Tuesday, March 31, 2009

Дзифт на канала на IFC

снощи си поръчах да гледам Дзифт срещу $5.99 по канала на Independent Film Channel - кабелен канал известен с добрия подбор на игрални и документални филми. там и по Сънданс са двете места на които може да се гледат инди филми, както и неамерикански филми. с радост седнах да гледам Дзифт; кога български филм е успявал да се появи на платен канал тук? никога.
напук на киселеещите бг интелектуалци, които ми обясниха, или обясниха от пресата, че кво пък толкова, този филм не е добър, не е това, което трябва да е Новото Българско Кино, че това, че онова..... ЗАВИСТ. не бяла, а черна завист и нищо друго.
Дзифт не е съвършен, но е много добре разказан, конструиран, заснет, музикално оформен, ритмичен и интересен за гледане. носи почерка на театралния Гърдев без обаче да е театрален, което е постижение. досега обикновено театралните ни режисьори правещи кино не са успявали да се отърсят от театралността си на екрана.
Захари Бахаров е страхотен, секси, интересен, с прекрасен задник:) и много органичен. всъщност няма много или малко органичен - или си органичен, или не и Дзифт има проблем с някои от актьорите. за мен Таня Илиева е говорещ провал. ако си мълчеше, щеше да е ок, защото в говоренето й личи ужасно, че не е актриса. то е безформено, леко мучащо и в пълна противоположност с анорексичните й ръце и крака на богомолка, които вероятно са изиграли решаваща роля да бъде избрана. за съжаление Явор Гърдев се е подвел по физиката й, която подхожда на образа, но една добра актриса щеше да изиграе в пъти по убедително хищността на жена-богомолка дори и да е с къси крака. за мен тази роля е пропуснат шанс за режисьора да направи интересен женски образ.
Михаил Мутафов е красив с изкуственото око, но говори все едно, че е на сцената, а киното не търпи неестественост. Владо Пенев също е забавен, въпреки, че е недоизведен докрай актьорски и режисьорски. драматургично си го има. Снежина Петрова е номер едно. изключителна. Бойка Велкова и Светлана Янчева с по една реплика са запомнящи се също. а да, и перуката на Таня Илиева като певица от филм на Тарантино или на Линч, или и на двамата, беше ужасна.
заемките от големи филми на големи режисьори не дразнят, напротив, симпатични са. в този контекст досега не съм гледала български филм, който да е успял да открадне нещо по талантлив начин. този успява.
началото на филма ми беше трудно, дори досадно. просто не желая вече да гледам каквото и да било свързано със соц лагери и изверги, така както не искам повече да видя нито един филм за Холокост. не сме имали Вайда, няма и да имаме, а и да имахме, стига....
Явор Гърдев е направил филм, който може да бъде разбран от всеки тук и по света, защото фокуса му не е върху идеологията, а върху екшъна. това е добре, много добре. надявам се наистина да му е проправил път към Америка, защото режисьор като него умеещ да съчетава комерс с вкус, трябва да получи възможност да прави кино със сериозни пари.
а злобарите, които нямат друг начин да си сдържат завистта, да си зашият устите за да не говорят глупости - качествата на Дзифт са в пъти повече от недостатъците му.

Monday, March 30, 2009

понякога

имаш чувството, че ти пише един и същ човек с много различни никове. различни писма, а еднакви. може би не е вярно. не пише различни писма, нито еднакви. не пише писма. а може би просто всички имат нужда от едно и също. или по нещо си приличаме. какъвто и да е резултатът от това разсъждение, все пак някой пише писма, а друг ги чете. всичките са красиви независимо от кой ник са изпратени. по различен начин, с любов. винаги е зима около първа градска. огромните пейки от лъскаво тъмно дърво сигурно вече ги няма. всичко това нищо не означава. не мога да ембедна ла ру. the inland empire не ми харесва.

Sunday, March 29, 2009

Мисия "Максоглупяване"


"да вкараме Горсов в затвора, Стависки на свобода!"
http://apps.facebook.com/causes/259367?m=ea7cabe2
речена дума, хвърлен камък - в локвата на глупостта, в епицентъра на тъпотата.

кой заслужава повече да лежи в затвора - Стависки или Горсов?

