Sunday, October 31, 2010

Европейска Турция? - текст за Уикенд

**** извинявам се на читателите ми за използването на думата deployment в напечатания във вестника текст. докато го писах търсех най-точния превод и съм забравила да я сменя с българска, а и редакторите са я пропуснали. в случая означава "разполагане на американската армия в Ирак".

Миналата седмица г-н Иван Костов направи изказване, че трябва да има референдум за евентуалното членство на Турция в Европейския съюз. Дебатите на маса и във фейсбук по темата са разгорещени. В България има горещи привърженици на идеята за модерна Турция като наша съседка, както и горещи опоненти на възможността Турция наистина да се превърна в модерна европейска държава. Горещите разговори не водят до хладнокръвно обмислени заключения. И изобщо за да могат да се направят такива, би било добре всяка горещо участваща в спор страна да е запозната с историята на защитавания от нея казус. А никой от нас реално не е в час извън това, което знаем от учебниците или родовата си памет като нация през петте века отоманско влияние, присъствие, гостуване, чай в пет часа, или както искат да бъде наречено робството от пишещите нова българска история. Моят прадядо-търговец е бил убит от турците, по-точно обезглавен, защото е снабдявал македонските комити с оръжие. Да, разбира се, реално никога не сме били роби и е малка подробност, че преди Освобождението в християнска София е имало между 50 и 84 джамии. Няма да спорим за смисъла на думата «робство», защото всеки интелигентен човек знае, че тя може да бъде и метафорична.
През 1915 при разпада на Отоманската империя, турската войска безмилостно избива 1 милион и половина арменци мъже, жени и деца. Целта е пълната ликвидация на арменското население на територията й. Свидетели на кланетата са стотици американски мисионери. На модерен език създаден след еврейския холокост, това се нарича геноцид (определението за етническо прочистване е дадено през 1948 г., но хората реално чуват за "геноцид" след Втората световна война). През 2008 година в предизборната си кампания Обама каза, че «Арменският геноцид не е лично мнение или гледна точка, а широко известен факт». Две години по-късно под заплахата да бъдат закрити американските бази в Турция, думата «геноцид» изчезна от речника му. И все пак тази пролет американският конгрес мина резолюция - само с един глас - в която турският геноцид над арменците беше признат като такъв. От това последва временното изтегляне на турския посланник от Вашингтон.
Първата част на «Моята борба» на Адолф Хитлер е посветена на Лудвиг Максимилиан Ървин фон Шьобнер-Рихтер, близък съратник на Хитлер и един от първите идеолози на нацизма. Рихтер е бил вице-консул в Ерзурум от където започва арменският геноцид и в бележките му на пряк свидетел на случващото се пише: «Практически всички арменци бяха екстерминирани». Това е първият документиран случай в Европа на целенасочен геноцид над етнос. Видяното от немският вице-консул е вероятно е дало някои идеи на Хитлер как да постъпи с евреите. Ако навремето геноцида над арменците е бил осъден от съюзниците в първата световна война, може би холокоста над евреите нямаше да се случи. Обаче и до този момент Турция гневно отхвърля каквито и да било алюзии за холокост над арменското й население.
Правителството на Ердоган осъществява бързи и решителни реформи с амбицията Турция да бъде приета в Европейския съюз през 2013. Тази пролет министърът на европейските работи Егемен Багис дава интервю за Шпигел. Ето част от него:
Въпрос: Какви са опциите ви, ако в крайна сметка Америка признае геноцида? Ще затворите базата в Инджирлик? Ще напуснете НАТО?
Багис: Ще оставя отговора на въображението на четящия. Но позволете ми да припомня: 70 процента от логистичната подкрепа на иркаския deployment минава през Инкирилик.»
По-нататък Шпигел отбелязва, че се забелязват знаци на растяща ислямизация на Турция - ресторанти губят разрешения за продажба на алкохол, млади хора са преследвани за това, че се държат за ръце на публични места, дори министърът на семейството Алие Каваф определя хомосексуалността като «заболяване». Министър Багис отговаря, че Турция не става по-консервативна, а просто консервативните сили са по-забележими днес отколкото досега.
През 80те години Шимон Перец прави изказване за арменския геноцид, което ако беше направено от който и да било човек където и да било по света на тема еврейския холокост, то той би бил изпратен в затвора. Той казва: «Това, което се е случило с арменците е трагедия, но не геноцид». Израел обявява, че Перец е «неправилно цитиран». Абсолютно правилен цитат би бил ако се каже, че Турция не признава, че в Судан и по-точно в Дарфур се извършва геноцид и са изклани стотици хиляди африканци от арабските племена. И като сме тръгнали да изброяваме кое може да е наречено геноцид и кое не, трябва да се спомене и избиването на близо 1 милион тутси в Руанда. То няма нищо общо с Турция, просто е част от човешката селективност кои жестокости са жестокости и кои не. 
Има особена селективност в това кое може да бъде наречено геноцид и кой геноцид може да бъде оспорван. Когато става дума за африканци, тоест хора от не «втора«, а «трета ръка», някъде на онзи край на света, те стават по-малко хора и съответно, геноцидът над тях е по-малко геноцид отколкото примерно холокоста. Но така или иначе нито Перец, нито Ердоган, нито който и да било световен лидер биха били подведени под отговорност за отричане на геноцид над етнос, дори и този етнос да е под носа ни както примерно арменския. Разбира се, ако се върнем по-сериозно назад в историята, ще се наложи испанците да се извинят на цяла Латинска Америка, а англичаните превърнали се в американци, ще трябва да признаят за геноцид извършеното от тях над индианците. Човешката жестокост в името на благоденствието на определен етнос, нация или религия, е безгранична. Обаче това, което интересува Европа е дали Турция е сериозен кандидат да бъде част от европейската цивилизация в която владеят строги анти-дискриминационни правила. Погледнато от гледната точка на Турция отричаща избиването на милион и половина арменци, едва ли. А от наша, българска гледна точка, колкото и да сме националисти, е по-добре Турция да е член на ЕС. Все пак по този начин може и да бъде предотвратено опасното и за нас ислямизиране на съседката ни.
В интервюто за Шпигел министър Багис казва и следното: «Вярвайте ми, един ден Европа ще трябва да се моли на турското общество членството й да бъде подкрепено. Европа има много проблеми. Кажете ми, примерно, как Европейския съюз смята да се справи с енергийната си криза без турска помощ? Голяма част от бъдещите източници на енергия минава през Турция. И кажете ми как ще разрешите растящите си демографски и икономически проблеми? Средната възраст в Европа е 40 години, а в Турция 28. Откъде ще намерите работна ръка? И кой според вас ще ви плаща пенсиите?».
В момента Германия за пръв път - каква недалновидност - за пръв път създава училища за имами на немска територия. Нуждите са растящи, имами в Германия не се обучават до момента, а са изпращани от Турция. Обикновено те са хора чийто крак не е стъпвал извън малките градчета, които населяват, тепърва трябва да учат немски и да обучават в мюсюлманската вяра новородените немски турци. Тотално разминаване в културите, което в никакъв случай не е в полза на Германия, нито на Европа. А България трябва да се учи от грешките на големите и много да внимава кой, от къде и с чий финанси зад гърба си идва да проповядва в българските джамии.
Накратко - вместо да се водят разгорещени безсмислени спорове дали Турция трябва да е член на ЕС или не, би било добре всеки български гражданин да бъде добре запознат освен със старата и с новата турска история. Тази, която се е случила и ще се случва все повече около нас, защото когато министър Багис пита кой според нас ще ни плаща пенсиите, ние нямаме реалистичен отговор, а можем да тропаме по масата за някакво си жалко в сравнение с арменския геноцид баташко клане. А няма нищо по-хубаво от това да си пием чая със съседите, но с уговорката, че ако ни се пие ракия, никой никога няма да се опитва да ни налага чай.

