освен ако не се намира в някаква засега утопична държава в която всички норми и престъпления са преодоляни. уязвим е в най-уязвимото.

хаха, поздрав за всички поздравени.

Tuesday, February 22, 2011

Pancho

опитвам се да не мисля за смъртта му, защото в крайна сметка не се знае кой ще умре пръв. но дори и той да остане след мен, пак ще ми липсва където и да съм.



Wednesday, February 16, 2011

Да обичаш Америка

Да заобичаш Америка е като corporate takeover. С нея заобичваш любовта към парите, вятърът на банкнотите, матрицата на дните изпълнени с блестяща пустота. Не пустота, а пустиня съставена от милиони човешки песъчинки в които загубваш лицето си докато настояваш, воюваш и протестираш за все по-тоталната му индивидуалност.
Който може да плува в пясък, се чувства добре.
Това място предизвиква обич презирайки го, защото в него се отразява като в огледало най-искрения, неподправен и безмилостен човешки стремеж към по-добър живот. Естествено  може да се дискутира какво точно разбираме под “добър живот”, но ще приемем най-общоприетата максима – къща, кола и храна и нито грам интелектуалност.
Заобичваш Америка заради ексцеса на телевизията, от която гледат полу-дигитални фигури заредени с информация. Заради ексцеса на списанията с голи гъзове на звезди, които са същите свине като мен, теб и тях, само че им плащат повече. Заради ексцеса на интернетната връзка с анти-живота или интернетната анти-връзка с живота. Заради ексцеса да си себе си, мислейки основно за себе си и нищо друго, както и да се заблуждаваш в обратното.
Да се държиш по този начин е определено ексцесия.
Постоянно да настояваш Вселената да ти продава един и същ продукт в неограничени количества. Да си досадно, разлигавено дете залепено за нея с едно и също разлигавено в неразбирането си на законите й желание – да те храни с щастие. А тя, като всеки родител, дава толкова колкото може. Колкото е програмирала, че трябва да получиш. Нито повече, нито по-малко.
Америка винаги се е опитвала да надхитри отказите на Вселената за перманетно дундуркане, но не мисля, че е възможно. И това е ужасно, защото светът няма друг идеал за Държава. Никоя друга на държава не е така вградена в мозъците на земното население, както тази. Всичко това вероятно важи за един куп други места, но това тук, което ме купува ежедневно, ежечасно и ежесекундно, или по-точно много пъти по 30 секунди – толкова колкото трае една реклама – е по-ярко изразено от където и да било другаде. Тук не е срамно да продадеш душата си, напротив, поощрява се. Изсмукват всичко необходимо за просперитета ти и не ти оставят нищо за тебе. Освен мечти за постоянно пазаруване. Тези мечти са с нарисувани 666 на тила под идеално изправените руси коси. Единственото, което може да ти се случи с тях е да получиш оргазъм, но не преди да си платил. А и мощта на оргазмът ти зависи от състоянието и размера на кредита ти. Нищо, че 666 е еднакво за всички. Колкото по-малко имаш, толкова по-небрежно те ебат. Колкото повече имаш, толкова по-голям е шанса ти да повярваш, че си обичан. Въпреки, че неминуемо накрая си просто наебан от това, което тук се нарича Системата. Матрицата. Дик Чейни. Пейлин. Саудитските шейхове. Алиса в страната на чудесата. Нострадамус, Ванга и всички сбъдващи се гадни предсказания, че земята на която се намираме е наша за малко, а после следва голямото нищо в което единственото, което си спечелил е, че и ти си станал част от него. Независимо от покупателните ти възможности за шибаните ти, кратички 70-80 години на земята. Без оглед на това дали ще умреш днес, утре или след 1 година. Нищото те очаква с железно спокойствие. А ти междувременно обичаш Америка и всички възможности за самозаблуда на пазара. Каква немощ на възприятията.
Срам ме е от себе си. Но никога не забравям соц поговорката: “По-добре паднал пред бара, отколкото прав пред струга.” 