това е анкета на Новинар.
отказвам да не се потрисам от странното мислене на българите. тази анкета е супер добра идея. показва малоумието на народа ни в пълен блясък. преди да я погледнете прочетете интервюто с Иван Славков, той всъщност говори за анкетата без да знае. интервюто му е много добро, което не е забележително, защото в компанията на слепци и едноокия е диджей.
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&sql=MjkxMDszMg==&mater=MjkxMDszMQ==
въпросът "кой заслужава повече да лежи в затвора" е чудесен начин да се покаже мъглата в главите на хората. естествено, че Стависки заслужава повече, защото е убил човек и осакатил друг, а Горсов е откраднал пари - две несъизмерими престъпления. вероятно и Горсов трябва да лежи в затвора, но да слагаш двамата заедно на везните на правосъдието е абсурдно.
и какви са резултатите? тези, които мислят, че Стависки заслужава повече са само с 1% повече от тези, които мислят, че Горсов заслужава повече. mindblowing, както се казва на английски. но дори и това не е проблем. проблемът е, че този въпрос е възможен в България. той не би бил възможен в някоя правова държава не за друго, а защото Стависки отдавна щеше да е в затвора, и нямаше да прави пируети тук и там.
от друга страна този въпрос, тази анкета и факта, че Стависки е все още на свобода, са доказателство, че в България тези, които трябва да са в затвора, никога не са, и всъщност горките хора са с напълно объркана ценностна система.
ще направя подписка във Фейсбуук Горсов да бъде вкаран в затвора преди Стависки. не се шегувам.
всичко трябва да се взриви и да се започне отначало.

Saturday, March 28, 2009

списък на градовете в които четат блога ми днес

Костинброд и Хюстън рамо до рамо, най- не ме четат в Бобовдол.

Sofia
Varna
Kostinbrod
Houston
Tarnovo
Plovdiv
Athens
Los Angeles
Toronto
Tel Aviv
Rousse
Malden
Valladolid
Perth Amboy
Moscow
Dobric
Burgas
Budapest
Astoria
Yambol
Vratsa
Stara Zagora
Marina Del Rey
Gabrovo
Blagoevgrad
Vidin
Syracuse
Romainville
Pavlikeni
Palma
Oslo
Mikkeli
Mesquite
Lyon
Botevgrad
Bamberg
Aydin
Ashburn
Sumen
South River
Sliven
Sandanski
Pernik
Montana
Kozloduj
Kjustendil
Erlangen
Centereach
Bobovdol

Friday, March 27, 2009

медийните свине, мерцедеса на Горсов и няколко бизнесмена с щедри сърца

вкарайте Горсов в затвора за да се успокоите. оставете Максим Стависки свободен за да сте напълно спокойни. които и да сте, къде и да сте, вие сте представители на Мордор. гледайте Властелина на пръстените за да се видите, мутанти скапани. нямам време да ви описвам, уроди.

медийните свине няма да се спрат пред нищо - в случая не говоря за Новинар. няма да спрат да слагат гигантски лъжливи заглавия. няма да спрат да се опитват да демонизират. няма да спрат да подпомагат злото в България.

нека да вкарат Горсов в затвора вместо изящното русначе на което косъм не бива да падне от главата. малката ни "природена" мъжка матрьошка, която за момент прослави България, след което от нея изскочи пиян, самозабравил се руснак упорито отказващ да понесе наказанието си.

но не е виновен само той. виновни са всички български лайна, които не спират да обясняват как би бил по-полезен, ако нищо не му се случи, ако животът му продължи необезпокоен, удобен - все едно, че не е стъпил върху труп и все едно, че не е осакатил един живот.

за пореден път се възхищавам на Петър Христов, както и на един друг бизнесмен, Александър Александров, шефът на фондация "Развитие". освен голямото количество помия, в България има и изключителни хора готови да помагат, да създават, да бъдат представители на Доброто. те не бива да остават незабелязани за сметка на аморфната тъмна маса.

тук за купения от Петър Христов "мерцедес на Горсов":
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&sql=MjkwOTs2Mw==&mater=MjkwOTs4Ng==

а тук едно старо интервю на Александров по темата:
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-02-05&265605

Wednesday, March 25, 2009

мъжете

са крехки създания. добре, че този, който провокира такива чувства в мен не разбира български. голям, рус, синеок, висок, красив....но крехък. физически е прекрасен, но духът му е лице в лице със смъртността на физиката, а това усещане кара мъжете да губят контрол и да тичат, тичат, тичат като някакви объркани зайци в посока в която няма надежда. и тогава всякакъв смисъл от ревност отпада.
и ще бъдеш винаги силна, защото нямаш ерекция.
и винаги ще ги обичаш, защото сте съвършено различни.