Saturday, October 30, 2010

Theophilus London - Ultra Violet

Delphic - Doubt

HURTS Wonderful Life

влюбвам се и в клипове от 80те, които са правени през 2010....

интервю на иван костов

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=657136

не че казва нещо, което не се разбира от случващото се в държавата, но го формулира ясно и компактно. без излишни приказки. 
и понеже във фейсбук имаше мнение, че ще напусна отново българия, не, няма да я напусна заради евентуална смяна на едно правителство с друго. мога да я напусна само по лични причини, защото както казва костов: 
"Тези 20 г. правителството винаги е било обяснение за всички неудачи на всички българи. Защото другият вариант е българинът да признае, че животът му зависи от него и той не може да се справи."

Wednesday, October 27, 2010

Хотел Диаманти в Созопол - най-цивилизованото място на южното черноморие

А Елена Диаманди е най-яката хотелиерка пак там.  
Тук е еднакво прекрасно в слънце, дъжд и вятър. Тези снимки са уникалната гледка снощи от терасата на хотела. Толкова е красиво, че е като декор. А параклисът е малко странен - с прозорци-изглед към морето:) Лунната пътека беше гигантска. 
Синеморец, Варвара, Ахтопол, минахме и от там, и да, през лятото сигурно е гот, но по-яко място от Созопол няма. Странджа е друга работа. Единственото кофти е постоянното далечно жужене на електрически триони срещу което явно няма министър, нито правителство което да се изправи.





Monday, October 25, 2010

правотата на кривите огледала

"готино е....и розовичко.... :) дали е истинско?" - нечий пост във фейсбук. 
и аз това питам без да ме интересува отговора. 

не е истинско, мила. 

иначе изглежда готино и в известна степен розовичко - достатъчно за да можеш да си зададеш въпросчето. 
"мис неморална в огледалния свят", после още два текста "еди кой си в огледалния свят". 


все по-кривото огледало пита:
готино е....и розовичко....дали е истинско?

готино е....и розовичко....дали е истинско?
готино е....и розовичко....дали е истинско?
я да видим кого да убедим в правотата на кривите огледала.
винаги има кого.

о, винаги има кого.

