Thursday, October 30, 2008

Geheime Reichssache - текст за новия брой на Жената днес

* произход на името Боргхилда – стар нордически, “borg” – укрепване, “hildr” – битка. В нордическата митология Боргхилда е жената на Зигмунд.

Когато отвориш уеб страницата на Das Borghild Project, виждаш тичаща гола жена. Пропорциите й са нетипични – ръцете изглеждат леко къси спрямо идеалните мускулести крака, а задникът е необичайно висок и стегнат за бяла жена. Гърдите също са особени – крушовидни, големи и щръкнали. Странна препратка към направените от Лени Рифенщал десетилетия по-късно снимки на жени от племето масаи. Да, същата Лени, чиято способност за покаяние се оказа по-слаба от гения й създал едни от най-впечатляващите и вредни филми на всички времена.
Жената от рисунката е с къса подстрижка в стил Бриджит Нилсен и устремено тича нанякъде. Накъде ли? Ами към щастливото сексуално бъдеще на нацистката армия. Трудно е за вярване, но всъщност не е, защото хитлеристка Германия е някаква патологична смеска на гении в областта на какво ли не съчетан с непонятна за нормалния човек жестокост. Освен онова гнусно наследство, което почти зачерква всичко смислено създадено от тях, нацистите са в основата и на един куп изобретения. В основата на това конкретно изобретение наречено “секс-кукла Боргхилда” е бил самият Хайнрих Химлер. Пропускам поредното “гениално”, защото в случая тази дума е неуместна. Все пак не може изобретяването на секс-куклата да бъде сравнявано примерно със създаването на Фолксваген. А дали е така? С какво това, което придвижва качествено е по-маловажно от това, което предизвиква качествена ерекция?

Шегата настрана, годината е 1941 и нацистката армия е номер едно. Красиви и елегантни в униформи създадени от Хюго Бос, войниците на Хитлер премазват Европа неумолимо, но Франция им създава малък проблем. Венерически проблем. Нечистокръвните и с неправилни черепи, но за сметка на това силно ебливи френски проститутки успяват да нанесат тежки поражения върху всепобеждаващата армия. Поражения с които обаче Химлер не може да се примири. Излизат от строй войник след войник победени не от Съпротивата, а от трипер и сифилис. Химлер решава, че това трябва да бъде спряно. Безценната арийска сперма трябва да спре да се лее безконтролно във вагините на някакви подлежащи на претопяване специмени. Този дар от Бога не може да напуска границите на съвършеното и възвишеното – тялото на арийската жена. Разбира се, не е възможно армията да бъде следвана от хиляди жертвоготовни арийски проститутки, и така се ражда идеята за прекрасната Боргхилда.

Тя е противоположното на “андроид”, новата хайл-секси звезда е “гиноид” – женски “робот”. Задачата по създаването й се възлага на Франц Чакерт – бащата на “Жената от стъкло” превърнала се в сензация на Интернационалната Хигиенна Изложба през 1930. Проектът веднага става Geheime Reichssache – строго секретен, и прогресът му е следен лично от Химлер. В реализирането му участва и психиатърът д-р Рудолф Чаргехаймер, който прави следните забележки:

“Със сигурност смисълът на тази кукла е да облекчава войниците ни. Те трябва да воюват, а не да се разсейват с “чуждестранни жени”. И все пак никой истински мъж няма да предпочете кукла пред жив човек докато техниците ни не постигнат следните стандарти:
1. синтетичната плът трябва да бъде “чувствана” като истинска

2. тялото на куклата трябва да бъде подвижно и гъвкаво като истинско

3. органите на куклата трябва да са абсолютно реалистични на пипане.”

От там нататък екипът си плюе на ръцете и започва работа по това, което “....има една единствена цел и никога не бива да се превърне в заместител на уважаваната майка в къщи.... Когато войниците ни любят Боргхилда, това не бива да има нищо общо с любов”. Интересно, хер психиатърът допуска, че някой може да обърка Боргхилда с любимата съпруга. Много интересно.

