Monday, August 31, 2009

Залезът на маенадите



мой нов текст за един от най-интересните български сайтове: http://www.librev.com/
сайт за "свободни хора и свободни идеи....", както обявява създателят му писателят Златко Енев. текстът всъщност ще бъде в продължението на една книга....на едно място.....с едни хора....в едни дън-гори-тилилейски....бау:))))


Залезът на маенадите

На границата между деня и нощта цветовете са най-ярки. Да се кара кола в безвремието на залеза е като придвижване в приказка, всичко изглежда интересно, живо - предстоящо. В този момент винаги има надежда, че ако денят не е минал както трябва, нощта дава шанс да си щастлив. Когато караш на залез, не се движи колата, а пейзажът. Стоиш на едно място, тя леко се поклаща, въртиш волана, симулацията е истинска. Това е парадоксът на ЕлЕй - истинското е измислено. Измисленото е истинско.
Кралицата на Луизианските вампири в Истинска кръв отговаря на въпроса на добрия вампир Бил как може да бъде унищожен маенад (митично чудовище приело формата на красивата лоша Мариан Форестър) ето така:
«Хайде сега, много добре знаеш, че за да съществуваш трябва да повярваш, че съществуваш»
Бил: «Искаш да кажеш, че тя не може да бъде убита, защото е повярвала, че е безсмъртна?»
Кралицата: «Точно така. Тя толкова е искала да живее, и така вярва в живота си, че нищо не може да я унищожи.»
Бил: «Нищо?»
С този диалог в главата илюзията за безсмъртие е като чаша студена Real Coke през август. Улиците са празни, няма следа от трафика на работната седмица, слънчевата светлина е сивкаво-жълта, над града се извисява огромен пухкав бял облак удивително подобен на гъба от ядрена експлозия. Дали наистина не е избухнала атомна бомба? Дали целият град не е попаднал в продължение на «Dr. Strangelove” на Кубрик, и всички са пропуснали момента на взрива повярвали в конкретната си индивидуална действителност? Не, тази гъба е истинска. Не е масова халюцинация. Въздухът гори. Горят планините над арменския квартал Глендейл и пепелта невидимо се трупа в дробовете на всеки въобразил себе си тук.
Улиците са тихи, в един двор е сложено голямо, кафяво, изтърбушено канапе на което са накацали един куп хлапета и две каки. Малко по-нататък, под шарен плажен чадър сложен на самата улица, си играе момиченце, а още малко по-нагоре едно момче е подпряло колелото си на стената на която пък има подпряна голяма картина с пейзаж с море и фар. Океанът е твърде далече от Холивуд за да може да помогне на дишането на тази част от града. И въпреки това хората са странно живи. Безгрижни. Децата си играят. Убедени са, че са живи.
На стопа колите се задържат по-кратко отколкото е законно, и завиват наляво или надясно, защото улицата свършва в църквата. В този район има само църкви, няма никакви синагоги, докато малко по на запад почти няма църкви, а по улиците целеустремено ходят мъже в черни костюми, бели ризи и черни шапки. Жените изглеждат объркващо. Не може да се разбере дали са красиви или не, защото всички са облечени еднакво. С дълги до земята поли, под тях се подават маратонки, никога обувки, ризите им са закопчани до горе, на главите имат или кърпи, или перуки. Малките момиченца изглеждат по същия тъжен начин, а момченцата са подстригани късо, само от ушите им се точат дълги къдрици, почти толкова дълги колкото молитвените върви висящи от джобовете на синове и бащи. Цели квартали са населени с ортодоксални евреи. Те в същност не живеят в Лос Анджелис, а в измисления от тях живот в измислената от тях Америка. По лицата им, които никога не се усмихват, се разбира, че не се съмняват в съществуванието си, и десетките синагоги го потвърждават. Толкова са откъснати от изключителната лъжа, която е основния бизнес на града - кинобизнеса - и така са убедени в своята истина, че е трудно да се повярва, че цели квартали са пълни с тях. Не ги е страх от дявола, защото не вярват в него.