Интересен текст цитиращ Иван Кръстев

Study Calls for EU Talks With Russia and Turkey | News | The Moscow Times

Saturday, October 23, 2010

Изнасилвания - текст за Уикенд

Изнасилвания 

Вчера за пръв път гледах «Станция Нова» с Люба Кулезич, която е страхотен водещ - чаровна, високо интелигентна, професионална, с чудесен рефлекс да води разговор, приятно хаплива. Тази сутрин Кулезич разговоря с Кичка Бодурова. Нямам грам интерес към Бодурова като певица, нито като личност, но ако се погледне над сензационното и жълтото и се влезе в по-дълбокото около твърденията й, че е била изнасилена от Иля Велчев, има база за разговор, който би включил много други хора. Разговор, който евентуално би могъл да се случи. Евентуално, защото съм сигурна, че има много жени, които са били в ситуацията на певицата с различни партийни величия, но едва ли ще намерят смелост да споделят. Причините са няколко. 
Изнасилванията са недоказуеми със задна дата и Кичка Бодурва може да бъде осъдена от Иля Велчев за клевета. Също така е възможно жертвите да  продължават да се страхуват. В това няма нищо изненадващо. Когато от телевизора говори известно ченге, че Иля Велчев е бил достатъчно красив и известен за да не му се налага да изнасилва, не звучи особено окуражаващо да се правят подобни изповеди. И от тук се явява и друг повод да се мълчи - в България все още е жив манталитета, че има вариант при който когато си изнасилена «да си си го търсила». Ще мине много време, демокрация и съдебни дела докато тази идея бъде изтрита от мисленето на българските мъже. 
Бихме надценили Кичка Бодурова ако я заподозрем в таен умисъл споделяйки за този неприятен епизод от живота й точно когато става ясно, че Борис Велчев ще се кандидатира за президент. Без да изказвам мнение, като жена й съчувствам за това, което твърди, че й се е случило, както и за евентуалните последици с днешна дата. Отново - ако се надскочи жълтото, подобни изповеди са полезни и оздравителни за обществото. Скритото и мръсното трябва да излязат наяве, защото в случая те имат силно политически оттенък. Напълно разбираемо е, че някога певицата се е страхувала да се оплаче в МВР. Това е щяло само да й навлече още по-големи неприятности. Всъщност в момента Бодурова едва ли има други амбиции освен да изкара пари и да разтовари психиката си. Опитва се да се държи като американка. Но не е. Нито пък Иля Велчев има някаква стойност като новина освен, че е бил част от номенклатурата. Обаче ако се намерят още жени готови да признаят за подобни инциденти с високопоставени комунисти, Кичка Бодурова би могла да се окаже вероятно неволна феминистка. 
Аз също имам епизод с изнасилване свързан с Иля Велчев, но не наистина, а в негов филм. Бях ученичка в 8 клас във френската гимназия, някакви хора прекъснаха за малко часа, който течеше, казаха ни, че са от киното и търсят момиче за нов филм на Велчев. Спряха се на мен. Бях много щастлива. Обясниха ми, че ролята е епизодична и че ще играя изнасилена ученичка. Успокоиха ме, че няма да има сцени на насилие и голота, асистент-режисьорите се обадиха на родителите ми, те не възразиха и участвах във филма «От обратната страна на огледалото» по сценарии на Антон Дончев. Смътно си спомням, че  в епизода бях подсмърчаща, разревана, с размазан грим, разрошена и с раздърпана ученическа престилка - мис Неморална в огледалния свят. Бяхме група «изнасилени»  момичета от френската. 
В сайта bgmovies.info анотацията на филма е следната: « Филмът пресъздава подвига на съветската разузнавачка от български произход Кръстана Янева. Това е подвиг на една девойка, която не е родена за разузнавачка и не е школувана за тази професия, а е човек като всички нас, който трябва да постигне победа преди всичко над самия себе си и да извърши саможертва за победата на едно велико дело.» Доколкото си спомням бяхме «изнасилени» от нацисти. 
А тази седмица в България се случи друг вид изнасилване - над съдебната система. Над идеята за престъпление и наказание. Над поредната загубена възможност да имаме доверие в институциите. Алексей Петров е на свобода. И не само е свободен, а щял да влиза в политиката. Това вече минава всякакви граници. Седем съдебни състава са срещу Трактора, осмият го пуска на свобода. После всички мразят американския посланик и европейския съюз защо ни се бъркат в държавата. Да можеха повече да се бъркат, щях да се чувствам значително по-спокойно в България. Но действителността е друга. Каквото и да се случи, дори и  Алексей Петров да се окаже страхотен оратор, много умен, разполагащ с всякаква информация, силен, много силен мъж, дано българския народ не стигне до дъното на глупостта да дава гласове за човек с меко казано съмнително минало. 
Естествено, че всичко може да бъде купено. Естествено, че аграрно-промишленият комплекс има медия. Естествено, че няма нещо, което да не е публична тайна в България. Естествено, че в демократична България всеки е свободен да влезе в политиката. Но от нас зависи дали той ще бъде легитимиран. Отговорността е наша. 
Каквото и да се е случвало тук през последните 20 години, легитимирането на Алексей Петров, би било ужасен удар върху имиджа на България. Дори не е толкова страшно как ще изглеждаме отвън. По-страшно е как ще се гледаме един друг в очите като нация, ако човек с прякор Трактора получи гласовете ни. И ще бъде окончателно и безвъзвратно приключено с оправданията. Иван Костов ще ни се види като Ейбръхам Линкълн, Рейгън, Ганди и майка Тереза накуп. 
Политиката досега беше гадна, обаче гадостта задаваща се на хоризонта бие всичко. Една лъскава партийна централа е наистина нахално лъскава за несъществуващата партия, която представлява. Явно не е. Явно, че Нещото, което тази партия-фантом представлява, се опитва да купи държавата и да я превърне в своя нива, която това Нещо смята да оре с неговата машина. Стивън Кинг би могъл да напише чудесен роман по тази история. Терминалната глупост винаги е възможна, обаче близкото бъдеще ще ни накара да преоценим близкото минало, както и днешния ден. А там категорично има повече надежда, смисъл и възможности отколкото в току що появилите се кандидат-политици. 


Thursday, October 21, 2010

фейсбук дебати по предишните две теми за турция

вчера цял ден си чесахме езиците във фейсбук и ще копипейстна единственото, което всъщност имам да кажа по повод дали турция има и би могла да има нещо общо с европа. 
"ако турция е европейска, явно никога не съм била в европа. 
ето една микроскопична част от европейското влияние на турция над българия. имам баялдъ, европейския тип музика наречен чалга, жени с потури по селата, и т.н. не мога да дам пример за нищо по-смислено от тези три неща, а списъкът е много дълъг и изключително европейски. случил се е докато в европа се е случвал ренесанса, моцарт, бах, бетовен, рембрандт, гоя, виктор юго, мопасан, козе сирене с новата реколта бордо, някои и други замъци произведения на изкуството, ницше, кант, жорж санд, айнщайн, салвадор дали, анаис нин и някои други дреболии, които правят турция изключително близка до европа.
не е истина...
нека да влиза в европа, но дано европа да се опази от нея. това е единственото ми желание."

Затвор за журналисти, които подбуждат към дискриминация

Много ще ми е любопитно първото дело по този нов закон. Кой ще тълкува и осъжда също е интересно? 
Човек е по-гъвкав от всеки опит за посегателство над свободното слово. Докато стане крайно негъвкав и започне да отговаря над посегателството с друг вид посегателство.

За тези, които смятат, че Турция ще се европеизира

http://news.yahoo.com/s/afp/20101017/wl_afp/germanymuslimreligionimmigration



Анджела Меркел най-накрая каза това, което всички знаем. И вече е късно...