Едно от имената с които се обръщат към Боргхилда е “антропоморфна сексмашина”. Предлагат лицето й да бъде моделирано по лицата на известни нацистки кино-звезди, които обаче отказват. Наистина подобно перверзно-ласкателно предложение към дамите, в крайна сметка е било малко, ама съвсем малко неделикатно. Представи си как целокупната германска армия се празни над милото ти личице, което е познато на целия германски народ. Където и да отидеш, всеки Ханс, Кристиян и Андерсен има сексуални спомени с теб. Всеки те е гледал в очите ти без да те вижда, държал ти е раменете, може би те е душил, може би е гледал тила ти, а може би те е обсипвал с целувки на фона на музиката от Валкюриите....да не влизаме в подробности. Както се досещаш никоя от уважените звезди не е приела оказаната й чест.

Освен това психологът Чаргехаймер е повдигнал един много важен въпрос: “Това което се харесва на СС може да не се харесва на нашите войници.” Тоест вулгарното може би е по-подходящо за обикновения войник. Единственият жив свидетеле на проекта “Боргхилда” Артур Ринк твърди, че са били планирани 3 типа антропоморфни сексмашини – тип А: 168см, тип Б: 176см и тип С: 182 см. Любопитно е какъв е бил средният ръст на германския мъж през тази епоха. Ако се водим по ръста на трите типа, би трябвало да е бил поне 190, което е абсурдно, колкото и да се е искало на нацистите да са тевтонски гиганти.

Решават Боргхилда да е с къса момчешка прическа за да е ясно, че тя е част от бойците и да не бъда бъркана с “уважаваната майка в къщи”. Отново този страх от объркване. Но гледайки голото й тяло, хм, това би било едно прекрасно мъжко тяло. Ако нямаше цици, разбира се. Това хубаво дупе е категорично момчешко. Момчетата от третия райх със сигурност са имали заключени в гардероба мечти.

Представянето на Боргхилда в Берлин пожънва огромен успех. Всички са доволни от реализма на половите й органи, които лично пробват опипвайки ги. Химлер веднага поръчва 50 бройки. За съжаление обаче събитията на руския фронт се развиват лошо за пионерите на сексиндустрията. Нещата в Сталинград са зле и производството на Боргхилда е спряно. На Ханс, Кристиян и Андерсен не им е до секс в смразяващата руска степ. Спермата им се е превърнала в миниатюрни тевтонски кристалчета, които никога няма да “оплодят” антропоморфната сексмашина. Която не бива да бъде бъркана с уважаваната съпруга. Нито пък с момченцето на съседите. А тези експериментални 50 бройки вероятно са щели да бъдат дадени на привилигеровани членове от щаба на Хитлер, както и на самия Хитлер. Можем само да си представим как завоевателите на света се трудят над Боргхилда след което пафкат пури и споделят преживяното. Чарли Чаплин може би щеше да направи гениален филм - “Боргхилда, любовницата на Райха”.
Това е историята на неслучилата се немска световна премиера на сексиндустрията. Можем само да си представим до какво съвършенство нацистите щяха да доведат спасителката Боргхилда ако не бяха разгромени от руската зима. И при подобно съвършенство дали нямаше наистина да започнат да забравят за “уважаваната майка”? Щяха да започнат да се раждат милиони съвършени, абсолютно еднакви пластмасови германчета излизащи от милионите Боргхилди направо с опъната нагоре дясна ръка и със сигурност щяха да победят света.
Хайл Хитлер, хайл антропомолфна сексмашино.

Wednesday, October 29, 2008

интервю на Доган

махнах написаното от мен за това, което прочетох в Дневник по повод интервюто на Доган, защото го прочетох цялото. лекомислено е да правя изводи и да спекулирам с неща, които изглеждат все по-сложни и неясни. а и мнение базирано на текст, който вади определени неща от интервюто и ги поднася селективно, не е сериозно. информацията от Дневник беше в някаква степен подвеждаща.

Posted by Picasa

Tuesday, October 28, 2008

Главата на Гогол 2

изключително бавно консумирам тази тъничка книжка, защото удоволствието е огромно. след Булгаков, това е моят автор. след Майсторът и Маргарита, това е Другата книга.
имам жив литературен идол за пръв път в живота ми.
а каква пиеса става от тази книга.... ако бях продуцент, бих я предложила на Сашо Морфов. супер материал точно за него. за филм не съм сигурна.
*
току що писах на продуцента му да му подскаже:) човек никога не знае - и от най-налудничавата идея може да излезе нещо.