Църквите нахлуват с латиносите, които пък са убедени, че има и ад и дявол, и че това място е тяхната земя в не по-малка степен от тази на ортодоксите. На земята пред църквата се въргаля купчина нещо. Сигурно някой бездомник е легнал там където му се е приспало в неговата действителност - на улицата. На такъв човек не може да бъде наложена стая и график, защото той не вярва в тях. Въображението му го води от ъгъл на ъгъл без iPhone, докато се измори от себе си и се наложи да полегне на паважа. Но не, това не е бездомник, а голяма купчина с дрехи. Някой се е съблякъл и е напуснал действителността си така както си е вървял покрай църквата. Възможно е да е шейпшифтър, но също така е възможно просто да е загубил способност да вярва, че съществува, и се е стопил като Чешърския котарак в нажежения въздух на ЕлЕй. Ето панталона му. Ето и сакото, евтините обувки с протрити подметки, папката с фактурите, всичко е едно върху друго напуснато от отегченото въображение на липсващия човек.
След завоя наляво улицата тръгва нагоре към Холивудските хълмове. Всеки път когато някой нервно задминава или обича да е залепен до колата пред него, стои въпросът дали е нервен защото има нужда от любов, или защото е прекалил с crack cocaine. Един, втори, трети, много хора не са доволни от начина по който са повярвали, че съществуват. И им става все по-невероятно. Най-добре е човек да не поглежда през прозорците на колите им, защото винаги има опасност оттам да гледа нещо опасно.
В далечината билото на планината гори с огромни червени пламъци. Небето е сиво-синьо-лилаво, пушекът дави, души, и напомня, че Ел Ей е град на ексцеса. Земетресения, пожари и наводнения са традиционните забавления на убедените, че живеят живота си тук. Докато той ги заживява по неговите правила. Улиците са доказателство за това. Правилата са създали хората в едноетажните къщи. Те се раждат с вградени джипиеси в мозъците, които ги водят по семпли маршрути. Тези маршрути не са безопасни обаче, защото никога не знаеш дали няма да се появи някой омагьосан от маенад - с черни очи в които няма и милиметър бяло, готов да сграбчи представата за живота ти, и да я принуди да стане обикновен кошмар на луд харесващ насилието. В стотиците хиляди къщи на Ел Ей е пълно с достатъчно оръжие за голяма армия. Действителността на въоръжените изисква винаги да са готови за масовка във филм за бунтовете в ЕлЕй през 2010.
И се сещаш за още един диалог - между самият доктор Стрейнджлъв и съветският посланик Садески:
Др. Стрейнджлъв: «Разбира се, че цялата идея за машина за края на света е безмислена, ако я пазите в тайна! Защо не я обявихте на целия свят, А?»
Посланикът Садески: «Ще бъде обявена на Конгреса на Партията в понеделник. Както знаете премиерът обича изненади.»
Населението на който и да било град има право само на изненадите измислени от тези, които контролират джипиесите. Иначе всичко е контрастно. Пушекът и океанът. Пясъкът и улиците. Бездомните и бентлитата. Изгревът и залезът. Вярата, че всичко това го има само защото си повярвал, че е тук, както и безнадеждността, че нищо не съществува. Нито ти, нито градът, нито идеята за него. А след това най-неочаквано идва спокойствието от тази мисъл.