Wednesday, October 20, 2010

Турция не трябва да става член на Европейския Съюз

Това е моето мнение. 
А тук за референдума дали или не. И, разбира се, най-смисленото изказване е на Иван Костов.
http://www.vsekiden.com/79229

Sunday, October 17, 2010

Българските страхове - текст за Уикенд

«Мечка страх, мен не страх» гласи една толкова смела българска поговорка, че чак не ми изглежда вярна. Друга пък казва «Преклонена главица сабя не сече». Трета казва «Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле». Тази последната ми е любима. Тя е олицетворение на българския страх. Защо точно на страха ли? Защото отказването от това да се бориш за личното си щастие, избягването от отговорност да се опиташ да го създадеш, а да чакаш на съседа да му се случи нещо за да се почувстваш добре, не е нищо повече от страх. Страх от живота. Комплекси, че нещо не можеш да направиш така, както съседа ти го прави и понеже не можеш, «ох, дано той да се издъни, че да не се чувствам като скапан лузър«. 
Българските страхове са изключително странни и доста жалки. Първият страх е един от най-смешните и вероятно е «привилегия» на гражданите. По-специално на децата отгледани от самоотвержени баби, които биха се превърнали в шахидки в името на доброто на внучето. Аз бях отгледана от една такава всемогъща, многоръка и изключително надеждна баба. Беше като немска кола - няма разваляне и върши чудна работа. Бабо, обичам те, страхотна беше, прости ми, че се шегувам с теб. 
Повечето ми връстници, пък и нашите деца, до голяма степен са гледани от баби. Новото поколение няма късмет с такива баби, защото ние ще сме активни досадници до 100 години, ще ходим по клубове и кръчми докато ни носят краката, а внучетата да си ги оправят майките и бащите им. 
Един от най-досадните ми спомени от детството е, че тичам, тичам аз из Борисовата, и баба ми започва да вика: «Миленааааа, Милена, ела да проверя дали си потна!!!». Е как няма да съм потна, като съм се отвинтила от тичане и катерене, но послушно идвам да провери. Проверката беше супер брутална - една голяма ръка ти се навира във врата, и си проправя път между дрехите и топлата ти нежна детска кожичка. Направо като изнасилване. «Ужас, колко си се изпотила!». От неосъзнатата грубост на жеста седиш като изтукан и леко се поклащаш като марионетка докато ръката на баба ти завира голяма носна кърпа във врата. От тези на умрелия ти дядо, с инициалите в ъгъла. И след като потта е попила и гърба ти е сух, ти се казва: «Сега обаче никакво тичане». 
Еййййй, голям терор беше. Откакто съм тук наблюдавам децата по улиците и градинките как са облечени. Изглежда, че майките са същите като баба ми, защото българските деца ходят кошмарно навлечени и обути дори през лятото. Малко да духне ветрец, лек, топъл, летен ветрец, не някой студен есенен вятър, и веднага някой ужасен родител детето му да не хване бронхопневмония започва да крещи: «Ела веднага да те облека!!!». През лятото видях деца с чорапогащници, жилетки и всякаква анти-простудна параферналия. После защо боледуват. Ами боледуват защото са ужасно изнежени, затова! И дъщеря ми много боледуваше докато живеехме в България, но от 8 годишна възраст престана. В Америка я оставях да ходи като американчетата. Никакви навличания, никакви чорапогащници, дори през зимата под панталоните ходеше с тричетвърти чорапи. А във Вирджиния зимите са по-сурови от тукашните. Е, резултатът, че сега не боледува и по всяко време може да ходи с боси крака без да настине. 
Друг български страх е от простудяването на гърлото от студена вода след като си тичал. Тотална глупост. Такова нещо не е възможно да се случи. 
Трети български страх е от леда. «Ох, не, не искам студена вода, че нещо гърлото ме боли, а лед в никакъв случай!» Ледът и студената вода, дори сладоледа, не допринасят с нищо към болно гърло, вярвайте ми. Пак американски навик, но вече не мога да пия нищо без лед и престанах да боледувам от гърло. 
Четвърти страх. Пътувам в кола. Такси. Вози ме мъжага в анцуг. Мноо е як и мноо велик. Сядам на задната седалка за да избегна разговора въпреки, че всъщност много обичам да си говоря с шофьорите на такситата. Навън е над 30 градуса жега. Климатикът не е пуснат. Отварям прозореца, онзи обаче не е доволен. «Абе зАтвори, моля те, тоя прозорец, че ще настинем от течението» 
Как ще настинеш, бе пич, виж се къв си голям и силен?? Толкова ли ти е силата, мойто момче? Си питам аз наум. Решавам да пробвам друго. «А защо не пуснете климатика?» «Климатика ли??? Ти луда ли си? Това е най-сигурния начин да се настине». Брей, какъв фин и нежен мъжага. А иначе сигурно планини повдига. Ако не е настинал, разбира се.
Голяма компания седим около кръгла маса в «Бунюел«, любим ресторант на Шишман. Навън е яка жега пак. Прозорците са отворени. И се започва едно въртене около масата, защото един, пък втори, пък трети заявяват, че ще настинат ако седят на течение. Аз сядам директно на течението, защото знам, че няма да настина. И не настивам. Изпивам количества лед. Не ме боли гърлото. Но повечето българчета-юначета явно са гледани от силно наплашени родители. И страхът от настиване и изпотяване парализира поколение след поколение. И се почва едно мрънкане, едно навличане, топлене на води, крясъци да не пиеш студена вода изпотен - през лятото, след като си тичал с другите деца и умираш от жажда. Броят ти глътките. Стига! И аз казвам «стига». 
Моля ви, не правете децата си на папие маше. Не стига, че животът им е супер сложен в тези времена в които те плашат с какво ли не, ами и да се страхуват от изпотяване, студена вода и течение. Това е нелепо. Децата ни са по-силни отколкото си представяме. А малките страхове всяват чувство за несигурност и заплаха още от детство. Те не те карат да се чувстваш роден победител, а роден лузър на който някой все трябва брутално да бърка в гърба и да крещи «Пий, не пий, тичай, не тичай, облечи се, съблечи се». Съзнавам, че това е градски проблем, но пък е важно да се разбере, че децата ни са силни. Да им се казва «Нищо ти няма!», да не бъдат дебнати, да не бъдат лигавени, а да знаят, че и да настинат, много важно, ще им мине. Не може възрастни хора да се въртят като на спиритически сеанс около маса, само и само защото някъде зад тях има отворен прозорец. По-силни сте от това, мамка му. 
Звучи преувеличено, но подобно внушаване на страхове прави човек да се страхува от отговорност. Дори от отговорността за собственото си щастие. Там няма кой да ти вика «прави това, не прави онова», съседа си гледа неговото щастие, заеми се ти с твойто без да дебнеш дали тоя съсед не се е най-накрая разболял от някое течение от което ти си избягал. А ти сега се чувстваш щастлив, че си прецакал и течението и съседа - велико просто…. Стига де! Животът предлага доста по-големи възможности за щастие от тази да не настинеш.