Tuesday, February 15, 2011

Правилата на майонезата - текст за Уикенд

Правилата на майонезата
Както никога днес реших да гледам сутрешен блок. По Нова ТВ симпатичната Лора Крумова разговаряше с българския супермодел Гергана Полежанова, млада жена с мазна коса на клечки женена за огромен мъж по потник - така изглеждаше първата снимка, която представи семейството й. Дъщеря й, разбира се, ако пожелае, ще стане модел, защото е много красива - засега, както каза майка й - и Гергана лично ще я заведе в Италия и ще й спести всичко през което тя е минала за да стане супер модел. Явно тези пет-шест години срок на годност на моделите са някаква особена каторга от която Полежанова е оцеляла като горда майка и съпруга.
За да не изостане от цялата тази свещена простота, Лора Крумова попита: "А ти какво мислиш за новата мода на андроидните модели?".
Андроидите, мила Лора, са същества с човешко тяло и компютърен мозък. Разбира се, абсолютно е възможно това да си имала предвид, защото моделите в ревютата ходят като машини и в очите им липсва искрата на Бог. Подчинени са на интелект със сигурност по-висш от техния и са силно механизирани същества без лична воля, освен тази някой да закачи върху тях дреха, а те да я разходят заедно с 15те си минути слава.
Като започнат да понапълняват и да заприличват на човешки същества, често се намира някой я олигарх, я производител на майонеза, да запълни празнотите в биографиите им с узаконено робство. Заключени със златни нашийници, тези същества придобиват човешки смисъл, раждат деца и 15те им минути слава престават да им липсват, защото от 15 са станали 16 благодарение на новите им господари.
Впрочем производителите на майонеза в България предпочитат актриски - актрисата е по-престижна придобивка, защото предполага някакъв интелект, макар и човешки. След което им отреждат да се заемат с майонезата и да забравят да бъдат актриси преди те реално да са станали такива. Колко по-хубаво е да плуваш в оекани от разбити жълтъци вместо да се гърчиш на някоя сцена изричайки думи написани от същества с несъвършен човешки интелект.
Отплеснах се. Лора Крумова искаше да каже "андрогинни", т.е. безполови, но вероятно се обърка. И на мен ми се е случвало, и то не веднъж, да правя мега тъпи грешки в ефир.
Преди няколко седмици в едно предаване говорих за една страхотна книга - биографията на Мата Хари. И без изобщо да се усетя, съм казала Сара Бернар вместо Мата Хари. Това, разбира се, не е убегнало на зорката Васа Ганчева, която наред с Кеворк Кеворкян сън не я хваща в мисията й да излага безкултурието, падението, провала, разлагането на това, което дойде след тези два ненадминати ума. Вярна на себе си ваша Васа справедливо ме е изобличила на страниците на този вестник. Само така.
В друго пък предаване, сутрешно, гледано от безброй хора, говорих за "стихотворението на Ботев "Аз съм българче". Дори и най-големия тъпанар в България знае кой е автора, но явно майонезата се е просмукала и в моя мозък. О, ужас! Ама наистина ужас, защото изобщо не се усетих, а ме поправи водещата и потънах вдън земя пред целия български народ рано сутрин.
Съвсем наскоро пък написах посвещение в книга обърквайки името на жената на която посвещавах книгата с името на нейна колежка, която секунда преди това беше спомената в разговор. Пак срам....
Така че, Лора може съвсем да не е виновна. Има моменти в които заобикалящата те майонеза така се размазва в главата ти, че се озоваваш в опасна близост с нирваната на андроиден супермодел или старлетка мажеща се по някой барон на разбития жълтък на преклонна възраст.
В този ред на мисли гледам как един куп красиви българки се съвокупляват с различни варианти на майонезения барон. Тези мъже почти винаги са с външност и маниери на интелигентни примати. Разбира се, външността на приматите няма значение за майонезените робини докато не родят момиченца одрали кожата на бащите си. И тогава виждаш феномена красива майка с малко пате, което обаче никога няма да стане лебед като мама, защото прилича на тати. Колкото повече пораства, толкова по ще заприличва на него за ужас на жертвата на майонезена сделка андроидка. Но това са правилата на майонезата. Потомството й носи характеристиките. Ген. Не можеш да го пребориш.
Майонезата има генетичната памет на кокошия свят. Много преди тя да завладее света, е творил един руски писател наречен Достоевски. Този нещастник възкликнал наивно в романа си с изключително модерното име "Идиот" "Красотата ще спаси света!".
Не "идиот", а тотален идиот.

