Sunday, November 28, 2010

софия в неделя в къщи на дивана

софия е чудесно място. и не ми се спори на тази тема.

днес е поредната годишнина от смъртта на баща ми. благодаря за всичко, което е направил за мен. ако беше жив, може би нямаше да се върна в българия. той беше категорично против. децата трябва да се вслушват в родителите си, но животът им си е техен. и изборите, които родителите им биха направили за тях, не винаги отговарят на реалността, както и на личността. 
татко, сигурна съм, че там където си, тези избори нямат грам значение.
те не са нищо повече от доказателство, че живеем.
помня те с обич.

четох много разпрозстранявано интервю на сашо морфов в интернет. харесвам и уважавам таланта му. не харесвам какво се случва с българската култура и наука. бойко борисов не е и моя премиер, но не е нито тъп, нито мутра, нито обикновен охранител. а какъв е първанов? недоволството с алтернатива гоце не е за талантливи и умни хора. идват изобри след не много сезони. а сега се чака януари. през януари нищо няма да се случи. нито пък през февруари. кьорфишеци и бунтове в чаша вода. 


случващото се в българия може да се формулира с думите на един английски политолог чието име не запомних. коментарът му по bbc беше следният:
"всеки премиер по света, който е избран преди повече от 5 секунди, е в еднаква ситуация на всенародно недоволство". 

в америка под текст за несвършващата криза - която впрочем може да тръгне пак с пълна сила - във форума откровено се говори за грабване на оръжие. американците мечтаят за революция. 

светът, не българия, не америка, целият свят се сбогува със средната си класа. ще има бедни и богати и нищо по средата. средновековие с вкус на високи технологии. човек трябва по някакъв начин да се даунлоудне в правилната схема, въпреки, че всяка схема е обречена на бъдещ хаос. така се случват нещата във века на информацията. всяка информация руши предишната създавайки нова. 

не се оплаквайте. благодарете всеки ден на това, което имате СЕГА, защото утре може да го няма. и имането и утрето. животът е прекрасен и никое интервю, никой бойко, никой политик по принцип, не са способни да унищожат това, което е неунищожимо - духът на времето. zeitgeist. той е абсолютно зависим от това как избираш да се чувстваш днес. от този избор са лишени много хора по света, които нямат какво да ядат или живеят във война. всички, които четат блога ми, имат страшно много възможности да избират. онлайн ли си, значи си привилигерован. значи си част от споделящите информация. значи имаш минути или часове свободно време за занимание с тази информация. не се дръж като лузър. не мрънкай. светът е твой. 



Saturday, November 27, 2010

Wednesday, November 24, 2010

когато човек не може да пише за хора, пише за животни

гледам с половин, не, четвърт око, очарователен филм за сурикатите. майката сурикатка изглежда като заспала или умряла, а тя кърми. не бях виждала такова нещо. 

преди това пък показаха мухата добсън. 
тази муха е много опасна. може да пробива дупки, и има едни огромни щипки на главата с които обаче може да щипе само женската. на мъжкия са му толкова големи щипките, че се кръстосват на главата му, и не могат да служат за нищо. 

мухата добсън живее в америка и добре, че не съм я срещала. тук са ми предостатъчни оводите от странджа. хапят мръсно, мамка им. 

онази вечер на панчо толкова му се спеше, че както си седеше, вдигна лапичка за да се почисти, не се почисти, и забрави да си я свали. по-смешна и безпомощна гледка няма.

"....много хитър ход от страна на сурикатите...." - казва гласът от телевизора.

когато човек не може да пише за хора, пише за животни.

Sunday, November 21, 2010

"Aз, бLогинята" - нова книга на Милена Фучеджиева

От днес ще ви досаждам с тази реклама - мое производство продуцирано от издателство "Enthusiast" - с която съм се опитала да обясня в 36 секунди какво се случи с мен за 20 години в Америка:) 
Книгата ще е на пазара от 6 декември. Часът на представянето й на Панаира на книгата в НДК, ще обявя като го знам. Под клипа можете да видите датите и часовете на промоциите й в София и Пловдив.
"Аз, бLогинята" е издание на новото и много амбициозно издателство "Enthusiast", което издаде разбилата всички рекорди по продажби на българска книга "Фейсбуки" на Любо Дилов. На този етап съм изключително щастлива и доволна от начина им на работа. 
Приятно гледане, а скоро и четене!

Saturday, November 20, 2010

разговор във фейсбук започнал невинно и завършил като пример за българската "толерантност"

човек не знае да плаче ли или да се смее. но забавлявайте се:


Milena Fuchedjieva
някой знае ли откъде в софия мога да си купя пуйка? не жива, разбира се:)
about an hour ago ·  · Like · Comment
Deni Daskalova и Метро и Била внасят за деня на благодарността, но в малки количества, успех!
58 minutes ago · Like
Milena Fuchedjieva о, супер! това е много добра новина, благодаря. за това ми трябва:)
57 minutes ago · Like
Mariana Evlogieva И Кауфланд продава
56 minutes ago · Unlike ·  1 person
Deni Daskalova весел празник :)
51 minutes ago · Like
Gore Vlyavo Ще празнувате американския ден на благодарността в България? А защо?
49 minutes ago · Like ·  1 person
Larrysson Mojra Videnova Милена, пуйки има много наоколо :)), но това, което ти трябва, го има в Кауфланд. И на Женския пазар, но там не съм сигурна в репутацията им. Най-добре е в Кауфланд. Успех! :))
46 minutes ago · Unlike ·  1 person
Milena Fuchedjieva защото това е любимия ми американски празник. защото в америка са минали 20 години от живота ми и я обичам. мисля, че това са достатъчно много основания за да го празнувам.
44 minutes ago · Unlike ·  2 people
Gore Vlyavo Аха. А скоро гледах, как едни дечица стояха прави с ръка на сърце, докато слушаха американския химн от един телевизор.
42 minutes ago · Like ·  1 person
Ina Karadzhova И Пикадили, миналата година поне. Аз търся cranberry sauce.
42 minutes ago · Unlike ·  1 person
Milena Fuchedjieva мога само благородно да завиждам на държава, която внушава подобни чувства в гражданите си.
41 minutes ago · Like
Gore Vlyavo elle cherche cranberry sauce!!!!! Dio mio!
41 minutes ago · Like
Gore Vlyavo Децата бяха български. В София.
41 minutes ago · Like
Milena Fuchedjieva ина, и аз търся cranberry sauce, но мисля, че това няма да се намери.
40 minutes ago · Like ·  1 person
Milena Fuchedjieva български? това е малко странно:)
38 minutes ago · Like ·  1 person
Gore Vlyavo именно. И това, че в българските кауфланд и пикадили пускат пуйки покрай американския thanksgiving също е странно. И това, че търсите cranberry sauce - странно!!! изобщо...
36 minutes ago · Like
Tedi Hristova странно си e :-)
36 minutes ago · Like
Maria Guineva И аз го празнувам всяка година. Пуйка, да - Кауфланд и Метро. Cranberry sauce за 4 години в София не съм открила.
36 minutes ago · Like
Deni Daskalova и на мен ми е любимият, аз пък си търся компания :) иначе cranberry няма
35 minutes ago · Like
Ina Karadzhova българските деца гледат американски филми и се учат от тях. в американските филми има хора, които стоят с ръка на сърце, докато слушат химна. в българските филми няма. и филми няма.
35 minutes ago · Like
Milena Fuchedjieva по дяволите, какво ви бърка кой какво празнува? явно има хора в българия, които ядат пуйки на thanksgiving и аз ще бъда една от тях. слава богу, че вече е демокрация. не ви питам нито вие какво празнувате, нито какво ядете.
35 minutes ago · Like ·  1 person
Gore Vlyavo бърка ме. живея в тази страна. и отказвам тя да се превръща в ерзац-америка.
34 minutes ago · Like
Milena Fuchedjieva хахаха, за огромно мое съжаление това абсолютно не е възможно, така че споко. и ни оставете да си ядем пуйките и не се бъркайте там където не ви е работа, окей?
33 minutes ago · Like ·  1 person
Milena Fuchedjieva явно сте МНОГО ГОРЕ ВЛЯВО.
32 minutes ago · Like ·  1 person
Gore Vlyavo И защо да не ми е работа? Само на съгласните с вас ли им е работа да пишат тук? За щастие е демокрация и мога да изразявам мнението си когато поискам, каквото и да е то.
31 minutes ago · Like
Milena Fuchedjieva защото това не е разговор за това на вас какво ви харесва, а за това какво искам да ям. и е на мойта стена, така че, мнението ви не е желано. ясно?
30 minutes ago · Like
Larrysson Mojra Videnova Милена, май ще изляза права за пуйките. :))) ...Пожелавам ти да намериш това, което търсиш и да отпразнуваш Деня, който в САЩ символизира благодарност за нещата, които човек има като цяло. Това е един от най-обичаните и почитани в САЩ празници не само за американците, но и за всички, които дълго време са били там и няма причина ти да не го отпразнуваш и тук, в България. Пожелавам ти един прекрасен ден на тоя празник! :)
28 minutes ago · Unlike ·  1 person
Deni Daskalova толкова е хубаво човек да е благодарен за всичко - и за малкото и за многото в живота, независимо къде живее.
26 minutes ago · Unlike ·  2 people
Milena Fuchedjieva да не попита човек за пуйка, ще го обвинят в предателство към родината....
благодаря за пожеланията, но в четвъртък ще си ги пожелаем пак:)
23 minutes ago · Like ·  1 person
Stoyan Yorgov -tekata Аз предлагам да направим ден на неблагодарноста в България.
16 minutes ago · Like
Milena Fuchedjieva вече го е имало - 9 септември.
15 minutes ago · Like ·  1 person
Tedi Hristova Милена, не е въпроса в пуйката и личните убеждения, а в пропагандата на чужд национален празник :-) Но иначе права си, демокрация е - всеки може да си пропагандира квото си поиска, особено на собствената си стена :-)
14 minutes ago · Like
Jordana Todorova ето ви една семпла рецепта за въпросния сос...
http://simplyrecipes.com/recipes/cranberry_sauce/