Saturday, October 16, 2010

Подрънкване с перли

Личните битки в публичното пространство са занимание за депресирани касапи. 
Заученият аристократизъм нарежда да отсъстваш от възможността да те свалят в нокаут. Отказът от участие, дори на познание, е Майк Тайсън на дзен-бокса. 
Да си част от несъществуваща битка с рефер въображаемата публика от Колизеума, 
е непродуктивно, неестетично и невменяемо.  


По улица Раковска (1970) - част 2

По улица Раковска (1970) - част 1

Wednesday, October 13, 2010

капитанът на сърцето й в сряда следобед

да зяпаш покривите на сградите от прозореца на кухнята и да слушаш десетки път "капитанът на сърцето й". 
сивото е предпочитания цвят на спящия мозък. 
минават приятели, носят красива кутия с великолепна торта сахер, кола, бяло вино, разговорът тече така както текат следобедните разговори. 
не те интересува какво става извън пределите на кухнята, думите във вестниците нямат нищо общо с теб, събитията са като закачалки без дрехи в празен гардероб, новините са безпомощни пред пълното ти безразличие към случването. 
събития всъщност не съществуват.  
единственото събитие е протягането и кликването за пореден път върху песента. 
усмихваш се на покривите и си чист и свободен от нещата и хората на които не принадлежиш.

Tuesday, October 12, 2010

Double - The Captain Of Her Heart (Official Video)

MIA Bornfree OFFICIAL @ Worldtown

Бойко отиде на театър и увеличи бюджета за култура

Миналата седмица в апокалиптично настроение написах апокалиптичен текст в който се говореше за отказа на Бойко Борисов да слуша плача на кинаджии и артисти за малкия бюджет за култура, както и за това, че не стъпва на театър и че е по-лош в това отношение от бай Тошо. Текстът беше разпрозстранен като позив по всички възможни сайтове. Е, Бойко ми запуши устата - в неделя ходил на Хъшове, и увеличил бюджета за култура с 10 милиона лева. Как сега да се оплаквам??:))) 
Лош защото не дава, сега пък лош защото дава, но и ходи на театър. На всичкото отгоре тръгна на театър. Баси фалшивия пожарникар. 
Няма угодия, ей, а е криза и дават ли ти, взимай, гонят ли те - бягай. Искахме повече пари за култура, дадоха. Сега всеки да си гледа работата.


Каня на премиера

Днес от 5 следобед в Дома на киното ще има представяне на новата книга на доайенката на българското кино Невена Тошева. Ще се прожектират и 2 нейни документални филма. Книгата е много интересна, автобиографична, говори за кино и история. Никога не можеш да повярваш, че е писана от 89 годишна жена. 
Невена Тошева е режисьор на единствения сериозен филм-документ за Ванга, който за съжаление няма да бъде показан днес, но пък можете да си купите предишната книга на Невена в която описва работата си по филма. Това е сериозен документ, не алибалите за Ванга, които се продават под път и над път. Всъщност книгата за Ванга няма да се продава днес на промоцията, но пък сега знаете малко повече коя е Невена Тошева:) 

Monday, October 11, 2010

París, Texas (Wim Wenders)

Paris, Texas - Wim Wenders - 1984

една милена

днес вгради сянката си в тенджера с боб. 
снощи кавалерът й погледна изнанадано към паркета на балната зала и каза: "я, люта чушка!". изтъркалялата се от чантата й чушка напомни, че не е изискано да се купуват люти чушки, да откажеш пликче, и да забравиш, че си ги купила. 
трети ден поред същата тази милена безуспешно трие един лак от ноктите си. при внезапна ядрена катастрофа от нея ще останат десет червени люспички.

песента за която роджър уотърс е обвинен в анти-семитизъм

дори някои призовават да се бойктират концертите му. аре стига бе.
това е една от любимите ми песни на флойд. видеото, което я съпровожда е от концерта им в торонто и показва бомбардировачи, които пускат звезди на давид, доларови знаци, кръстове, полумесеци и звезди, символа на шел и кой знае още какво. мамка му, християните още не са се оплакали, мюсюлманите също, а шел вероятно не смеят.
свобода на израза, окей? ще призовават към бойкотиране....
а защо не защитихте някога the dixie chicks когато пяха срещу войната в ирак, а? защото този бунт не ви изнася на кройката на региона, а американските данъкоплатци плащат и за войната и за целия израел. леко с обвиненията в анти-семитизъм.


хаха, братята сърби се оказаха абсолютни нещастници, радвам се, че в българия сме способни на повече цивилизованост. има 60 души ранени на гей парада в белград. в кой век живеят тези говеда??