**** Съществото от снимката е андроид от рекламата за сериите на Fox Терминатор: Хрониките на Сара Конър, а аз изглежда отново греша, защото май киборгите са с органични тела и компютърни мозъци. Сори! Бях сигурна, че е обратното. Така или иначе, това не променя смисъла на текста. 

Sunday, February 13, 2011

слон в сладкарски магазин


не бях на кеф като каних, но всяка минута безскрупулно те опровергава. благодаря на хората, които бяха в "строежа".
няма грам значение къде се намираш. в смисъл, че българия е себе си - когато я обичаш, обичаш и това, което те е направило. в крайна сметка това няма нищо общо с географското местоположение.
малките и големи белези са като скалпове. спечелени и загубени войни, кожата е карта на военни действия. 
българия е секс с неподходящия човек, но това не те спира. обичаш я заради това заради което би отишъл на психолог, и без което не би имал хъс да си ти. 
често ближеш рани, защото съединението прави силата, а тук е малко по-различно, но това също не те спира.
*
понякога съм слон в стъкларски магазин, въпреки, че винаги първо го наричам сладкарски. 
слон в сладкарски магазин. 
мога да изям много курабийки, други да прегазя като екзотично животно в свободен свят. 
"хълмове като бели слонове" - слонове като бели хълмове - кой решава?

p.s.: думата "антиреклама" влачи кликове.

антиреклама

извинявам се на всички на чийто мейли не отговарям, но трасето е претоварено. тази вечер от 8:45 ще чета в "строежа", който не го мързи е добре дошъл, който го мързи, разбирам го. и мен почти винаги ме мързи да ходя на четения. дори тази вечер хич не ми се ходи на моето. бих предпочела да мълча вместо в неделя вечер да слушам гласа си, обаче се налага да изглеждам добре, да се държа добре, да бъда усмихната, да имам ясна дикция, да водя разговор, да накарам някакви съвършено непознати хора дошли да слушат музика да ме слушат, изобщо....
въобще.
елате, де.

Wednesday, February 09, 2011

бих искала българия

да живее според потенциала си, а не според комплексите си.

невротично, незадоволено, недоволно, нещастливо общество. 

гледам документален филм за последните оцелели от първата световна война. едни много стари хора разказват за ужаса на войната.

може би е време за война за да разберем какво сме загубили по време на дълъг мир.

крайна невзискателност към себе си. лигавене върху живота. той е повече от кратък, той е абсолютно, невероятно, провокативно къс. вероятно това е божията провокация - дава ти се малък отрязък време в което да докажеш, че ти също имаш светлина, не само звездите. много по-трудно е на човек да свети, въпреки, че няма как да знам какво им е на раждащите се галактики:)

да се губи време в самоомраза и омраза е човешко, но защо да не можем да се приближим до боговете поне малко? да не сме гладни с пълни усти.

всичко е възможно. няма граници - те са само в представите ни.

получих от скъп за мен човек подаръци от америка - american spirit, най-пушените цигари в ел ей, индийска гривна и ароматни пръчици, и още нещо, което вероятно е произведено в китай или мексико. граници наистина няма. на което и да било ниво, освен на това, което сами си определяме. когато се щадим и сме невзискателни към себе си, сметката винаги идва рано или късно. и тогава боли. а може да не боли.  

всички като че ли са болни от алцхаймер. болният яде и забравя, че е ял и пак трябва да яде, и е все гладен. с постоянно напрегнат стомах и очи, полага усилия да се нахрани, след което пак и пак трябва да ги полага. наркозависим.

материалните неща са наркотик, но са и огромен подарък, който ние, хората, правим на себе си със създаденото от нас и за нас. ако има повече благодарност към духа на създаването, малкото, но сигурно щастие от това, че създаваш нещо с ума си, с ръцете си, с волята си на еволюирало същество в една пуста вселена, светът би бил доста приятно място.