Saturday, October 25, 2008

Friday, October 24, 2008

Курви, кучки и кукли - в новия брой на Жената Днес

или до къде води разчистването на един гараж

Хващам се на бас, че доста жени в различни периоди от живота си са били наричани с всяко едно от тези три имена. Някои винаги са били само кукли, но те живеят в незнание, защото в момента в който някой те хареса за игра, “оживяваш” и ставаш участник в играта. А станеш ли участник, ако имаш грам мозък в главата, изведнъж осъзнаваш, че не си пластмасова. Че очите ти са направени от вода, а не са стъклени топчета, и освен да мигат, могат и да плачат. Спряла да казва само “Ма-ма”, устата ти се разтяга, набръчква, стеснява, разширява, издава странни звуци, и често изпълнява непоносими за мъжкия слух арии от безсмислие. Бившите кукли според повечето мъже са Павароти на безсмислието. Триумф на волята над възможността за перманентно забавление. А колко съм молила да ми купят “истинска” кукла без да знам, че такава не съществува. И вече порастнала да открия, че “истинската кукла” - това съм аз.

Това откритие изведнъж те събужда и за една друга истина. Оказва се и, че не винаги желаеш да ти смъкват гащичките, както и да играеш на чичо доктор. И изведнъж ставаш като Мадона без грим. Мъжете осъзнават, че в тебе има нещо човешко, а то е нещо, което винаги е било там, но те не са забелязвали. Лицето ти такова каквото е. Без никакви опити за заблуди. Но подобен екхибиционизъм често наранява, защото повечето мъже обичат куклите такива каквито са. Не искат да знаят, че “под куклата ти” бие сърце от чийто очи тече размазана чернилка. Ако изневериш на идеалните си кукленски маниери, бързо научаваш какво е добър вкус, защото само ти харесваш откровеността си. Свикналите на кукленско поведение се плашат от нея като че ли е заразна. Спокойно, откровеността не се предава, това не е трипер. Стойте си съсредоточени в малките отворчета между краченцата на куклите и всичко ще ви е наред.

В този ред на мисли си спомням как някога наливах вода с капкомер в дупката на една за да пикае. Да стане истинска. А ушичките на куклите са толкова мънички, че през тях не може да мине нито една свинска мъжка думичка. Но твоите са вече порастнали. И си спомняш с горчивина времето в което беше пластмасова. И нищо не е съвършено вече. Нито куклите, нито ти, нито тези, които си играят с…тях/теб.

Бианка

Русокоса, синеока, моя красавице с лачени червени ботуши от 68ма година.

Рядко така съм се зашеметявала от красота, както когато видях Бианка в кутията й с ластичета около врата, краката и ръцете. Много садо-мазо. Запознах се с нея всячески стараеки се да я запазя непокътната. Не исках нищо да правя с нея. Просто я гледах. Толкова гъсти и черни й бяха миглите. А под тях очите наситено сини. И нослето малко, и лак на ноктите, и джуфка в косата, и косата руса на букли, и рокличка в синьо, бяло и червено с вратовръзка на раета в същите цветове. И тези убийствени червени лачени ботуши, които почти никога не съм сваляла за да не наруша съвършенството на това същество. Бианка. Да я вземат дяволите.

Бианка пак е тук

В Лос Анджелис. Бях я забравила. Не. Бях я заебала в гаража най-брутално, като човек, който няма грам разбиране какво е да си кукла, което е просто недопустимо и крайно анти-феминистко. Но сега сме в периода на зрелия пост-феминизъм, и е крайно време да се покажем такива каквито сме. Алчни, незадоволени и брутални, защото вече никой няма намерения да ни третира като слаб пол. А тази бруталност е приложима към всичко. Дори към спомените от нежните ни момичешки моменти. По-лесно е да бъдат забутани в дебрите на подсъзнанието, а ако там вече няма място от боклуци, в гаража при плъховете. И историята на живота ни се транслира чрез изоставени вещи и пратени в концлагер кукли.