Saturday, October 09, 2010

Мис Неморална в огледалния свят - за Уикенд

Преди няколко месеца почина Дончо Цончев. Мир на праха му. Малко преди това написах гневен текст срещу негово злополучно интервю за вестник «Труд» дадено както се оказа малко преди да умре. Без да се оправдавам, защото нямам съжаления за нито една дума в текста си, искам да кажа, че не знаех, че Дончо Цончев е бил на смъртно легло, нито че е бил тежко болен.  Бях все още в Америка където ми изпратиха линк с интервюто. Ако ми бяха писали, че е говорил почти в агония, щях да му спестя гнева си, но от хиляди мили разстояние нямаше как да знам. Неприятна ситуация, дори иронична в контекста на това какво се случва в последните мигове на един човек и съжалявам, че го сполетя точно преди да си отиде. Но това не променя позицията ми за интервюто. Журналистката Валерия Велева не би трябвало да злоупотребява с обърканата мисъл на един умиращ човек. Седмица след текста ми Дончо Цончев искаше право на отговор, но за съжаление почина преди да може да го даде. След като разбрах в какво състояние е бил, каквото и да беше написал, аз нямаше да му отговоря.  
Писателят почина 2 дни след като пристигнах в България и някаква журналистка написа, че съм негова морална убийца. Моля?! Да бъда наречена морална убийца за мен е комплимент - моралът изглежда се случва толкова рядко в България, че действието му е смъртоносно. Окей, това е много черен хумор, а думата «морал» твърде хлъзгава. Вероятно съм убийца на много неща, но не и на този човек и не съм излязла за секунда от контекста на интервюто му. И нямам нито морални, нито неморални дилеми. Стоя зад всяка написана от мен дума. 
Защо се обяснявам в момента. Ето защо. Преди няколко дни се втурвам да прегърна близка жена на семейството ми, която не съм виждала от няколко години. Седи с приятелка на главната улица в Пловдив и пият кафе. Както я прегръщам, тя се измъква от ръцете ми и се извръща в другата посока. Не се страхувам от конфронтации, напротив, извеждам ги до край, и веднага попитах какъв й е проблема. Как съм можела да пиша такива неща за Дончо Цончев? Как си позволявам да пиша такива неща за един голям писател? - се намеси и непознатата жена. Как смея да пиша лъжи? МОЛЯ?! Обясних спокойно докато ми викаха - на главната в Пловдив, цивилизовано е някак да ти врътнат скандал на стъргалото - че не съм написала нито една лъжа, че имам принципи и, че стоя зад всяка написана от мен дума.   
Няколко седмици преди това друга моя добра позната, но не и приятелка за да се заблуждава, че има право да ми държи сметка за каквото и да било, ми вдигна огромен скандал в ресторант, на маса, пред 5 общи наши познати и повече от 20 непознати наоколо затова, че пиша в Уикенд. Затова, че нямам принципи. Че пиша за пари. Че съм като Явор Дачков?! Че съм неморална.…. МОЛЯ?!?! Майка му стара, изглежда, че някои момичета вместо «мамо» първо казват «морал». Пак съм назад с материала. Тежките самоопиващи се от Справедливостта и Морала си обвинения бяха на разположение на целия ресторант. Откровено изненадана от внезапното нападение, за части от секундата се почувствах объркана. Бързо се прегрупирах, преминах в атака, после ми стана адски тъпо. Софийският хай-лайф е пълен с невъзпитани хора. Този, който се чувства истински, не другия, подменилия истинския. 
Мис Морал не беше права. Не съм написала нито една лъжа, не се занимавам с политика и се опитвам от страниците на най-четения вестник в България - хелоу, както казват американците, искам да ме четат МАКСИМУМ брой хора! - да дам някакъв друг поглед върху живота ни на обикновени вселенски нещастници. Нямаше право да ми държи сметка за каквото и да било. Пък и с началнически и нетърпящ възражения тон с който явно е свикнала да говори. 
Когато цивилизования човек има възражения, възпитано, насаме или от страниците на вестник, провежда разговор в който изразява несъгласията си, а не се разправя като махленска клюкарка на мегдана. 
Капакът беше текст на изтрещял журналист в сайта на известен дисидент, който призоваваше да бъда спряна да пиша. Да бъда спряна да пиша. Повтарям си го за себе си. Да бъда спряна да пиша. Призовава  той от сайта на дисидент. Реших, че вече със сигурност съм Мис Неморална в огледалния свят.
Двайсет години по-късно самонареклия се морален и елит трябва да мине ускорени курсове по демократично мислене. Леко е назад с мат'ряла. Как сте със свободата на словото за което твърдите че работите и сте мечтали цял живот? Благодаря, добре, май. Какво щяхте да направите ако пишех за политика и това не ви харесваше, а? Хммм, в Русия пак пращат хора в Сибир, убиват журналистки и т.н. Как би постъпил вътрешният ви генсек с мен? Опасявам се, че бихте ми затворили достъпа до всякакви медии. Звучи познато. Изглежда, че е възможно пак да се случи. И за какво? Не защото примерно се опитвам да бутам правителството, а защото съм написала текст срещу интервю с Дончо Цончев, както и защото пиша за вестник Уикенд…. Добре,  преувеличавам, но не е много смешно. 
Врагът не съм аз. Разбирам, че причинявам желание да ми бъде запушена устата, но за какво се случи 10 ноември? Не се ли случи именно затова за да можем свободно да живеем и говорим? На всичкото отгоре свръх-известен, о, ужас!, пак журналист смята, че блоговете са опасни. Черешката на тортата.
Опасно е всичко подтиснато, защото в един момент се самовзривява избивайки всичко наоколо с молотов коктейл от морал полят със сироп от справедливост. Поднасям извиненята си на хората, които се чувстват засегнати със съвета да потърсят и в себе си причина за реакциите си. Ще завръша с изречение, което открих в американски форум. Анонимен американец казва следното:  
«Не искам да живея в място където ни е разрешено да изразяваме мнението си без да има възможност да бъдем мразени за него”. 
Кратко изречение (по Волтер) побрало цялата идея за демокрация в себе си. Заради това изречение съм щастлива, че предизвиквам свирепи чувства. Приемам ги недотам смирено. Не е здравословно хората да се самоизмъчват с толкова омраза, а тя не е нищо повече от самоомраза. Обаче това е тяхно ненарушимо право което винаги ще поддържам. А иначе, ако имате нещо да ми казвате, да се разберем по мъжки/женски на Царя, в кафенето на Радисън. Максимум хора ще ни гледат. Може да извикаме и някой бългериън нетуърк, т.е. телевизия. В края на краищата това не е живот. Това е риалити. 

Friday, October 08, 2010

секс и белези

ето какви неща си мисля днес търкаляйки се в леглото след като излязох безуспешно от къщи и загубих едни 40 лева, защото ходя по анцуг като интелектуална мутреса и не искам да нося чанти и портмонета из мах'лата. 

такива неща си мисля. никакви и всякакви.

този клип е Секс без да има нужда от уточнения какъв е мик джагър. поведението му е гей, той е андрогинен и не е гей. просто в момента сексът му е насочен към мъже. така както дейвид бауи не е гей. пробвали са, но не са сменили посоката. мик джагър танцува с били престън по такъв начин, че.... че. и на какво са всичките тези пичове, не знам, но са така на черешата, че това парче нямаше да звучи така, ако не бяха. 

като свърши това видео имах нещастието да попадна на долното. като "долното" може да е възприемано във всичките си възможни смисли. уточнение обаче - не съм враг на чалгата. 