Thursday, August 27, 2009

"бях втората, сега съм първата" или за невъзможния Ричард Брансън

българките съвсем са се побъркали. четох интервю с едно хубаво момиче на корицата на списание Ева - Алекс Раева. умно говори, симпатична, явно има един куп качества, но защо по дяволите дори и за момент си е позволила да бъде "втората" на някакъв мъж? казва го така простичко, че от нейната уста звучи като нещо съвсем естествено да си в нечия класация ръководена от нечий кур. без извинение. и изглежда, че това е често срещан "аранжимент" в Бг, защото непрекъснато се чува или пише за някоя взела мъжа на друга, гаджето на трета.... what the fuck? тези момичета нямат ли достойнство? нямат ли уважение към себе си, към пола си, към жените около тях? познавам разни, които също от втори станаха първи, и ги виждам как треперят за мъжете с които са. недоволни, кисели, пълни с недоверие - и основателно! - нещастливи с така желаните си половинки от които всъщност са делили най-малкото наполовина, защото тези, които имат първа и втора, обикновено имат и трета и четвърта. и как да не треперят като знаят, че никак не е трудно да бъдат декласирани в това надцакване.
да, българските мъже са виновни с ориенталския си промискуитет, но дали щеше да го има, ако момичетата към които посягат им отказваха? и тези тъпи путки, пак без извинение, толкова ли са закъсали, че не могат да се сдържат. толкова ли са бедни, гладни, жадни, сексуално неудовлетворени за да не могат да кажат "не" на женените мъже и мъжете, които имат официални приятелки?
никога не ми е минавало през ум, че мога да бъда втора. или да търпя някой, който има втора след мен. да не съм луда, куца, саката, грозна или тъпа? а това изглежда е съвсем нормално в България. дори не говоря за морал. откъде да се вземе морал в държава в която педофили са депутати, а проституцията изглежда не се ограничава с проститутките на околовръстното, а е заложена във всяка млада жена решена на всяка цена да се докопа до нечии голям....портфейл.
преди месеци гледах няколко епизода от ВИП Брадър с Аня Пенчева и Ивайла Бакалова. заради Аня, която може да не е любимата ми актриса, но е жена чийто качества уважавам. никога не бях чувала, нито виждала Бакалова освен из разни списания. видях някакъв черен, грозен печенег, който не говореше, а мучеше. доколкото знам тя е точно от този тип момичета, които разиграват с путките си първото и второ място чрез което стават миски, собственички на бутици, изобщо са "звезди" в някакъв странен небосклон, който не грее и никога няма да грее над моята глава.
до тази ИБ Аня Пенчева на 50те си години беше в пъти по-красива. няма да коментирам глупостите, които и двете надрънкаха, и нивото на спора им, но ще коментирам другото, което ми направи силно впечатление. Емил Кошлуков. този пък се оказа такъв грандиозен провал като личност, и това е наистина жалко при безспорните му някога качества. беше изключително отблъскващо да гледаш как един "интелигентен политик" интригантства и буквално лъже насъсквайки две жени пред очите на милиони хора. ролята му на съветник на Бакалова беше едно от най-жалките изпълнения, които някога съм виждала. нейната простащина съчетана с абсолютното падение на интелекта на Кошлуков са вероятно симптоматични за състоянието в което се намира българското общество. Бакалова е абсолютна орка, а Кошлуков някой от водителите на орките, въпреки, че той май няма характер дори и за това.
на всичкото отгоре в този цирк се появи и Кулезич, която беше също високо интелигентна жена. тя пък трябваше да оправдае собственото си падение на коментиращ тези хора в тези обстоятелства с поведение на дистанцираща се, на личност гледаща на тези неща от високо, от далече и от някаква елитарна, морална позиция. а такава позиция просто не съществува в момента в който участваш под каквато и да било форма в Биг Брадър. сигурна съм, че и Люба е гладна за кинти както всички интелектуалци, но и тя беше жалка. най-отблъскващо е да гледаш откровено продажничество когато идва от умни хора.
единственото добро, което се видя от екрана, беше, че Аня Пенчева има чудесна дъщеря, както и че има чудесна връзка с Ивайло Каранйотов. и дано това в което двамата се набъркаха заради глупостта на Аня, да не я развали, защото някъде дебнат не една или две орки готови да бъдат и втори и трети и петнайсти само за да се докопат до това, което в крайна сметка реално никога няма да получат. любов.
любовта не е пресметлива, нито промискуитетна, нито самоунижаваща се, ако е истинска. всичко останало са класации на самодекласиралите се. поне да беше класацията на Билборд, а женското самоунижение в България се случва заради духовно нечистоплътни, грозни, невъзпитани, необразовани, забогатели задължително с лъжа и измама, мъже. между шефа на боклука и шефа на петролна компания няма особена разлика. всички са безнадеждно долни като мислене и развращаващи като поведение. няма и никога няма да има в България сър Ричард Брансън. ще има Кошлукови, Черепи и боклуците около тях.
отврат.

Wednesday, August 26, 2009

Tuesday, August 25, 2009

за текста на един млад българин, кризата и Златната рибка

едно двайсетиняколкогодишно момче ми изпрати текст за опитите му да си намери работа в Бг по време на криза:

Дами и Господа,

Добре дошли в дивите времена на кризата. Годината е 2009, правителството е ново, хората са все така гладни, сиренето е все още с пари, а работа има все по-малко.

