Wednesday, March 18, 2009

стъкло в кашкавала

София е чуден, странен, мръсен и интересен град в който обичам да си говоря с таксиджийте и продавачките. снощи намерих стъкло в един кашкавал, гледах ВИП Брадър, който е неочаквано интересен и се наспах - относително. предишната вечер един приятел направи весел купон в Маскара, където танцувахме до ранни зори и така. боклук, коалиции, отблъскваща, пластмасова Мис България и Тодор Славков, който е ужасяващо бъбрив, а участниците в къщата са удивително търпеливи. много интересно. атмосферата тук наистина е много различна и значително по-малко депресираща отколкото в Америка. както и всички ми казваха преди да дойда, че България си е в криза по принцип, така че не се усещало кой знае какво, така изглежда, че и наистина е.
пътувах в едно такси в което младият шофьор беше с гаджето си на предната седалка. около 20иняколко годишни нечленоразделни хора. особено момичето. раздираше се от ужасна кашлица и дрезгаво мучене. речникът й едва ли е по-голям от този на любимата ми Елочка Шчукина и вероятно единствения ангел в който вярва е ангелът от ВИП Брадър, фолкпевицата Камелия, която се появи облечена отгоре до долу в бяло дантелено трико под което задължително се виждаха прашки впити в кльощавия й малък задник. тя е типична представителка на новата млада българка, която е толкова слаба, колкото като че ли никога не е била. около 20 годишните момиченца си ровят кисело в чиниите и не могат да напълнеят от напрежението да задържат тези, които им плащат вечерите. разбира се, има и други, супер смислени агентки, но смисълът е силно безсмислен в тези дни на пращящ от здраве боклук.
гледах и българската сапунка Забранена любов, която е ужасна. радвам се, че една моя приятелка не участва в нея. щеше да е голям резил и мъка. иначе има много сладки млади актьори сред които е и Мартин Гяуров с който Радина си играеше като малка. взимахме ги с Дафето, майка му, заедно от училище, след което отивахме у тях, заключвахме децата в стаята, а ние с часове дрънкахме глупости. не ги заключвахме де, но така изглеждаше, щото бяха много добри деца и не ни притесняваха. радвам се, че Мартин е станал много хубаво момче и добър актьор.
ще трябва да си остъкля балкона за къща на Панчо, който по никакъв начин не може да бъде допуснат да се омеша с кльощавите като човешките мацки котки. предпочитам го тлъстичък и изолиран в една балконска псевдо-Америка. в момента навън е виелица, а аз си пия моката в Онда на Ангел Кънчев. такъв живот ми допада.
боклукът е цар и кмет на София. късмет е, че е зима, защото през лятото би било страшно. ще напъплят гадини от всякакъв нечовешки род. човешките са неизбежни, но боклукът би трябвало да е. иначе кво ново....много и нищо. отношението ми към София си остава непроменяемо. това е родният ми град и мръсен, шибан и противен ми е мил.
гадната новина е, че готината актриса-съпруга на Лиам Нисън Наташа Ричардсън изглежда вече е в небитието, или поне мозъка й е там. като си помисля как някога карах ски в мъгла, скачайки, хвърляйки се от кви ли не бабуни, Господ ме е пазил....
благодаря за всичко.

1 comment:

nilion said...

Пропуснала си да споменеш и типичните за града просяци (: Те са толкова забележими колкото боклука, който макар и да се води събиран в някой квартали го взимат и е чисто. Задължително и градският транспорт.