и нека всеки си празнува какъвто празник му е на душата.... аз също обичам Санта Лусия, Мидсомър и Валпургиевата нощ.... колкото повече - толкова...
See More
7 minutes ago · Unlike ·  1 person
Milena Fuchedjieva абе стига бе, каква пропаганда, какви пет лева??? вие добре ли сте? защо не забраните на мюсюлманите това, което ядат на байрам, на евреите това, което ядат на рошашана? не разбирате ли, че е нелепо да се бъркате в празниците на хората. мога да празнувам каквото пожелая където пожелая и да ПИТАМ НА СТЕНАТА СИ ОТКЪДЕ ДА СИ КУПЯ ПУЙКА, ЗАЩОТО ПРАЗНУВАМ FUCKING THANKSGIVING. това ли е пропаганда???
4 minutes ago · Like
Jordana Todorova а магазинът в който може да се намерят "по-завързани" неща е HIT :-))))
4 minutes ago · Like
Milena Fuchedjieva леле, не мога да повярвам....
4 minutes ago · Like
Milena Fuchedjieva българската толерантност. такава не съществува. но благодаря за темата за текст. потресена съм, че нещо толкова тривиално и малко може да предизвика такива националистични тъпи реакции и то в хора, които се занимават с журналистика. потрес.
a few seconds ago · Like

Да отрежем ръцете държащи Калашников - текст за Уикенд

* Няколко читатели ми писаха, че бъркам марката автомат. Не било "Калашников", а "Шпагин". Благодаря за поправката! Честно казано, не се бях заглеждала в детайлите на автомата на незнайния войн, но това не пречи да искам да му резна ръчичката:))) 
По-интересното и важно нещо е, че ми писа сина на големия пилот от българските военно-въздушни сили през Втората световна война Стоян Стоянов, който лично е свалил много американски бомбардировачи. Синът Веселин Стоянов е бил един от гостите на посланник Уорлик за откриване на паметника на американските летци и няма никакви възражения срещу текста ми. 
Ето и самия текст.