Tuesday, March 24, 2009

на който му е писано да живее, нищо не може да го унищожи

това е историята на един 93 годишен японец, който не само, че не умира от атомната бомба хвърлена над Хирошима, но потърсвайки спасение след удара в родния си град Нагасаки, попада под втората....
http://www.dailymail.co.uk/news/worldnews/article-1164391/Meet-Lucky-Yamaguchi-man-survived-Hiroshima-AND-Nagasaki-atomic-bomb-blasts.html

Monday, March 23, 2009

синът на Силвия Плат

се е самоубил днес. тъжна и плашеща новина. плашеща заради властта на гените ни над нас.
бил е само на 1 годинка когато майка му си завира главата в печката и пуска газта. заради децата си Тед Хюз изгаря последната част от дневниците на майка им. изглежда, че е било безсмислено...
*
преборих се със слайдшоуто: http://jenatautre.blogspot.com/2009/03/blog-post_23.html

back to the us...a

тук е обичайното средностатистическо калифорнийско лято в контраст със софийските виелици. тишината на улицата е оглушителна, цял ден се боря с разни технологични мои недостатъци, т.е. мъча се да кача едно филмче със снимки от пустинята на блога на ЖУ и ми писнА да гледам как "лоудинг" върти ли, върти и нищо не се получава. междувременно сготвих леща с къри и тиквички, германецът Саша пак е тук, тази вечер пак няма да се наспя, но от сън спомен няма, което въобще не е вярно. има. но пък той е достатъчно пич за да заменя няколко часа сън с неговата компания.
Панчо беше много доволен да ме види. забравих си половината дрехи в София, както и половината сърце. но в тези времена дори и половин сърце е много. а ич?

Wednesday, March 18, 2009

стъкло в кашкавала

София е чуден, странен, мръсен и интересен град в който обичам да си говоря с таксиджийте и продавачките. снощи намерих стъкло в един кашкавал, гледах ВИП Брадър, който е неочаквано интересен и се наспах - относително. предишната вечер един приятел направи весел купон в Маскара, където танцувахме до ранни зори и така. боклук, коалиции, отблъскваща, пластмасова Мис България и Тодор Славков, който е ужасяващо бъбрив, а участниците в къщата са удивително търпеливи. много интересно. атмосферата тук наистина е много различна и значително по-малко депресираща отколкото в Америка. както и всички ми казваха преди да дойда, че България си е в криза по принцип, така че не се усещало кой знае какво, така изглежда, че и наистина е.
пътувах в едно такси в което младият шофьор беше с гаджето си на предната седалка. около 20иняколко годишни нечленоразделни хора. особено момичето. раздираше се от ужасна кашлица и дрезгаво мучене. речникът й едва ли е по-голям от този на любимата ми Елочка Шчукина и вероятно единствения ангел в който вярва е ангелът от ВИП Брадър, фолкпевицата Камелия, която се появи облечена отгоре до долу в бяло дантелено трико под което задължително се виждаха прашки впити в кльощавия й малък задник. тя е типична представителка на новата млада българка, която е толкова слаба, колкото като че ли никога не е била. около 20 годишните момиченца си ровят кисело в чиниите и не могат да напълнеят от напрежението да задържат тези, които им плащат вечерите. разбира се, има и други, супер смислени агентки, но смисълът е силно безсмислен в тези дни на пращящ от здраве боклук.
гледах и българската сапунка Забранена любов, която е ужасна. радвам се, че една моя приятелка не участва в нея. щеше да е голям резил и мъка. иначе има много сладки млади актьори сред които е и Мартин Гяуров с който Радина си играеше като малка. взимахме ги с Дафето, майка му, заедно от училище, след което отивахме у тях, заключвахме децата в стаята, а ние с часове дрънкахме глупости. не ги заключвахме де, но така изглеждаше, щото бяха много добри деца и не ни притесняваха. радвам се, че Мартин е станал много хубаво момче и добър актьор.
ще трябва да си остъкля балкона за къща на Панчо, който по никакъв начин не може да бъде допуснат да се омеша с кльощавите като човешките мацки котки. предпочитам го тлъстичък и изолиран в една балконска псевдо-Америка. в момента навън е виелица, а аз си пия моката в Онда на Ангел Кънчев. такъв живот ми допада.
боклукът е цар и кмет на София. късмет е, че е зима, защото през лятото би било страшно. ще напъплят гадини от всякакъв нечовешки род. човешките са неизбежни, но боклукът би трябвало да е. иначе кво ново....много и нищо. отношението ми към София си остава непроменяемо. това е родният ми град и мръсен, шибан и противен ми е мил.
гадната новина е, че готината актриса-съпруга на Лиам Нисън Наташа Ричардсън изглежда вече е в небитието, или поне мозъка й е там. като си помисля как някога карах ски в мъгла, скачайки, хвърляйки се от кви ли не бабуни, Господ ме е пазил....
благодаря за всичко.