мазохизмът е лечим, знам от опит:)

Четене на "Аз, бLогинята" в Строежа тази неделя

Sunday, February 06, 2011

За интервюто на Калина Андролова в Култура

Винаги чета Калина Андролова с удоволствие и симпатия. Така прочетох и интервюто й за Култура, което идва малко късно. Бих казала, че го дава безсмислено късно. Когато човек напуска това, което го мъчи, казва веднага какъв точно му е проблема и продължава нататък, но тя мълча месеци наред като изключим неразбираемите за никой освен за запознатите с казуса й излияния във Фейсбук. Защо мълча толкова дълго? Може би защото е смятала, че като не изнесе публично нетърпимостта си към бившата й издателка Кристиана Великова, ще има някакви интересни развития за карирерата й. Може би не е била готова да говори. Все едно, станалото, станало, вече знаем всички. 
Имам няколко проблема с това интервю. 
Първият е, че Калина няма право да казва, че в България няма търсачи на таланти. Тя беше открита от един от малкото - Любен Дилов. Каквото и да е отношението й към него в момента, той е човекът, който й даде трибуна в Новинар, а после й даде пътя към Л'Еуропео. Тя е последния човек, който може да се оплаче, че талантът й не е бил забелязан от "търсач". В този ред на мисли разсъжденията за връзкарството и кликите са абсолютно безсмислени, защото Калина стана известна с негова помощ. Това какво е? Падане от небето на крилата на таланта? Да, ако тези крила се наричат Дилов. 
Вторият проблем е, че тя говори за списанието като за мъртвец. Ще бъда обвинена в субективност и тук (заради това впрочем този текст не го предлагам на друга медия освен собствения ми блог). Вторият брой на Л'Еуропео може да бъде наречен слаб и повърхностен само от хора, които с нещо си приличат със сините бабички около Костов. В случая това са хората смятащи Калина Андролова за незаменима. Не е. Текстовете - изключвам моите два - говорят в дълбочина за една епоха от всички възможни нейни страни. Тази епоха лично мен ме интересува, историите разказани в броя също. Автори като Ориана Фалачи, Тони Джуд, Иван Кръстев, Владо Левчев едва ли биха могли да бъдат сложени в кюпа на повърхностното. Ако някой е предубеден заради това, че списанието се прави от Любен Дилов, а не от Калина Андролова, проблемът е негов. Лишава себе си точно от това за което тя говори в интервюто си - от възможност за култура. 
И трето - направи ми много неприятно впечатление публичното изнасяне на детайли от личния живот на хората с които Калина е работила. Дали някой се дрогира, с какво и защо го прави, това си е лично негова работа и е абсолютно неетично да се изнася в публичното пространство. Ако България беше нормално място и моят бизнес беше прицел на това интервю, щях да заведа дело за уронване на престиж и нанасяне на вреди. Недопустимо е подобно плюене. Още повече, че Калина не е била уволнена от QM Медия, а е напуснала по собствено желание. Независимо с какви непоносими за нея мъки се е случвало, тя е постигала целите си свързани с облика на списанието, и то е било такова каквото тя го е искала. Никой не я цензурирал или карал насила да прави нещо. 
Да, в България богаташите са новобогаташи и често могат да бъдат изключително досадни и жалки в стремежа си да наваксат с "колегите" им от стария свободен свят. Но в случая имаме една медия издаваща пет добри списания, които се правят с вкус и имат определени изисквания към себе си. Собственичката им е доказала, че има вкус и с това, че е взела Калина Андролова да води Л'Еуропео, както и че не я е уволнила въпреки, че както самата Калина казва, не я е харесвала. Пренебрегвала е личните си симпатии и антипатии в името на доброто на продукта, който продава. Нещо, което за съжаление Калина не е могла да направи и продължава да не може да направи половин година по-късно. Защо? Заради проклетите комплекси на работническата класа. Защото Калина се държи в това интервю като подтиснат пролетариат. 
Кристиана Великова е свободна да прави с парите си каквото пожелае, и го прави добре за читателите на списанията й и без Калина Андролова. Това е истината. Време е Калина да престане да мрази, а да се заеме с нещо смислено. Списанието си върви чудесно без нея, пълно е с хора, които я харесваме, стига вече ругатни за нечии чанти и кой как бяга от реалността и как Л'Еуропео не може без нея. Може. Може и без Кристиана Великова, но не е там работата. В момента тя е човекът благоволил да го предложи на българския пазар и по-скоро трябва да сме й благодарни, че не си е купила още няколко нови чанти на Ермес, а е решила да вложи парите си в нещо интересно и полезно за всички. От целия спектър новобогаташи тази жена е най-смислената в сферата на медиите. Ако сте честни към себе си, ще й го признаете. 
И може би трябва да кажа, че Кристиана Великова не ми е никаква. Мога да пиша за списанията й, мога и да не пиша, така както мога да пиша за Уикенд, а мога и да не го правя. Дори напротив - Калина е човекът с който съм близка и в чиито талант вярвам безпрекословно. Всичко, което е написано тук съм й го казвала лично. Надявах се, че ще има към себе си същите високи изисквания както към бившата си издателка и към българската култура, и че няма да заговори публично за дроги, чанти и ирационални антипатии, но уви не е такъв случая. Не може един опит да бъде дискредитирано нещо смислено да успее само заради някакви лични непоносимости. Вредно е за Калина Андролова, вредно е за издателката й, вредно е за читателите, както и за културата в България. От това интервю никой не печели. 
СТИГА ОМРАЗА.  