Да отрежем ръцете държащи Калашников

“Защо имаме Паметник на съветската армия се учи по история в училище и причините – общо взето – са известни. Най-накратко: коренят се в онази особеност на националния ни характер, благодарение на която за повече от 500 години столица на България е бил красивият град Истанбул…» - Любен Дилов-син
От няколко месеца усилено се дискутира и в нета и в компания какво трябва да се направи с паметника на съветската армия в София. Из сайтове, фейсбук каузи, телевизионни и печатни медии, върви ожесточена полемика как да се постъпи с този нахален, огромен, грозен, милитаристичен, окупаторски монумент на българския четиредесетгодишен провал, който посреща всеки чужденец влизащ в София от летището. Да, не случайно паметникът е веднага след Орлов мост. Той казва: «Ние сме тук за да останем. Това място и този народ ни принадлежат». Нито повече, нито по-малко. Апотеоз на бруталното нашествие чиято връхна точка е победоностно вдигната ръка държаща Калашников- оръжието на руската армия. Оръжие, което съм се учила да сглобявам и разглобявам на военно обучени. Оръжие с което са въоръжени в момента палестинците по липса на възможност да са въоръжени от американците. «Калашников» е и яка песен на Горан Брегович, но и автоматите с които в момента се водят кървави войни из цяла Африка. ТОЗИ калашников е най-високата точка към която се отправя погледа на всеки чужденец движещ се по «Руски«. Да, булевард «Руски», не «Американски», драги националисти. 
Едни искат паметника да се демонтира, други да бъде взривен, Дилов пък го вижда като вграден и обезвреден в музей на модерното изкуство. Аз имам най-яката идея. Бих оставила паметника на място, но бих отрязала ръцете на статуите държащи оръжие. Тези руски, чугунени ръце с автомати и пистолети, бих изложила  в музей на комунизма, който можеше да се направи в несъществуващия вече мавзолей. Несъществуващ поради навеждането на едно правителство толкова надолу към анти-комунистическата идея, че унищожи изключително интересната червена, фараонска, квадратна пирамида. Взривяването на мавзолея беше тъп популизъм и политическа безпомощност. Вместо този слаб жест, който унищожи архитектурен и символичен уникат, можеха да разсекретят досиетата, но далечната 99та година е наистина далече, мавзолеят го няма, а бавното изнудване и цедене на час по лъжичка с досиетата продължава и досега. 
Мавзолеят трябваше да бъде музей на комунизма на чиято трибуна можеха да са изложени отрязаните ръце с автомати  на червената армия. Така се прави, а не се руши. Когато рушиш, всъщност рушиш и възможността да обърнеш историческите символи да работят срещу себе си. 
Ако България е наистина свободна от комунизма, имаме възможност да го докажем с масова, всенародна акция. На всички монументи на червената армия в България да бъдат отрязани ръцете държащи оръжие, събрани и изложени в обща експозиция. Нито ще струва кой знае какви пари, нито ще отнеме много време. Когато ни попита някой чужденец какъв е този паметник и защо ръката на върха е отрязана, ще можем да му разкажем история - стара и нова. Обаче дали това е възможно да се случи? Едва ли. Ще имаме ли смелост да кажем «право куме в очи» какво сме направили с ръцете на червената армия на г-н Путин когато мине по «Руски» с ескорта за поредната сделка? Също така едва ли, въпреки че би било яко и максимално кефещо.
Иво Сиромахов се възмущаваше от шоуто на Слави, че американците вдигнали в Южния парк паметник на загиналите им летци. Че това било унизително. Че общинарите се били навели на американците. Микроскопичният американски паметник е финансиран от Америка за разлика от всички паметници на съветските окупатори тук. Нашите родители са плащали от джоба си за да ги има. Те не са финансирани от Съветския съюз, а от нас, българите. И са навсякъде. И повечето са по-големи и по-високи от паметника на Васил Левски. Това е отвратително. Левски е незабележим, но съветското присъствие е смазващо. Дори музикантите от Рамщайн бяха изненадани от количеството и мащаба на съветско присъствие в столицата на България. 
Казаното от Сиромахов беше демагогски насъскващо срещу Америка с която сме съюзници в НАТО, което и беше подчертано от посланик Уорлик в речта му при откриването на паметника. За съветските паметници нито дума. Не съм фен на бомбардировките над София през 43-44 г., но България е била нацистки съюзник. След което Трифонов взе да се тръшка, че нямало паметник на хан Аспарух. Отново имам предложение: някои отрязани ръце със шмайзери могат да бъдат претопени. Толкова много ще бъдат, че ще има и за музея на комунизма, а и за паметници не само на всички български ханове, но и на един голям паметник на Васил Левски. Само ще трябва да се плати на скулпторите. Сигурна съм, че можем да си го позволим. И да не ми обясняват от шоуто на Слави колко е унизително да има паметниЧЕ на американските летци. Обаче от там май дума няма да се чуе срещу съветските. Интересно защо. 
Историческа трагедия е винаги да си съюзник с лошите. Въпреки, че в крайна сметка добри не останаха. Останаха само финикийски знаци. Те са Бог, идеология и политика. Обаче пък всеки народ е свободен да си избира паметниците. Освен ако не е. На пръв поглед изглежда, че сме свободни да избираме и съюзниците си, но и това изглежда съмнително напоследък. Леко трогателно и безпомощно ми се видя изявлението на посланик Уорлик, че България трябвало отново да има космонавт. Ако не се беше случило само дни преди визитата на Путин, нямаше да му обърна внимание, но този път си казах, че май е късно за подобни предложения. Ако има космонавт, той ще е финансиран от «Южен поток», докато «Набуко» бавно, прекалено бавно се движи из нашия регион. За огромно съжаление американците закъсняха. Проектът им не е готов, времето тече, а руснаците отново са ни избрали за «съюзници». Техните предложения са като на Дон Корлеоне - невъзможно е да им се откаже. Какъв космонавт, какви пет лева?? Америка има толкова много проблеми по света, че в хаоса на срутилата се икономика, афганистанската война от виетнамски тип, Иран и Ирак, тя се забави с «Набуко» прекалено много. Дано да не е фатално за нас. Защото енергийната ни зависимост от Русия със сигурност ще ни струва много повече от това, което ще плащаме в пари от джобовете си. Дори не мога да си представя какви точно ще са предстоящите плащания. 
Ето един цитат на Г.С. Раковски от 1863 г. на тази тема: «Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си!" 
  Ето и един предполагаем цитат от писмо на Васил Левски до Любен Каравелов. Предполагаем, защото ако наистина Левски го е написал, то моето поколение по разбираеми причини не го е срещало из учебниците. Много ще се радвам ако някой познавач на историята, ама истински, не руски слуга, ни каже дали Левски наистина го е казал или не. И призовавам към рязане на въоръжени, руски, чугунени ръце  вдъхновено от него:
  "Баьо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй то аз смоите кунки ще ви отрежа чепките.“ - В. Лъвский

Friday, November 19, 2010

динамит в полите на витоша

за месеци бях изключила от обичайния работохолизъм. май си починах достатъчно от америка и вече е време да се действа. да си само писател е скучно. сега остава да измисля какви действия да предприема. може да нападна полша. 
задават се бели, а белите не са само лоши, има и добри бели. чувствам се като динамит в полите на витоша.

бях в предаването на марта вачкова, "жените" и прекарах чудесно. не винаги се получава разговор, но събеседничките ми бяха умни жени и стана добре. ивет добромирова, мария капон и една много симпатична психоложка на която за съжаление забравих името. благодаря на марта, че ме покани:)

гледах любимата ми пиеса "госпожица юлия" поставена от лили абаджиева, слава богу, като текст доста цялостна. все по-малко интересни са ми представления в които режисьорите настояват, че са по-големи от авторите и оставят скеле от дадена пиеса. много рядко режисьорското въображение е по-добро от добрия текст. в този случай нещата са се получили. представлението е точно 2 часа без антракт и времето не се усеща. бях чула, че е било 3 часа, но изглежда са го съкратили. деян донков е изключителен актьор. едва ли има друг български актьор с такава съвършена сценична пластика. този човек владее тялото си съвършено и го използва великолепно. сценографията е много красива, има типичните лилиабаджиеви моменти на яко техно, но сведени почти до минимум, и всъщност почти винаги харесвам работата й. била копирала от тук и от там. ми да копира, ако го прави добре, защото е пълно с тъпи копия. 

гледах и нещо много различно от всичко в момента. 
николай николаев чества 70 годишнината си на голяма сцена на народния театър с шоу, което ме изненада приятно. 
повечето от четящите блога ми сигурно не знаят кой е николай, затова ще обясня. много добър актьор, който някога беше бате николай от единственото детско предаване по телевизията в неделя на единствения тв канал - о, ужас! - "захарно петле". как съм мечтала да участвам в това предаване и с мен да говорят по микрофона бате николай и кака мариана, но не ме огря. 
както и да е, сериозният актьор николай николаев избра да не ни занимава със себе си, а да разкаже от сцената безброй истории и случки с най-големите ни актьори от миналото. вече забравените спас джонев, андрей чапразов, апостол карамитев и т.н.. не само разказа интересни неща, но и през цялото време прожектираше на огромен екран диапозитиви с невероятни снимки от някогашни представления. пускаше и изключително редки и ценни записи на монолози на големите ни актьори. преведе ни през много десетилетия история на народния театър на който моя баща имаше честта да е най-дългогодишния директор в историята му - 14 години. разказа за няколко директора, спомена с добро и баща ми за което му благодаря от сърце. от сцената ме погледна и огромна снимка на красивия ми татко. много хубав мъж, неслучайно жените го гонеха яко. 
ники разказваше с такава страст и емоция неща, които малко хора могат да разкажат и все по-малко ще помнят. да си призная, бях приятно изненадана от решението му да не ни занимава със себе си, а да подари на публиката нещо ценно, което тя няма откъде другаде да научи. беше хубаво, на моменти тъжно. разказа и показа на диапозитиви как през годините най-големите ни актьори са играли на трона на цар борис, след промените този трон изчезва. имало е огромна колекция от царски прибори и чаши, и всякакви други ценни предмети използвани и пазени грижливо през времето за различни постановки. и идва демокрацията, а с нея грабенето. нищо от тези неща не е останало. било е опазено 40 години, нито актьори, нито персонал са си позволявали да крадат, обаче идва свободата.... 
благодаря на николай николаев за подаръка, който ни направи за рождения си ден. за да се подготви този спектакъл, той и румяна василева, уредничката на музея на народния театър, са посветили много време от живота си за да подберат изключителните снимки и записи, които видяхме. 
малко тъжно....    