Нека да Ви разкажа за онзи „малък” процент от хора, които в тези трудни времена си търсят работа.Тези хора нека да кажем, че НЯМАТ семейния бизнес на татко, който ще поемат след като станат на 42 години след бурен и тясно свързан с наркотици и клубове живот. Те вече нямат и капка надежда останала в тях да си намерят проста работа, която да изхранва месечните им нужди. Те са отхвърлени от държава,работодател и сякаш на никой не му пука за тях. Разбира се обаче не говорим за някакви мързеливци или необразовани хора.

„Сит на гладен не вярва”

Някой от прекрасните ни водещи на 60 минутни live предавания зачекнаха този проблем, но материално-обезпеченото им мислене просто нямаше как да вникне в проблема, и на момчетaта и момичетата, които изказваха тяхното негодование по телефона просто не им се обърна внимание.А може би и водещия просто не му се даваше мнение от чист мързел. Да понякога е по-лесно да кажеш, че малкия човек е виновен.Неговите проблеми са малки, даже незначителни на фона на Голямата световна криза.По света огромните корпорации губят милиони, а това че някой няма 5 лв да пие кафе е просто смешно в техните очи и по скоро биха го изкарали мързелив от колкото неоценен.

Сайтовете ни за работа работят ли? Или са просто евтина реклама на работодателите?

Преведи на английски работа,сложи му .com .net или точка bg и имаш една работеща машинка за пари, която се показва пред държавата и европа, че сякаш донася работата в къщите на хората.Да ама не. Над 700000 млади и стари пускат cv-та,които остават само във „великата история на автобиографиите” в някой сървър, на който му трябват около 10 вентилатора с размерите на автомобилна гума за да се охлади.И около 70000 работодателя плащат смешни пари за да могат тези 10 вентилатора да работят без да има прах по тях и в същото време получават една ефективна реклама и едно своеобразно проучване на пазара, базирани на процент от тези 700000 cv-та. Това, Дами и Господа, сигурно си има име, само че аз не го знам, но бих го нарекъл чисто и просто „жълта” икономика.Защо? Защото жълтото е цвета на лудите, а тези хора с последната си капка надежда пращат ли пращат като луди и чакат ли чакат обаждането,което ще промени живота им… с 500лв заплата на месец.Помните ли как Цар Леонид беше изревал”This… is… Spartaaa” ,на мен обаче ми се иска просто да прошепна „This is Bulgaria”.

P.S. копирайте,препращайте и сменяйте статията,колкото ви душа иска , само напишете отдолу името ми под някаква форма.Благодаря и нека силата бъде с вас.