"долният" клип е антипод на секса. анти-възбуждащо, разцъкано и натокано, две жени играят страст блъскайки се върху легло. 

цици, цици, цици, изправени коси, нафраскани устни - хаха, могат само да мечтаят за устните на мик джагър - пак цици, тук там гъз, цици, устни, цици, устни, мъртвешки танц. 

гробът на секса.


панчо се е лепнал за мен цял ден, студено му е и се гуши, а в този момент, този следобед, бих предпочела някой друг да е в леглото ми.

махнах с ръка и отсвирих деня гледайки ангелско сърце с мики рурк. 

не бих изпъдила мики от леглото ми никой, абсолютно никой следобед, вечер или сутрин, в дъжд, зима, ураган или по време на земетресение. по което и да е време, дори и времето да е спряло. в какъвто и вид да е. дори ако от бокса носът му е отишъл на тила. 

някои обезобразени мъже са суперсекси. белезите са секси. голям белег от нож. 

този мъж от снимката е чудовище, но белегът на лицето му е размазващ. ото скорцени. а иначе има вид на гей.


и един друг белязан пич чийто белег предизвиква ясни и конкретни позиви в мен.


аре обратно в другия свят, този който не се влияее от време, пространство, социални условности, географско местонахождение, емоционални обвързаности, финансови зависимости, политически пристрастия, етнически предразсъдъци, класова омраза и всички възможни шибани пречки човек да има това, което иска. 

в момента. сега. веднага. 

Thursday, October 07, 2010

Ходжата на Сърница ръководител на клон на забранена в Америка ислямистка организация


Нищо изненадващо. Четох преди няколко години за училището в Сърница и се чудех кога от там ще изскочи кандидат-терорист. Явно ще е скоро. Обаче някой може ли да ми обясни какво точно иска да каже авторът всекиден.ком със следното изречение. То звучи определено обезпокояващо дори и служителите на ДАНС да не са отвлечени. Защото ако са "блокирани" в нечия къща на правилен, а не политически коректен език означава, че са отвлечени. Ето странния пасаж:

"Вчера четирима служители на ДАНС и двама на полицаи бяха блокирани за повече от 6 месеца в къщата на имама от благоевградското село Лъжница Мохамед Камбер, заобиколени от недоволни жители."

От вчера до днес явно са минали 6 месеца, защото село Лъжница се намира в някакво особено време/пространствено изкривяване и там всеки ден е равен на 6 месеца. А районният мюфтия и българските имами щели да пишат протестна декларация и да искат правителството да се извинява. Много зле. Да не се наложи пак да викаме "Туркия ке падне". 
Правителството да продължава да си върши работата в Родопите добре, а министър Димитров да не трепери от страх, че ще се наруши етническия мир. Ако цената на добрите отношения е затварянето на очи пред организации свързани индиректно с Ал Кайда чрез Саудитска Арабия, просто няма да има добри отношения. Който иска да живее в ислямистка държава, да напусне България. 

леща, витамини, l'europeo - Bulgarian Life (2010)







Wednesday, October 06, 2010

успешен експеримент

ще готвя леща
ще спра да пиша
ще спра да дишам
ще повръщам тайно
ще се извинявам през секунда
ще си тътря мозъка по жълтите павета
ще се движа сластно
ще ме пипат погледи
ще ме гонят думи
ще говоря тихо
ще желая скромно
ще ближа сладоледа бавно
ще се катеря по мъжете
ще са сигурни че са недостижими
ще поплаквам кротко
ще размахвам мигли
ще точа нокти по дивана
ще съм гола по престилка
второстепенна героиня
а главната ще плаче че е умна
ще я галя по главата
ще й казвам да не страда
ще й давам да се наранява
ще я гледам как се мъчи
ще подреждам пръстите й на клавишите
за да затвори някой капака на пианото

за да започне това:

това е само половината истина

дните са кратки за случващото се
а то е по-голямо от тях
може би това имат предвид религиозните 
като моя приятел джери, джери мормона 
с който прекарвах дълги дни в разговори за евентуалния край на дните
от две на пръв поглед съвършено различни гледни точки
а от втори 


краят е винаги еднакъв


болезнеността му не го прави различен
нито натовареността му с несъществуващи смисли
той е просто край.
точка.
.


разговорите пълни с омраза към кинаджиите продължават
плашещо лесно е да насочваш недоволството на масите 
вече се е случвало
затова и бях сложила тази снимка:




das ist nur die halbe wahcheit означава: това е само половината истина


махнах я, трябва да спазвам публично приличие
трябва да изглеждам мила и леко безпомощна


което обаче не променя факта 
че когато идва тежка зима най-лесното е
да накараш проказата наречена "интелектуалци" да се развика 
възмутена и несимпатична поради елитарността на заниманията си
и да я извадиш на показ с нейно активно участие
защото тя така или иначе няма друг избор освен да участва в унижението си
и да кажеш:


ето ги ревльовците, които не могат един хляб да омесят
ето ги некадърниците, които не могат да правят пари в холивуд
ето ги нахалниците на които им пука само за себе си
само те разбират важността си


а вие сте гладни и маловажни за тях
те не ви виждат
не знаят, че ви има
НЕ ИСКАТ да знаят, че ви има


толкова е просто да метнеш някой на кладата
все едно, че обръщаш сено
нито повече, нито по-малко


светът е същият от времето на инквизицията
сменят се само формулите за репресия 
но с тях се променят и тези, които могат да мислят
а това не бива да бъде подценявано
затова сме тук
където никой не може да ни каже да не казваме какво мислим


гадните копелета хабят хартия, а искат да им се плаща
правят филми, които само аз, тъпака, ще отида да гледам
рисуват картини от които нищо не се разбира
поне един мики маус да можеха да нарисуват
пишат музика без пари, не са конвертируеми като чалгата
актьори-звезди с благотворителни хонорари
живеят публично в себе си, въпреки себе си и отвъд себе си
заради другите 
заради тези
които могат да разберат само предстоящата зима
и насочения пръст на чичо Сам сред свои
който дудне отегчено-уморено: 
не мисли какво българия може да направи за теб
а какво ти можеш да направиш за българия


книгите топлят, но лентата прави фойерверки
тя гори най-атрактивно


не народ, а мърша казва славейков
с леко неприятен патос заради силния образ
мършата е гнусна
разложен труп
нещо умряло, което никой не е погребал


това казва славейков за българите
че са нещо умряло, което никой не е погребал


лесна плячка за лешояди


не мога да кажа, че ми е тъжно, безмилостно ми е
в други времена и обстоятелства бих се занимавала с тероризъм
подходът на добре осведомения, културен разговор е губещ


невидима сила взима ръката на малкия човек  
разгъва показалеца
насочва го срещу теб
и казва:
това е ТВОЯТ враг


пишещият, снимащият, играещият, свирещият, рисуващият


придружено с презрителното: 
той само това може


той само това може
а след него остава изречението
не народ, а мърша....