Saturday, November 13, 2010

Вяра, религия и самотата заедно - текст за Уикенд

Този текст ще е малко личен, малко като в дневник или като в блога ми. Пресата е пълна със злободневни теми като примерно това, че някой с прякор Комбайна пишел книжка за деца с главен герой симпатичен октопод, но не ми се говори за такива неща днес. Мисля си колко е скучно да си заобиколен от хора, които не вярват в нищо друго освен реалността създадена от тях. Говоря за болестния атеизъм на повечето хора около мен. Аз самата не съм религиозна, но дълбоко вярвам в една безименна и безкрайна Сила, която ме води през живота ми. Нямам съмнение, че съществува. Също така нямам съмнение и, че е абсурдно да бъде наричана с човешки имена и да има човешка биография. Тя е просто навсякъде и във всеки от нас. Тази Сила обаче иска да я признаеш в себе си, ако за момент нещо в теб ти е подсказало, че я имаш. А това се оказва много трудно за повечето българи. Причината може да са 40 години комунизъм, а може и да не са. Имам приятели от върло анти-комунистически и репресирани семейства, но родителите им не са ги «свързали» с Бог или със Силата. Това са двете имена, които използвам когато се обръщам в радост или отчаяние към необяснимото чувство, което винаги ми дава смелост и ме вади от най-дълбоки депресии. 
Баща ми беше комунист, но библията му е в библиотеката ми. Беше атеист, не вярваше в Бог, обаче твърдеше пред мен, че «това е една изключително мъдра книга». Това не ме е научило на нищо, нито ми е дало дълбоката вяра, която изпитвам, само ме озадачаваше как така комунистът прави подобно признание и какво означава то. Изобщо нямам идея защо вярвам в това в което вярвам, просто не изпитвам съмнения, че Бог ме води натам където трябва. 
Когато живеех в Лос Анджелис често ходех след работа да се катеря из един каньон в Холивудските възвишения. Вървейки нагоре редовно си говорех с Господ. Обикновено го осведомявах какви са плановете и амбициите ми с надежда, че ще ги изпълни. Разбира се, Силата си знае работата и не изпълнява всичко, което си пожелаем. Ако го правеше, вероятно светът щеше отдавна да е взривен от човешката глупост. И все пак, и тук, в България, този монолог отправен към неназоваемото, ми помага да се чувствам на място и в относителна хармония със себе си.
Войнстващият атеизъм за мен е неразбираем. Без да бъда религиозна в традиционния смисъл на думата, в Америка се научих да уважавам религиозното чувство на другите. Вярващите в Бог американци често не са глупави хора въпреки всеобщата българска убеденост, че религията е опиум за народа. Тя е, което не я прави вредна, и аз винаги ще твърдя, че България има нужда от повече религия, защото другото е комунизъм. 
Страхът от вярата в нещо по-голямо от политиците на деня е пагубен. Политиците си отиват, доверието към тях също, идват нови, някой нещо управлява, дните ни са ръководени от хора без вътрешни устои, обществото е обработвано от посланията на създадени от Държавна Сигурност личности, а те вярват не в Бог, а в нещо страшно и нечовешко. 
Българите сме разделени на християни, макар и далеч не истински, и на мюсюлмани. Мюсюлманското общество е далеч по-обединено от религията си. Ние, псевдо-християните, сме морално уязвими заради липсата на обединяваща вяра. Никога не бих застанала на пътя на човек обърнал се към Бог. Дали този Бог е като моя, без име, лице и човешка биография, или е някакъв сътворен от митове свръх-човек, никога няма да ме накара да определя вярващия за глупав, защото вярва. Животът ни е така объркан, труден, лутащ се и ако някой намери спокойствие в неговата си лична химера, защо не? Коя съм аз да обвинявам в глупост способните да направят краткотрайния си земен престой по-поносим?
За съжаление обществото тук демонстрира константна нетърпимост към вярата. За съжаление също така това общество не е произвело нито едно духовно лице способно да говори на хората на човешки език, да напише текст за вестник в който да говори човешки за духовните въпроси. Във всеки американски вестник има място където се говори за религия, а Америка е домът на всяка съществуваща земна религия. Пълно е с духовници, които споделят от медиите мъдростта си независимо дали са равини, евангелистки проповедници или ходжи. Много обичам да чета такива неща, защото винаги намирам нещо за себе си в тях. И всеки би намерил нещо, което да направи деня му по-лесен в разсъжденията на представителите на различните религии. Затова мисля, че е важно да се преподават религиите в училище. Не смятам, че трябва да е задължително, но е важно децата да имат избор дали да останат атеисти или да поемат пътя на вярата. 
Преди седмица една българка от турски произход ми писа, че няма журналисти етнически турци, които да пишат искрено за случващото се в сърцата на това малцинство. Аз пък знам, че ако в някой известен български уебсайт или вестник се създаде място наречено «религия» в което да пишат духовници от всякакви религиозни течения, ще се надигне огромен вой от българските атеисти анти-комунисти. Би трябвало да има място извън църковните компрометирани сайтове, където да може да се пише по въпросите не само на религията, но и на вярата. Да има отделно място където човек да може да чете текстове на Дийпак Чопра, Далай Лама и останалите големи личности свързващи хората със Силата, която ни води. В България това е почти табу, а не бива да е така. Вярата и религията трябва да присъстват в медиите, защото политиката не е пътеводна звезда. Политиците се опитват да създават структури в обществото, но ако структурите в нас не са изградени, няма откъде да се вземат и политиците на които да имаме доверие. Те също са възпитавани в атеизъм и в крайна сметка дълбок цинизъм. Защото да не вярваш в нищо друго освен хляба на масата ти, те прави беден, а очите на гладния са полу-слепи. 
Така де, този текст е малко различен, дано да не е отегчителен. Хубаво би било във всяка медия да има по нещо написано от някой, който не само знае повече, но и вярва повече. Въпреки че във вярата няма повече или по-малко. Или вярваш, или не. Кои са българите, турците, ромите, евреите, арменците в нашата държава, които могат да дават светлина на хората чрез думите си без да са дискредитирани от миналото? Има ли такива? И ако има, нека вестниците да ги поощрят да говорят на народа си. Народните будители са едно. Всеки народ обаче има нужда от духовни водачи. А това са две различни неща.   