--
Ivan Dimitrov



За съжаление реалността и в Америка не е розова. Сред познатите ми има вече поне 5-6 души, които бяха съкратени и са на помощи за безработни. Нашият бизнес е в частичен банкрут, който най-вероятно ще стане окончателен в края на октомври. Обаче за разлика от американците аз имам дом в България, а тук живея под наем, защото за да притежавам жилище в района в който живея, трябва да продам душата си на дявола, пък и това май не би било достатъчно. А да живея на майната си и да прекарвам часове по фрийуеите, просто не е за мен. Така че изборът ми да не слугувам на кредити, а на свободната си душа, в този кризисен момент се оказа чудесен. Парите са свобода, ако наистина ги имаш, а не ако ти ги дават банките на заем.
Сумите, които се очакват от хората в приличните квартали на големите градове като Ел Ей за да имат покрив над главите си са неприлични и идиотски - обир и заробване едновременно. Кризата е лоша, но докато тази цивилизация не я шамароса една реална бедност и истински колапс, нулите ще продължават да се увеличават и банките ще продължат да ни работят. И няма да има никакво значение дали в тялото ти е вграден чип с който да те следят, защото така или иначе няма да имаш пари да отидеш по-далече от местния магазин за алкохол от който да си купиш бутилка вино с която да се утешиш за жалката си съдба на корпоративен роб.
Наблюдавах интересна сцена на рожден ден на мой приятел българин. Освен свободолюбиви артисти като домакинът-фотограф и мен, там бяха и няколко български двойки, които успяха да реализират американската мечта да "притежават" огромни и красиви къщи в Бевърли Хилс и Бел Еър. Тези три двойки някога бяха приятели, но откакто се озоваха в големите си къщи, нещо се промени и вече не си говорят. На купона всяка двойка гледаше да се ситуира на добра дистанция от другата. Всичките са хора с качества, интелигентни, образовани, с неслучайни имена в Бг, обаче под натиска на милионните кредити емоционалната им интелигентност се оказа недостатъчна. Притежанията им явно са станали по-силни от тях, а и как да не са - те са дали живота си за да изплащат гигантските си къщи и това ще трае....цял живот. Подобно бреме със сигурност не те прави нито свободен, нито с широка душа, нито купонджийски настроен. От друга страна те играят играта, която се играе във времето в което живеем. А тя не е за артисти по душа, а за счетоводители. Но всеки с проблемите си.
Младият Иван в Бг не може да си намери работа, която да му плаща кафетата, и въпреки това е в по-добра ситуация от собствениците на гигантски кредити, защото е млад и здрав. Пред него има цял живот в който да изпробва силата дадена му от Силата. И ако днес е трудно, утре може да е още по-трудно, защото може да има война, епидемия или да ни фрасне астероид. Гледах "Катин" на Анджей Вайда само защото е на Вайда. Просто не мога повече да гледам филми за втората световна война. Депресията от това, което е преживяла Европа, а и дядовците и бабите ни, пък и родителите ни като деца, е отвратителна. Да, сега е трудно, няма работа, но цивилизованият свят никога не е бил по-разглезен. Никога не е имало толкова дълъг мир и благополучие в Европа. Скандалите ни са дали някаква атлетка е мъж или жена и дали дискутирането на пола й е обидно за нея. Лишенията са намаляване на пиенето на кафе по кафенетата. Един парцал по-малко. Цяла седмица вечеряне в къщи. Ужас! Какви терзания. Каква мъка. Какви лишения. Колко обидно. Абе я да го духа цялата цивилизация такава каквато е. А ние сме лигни. Долни, размазани лигни, които нямат идея какво е да си истински гладен.
Интересно колко истински гладни хора познава Иван в България? Такива, които нямат нищо, нито дом в града, нито дом на село, нито роднини, които да им помогнат, ако са в криза. Сигурна съм, че не познава нито един. Аз познавам една майка, която не е гладна все още, защото все още продължава да работи като чистачка в метрото, но скоро ще я съкратят. И все пак тя също изплаща жилище на кредит. И изкара живота си в чистене за да може да изгледа сама сина си, чийто баща емигрира в Канада без да го признае. Сега детето е на 14 години и бащата, неуспял да създаде семейство, се сети, че има син, и си го прибра. Майката остана сама със спомените си на чистачка и болката от раздялата с детето й, както и перспективата да е безработна, бездетна, безсмислена, безименна, безнадеждна.
Всеки да си прави сам изводите кое колко струва на този свят. Истината е, че нуждите ти те правят щастлив или нещастен. Приказката за Златната рибка трябва да се чете и чете и чете. Дори трябва се преподава в училище и всички деца да я знаят наизуст за да могат да си спомнят в ключови моменти от живота си, че желанията имат последици.
А, да, и сиренето винаги ще е с пари. Откъде накъде трябва да е без? Да си отгледал сам една овца случайно?

Wednesday, August 19, 2009

Статуята на свободата/Свободата на статуята

още едно от Белият негър:
http://beliatnegur.blogspot.com/2009/08/blog-post.html

невинност

интересно. без да искам попаднах в интернет на информация за човек, който познавам и към който имам много конфликтно отношение. той/тя е прототип на един от героите на книга, която завърших преди месеци и която най-вероятно никога няма да публикувам от съчувствие именно към това лице. най-вероятно до днес. от днес вече е малко по-вероятно, въпреки, че няма за къде да бързам.
не го/я бях виждал/а от няколко години и това, което видях не ме изненада. писането на тази книга беше изключително мъчително за мен. накрая получих дори panic attack, толкова тежък и неприятен материал се изсипваше от мен. както и да е, писането ме излекува от един голям и разрушителен гняв, а времето ще покаже дали и кога романът ще бъде публикуван.
днес попаднах на излиянията на едно момче в блога му по адрес на лицето от романа ми, които всъщност потвърдиха всичко, което съм написала. искаше ми се да не е така. винаги в душата си давам възможност на хората, които са виновни да бъдат невинни. да имат оправдание за свинщините си. да са наранени, уязвими, крехки човешки същества. и те са, но само за себе си. а това не е достатъчно.
интернет е идеалното място за правене на изводи за който и да било. изводът ми от днес е, че лицето Х не заслужава моето съчувствие, а всъщност безусловно потвърждава наблюденията ми. и колко интересно - един съвършено непознат, не трети, а стоипетдесети човек, който не подозира дилемата ми, е успял в една страница да опише почти всичко, което мисля за Х.
съдбата си играе игри, шах някакъв в който тъкмо си намерил стратегията на момента, нещо се размества и е необходима нова стратегия. но това много ми харесва! това е смисълът на всичко! тотална непредвидимост! абсолютна непрозрачност! пълна невинност!