и залата на народния театър е на крака
защото той само това може.













Tuesday, October 05, 2010

За кино българската държава дава прекалено много пари : Коментари : Мнения : Novinar.net


Ето едно неосведомено и изключително глупаво мнение.
Адвокат Богоров, чисто хипотетично ако Холивудските филми трябваше да се издържат от продажбите си в България, такива филми просто нямаше да има. Толкова е проста сметката, че глупостта на написаното е направо изненадваща. Все едно че този текст е писан от форумец....

Monday, October 04, 2010

Апокалипсис ВЕДНАГА: багажът пристига, култрата си отива, вампирите владеят

Така добре си живеех с двата куфара с дрехи и обувки с които дойдох, че сега мисълта за инвазията на лосанджелиските ми вещи не ми е никак приятна.... 

Идеално може да се живее с малко. Абсолютно нищо не ми липсва. Ужасно е количеството нелипсващи неща, които изхвърлих преди да тръгна.

Вещови апокалипсис след 20 години американски живот. 

Хубавото е, че пристигат любимите ми книги и списания Ню Йоркър, Харпър'с и Венити Феър, както и броят на Ел Ей Уиикли след 11 септември. Пристигат снимки, дребни глупости от камината, пердета, които харесвам, но най се радвам за пристигането на дивана на който се чувствам като в кораб на сънищата. Удобен и някак плаващ, той е диван-пътешественик, елегантен терорист, писател и пират. 

Радвам се и за любимата ми дървена маса изчегъртана с нецензурни думи от лос анджелиските ми приятели. Маса видяла много алкохол, трева и ядене, купони, вдъхновение, изписани на нея безброй текстове, сълзи, смях, много смях и много глупости. 

Глупостите са едно от най-важните неща в живота. 

След като натоварих багажа да пътува за България се сетих, че всъщност пуснах масата да пътува без да е покрита с нищо. Писателката Милена Фучеджиева ще направи изключително добро впечатление на митничарите. 

Да си донесеш от Лос Анджелис стара дървена маса, цялата издълбана с глупости между които "кур" и "цици". 

Ужас. Багажът идва. Много неприятна мисъл. Лавината се задава.

Иначе светът е супер шибан. 

Правителството на Бойко Борисов дава повече пари за шибаната полиция вместо за култура и образование. 

Защо пък България да не стане първата страна населена основно от неграмотни полицаи? 

Вежди Рашидов и Сергей Игнатов реват, но Бойко не иска да слуша. 

Кинаджиите протестират, но Бойко пак не иска да слуша. 

Културната мизерия не е нещо, което засяга него и Дянков, и защо ли пък да ги засяга при положение, че те се учат от Америка? Америка няма висок бюджет за култура, но е държава в която богатите дават гигантски пари чрез фондации. Това тук не може да се случи. 

Американският посланик пърха по сериали, мощи, сватби и погребения. Имам чувството, че живея в роман на Греъм Грийн. Всичко изглежда чудесно от гледната точка на Русия заменена с Америка, но българските интереси са да има образовани, културни и интелигентни българи, а не лумпенизираната маса, която новият световен ред ни е определил да бъдем. 

Прекалено лесно ни предава това правителство. 

Бойко Борисов ми е симпатичен с непосредствеността си и е пич и ми напомня на Джордж Буш по начина по който ръси директно това, което мисли, и предпочитам него пред руската пета колона, но той е пионка. 

Освен че е пионка, за разлика от бай Тошо, няма отношение нито към театър, нито към изкуство, нито към каквато и да било култура. Доживях да  напиша подобно нещо. Много неприятна констатация. 

В един малък пазар като българския, няма как културата да се самоиздържа. Просто е невъзможно. 

"Мисия Лондон" е по-гледан от "Аватар" - само как звучи това! - но всъщност той няма как да си избие парите от продажба на билети. Означава ли, че не бива да се правят филми само защото народът ни не може да плати толкова, че един филм да си изплати разходите? 

Филми в които да се говори за нас, за тук, не за Бевърли Хилс, за нашите проблеми, не за проблемите на свръхцивилизованите суперхора. 

Вчера кинаджиите ни са написали протестно писмо. Във форумите под новината реакциите на българските орки са, че кинаджиите са боклуци. И това не са единични реакции, а сумирано мнение на тъпите копелета наричащи се обикновени българи.

Тъпи копелета сте без съмнение. Заради вас ще ни шибат и руснаци и американци и турци и всички заедно. Нещастници скапани. 

Започнах да пиша вампирски роман в който действието се случва в България. Реалността ще бъде описана в кървави краски. Реалността такава каквато е, не ме интересува. Реалността го духа ежедневно. Реалността е нереална. 

Ангели и демони, вампири, мутри, орки, полицаи, финансови министри, фолк певици, министър-председатели, хунвейбини, обикновени идиоти, и тук там някакъв светъл образ, ще се бият за света и безмилостно ще се лее кръв. Кръв от ухапвания и всякакви видове насилствена смърт. 

Защото това, което се случва в момента в България е насилствена смърт. Америка също ще загине, но по-бавно и по-комфортно. В Русия ще е адска леш. Там Злото дори не се крие. 

Война. Не се заблуждавайте, че живеем в мирно време. 

Животът ни е вампирски сериал.

Изненадата е, че вярвам в хепи-енда му. 

Щастливият край обаче няма нищо общо с личните нужди, нито с личната представа за щастие.

Апокалипсис ВЕДНАГА.