Вяра, религия и самотата заедно



Този текст ще е малко личен, малко като в дневник или като в блога ми. Пресата е пълна със злободневни теми като примерно това, че някой с прякор Комбайна пишел книжка за деца с главен герой симпатичен октопод, но не ми се говори за такива неща днес. Мисля си колко е скучно да си заобиколен от хора, които не вярват в нищо друго освен реалността създадена от тях. Говоря за болестния атеизъм на повечето хора около мен. Аз самата не съм религиозна, но дълбоко вярвам в една безименна и безкрайна Сила, която ме води през живота ми. Нямам съмнение, че съществува. Също така нямам съмнение и, че е абсурдно да бъде наричана с човешки имена и да има човешка биография. Тя е просто навсякъде и във всеки от нас. Тази Сила обаче иска да я признаеш в себе си, ако за момент нещо в теб ти е подсказало, че я имаш. А това се оказва много трудно за повечето българи. Причината може да са 40 години комунизъм, а може и да не са. Имам приятели от върло анти-комунистически и репресирани семейства, но родителите им не са ги «свързали» с Бог или със Силата. Това са двете имена, които използвам когато се обръщам в радост или отчаяние към необяснимото чувство, което винаги ми дава смелост и ме вади от най-дълбоки депресии. 
Баща ми беше комунист, но библията му е в библиотеката ми. Беше атеист, не вярваше в Бог, обаче твърдеше пред мен, че «това е една изключително мъдра книга». Това не ме е научило на нищо, нито ми е дало дълбоката вяра, която изпитвам, само ме озадачаваше как така комунистът прави подобно признание и какво означава то. Изобщо нямам идея защо вярвам в това в което вярвам, просто не изпитвам съмнения, че Бог ме води натам където трябва. 
Когато живеех в Лос Анджелис често ходех след работа да се катеря из един каньон в Холивудските възвишения. Вървейки нагоре редовно си говорех с Господ. Обикновено го осведомявах какви са плановете и амбициите ми с надежда, че ще ги изпълни. Разбира се, Силата си знае работата и не изпълнява всичко, което си пожелаем. Ако го правеше, вероятно светът щеше отдавна да е взривен от човешката глупост. И все пак, и тук, в България, този монолог отправен към неназоваемото, ми помага да се чувствам на място и в относителна хармония със себе си.
Войнстващият атеизъм за мен е неразбираем. Без да бъда религиозна в традиционния смисъл на думата, в Америка се научих да уважавам религиозното чувство на другите. Вярващите в Бог американци често не са глупави хора въпреки всеобщата българска убеденост, че религията е опиум за народа. Тя е, което не я прави вредна, и аз винаги ще твърдя, че България има нужда от повече религия, защото другото е комунизъм. 
Страхът от вярата в нещо по-голямо от политиците на деня е пагубен. Политиците си отиват, доверието към тях също, идват нови, някой нещо управлява, дните ни са ръководени от хора без вътрешни устои, обществото е обработвано от посланията на създадени от Държавна Сигурност личности, а те вярват не в Бог, а в нещо страшно и нечовешко. 
Българите сме разделени на християни, макар и далеч не истински, и на мюсюлмани. Мюсюлманското общество е далеч по-обединено от религията си. Ние, псевдо-християните, сме морално уязвими заради липсата на обединяваща вяра. Никога не бих застанала на пътя на човек обърнал се към Бог. Дали този Бог е като моя, без име, лице и човешка биография, или е някакъв сътворен от митове свръх-човек, никога няма да ме накара да определя вярващия за глупав, защото вярва. Животът ни е така объркан, труден, лутащ се и ако някой намери спокойствие в неговата си лична химера, защо не? Коя съм аз да обвинявам в глупост способните да направят краткотрайния си земен престой по-поносим?
За съжаление обществото тук демонстрира константна нетърпимост към вярата. За съжаление също така това общество не е произвело нито едно духовно лице способно да говори на хората на човешки език, да напише текст за вестник в който да говори човешки за духовните въпроси. Във всеки американски вестник има място където се говори за религия, а Америка е домът на всяка съществуваща земна религия. Пълно е с духовници, които споделят от медиите мъдростта си независимо дали са равини, евангелистки проповедници или ходжи. Много обичам да чета такива неща, защото винаги намирам нещо за себе си в тях. И всеки би намерил нещо, което да направи деня му по-лесен в разсъжденията на представителите на различните религии. Затова мисля, че е важно да се преподават религиите в училище. Не смятам, че трябва да е задължително, но е важно децата да имат избор дали да останат атеисти или да поемат пътя на вярата. 
Преди седмица една българка от турски произход ми писа, че няма журналисти етнически турци, които да пишат искрено за случващото се в сърцата на това малцинство. Аз пък знам, че ако в някой известен български уебсайт или вестник се създаде място наречено «религия» в което да пишат духовници от всякакви религиозни течения, ще се надигне огромен вой от българските атеисти анти-комунисти. Би трябвало да има място извън църковните компрометирани сайтове, където да може да се пише по въпросите не само на религията, но и на вярата. Да има отделно място където човек да може да чете текстове на Дийпак Чопра, Далай Лама и останалите големи личности свързващи хората със Силата, която ни води. В България това е почти табу, а не бива да е така. Вярата и религията трябва да присъстват в медиите, защото политиката не е пътеводна звезда. Политиците се опитват да създават структури в обществото, но ако структурите в нас не са изградени, няма откъде да се вземат и политиците на които да имаме доверие. Те също са възпитавани в атеизъм и в крайна сметка дълбок цинизъм. Защото да не вярваш в нищо друго освен хляба на масата ти, те прави беден, а очите на гладния са полу-слепи. 
Така де, този текст е малко различен, дано да не е отегчителен. Хубаво би било във всяка медия да има по нещо написано от някой, който не само знае повече, но и вярва повече. Въпреки че във вярата няма повече или по-малко. Или вярваш, или не. Кои са българите, турците, ромите, евреите, арменците в нашата държава, които могат да дават светлина на хората чрез думите си без да са дискредитирани от миналото? Има ли такива? И ако има, нека вестниците да ги поощрят да говорят на народа си. Народните будители са едно. Всеки народ обаче има нужда от духовни водачи. А това са две различни неща.   

Wednesday, November 10, 2010

десети ноември е оргазъм

десети ноември. музей на комунизма. да се срутват паметници. подмяна. липса на гражданско общество. 
не си спомням точно, въпреки, че го четох преди секунда, дали един кец или една кръпка имал музей на комунизма в къщи. горкияТ (а как ме дразни пълния член....).
всеки живял през комунизма е подвижен музей на комунизма. 
всеки гледащ лицата на гоце и алексей петров по медиите се намира баш в сърцето на музея на комунизма. 
сърцето на данко. 
сърцето на бранко и всички живи и мъртви мутри са пантеони на комунизма. 
аз съм щастлива, че днес е тази дата. 
въпреки горните редове, несъмнено сме свободни. 
тази свобода дълбоко ми харесва и задоволява. 
толкова я обичам, че е като сексуално усещане. 
десети ноември е най-якият оргазъм случил се на българия за дълго време.
недоволните, мрънкащите и незадоволените просто са фригидни. 
свободата ме подтиква и към по-скромни революции. аре да махнем пълния член от граматиката, а? 


p.s.: явно трябва да добавя, че свободата не означава автоматично комфорт. лайфстайл. комфортен лайфстайл. свободата означава, че всъщност повечето хора навсякъде по света живеят притеснено, а само една шепа хора имат всичко и повече отколкото трябва. 
това е всъщност свободата - неравенство в действие стимулиращо, не симулиращо отговорност както беше в комунизма. тя стимулира, комунизмът симулира. отговорността е денонощна,лична и не я носи цк на бкп.
светът е несвободен по принцип, но ако приемем, че десети ноември е хипотетична, всемогъща личност, той не ни е обещавал нищо повече освен свободата да говорим и да се движим свободно в пространството. наивността беше всеобща, и от там горчивината сега - в тези, които я изпитват.