Monday, March 16, 2009

20 март 2009

ЖУ!
не съм блогвала от цяла вечност поради липсата на нет и време, но скоро ще се прибера в страната на многото противоречиви безгранични неща....

Thursday, March 05, 2009

mobscene

преди път от архива - Уелбек да го духа, да живее Лукчо

първо един много интересен текст за mind control:
второ, никога повече с Уелбек в самолета!
Уелбек да го духа, да живее Лукчо
Поредното заминаване рано сутрин. Човек със силно нагънат врат и бръсната глава залива автобуса каращ ни до самолета с парфюма на не-глобалните, аромата на първичното, миризмата на прародителите ни – мирише на силно некъпан мъж. Рано сутрин тази миризма действа по-силно от кафе. Дишам през устата и размишлявам за поредното "прибиране" в Америка. Избягвам думата "прибиране". Тя е затворена дума - вратата се хлопва зад нея, някакъв път свършва, листата на цветята се затварят и аз се чувствам като муха попаднала във внезапните челюсти на кръвожадна орхидея. Не, не ми се прибира никъде. Искам да нямам чувство на принадлежност, а да мога да се слея със света без да страдам от липсата на едно или друго място. Явно се изисква просветление за да можеш да не принадлежиш на малкото място чиято територия си опикал като дребен градски вълк с атрофирали инстинкти. Мускулите ги поддържаме, но инстинктите изчезват със скоростта на глобалното затопляне. Душата ми е оглушала от surround sound Dolby Stereo, очите ми различават само ярко наситени хай дефинишън пиксели, обонянието ми отказва да отчита нищо, което не мирише на сложна микстура от японски рози, сандалово дърво и аромат от обгорял връх на космическа совалка. При това състояние на нещата е просто нелепо да говоря за прибиране.
Извън малкото истински душевни връзки за които горещо благодаря на Вселената, аз, както и целия задръстен от опити за принадлежност свят, принадлежа само и изключително на неща, които се купуват с пари. Парите в никакъв случай не са повод за запознаство, а за сделка. Сделки много – със себе си, със света, със смъртта. Най-вече със смъртта. Винаги е било така и винаги така ще бъде. Всяко купено нещо – телевизор, мисъл в книга, пътешествие, дом, суши с торо, най-фината част от тялото на риба тон, имат една-единствена цел – да отложат смъртта, да ни заблудят, че тя може да бъде забравена, да се опитат да я забременят с идеята, че и тя е живот. Да, ама не. Чета Уелбек в самолета и ми се повръща от него. Драйфа ми се от отвращението му към живота, така добре споделено.
В самолета не може да се избяга от вонята на некъпани мъже, този път французи, всичките потенциални обекти на Уелбековото отвращение. Оказва се, че трябва да седя до един, който не само, че не се къпе, но и дъха му мирише. Но Господ винаги ме е пазил. Момчето от съседната редица се премества на друго място където има повече место за краката му и аз облекчено скачам да заема неговите цели 2 седалки. За презокеански полет това си е доказателство, че си обичан от Бог. Четирима французи кибичат пред тоалетната в която твърдо съм решила да не влизам по време на целия полет, каквото и това да ми струва. А то ми струва доста, но отвращението от всякакви не добре почистени човешки следи, ме държи залепнала за стола. Дали не се превръщам в един Хауърд Хюз? Едва ли. Ако усетя и най-малкия повик към нездрава обсесия, знам, че фармакологията разполага с всички нужни химически съставки за да ме откаже от крайно непривлекателни мозъчни дизбаланси. Да живее фармацевтичната индустрия, долу лудостта. Лудост или не, хората по летищата не са тълпа с която искаш да си прекараш живота. Много рядко виждам лице, което искам да гледам. Това няма нищо общо нито с раси, нито с религия. Белите християни са еднакво гадни с всички останали. Просто светът е неприятен когато е заедно. Да, това е истината. Определено бих предпочела, ако всеки си стоеше в шибаната държава и не се "прибираше" от някъде. Да стоиш на опашка с англичанки, афганистанка, македонци и всякаква друга паплач, не е привилегия. Аз самата не съм привилегия да си на опашка с мен. Този текст щеше да е съвсем друг, ако