Заобиколена съм с премного неща, които знам, че съм ползвала, колкото и да ми е невероятно в момента. А има и чужди вещи оставени на съхранение при мен. Съответно се отнасям с разбиране към всякакви абсурди в гаража ми - като например наличието на мраморна маса приличаща на похлупак на ромски гроб. След дълги години хаос и ужас дойде моментът за разчистване на въпросния гараж, и след тежки петдневни преговори трима левенти дойдоха да я изнесат. Оказа се, че масата не е принадлежала на този на който мислех, а е на един от левентите. Но това разбрах чак сега. Цели 10 години живях с мисълта, че е на мое бившо гадже, Бог да прости този кретен. Умря скоро и не ми стана дори тъжно, само все така отвратително. Казах си, Бог да го прости, без да вярвам в Бог, ей така, колкото да не съм тотална грешница. В живота на една кукла винаги идва момент в който разбира, че когато една свиня умре, това нищо не променя. Тя просто става мъртва свиня. Знам, че подобно отвращение не е симпатично, нито политически коректно, но подтискането му би означавало да задържам повръщането в себе си, а това убива бившите кукли.

И в сагата по преоткриването на Бианка, на излизане от гаража, тримата левенти изпуснаха масата и я направиха на парчета. След 10 годишно чакане приятелят на мъртвия кретен да си я вземе. Но нищо не е случайно. Тези събития откриха проход до Бианка, куклата с буклите, захвърлена в гаража с тъпата маса. Красавицата ми беше лежала безропотно дълги години под лайната от плъхове оплетена в отвратителни паяжини. Плъховете се бяха разхождали върху нея абсолютно безразлични към красотата й, оставяйки изпражненията си върху съвършената Бианка.

Куклата Бианка, кръстена на сестрата на Кетрин от Укротяване на опърничавата. Добрата, красива, русокоса и мила Бианка, която става на финала супер лоша. Баба ми ме заведе на филма направен по пиесата на Шекспир когато бях на 6 годинки, и запомних три неща от него. Има една лоша Кетрин и една добра Бианка. Лошата не иска да се жени, добрата иска. Накрая и двете се женят, но добрата става лоша. Тоест Бианка стана лошата. Сладка и лоша. Това ми се видя като много печеливша комбинация. И като пораснах, и дъщеря ми порасна, защото тя беше и нейната Бианка, без грам уважение и любов я натиках в плик, и я хвърлих в гаража. Какво ли си е мислила за мен, глупавата й жива сестра?

И тази порасна. А аз съм си все същата. Поне мога да съм й благодарна, че не съм разкъсана на парчета от нечии груби момчешки ръце. Тази поне има уважение към съвършенството. Плъховете са подробности.

Плъховете никога не могат да бъдат подробности. Човек никога не бива да оставя миналото си на произвола на плъховете. Нито настоящето, нито бъдещето. Колкото и да си мислиш, че си кукла, че си пластмасова, че сърцето ти е на лошата, но сладка Бианка от пиесата на Шекспир, лайната на плъховете не бива никога да попадат върху теб. Нито ти, нито куклите ти желаят и заслужават да живеят забравени в гараж. С плъховете преборване няма, те са навсякъде, но твоята територия може да бъде опазена чиста. Независимо дали това са спомените ти, вещите ти, чувствата ти, мечтите ти. Всяка бивша мечта е като бивша любов. Трябва да се отнасяш с нея със същото уважение което, надявам се, изпитваш към себе си, защото сбъдната или не, ти си я родила. Е, понякога се появява някоя свиня за която не искаш да си спомняш, но това е нормално. Голямото Желание понякога подлъгва, а Куклите са желани от всеки. Независимо дали е принц, просяк, Квазимодо или Хитлер. Въпросът е ТИ да си сигурна, че заслужаваш това, което ти се случва.


Wednesday, October 22, 2008

папараци, прашки и провал

получих тази картинка от комън сенс+комън имеджин (явно сложен тип, щом си е измислил такъв сложен ник;) във връзка с Главата на Гогол. яко, както би казала Елочка Шчукина.