Tuesday, November 09, 2010

ам!

царят е гол, драги ФЕНатици фундаменталисти

не ми изпращайте тъпи протести, защото вече не помня за какво протестирате. свещените крави са в индия, свободата на словото навсякъде. направете си блог и там публикувайте житейските си драми. 

гледах страхотен филм за алън гинсбърг с джеймс франко по поемата му "вой", която е преведена великолепно от владо левчев. благодаря на владо за поемата, а на жана караиванова за възможността да видя този филм. 
слушайте алън гинсбърг и не ме/се занимавайте с глупости.

Monday, November 08, 2010

Visage - Fade To Grey

PAG - THE LADY IS DEAD (song by: THE IRREPRESSIBLES - "IN THIS SHIRT")

отговор на мнението на "кришна" за текста ми за Ангели в Америка

* кришна, публикувам го тук, защото е прекалено дълъг в другия формат и блогър не го прие.
сега видях, че го е приел, но пък вече го бях редактирала и качила тук, така че това е положението.

кришна, вие сте идеалист. разбирам позицията ви, имате право на нея, но за мен е погрешна. 
първо - човек е СВОБОДЕН да мисли и пише каквото пожелае независимо дали е писател, критик или кришна. 
второ - човек е СВОБОДЕН да пише каквото пожелае в блога си независимо дали е писател, критик или кришна.
трето - дори не би трябвало да продължавам при първите две, но от уважение и симпатия към наивността ви ще ви кажа, че няма изкуство, което да не може да бъде критикувано. такова просто не съществува. снежина петрова е един много талантлив човек, но не е бог. никой не е бог освен бог. получила е награда в щутгард - изключително се радвам, е и? все пак не е получила нито сезар, нито оскар, а и да беше получила, какво от това? 
ще ви дам пример за друго мое възмущение. 
никога не съм мислила, че мерил стрийп може да играе зле. оказа се, че може и то как. в кофти филм играе кофти. гледайте една комедия с алек болдуин в която ще видите една голяма актриса неспособна да се спаси. винаги е леко срамно, въпреки, че реално не е, именно защото тези хора не са богове, а хора със слабости. 
да видиш твоят бог да се срути винаги е впечатляващо.
както вече казах, недосегаеми няма. бих ви препоръчала да четете малко театрална критика примерно от аве иванова. моят текст ще ви се види като приспивна песничка. 
фенството е за фенове, изкуството за мислещи хора, а свободата на изразяване за всеки. 
много ще се радвам ако с нехаресването си помогна с нещо на снежина петрова. не е лесно да се прави изкуство в българия, но все пак не е героизъм. както виждате театрите са пълни и всъщност всеки по-упорит и талантлив човек на който му се занимава с изкуство, се занимава с изкуство. отидете в америка и тогава ми говорете за героизъм. както виждате нито деси шпатова, нито снежина петрова са напуснали българия. 
да поставяш на сцената на народния театър в никакъв случай не е случаен или неслучаен героизъм. това е място където поставят най-добрите български режисьори, нещата се правят с пари, и съответно има изисквания към качеството на продукта - да, всяко представление е продукт в момента в който си платил за билета си. моето желание беше да видя нещо по-добро, а в случая на снежина петрова да видя нещо много добро. неоправданите очаквания пораждат разочарования.  
повече никога не проявявайте невежеството и наивността да задавате дори и хипотетично въпроса аз критичка ли съм, писателка ли и за какво трябва да пиша. този въпрос може да го задавате в северна корея примерно. тук е моят блог, той е моят дом, а интернет е свободна държава. такива са правилата на играта.
и за да видите, че не съм толкова лоша, ще ви кажа, че този текст можеше да бъде във вестник, но реших да спестя на представлението упражняването на влияние от моя страна от по-голяма от блога ми медия. може да се каже, че направих компромис със себе си за да не ги нараня прекалено.
с уважение и желание да ви науча, че свободата на изразяване, независимо дали е под формата на изкуство или не, е отговорност, която носи позитиви и негативи. а фенството е чудесно нещо, аз самата имам фенове, но е лек срив в матрицата. опазил ме бог само да ме харесват. тогава ще е ебаси скуката.


p.s.: мила кришна, да добавя още нещо. с този "диалог", който водим тук правя доста сериозна реклама на представлението, така че не се тръшкайте, защото негативна реклама няма. или се говори за нещо или не се говори, а блогът ми се чете от много хора.

Sunday, November 07, 2010

За Христо Мутафчиев и злобата по форумите

Шокиращо и страшно е когато млад човек получи инсулт, а още по-шокиращо е случилото се с един от любимите български актьори Христо Мутафчиев. Преди малко повече от месец от страниците на този вестник се възхищавах на изключителната му енергия на концерта му с БТР в Пловдив. Енергията, която излъчваше от сцената не беше само физическа, а и психическа - излизаш от шоуто захилен и зареден. Някой обяви по време на концерта, че в залата са и родителите на Христо и си помислих, че те са едни щастливи хора да имат такъв талантлив син. Злото обаче не спи и миналата седмица бяхме ужасени от случилото се с него. След това имаше друг момент на друг вид ужас от коментарите по форумите където Бойко Борисов беше оплют заради решението си да изпрати правителствения самолет за да спаси живота на Мутафчиев. Състрадание ли? НЕ! Черна злоба. Няма значение, че повечето изречения започваха с от сорта на: “Дано да се оправи Мутафчиев, ама….“ Понякога не може да има ама. Само добро… 
И любимецът на зрителите се превърна в бивш любимец, защото премиерът си позволи да изпрати самолет за него. Защото премиерът няма как да изпрати самолети за всеки българин в беда. Защото премиерът няма как да скрие, че изпраща самолет за председателя на съюза на артистите и това беше отбелязано като поредната пиар акция на Бойко Борисов. Има ли вариант в който този самолет да бъде изпратен и това да не се обяви публично? Само си представете какво ще стане след това. Аферата Уотъргейт ше бледнее. Категорично не.  Има ли вариант в който това да се случи на някого и да няма «ама»? А да има малко смирение пред другите сили, които ни правят хора, онези, неправителствените?
В момента в който новината за излитането на Фалкона удари медиите, гадостта се затъркаля като лавина. Едва оживелият Христо Мутафчиев престана да е любимец, злобата яхна анонимните българи и единственото важно нещо беше, че живота му е спасен благодарение на «парите на данъкоплатците». «Нашите» пари. Нашите пари. Да, този Фалкон някога беше купен от правителството на Иван Костов и тогава пак се надигна мощен вой, че е купен с «нашите» пари. Не знам с какви пари е купен самолета, нито колко пари струва курса му до Бургас от където беше взет Мутафчиев, знам, че е спасил поне един живот. Да, държавата е сбъркана, всичко е сбъркано, включително и ние, Фалкони спасяват хора, болниците не успяват. 
Онзи ден разгледах репертоара на Малък градски театър Зад канала и си дадох сметка, че този актьор на практика крепи репертоара на театъра. Чувала съм възторжени отзиви за «Ритъм и блус», прочетох, че скоро е трябвало да има премиера на «Ритъм и блус 2”, а скоро е била премиерата на «Канкун». И това са само 2 от представленията в които участва Христо Мутафчиев. В Народния театър той е един от хъшовете на Сашо Морфов, снима главна роля във филм и е баща на три деца. Не много отдавна беше избран за трети път за председател на съюза на артистите. За да бъде избран за трети път това означава че нивото му на полезност е високо, въпреки че в третия му мандат на него се падна горчивата участ да прокарва реформи за които вероятно е бил намразен от много от колегите благодарение на които беше избран. 
От всичко, което научих за Мутафчиев от интернет, ми стана ясно, че този човек много е давал от себе си. Може би прекалено много за да се стигне до такъв тежък удар върху организма му. И ми стана адски болно, че в България няма никой, който да остане неопетнен от омраза. Дори и този пич за който навсякъде в интернет можеш да прочетеш, че е любимецът на публиката, беше свален в калта в най-тежкия момент на живота му. 
Ами да, разбира се, че Бойко Борисов трябва да изпраща народния самолет за такива хора. Вчера нали беше ден на народните будители? Всъщност днес и всеки ден е ден на народните будители, защото будителите не празнуват. За тях няма отпуска. Те не се щадят, не висят по форумите за да мразят и плюят АНОНИМНО. Те тичат като гламави от една задача до друга, организират, участват, говорят, играят, пеят, пишат книги, рисуват, танцуват, мислят, грижат се за близките си, носят отговорност. Грижат се за гласувалите им отговорност, пълнят салоните, държат ни пред телевизора, мислим върху думите им, залагат името си непрекъснато, взимат решения вместо нас, и носят в пъти по-голяма отговорност отколкото ние, полу-събудените граждани. Ежедневно сме свидетели на делата им - независимо дали са ни по вкуса или не. 
Сигурна съм, че ако беше възможно, правителството щеше да изпраща самолети за всеки от нас, но не е. И е правилно, че спаси живота на Христо Мутафчиев - това е вярната формулировка на случилото се! - така както е правилно да оставим семейството му на мира за да може да се справи с драматичната ситуация в която попадна. Ще се радваме на вести, но няма да отнемаме от вниманието нито на лекари, нито на съпругата му, нито на родителите му, защото те имат нелеката задача да му помогнат да се възстанови. От този човек имат нужда хора и институции, дори не би било преувеличено да се каже, че от него има нужда България, а той пък има нужда от подкрепата и обичта на народа си. Христо е млад, силен, талантлив, умен, с невероятен дух и бъдеще. Стига самопрезрение. Трагедиите може да са строго индивидуални и лични, но начина по който се отнасяме към тях, ги превръща в обществени. Нека да не се самоунижаваме със злоба, а да изпратим позитивната си енергия на тези, които имат нужда от нея. 