да, невинност. което никак не пречи да си играем с невидими гилотини.

Friday, August 14, 2009

няколко неща

1. извинявам се, че не съм качвала нищо от Белият негър, но ще продължа през уикенда.
2. препоръчвам Google Chrome - Файърфоксът ми съвсем нещо се беше повлякъл, това дръпна много бързо
3. препоръчвам и 2 филма - Blindness with Julian Moore and Mark Ruffalo и Vinyan на някакъв млад и много добър белгийски режисьор. умни филми разказващи интересни истории. много добре направен Виниан! за европейски филм просто чудесен! хахаха, как само ще се ядосат един куп хора на това изречение. а Слепота е на поредния талантлив мексиканец. белгиецът пък се казва Фабрис ди Велц. крал е от Апокалипсис и от други американски филми, както впрочем, трябва да се краде - талантливо. ако ще крадеш, поне бъди майстор. и предпочитам майсторски краден филм, отколкото някоя авторска боза разбираема само от режисьора и приятелите му. но като казвам добър филм, моля не асоциирайте със Сталкер или нещо от сорта. говоря за комерсиално добро кино. прагматично, действено, емоционално, сочно, стряскащо, с резки обрати, снимано с техника, а не от ръка.

Wednesday, August 12, 2009

тайната на демагога


"тайната на демагога е да се престори на толкова глупав, колкото е публиката му, за да може тя да повярва, че е умна колкото него."
Карл Краус - австрийски поет, журналист, есеист, драматург и поет - 1874-1936

имал е късмета да умре преди да види колко болезнено прав е бил....
Радина ми изпрати тази снимка от Ню Йорк. трябва да я питам каква е тази сграда и защо надписът е в женски род.

Friday, August 07, 2009

сънища

Бил Клинтън насън. посягаш към копчетата на панталона му и се оказва, че е малогабаритен. разочарование.
майка ми. обсъждане на строежа на къщата в Граматиково. значителтно по-задоволително от размерите на Клинтън.
събуждане. приятна сутрин. прохладно, леко, щастливо.
всичко е такова каквото трябва да бъде.

Tuesday, August 04, 2009

есе 3 от Белият негър

самият Бял негър говори за себе си:)))
http://beliatnegur.blogspot.com/2009/08/1-3-white-niggah.html
денят е добър. откраднаха ми джиесема в Кофи Бийн, но пък половин час по-късно благодарение на Мила, най-милата Искренова:), се открихме с един приятел от детинство! Жоро. много вълнуващо, защото никога няма да забравя как играехме на гоненица. и с много други съм играла на гоненица, но от него най- бягах:)))) дори почти си счупих главата заради този Жоро, но за това ще разкажа друг път.

Monday, August 03, 2009

есе 2 от Белият негър

странно е да четеш себе си 8 години по-късно. установявам идеализъм и наивност, които са се позагубили. малко са били доста бити, яли са шамари и шутове, и нищо не изглежда така семпло както тогава. интересно.
тази книга няма редактор.... както съм я писала, с грешки и всичко, така беше издадена. никак не е похвално, но това е положението.
http://beliatnegur.blogspot.com/2009/08/1_03.html

Sunday, August 02, 2009

true blood - по-краткият път никога не е достатъчно кратък



най-якото
вампирска сапунка която е толкова....ммммм
вкусна
вампирите rule
рулират
са на руля
вампири на рула
стефани
не
управляват круиз с идиоти
мда истинска кръв
истинска

"Белият негър"


така се казва първата ми книга. направих й блог в който ще кача едно по едно есетата от нея. благодаря на Зази: http://zazie.cult.bg/, която без да иска ми даде идея да споделя книгата си с повече хора.

на снимката е вдъхновителят за заглавието на книгата. срещнах го в Даунтаун в един много горещ следобед, танцуваше някакъв странен танц с който изкарваше пари и имаше джиесем. беше лятото на 2001 година.
чети тук: http://beliatnegur.blogspot.com