гола пичка с победен от гравитацията задник още на 18 години
на 40 цялата ще е престояло авокадо
държи за не по-малко смачкания задник некъв охлюв
който пък на 40 ще е друг мек зеленчук
друга смело показва цици срещу куршумите
на имагинерни папараци
а до нея лицето на бунта с червена коса и фанелка
я гледа зашеметено от смелостта й
в главата му се гонят объркани хормони
стрелят безразборно
падат мъртви мисли изразяващи следното
кххххххххггггггггггггккккаффффпррр

след абитуриентски бал
голите курвета
и съпровождащите ги бъдещи строители на капитализма
наричани от мама и татко "деца"
са явно революционно настроени

дилърите са имали як оборот
и никой не иска да пали партийния дом
защото в главите на "децата" горят огньове
от химикали
глупост
и гняв на чифтокопитно
който винаги може да бъде сбъркан с радост от живота

никой не подозира че това е партийния дом
никой не иска да пали нищо повече от някой джойнт
и дрехите си
за които тъпите родители са дали хиляди
за да могат малките тъпаци
да се празнят и драйфат върху тях

о свята нощ на освобождението


Tuesday, October 21, 2008

тази красива буболечка

Posted by Picasa

вероятно от страх се изака пред очите ми. чакаше ме на вратата зелена и огряна от слънцето, а аз, впечатлена от красотата й най-папарашки и неблагодарно се хвърлих да я снимам. след което явно се почуства като Бритни преди да се разпадне на пиксели, и отиде да се метне от първия етаж.

Monday, October 20, 2008

Главата на Гогол на Анатолий Корольов

невероятно добра книга. отдавна не ми се беше случвало да започна да чета и да не мога да спра. има велики руски писатели през всеки исторически период. преди революцията, по времето на комунизма и сега отново - нещо което не може да се каже за българските писатели сред които се числя и аз. такава литература не се е раждала в България за съжаление.
описанието на Корольов на френската революция е безмилостно иронично, сюрреалистично и наситено с образи, с метафори, с отвращение и "възхищение" към грозотата на красотата, или красотата на грозотата на събитията довели до комунизма.
не може да не се направи паралел между демонтирането на Бастилията от санкюлотите с революционната тъпота на правителство на Костов, което си позволи комунистическия плам да демонтира мавзолея. изобщо французите имат огромен грях към света и той се нарича Френската революция. имало е дни през които са секли по 1300 глави на ден. за мен е непонятно как е възможно и досега да се празнува ден на Бастилията. 14 юли е ужасна дата. за няколко години са изсечени десетки хиляди глави. палачите не са могли да насмогнат. след което 100 години по-късно се появяват Ленин и Сталин. едва ли Русо си е представял така тълкуването на идеите му.

един приятел току що ми изпрати този малък откъс от текст на Корольов за България, за лошите неща в България. още повече съм заинтригувана.

"За мен си остават тревожни и неразкрити докрай някои тайни на вашата земя, такива странни феномени като появата на богомилството, на Ванга, това, че българи откраднаха тялото на Чаплин...Виждам някакъв демонически елемент у вас, не от Дявола, от Мефистотел или Сатаната, а от определено съмнение в самото огледало на битието, в елмазната му ос, не в Бога дори. На вашата страна се ражда друга картина на света. Навсякъде се носят кълба дим, стълбове от тъмен дим се вдига към небесата, мирише на дим. Тоест някъде горят жертвеници, тоест това е земя с елемент на жертвеност. Не знам как се чувствате вие, българите, но мен ме изпълва с тревога."

Friday, October 17, 2008

интервю с Ина Григорова

думата "гениална" винаги ме препъва, защото натовареността от очакването за гениалност е унищожителна, но за мен Ина е много близо до тази ужасна с канонизирането си дума. култова фигура, icon, дъщеря на Бог, извънземно или просто фея на думите:) вероятно затова и не е в България, за да не бъде заключена в очакванията на другите. мечките в Колорадо не знаят коя е Ина Григорова и явно така е по-добре за нея. не е учудващо. но е вълнуващо когато се появи за малко. ето я.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=566285

Ева и отслабването:)