Ангели в Америка

много добра пиеса, т.е. много добър текст. 
постановката започва страхотно с мара каварджикова в ролята на равин. равинът говори за америка и за евреите и казва неща, които дълбоко се съмнявам, че в българия ще бъдат разбрани. страхотен монолог. 
докато на сцената има диалог, нещата са добре, диалогът на тони кушнър е блестящ. има много добри епизоди между стефания колева и карамазов - тя е наистина добра. има много добри епизоди и между карамазов и владо пенев - той е наистина и както винаги много добър. но там където започват виденията на болния от спин, нещата се провалят напълно. за съжаление деси шпатова е напълно лишена от режисьорска, а вероятно и каквато и да било фантазия. виденията изглеждат бутафорно. при възможностите на сцената на народния театър и осветлението на народния театър да останеш само на възможностите на режисьорката е разочароващо. 
другото разочароващо нещо е снежина петрова. никога не бях виждала актьор да е така самовлюбен на сцената и така да проси овации. дори леко ми стана неудобно за нея. разбирам, че е свикнала на обожанието на публиката, но публиката не е тъпа и не е способна да обожава каквото и да и бъде поднесено. тази актриса би трябвало да е на нивото на интелигентността си и да не настоява да бъде харесвана на всяка цена като в монолога на медицинската сестра произнесен на иврит и целящ голям смях, голямо харесване и големи овации. за съжаление публиката не поддаде, защото беше тъпо. и снежина продължи да настоява вече на измислен език, да ломоти, да дрънка, да говори "смешно" и беше в един момент унизително да я гледаш - силна актриса държаща се като проститутка на сцената. разбира се, публиката е милостива и някой счупи леда и най-накрая изръкопляска последван и от други и снежина получи това от което така имаше нужда - да бъде харесвана ВСЯКАК. 
много, ама много кофти. 
и капакът на всичко беше отново сцена с нея към финала в който тя трябваше да играе пияна или друсана или и двете с ужасна червена перука. по принцип да се играе пиян е трудно и почти задължително изглежда зле. много малко актьори могат да го правят органично. както и да е. това е най-малката беда в това представление. 
другата беда е, че важен диалог е забутан в дъното на сцената. 
трета беда са безумно бутафорните ангелски крила на снежина петрова. 
изключително вялото имитиране на "вилидж пийпъл". 
снежина петрова подскачаща с мустаци отново за овации и така нататък. 
това представление за мен е мария каварджикова, владо пенев и стефания колева. друго там няма.
"ангели в америка" има чисто политическо значение в българия. важно е, че се появи на българска сцена, въпреки, че тук почти никой, дори и гейовете, не може да разбере проблемите за които се говори в този силен текст. никой не е достатъчно религиозен за да бъде възпиран да бъде себе си от възпитанието на църквата. колко хора са виждали хомосексуални да умират от спин пред очите им? никой. докато в америка това беше чума. аз видях трима "здрави, прави мъже" как си отидоха за по-малко от година. 
проблематиката на тази пиеса е чужда за българия, но времето я налага. конюнктурата също. да не говорим, че когато на сцената се появява етел розенбърг, тук тя няма грам разпознаваемост. в америка всеки знае жената от снимките с тъмна коса, шапка и палто, която беше изгорена на електрическия стол. тук появяването й е появяване на жена с тъмна коса, шапка и палто, която не означава нищо освен ако не си бил ученик по времето на соца и не си чел, че семейство розенбърг бяха "наши хора - комунисти". вече отделен въпрос е, че тони кушнър е стоварил цялата вина върху гадния адвокат, въпреки, че вината за смъртта на етел е основно на брата на етел, не на адвокатите. но това са подробности. в името на изкуството всичко може да бъде модифицирано. 
събитието в "ангели в америка" е в това, че се поставя в българия. друго събитие няма. другото е на ръба на анти-събитието. и ако снежина петрова отнеме малко от самовлюбеността си, би било много добре за нея, а от там и за нас.

Monday, November 01, 2010

THE FUTURE - анкета за октомврийския брой на Амика

Близкото бъдеще до 2030г. В какъв свят ще живеят децата и внуците ни. Отпада поне един въпрос – ще има ли чернокож президент на САЩ.

Кое е изобретението, което очаквате с нетърпение?
Това, което ще избави света от зависимостта от петрола.

Кои ще бъдат новите статус символи?
Приемам този въпрос за незадължителен.

Кой е най-големият ви страх по отношение на бъдещето? 
Че необходимостта от контрол над масите ще унищожи всяка свобода.

А най-голямата ви надежда?
Че ще мога да се даунлоудна в “обезглупено” пространство. Глупостта е като хлебарките.

Каква ще бъде следващата голяма криза?
Тази, която не можем да си представим.

За какво ще плащаме най-скъпо?
За алчността си.

Какво ще “ипотекираме” в бъдеще?
Каквото нямаме - бъдещето си.

Кое ще бъде най-важното качество на човека след 20 години?
Адаптивността.

Как ще изглежда жената на бъдещето?
Като мъж.