не бях зачела гнусния Уелбек. Маразмът му е бързо заразен и всъщност ще го дочета за да унищожа по някакъв начин процеса на запознаване с литературата му. Ще прочета и двете му книги, които си купих и повече никога няма да чета нищо от него. Животът такъв какъвто е според него, може да си го завре в гъза. Аз не го искам. А сутринта започна уж съвсем различно. В 7 без 15 се качих в такси с висок, разговорлив шофьор. Може даже да се каже, че беше хубавец. Бях в добро настроение въпреки ранния час и заминаването, отпътуването, прибирането. Още не се бях сетила за "прибирането". Още не бях зачела гадния Уелбек. И пича започна обичайния таксиджийски монолог тук там подкрепян от някоя реакция на клиента, който в моя случай не искаше да изглежда, или по-скоро да се чувства недружелюбен. Шофьорът каза:
"Мечтата ми беше да стана летец, но ми казаха, че няма достатъчно голям изтребител за мен, аз съм метър и деветдесет и четири. Затова станах машинист на локомотив. А после пък станах таксиметров шофьор. Правя добри пари, но има много цигани, ама много са. Аз циганин не качвам. Един път возих едни и сметката беше пет лева. Тея решиха, че няма да платят. Аз им казах, че въобще не ми пука дали ще платят или не, няма да се бия с тях за 5 лева и те ми ги хвърлиха. Един път пък качих едно семейство цигани – той се докарал с костюм, врътовръзка, жената и тя облечена, направена, детето с черни лачени обувки, и като седнаха в колата и ми се насълзиха очите. Взех да рева от миризмата. Миришат, майка му стара. И арабите миришат, и черните миришат. Обаче японците не миришат. Ей, японците са голяма работа. Онзи ден возих четирима. Взех ги от Шератон, те си поръчали още една кола за багажа, облекли се еднакво, едни спретнати, чистички, с якенца, бели блузки, панталонки с ръб.... И сяда японеца на предната седалка, другите трима отзад и не обелиха нито дума през целия път. Нито дума! Седнаха си, мълчаха и гледаха напред. А този до мен си завря ръцете между краката, загледа се напред и не си мръдна главата нито веднъж, гледа само напред. Слязоха, поклониха се лекичко и си заминаха. Кой каквото ще да казва, японците са голяма работа.”
Монологът свърши с паркиране пред новото софийско летище, чекирах се, с удоволствие забелязах, че вече и в София има стая за медитация, но още не е открита, както и тоалетни за инвалиди, качих се на самолета и се заприбирах. Къде, не знам. Защо, също не е сигурно. Едно единствено нещо в момента е сигурно, а то е, че Уелбек ще бъде довършен, дочетен, по възможност унищожен чрез четене. Другото сигурно нещо даващо ми сила да продължа с отвратителното си занимание, е че ме чакат "Приключенията на Лукчо". Няма да оставя отвращението да победи. Сигурна съм, че хората ще са ми по-поносими на следващия полет между Вашингтон и Лос Анджелис. Добре, че от време на време се ражда по някой Родари, иначе светът щеше да е същата гнусна помийна яма, която така добре познаваме според Уелбек.
да, Платформата.

ще съм в България

от 8 до 22 март. ако някой има нужда да се свърже с мен, може да ми остави съобщение тук или във Фейсбуук. ще проверявам. ето и мейла ми: milena.fuchedjieva@gmail.com.

Tuesday, March 03, 2009

очаквайте ЖУ - новото издание на Жената днес


списание Жената утре:
създател - Милена Фучеджиева
дизайн - Капка Кънева
издател - Болкан Медия Груп в лицето на Мира Баджева
търсете ЖУ след 15 март
http://www.jenatautre.blogspot.com/

Sunday, March 01, 2009

простите неща дебнат иззад ъгъла

понякога се налага да се взимат твърди решения
с последици предвидими само донякъде
както впрочем е предвидимо всичко
само донякъде

решенията смазват
отговорността е тъмна маса надничаща
зад светлия ъгъл на добрите намерения
според безнадеждния ум
така рязко се съкращавал пътя към ада

не знам....

влизаш в битка със злото
страхът широко отваря врати
усмихнато кани да му гостуваш

помнИ винаги

не забравяй защо си пожелал да воюваш
защо битката е започнала
защо те е избрала за неочакван самурай

нищо не е толкова (не)удобно
колкото изглежда

смелостта и страхът убиват еднакво жестоко