любимата ми приятелка Евелина Борисова, която е една от най-красивите ни актриси, една от най-веселите купонджийки и една от най-умните бизнесдами в София - всичко наведнъж, голям пич е, доказала го е през годините - е внесла от Австрия уникална система за отслабване. вече месеци наред разни бг бизнес и шоу звезди от женски И мъжки пол топят успешно сланини при нея. няма да ви обяснявам, а направо слагам линка към блога на Хипокси България за да разгледате и да поемете пътя към физическото ви съвършенство:)

http://www.hypoxibg.blogspot.com/

Thursday, October 16, 2008

мутренската статия на Ню Йорк Таймс

днес сутринта ми се обади един приятел американец от Вашингтон за да ми каже да си купя веднага новия брой на Ню Йорк Таймс, защото имало ужасна статия за България. нямаше защо да си го купувам, вече я бях чела.
за не само мой срам, но и на целия български народ, който в никакъв случай не е виновен затова, че е продажен и жалък, всичко в тази статия е вярно. имам само едни проблем с нея, и то е, че изглежда, че Бойко Борисов е "лицето, което сигнализира". това е голям проблем. затова слагам линкове към една друга статия издадена в Congressional Quaterly, изключително сериозно издание за политическа журналистика към американския конгрес. в нея простичко и ясно се разказва за софийския кмет.
ясно е, че в България вече не останаха хора, които да могат да звучат достоверно, и зад гърба им да няма облаци от сяра.
думите "некорумпиран", "чист", "прозрачен", "принципен", "морален" трябва да се извадят от употреба. те са безмислени. заслужават да бъдат забравени, а ако не, няма да е лошо да се създаде закон, който да налага глоби при употребата им. за прилагането на този закон може да се потърси помощта на мутрите. а някой журналист е употребил някоя от тези думи, а са го размазали от бой. на този етап пребиванията се извършват незаконно, но крайно време е да се узаконят. би било добре, ако може да се разчита на съдействие в тази посока от бившия охранител, бивш шеф на МВР, настоящ генерал и кмет на София, както и почти сигурен бъдещ министър-председател на България г-н Борисов.
подобен закон за легализиране на бухалките и употребата им в случай на незаконно използване на списък от думи изготвен от комисия с демократично избран председател представител на Е(вропейска) Н(ародна) П(артия) на О(бединените) В(ратове), или ЕНПОВ, би бил изключително полезен за европеизацията на българското общество. поради топлите си връзки с ЕНП, по-топли от тези на Иван Костов, и по-топли от тези на Надежда Михайлова, г-н Борисов би бил изключително полезен за европеизирането и легализирането на бухалковата демокрация.
но дотук с подигравките. никак не ми е смешно, че се стигна до там, че Иван Костов е по-недолюбван от ЕНП от ББ. направо е сътрисащо.
ето линк към текста на CQ, линк към българския превод на този текст с коментари на политици, които до един трябва да минат през бухалковата демокрация, както и коментар на е-вестник за всичко това.
Ню Йорк Таймс правилно са отбелязали, че не се препоръчва да се ходи в заведения в които вечерят бизнесмени с повече от 4 души охрана, а охраната на ББ е от 8 души. както казваше баба ми от Трън: "Ричам ти дъще, сещай се снахо".
http://corporate.cq.com/wmspage.cfm?parm1=52
http://www.focus-news.net/?id=s1379
http://e-vestnik.bg/123

Wednesday, October 15, 2008

нямам време

да чета блогове от известно време насам, така че премахвам блогрола. извинявам се на присъстващите до този момент, но това е положението. не мога да препоръчвам неща, които не следя.

покай се!