А мъжът?
Като жена.

В какво ще вярваме след 20 години? Извънземни? Живот след смъртта?
В любовта. 

Какво в живота не си представяте да се промени никога, дори и през 3030г.? 
Любовта.

А ако петролът свърши...
Веднага ще забравим любовта.

Кои филми/книги са ви дали интересни идеи за бъдещето, в които сте склонен/на да вярвате? Кои са идеите?
Blade runner, Матрицата, Генезис, Рей Бредбъри, Азимов, Кларк, въпреки, че предсказаното от тях бъдеще вече се случва различно.

Мястото/нещото/преживяването, което е било за вас като момент от бъдещето?
Гледането на Аватар в Imax, животът в Америка. 

Общество

Ще има ли дискриминация в бъдещето и на какъв принцип? 
Който няма достъп до високите технологии, ще е роб.

Кои странни за нас неща, които правят децата ни днес, ще бъдат начин на живот след 20 години?
Не виждам нищо странно в децата. Те са обикновени непорастнали хора.

Предвид тенденцията към удължаване на живота, представяте ли си 60-годишни жени на корицата на Playboy? Wishlist?
Представям си на корицата на Playboy 200 годишен октопод с вагина на 6 годишно момиче и мозък на новородено. 

Ако се открие хапче против кризата на средната възраст, какво ще дойде на нейно място?
Кризата на средната възраст е за хора с нисък коефициент на емоционална интелигентност. Не ме забавляват.

Как си представяте живота на един 60-годишен човек през 2030г.?
Като живота на един 40 годишен сега, но много по-досаден и несигурен заради по-дългата продължителност на живота. 

Как ще се „изключваме” след 20 години?
С хапчета.


Секс и отношения

Чака ли ни нова сексуална революция и каква би била тя?
Мисълта за нова сексуална революция изморява и не носи надежда нито за добри инвестиции, нито за дивиденти.

Как ще живеем след 30 години – поединично, по двойки, по тройки или в секскомуни?
Секскомуните са минало, изобщо фокусирането върху секса е “so 2008”, аз смятам да се омъжа за котарака ми.

Ще се разделим ли с фразата: “Докато смъртта ни раздели?”
Не знаех, че тя все още се използва.

Какъв ще бъде принцът на бял кон в приказките, които дъщерите ни ще четат на своите дъщери?
Следващо поколение бял iPаd на който могат истински да разчитат.

Коя ще е любимата грешка на жените дори и след 1000 години?
Не знам. Аз правя мъжки грешки.

Ако сега се караме за капака на тоалетната чиния, за какво ще се караме след 20 години?
Ако сега се карате за капака на тоалетната чиния, винаги ще се карате за него.

Ако родителите ни са се сваляли с: “Искаш ли да видиш колекцията ми от марки?”, каква реплика ще използват нашите внуци?
Хм, родителите ми бяха прекалено красиви за да имат нужда от заобиколни пътища един към друг. А за внуците си ще мисля когато се появят. Може и да е скоро!

Най-големият ви страх за бъдещето на любовта, секса и отношенията?
Нямам такъв.

Сексиграчката, която очаквате с най-голямо нетърпение?
Мъж без нетърпение.

Какво ще се смята за перверзно/срамно през 2030г.?
Нищо.

Тяло

Ако имаме хапчета за поумняване, за сексуална мощ и за гладка кожа, кое от тях ще предпочитаме да вземем?
Интересува ме хапче за тотален контрол и диктатура.

Ще се откажем ли от нещо, по което сме луди в момента – имплантите, боята за коса?
Човек може ли да се откаже да е тъп?

Какви ще бъдат стандартите за красота след 20 години?
Все по-кифленски.

Коя ще е най-горещата дестинация за медицински туризъм?
Ще се радвам да не съм информирана.

Процедурата на бъдещето? Безкръвна липосукция?
Лоботомия за шопахолици.

Храна

Как ще изглежда кръчмата на бай Генчо след 20 години? 
Като кръчмата на бай Генчо след 20 години.

Кои места ще ни липсват?
Тези, които не носим в себе си.

Възможно ли е готвенето да е новият латиснски – да спрем да го практикуваме, след като в момента вече е повече хоби, отколкото необходимост?
Латинският сравнен с готвенето е нещо като сравнение между Реквием на Моцарт и паста за зъби. 

Ако спрем да готвим, какво ще замени мусаката в 70-те неща, които трябва да може да прави една жена (69 и мусака)?
Убягват ми прогнозите свързани с мусака.

Ако попаднете в модерен ресторант през 2030г., какви ще са шокиращите новости – в менюто, сервиза, маниерите, мястото?
Шокиращи новости в ресторант…. Твърде шокиращо е за да мога да си го представя.

Без кой кухненски уред няма да можем през 2030г.? И кой ще остане завинаги в миналото?
Без всеки без който можем сега. 

Ще изчезне ли някога джънк храната?
По-скоро ще изчезнат хората.

Каква би била строгата диета през 2030г.?
На строгите и справедливи господарки.

Коли

Какво искате да има (в) колата ви след 20 години?
Бензин или батерия.

С какви човешки качества е най-вероятно да се сдобият колите ни в бъдеще?
С досадната възможност да реват, ако им изневериш.

По какъв признак ще избират жените колите си?
Надявам се да дойде мига в който колите ще ни избират - тогава ще настъпят големи изненади в представата ни за това как изглеждаме отстрани.

Ако започнем да палим колите си с пръстов отпечатък, какво ще подхвърляме на пиколото пред хотела?
Да подхвърляш на пиколото на хотела предполага, че се виждаш като подхвърляща. Слез малко на земята за да не ти се яви някое подхвърляне в твоя посока. Която и да си.

Работа

Кои професии ще изчезнат и кои са новите, които ще ги заменят?
Неслучайно въпросите в този раздел са само два.

Най-добре платената работа след 20 години? 
Този въпрос едва ли интересува живо читателките на женски списания.

Технологии

Как си представяте Google, Facebook и SecondLife след 20 години?
Като Вог от 60те години. Черното е новия Харвард. Последната чанта на Прада е идеалният wallpaper. В SecondLife както и във FifthLife ще си все така задаваща отговори чиито въпроси не са ти необходими.  

Кое е устройството на бъдещето? Ipad, в който има електронен подпис, вибратор и телефонна слушалка?
Жива да не бях. Не искам да вкарвам в ухото си това с което се чукам или подписвам.


Лайфстайл

Тоталния мъжки аксесоар на бъдещето?
Тоталният мъжки аксесоар.

Тоталния женски аксесоар?
Тоталният женски аксесоар.

Какво ще носим в чантите си след 20 години?
Тоталният чантов аксесоар.

Какви ще са супермоделите през 2030г.?
Тоталните супермодели.

Ще продължим ли да носим бельо и как ще изглежда то?
Тотално.

Кой ще е най-готиният подарък?
Тотален.

Entertainment

Как ще изглежда „Дързост и Красота“ през 2030г.?
?!?!?!

Кои ще са звездите на бъдещето?
Не са се родили.

Ще ходим ли на кино? 
Не.

А на театър?
Да.

Как ще изглеждат сайтовете за запознанства?
Тотално не ме интересува.

Как си представяте един порно филм през 2030г.? 
Собствено производство. Нещо като печени камби в буркан.

Кое ще бъде най-голямото забавление? А най-скъпото?
Да си себе си.

Как ще изглеждат рекламите за прах за пране?
Като филм на Фелини.