Friday, February 04, 2011

арабското бъдеще на европа

откакто са започнали вълненията в египет предпочитам да не се замислям върху по-възможните последици в един свят в който радикалния ислям печели територия всеки ден. мюсюлманският свят с изключение на турция, не е готов за демокрация. интересен текст в гардиън:

Thursday, February 03, 2011

devil's recycling bin/кореспонденция с дявола

на 31 януари изхвърлих боклука от мейла
на 3 февруари имаше 160 нови mails за изхвърляне без запазените
let's say, че поканите за "приятелство" не се четат
това е половината от кореспонденцията

кореспонденция

звучи все едно, че кореспондираш с някой
като от екзюпери 
а по-далече не е било

изчетени са поне 80 от 160те изхвърлени

осемдесет мейла от непознати
осемдесет непознати са комуникирали с мен 
не съм се интересувала 
не съм искала да зная
по трийсет души на ден
разказват, разпитват, разбират, разнасят 
вируса
който и аз нося 

sick. beware of the beast.

ако преброя думите и буквите 
ще знам, че съм луда

без милост към себе си
статистиката отваря очи 
истината трябва да е някъде по средата, нали
в нещо по-късо от message from twitter

shortcut to hell



Wednesday, February 02, 2011

асоциалната мрежа

изключвам се от фейсбук за кратка почивка. омръзна ми да обяснявам на някакви хора, че като казвам нещо, наистина го мисля, и не го казвам за да се опитват да променят мнението ми. нещата за които се колебая, не ги пиша публично. вие какво си въобразявате? 
социалната наивност не е порок, а досаден недостатък. 
залипсва ми блога в който мога да казвам повече неща без да се налага да общувам. за момента. моментът ще бъде съвсем друг след малко. не се наемам дори пред себе си да гарантирам за който и да било момент. 
за хора, които си служат със слово фейсбук е много полезно занимание, защото обучава да можеш максимално концентрирано да кажеш максимално много. статусите побират не повече от 420 знака доколкото си спомням. това е добре, обаче стремежът към масово остроумие е като слаб коктейл с прекалено много захар.  
на края на деня безсмислието е всепомитащо. да, често е забавно, но няма да обяснявам защо. това, което забавлява мен, не забавлява гражданина х, а го изнервя, прави го агресивен и невъзпитан. затова е най-добре всеки да се смее поотделно. групов смях е възможен само на театър или кино. 
както и да е, асоциалната мрежа съществува. аз съм в нея, тя е в мен. обожавам марк цукърбърг с инфантилната му безскрупулност, която е толкова заразна. просто имам нужда от малко почивка от него. няколко дни, ден, пет часа, кой знае? 
някакви лигави дечица твърдят от телевизора, че искат да станат супер герои. рекламата твърди, че ако няма консерванти, има шанс да станат супер герои. аз твърдя, че консервантите, генмод храните, хлорът във водата, нишестето в млякото, лошите новини във вечерните емисии, хормоните в месото, както и в погрешното им разпределение в мозъка, не могат да спрат никой да бъде силен и непобедим, ако той го носи в себе си. ако не, на крив макарон правата ракета ще му е тесла в мозъка. хахахаха.