Monday, May 31, 2010

не питайте бродски

купих на панчо най-новото порше. залепих на таблото на поршето ордена "кирил и методий", който той току що получи. котаракът няма нищо против наградата, защото е възпитаван в капитализма, т.е. знае, че "дават ли ти, взимай, гонят ли те, бягай". от един вестник му сипват по малко суха храна в паничката за да мяучи високо, а и хрупкането пречи на хората да мислят. и ето, наградиха панчо. гордея се, че съм българка!

питайте бродски

когато добър поет оповестява, че е купил маноло бланик на приятелката си, нещата не вървят на добре. не защото поетът непременно трябва да е беден за да е талантлив, а защото добра поезия и идеалите на кери брадшоу са две несъвместими неща. питайте бродски ако не ми вярвате;)

Sunday, May 30, 2010

събиране на багаж 1

това са първите неща, които имат значение.

джон и хуанита. моите герои. престояха известно време в гардероба, явно пак им е дошло време за фотосесии.


първия кашон от всички кашони е един голям кашон пълен с ню-йоркър. тези два броя са groundbreaking. броят след 11 септември и ноемврийския брой. нямам търпение пак да ги прочета.



друг groundbreaking брой - първото приложение на ел ей уийкли посветено изцяло на свободната продажба на марихуана. изключително интересно. след голямата депресия са разрешили алкохола, но са забранили тревата. картинки отвътре по-нататък:)



барбитата на радина. има и още. не съм проверила има ли облечени отдолу:)


Мамо, защо са ти бели косите? - текст за Уикенд

* бел. автора - леко сме перифразирали въпрос от "червената шапчица":)
майтапа настрана, писах за тази история, защото аз самата съм се замисляла "какво ако", но винаги съм отхвърляла мисълта заради голямата поколенческа разлика. любопитно е, а и тепърва ще е важно, защото продължителността на живота се удължава, медицината развива, социалните структури разширяват. но ето текста.

Жена роди на 62! Жена роди на 83! Жена роди на 150! Невръстни деца ридаят до ковчега на баба им. Пардон, майка им. Междувременно всякакви активисти, борци за световна справедливост и равенство обявиха, че би било фашизъм държавата да се меси в това до каква възраст жените имат право да раждат. Но е благородно, нефашистко, направо хуманно да обречеш деца да са сираци, и държавата да е длъжна да отглежда плода на нечий изтрещял, пост-менопаузов егоизъм. За да бъдеш майка не е достатъчно само да родиш. Трябва да си сигурна, че можеш да бъдеш физически и психически стабилна до детето си до момента в който то ще е способно само да се оправя. Още по време на бременността си нашата 62 годишна героиня има здравни проблеми и се налага децата да бъдат преждевременно извадени със секцио. Тя е психиатърка и би трябвало да е по-наясно от всеки друг с последиците от действията си. А лекарите, които са я «оплодили» са алчни и безотговорни хора. Чест прави на софийските лекари отказали да го направят, както и на социалните служби, които преди това не са й дали възможност да осинови дете.

Средната продължителност на живота в България е с 8 години по-ниска от тази на страните от ЕС, и с 10-12 години по-кратка от тази на САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Канада. Българските жени живеят средно по 75 години, което означава, че децата на 62 годишна жена имат шанса да имат майка до към 13 годишна възраст. Междувременно може да им се наложи вместо да се забавляват с връстниците си, да гледат болна, възрастна жена. Обаче дори и да доживее до 85 години, шансът да е напълно адекватна психически и физически, е малък.

Миналата година направих опит да се срещна с една българка тук, в Лос Анджелис, която по странно съвпадение също роди на 62 години. Жената е сама, без мъж до себе си, но финансово осигурена. Цял живот безуспешно се е опитвала да забременее ин витро. От 10 яйцеклетки в банка й останали 2 и решила за последно да опита. Чудото станало. Появило се бебе. Разказвам тази история от спомени, защото жената отказа да разкаже историята си за текст за списание от страх да не се разчуе и да й отнемат детето. Американските власти са изключително строги когато става дума за деца в опасност. А като самотна майка на нейната възраст, Катя - така ще я наричам - е и ще бъде до края на живота си в изключително рискова ситуация детето й да бъде отнето. На два пъти това почти се случва. Един път изпуска бебето вадейки го от колата. Загрижени граждани веднага информират службите.Втория път я арестуват след като отива до супера и оставя детето на паркинга само в колата. Хората тук веднага алармират при подобни инциденти. Защо го е оставила при положение, че знае прекрасно какво може да й се случи? Вероятно е била преуморена. За жена на нейната възраст е тежко да разнася дете нагоре-надолу. Катя е моментално арестувана и задържана. Налага се да определи за попечители на дъщеря си двама българи нейни приятели, хора със семейства, които поемат огромната отговорност да се грижат задетето й в случай, че се случи нещо с нея. Плащат за Катя висока парична гаранция и е освободена от затвора. Тогава не беше ясно дали все пак няма да й бъде отнето детето въпреки осигуреното в последния момент попечителство.

По време на менопауза настъпват проблеми с паметта, костната маса намалява, изобщо настъпват физически и психологически промени извън нормалното за възрастта колебаене на кръвното и намалена подвижност. Жени, които не са подложени на никакъв стрес забравят елементарни неща, а какво да говорим за «млада» майка, която трябва всяка нощ по няколко пъти да храни дете, да му сменя пампърсите, да ходи на пазар през деня, да го носи на ръце, да има невероятната физическа и емоционална енергия, която се изисква от една майка за да може детето й да е обгрижено адекватно?

Бях наречена фашистка, защото предложих да има възрастова граница за раждане между 50 и 55 години. Не можело държавата да контролира женските тела. Няма логика да не е разрешено осиновяването след 50 години, а да се разрешава да раждаш докато дишаш. За нашата майка-героиня не се споменава дали има съпруг. В доста държави пък изобщо не е разрешено да осиновяваш ако си сам. Почти навсякъде горната граница е 50 години Броят се на пръсти страните където е разрешено да се осиновява до 60 годишна възраст.

Медицината вече може да извършва чудеса. Чудесата обаче престават да бъдат чудеса когато са прилагат безотговорно. Не е чудо е да родиш в преклонна възраст и да оставиш невръстните си деца сираци само защото е трябвало да задоволиш майчинския си инстинкт. Когато се взимат безотговорни решения за които в последствие ще плащат невинни същества, не остава нищо друго освен държавата да наложи ограничения на безотговорността, а не да й служи. Правото на щастие на възрастните не бива никога да означава сигурно нещастие за децата им.