Катерина ми изпрати тази снимка.
при сегашното състояние на нещата, при невъзможната, непоносима и непосилна лекота на битието, както и на битието на Кундера, подобни призиви ще се срещат все по-често. започваме с това, което трябва да се случва при fin de siecle.
пулсиращият далечен тътен от копитата на конниците на Апокалипсиса може лесно да бъде объркан с главоболие от стрес. но не, това не е главоболие, грешници скапани. идват четиримата конници да ви вземат ключовете от квартирата, червеи, да ви заключат хладилниците, да ви изхвърлят от топлите легла, нищожества, да ви спрат кабела, да ви съблекат голи и да ви оставят да се гърчите пред липсата на покаяние, скапаняци скапани. а раят е само на едно име разстояние - Исус Христос.
мда, така започва 21 век.
да кажем, че се шегувам. извън шегата обаче, снощи сънувах за пореден път един кошмар за който със сигурност съм писала.
в прекрасно и безгрижно настроение съм. изведнъж обаче разбирам, че е края на учебната година, направо края на 11ти клас и с ужас осъзнавам, че няма да ме пуснат да завърша, защото учителите по химия, физика и математика не са ме виждали. толкова съм бягала, че просто не съм им стъпвала в шибаните часове. ужасът в съня ми, че няма да ме пуснат да завърша, че ще трябва да продължа да бъда в противното училище, е толкова болезнен, че се събудих. баси идиотщината. ще стана на 80 години баба и ще продължавам да имам кошмари заради скапаното училище.
разказах съня ми на Радина, която хем се смя, хем искрено ме съжали. невероятно е каква психическа травма ми е нанесло училището, за да продължавам да се измъчвам насън от него. колкото и невъзпитателно да звучи, с абсолютна увереност мога да кажа, че българската образователна система ми нанесе яки щети, и на практика образованието ми приключи във Франция в 8ми клас. от там нататък всичко, което мога и знам, се дължи единствено и само на това, което ми е дало семейството ми, както и на лични интереси и качества. разбира се, никога не съм искала да ставам нито лекарка, нито инженер-химик, така че "знанията", които ми даваше образователната соц система бяха крайно неприложими към артистичната ми природа. те моделираха еднаквост с другите, а еднаквост с другите ми е толкова противна колкото мляко с ориз. или ориз с домати. или...някоя друга гадост, която надявам се е изместена от мюсли, ризото и т.н.
както и да е. кошмарът си е кошмар. представям си как съм на смъртно легло и отново бълнувам в ужас, че няма да ме оставят да завърша гимназия. а може би се очаква да се покая? да принеса в дар на соц боговете на тъпотата и еднаквостта душата си, която ги ненавиждаше? никога. по-добре с кошмари до край, отколкото в рая на отличниците от френската и първа гимназия.
добре де, знам, че е леко смешно, ама насън хич не ми е:)







Friday, October 10, 2008

партеногенезис

забременели женски акули без мъжка намеса.
http://news.yahoo.com/s/ap/20081010/ap_on_sc/sci_shark_mystery
при нас, хората, подобно нещо не се е случвало от Дева Мария насам:))))) ако приложим фактите от този текст към историята на непорочното зачатие, значи Исус не е имал мъжко ДНК. интересно какъв човек би бил човек без мъжко ДНК.

Wednesday, October 08, 2008

как папа Грегорий ХIII е елиминирал 10 дни от календара

невероятна история! ако си искал да правиш купон за рождения си ден на 10ти октомври, 1582, нямало е да можеш, защото просто не е имало 10 октомври! от 8ми са скочили направо на 18ти.
http://www.wired.com/science/discoveries/news/2008/10/dayintech_1008

демони


понякога нещата са такива
тъкмо казах на някой
че това не бива да се показва
после се оказа че не мога да заспя
както и дяволът впрочем

което е вътре
искам да излезе
да се махне
да не ме занимава
изваждането наяве е
екзорсизъм един вид
моментен обаче
като всичко
Posted by Picasa

Monday, October 06, 2008

Уол Стрийт плаче за комунистически терор

ако вярвах в Бог, щях да напиша, че това е едно от лицата на Сатаната. но не вярвам. това е Ричард С. Фулд, шефът на Lehman Brothers, и е просто човешко чудовище.
http://news.yahoo.com/s/ap/20081006/ap_on_go_co/meltdown_lehman или как същият Фулд е прибрал $480 милиона в джоба докато се е молил на Полсън да се задвижи the bailout plan. днес всички борси се срутиха, всички продават, а банковите сметки на тия копелета мръсни ще се пръснат. тези плачат за комунизъм, за революция, за рязане на глави, за червен терор. дърпат света към провал. четейки това съм бясна, имах някаква надежда, че може би не съм права в страховете си, но тази новина ме отчая. не искам да живея зле, не искам никой от нас да живее зле заради гадостта на шепа хора, но все по-ясно става, че това предстои.

Sunday, October 05, 2008

john lennon - scared



I'm scared, I'm scared, I'm scared
I'm scared, so scared
I'm scared, I'm scared, I'm scared
As the years roll away
And the price that I paid
And the straws slips away

You don't have to suffer
It is what it is
No bell book or candle
Can get you out of this, oh no!

I'm scarred, I'm scarred, I'm scarred
I'm scarred, uh huh
I'm scarred, I'm scarred, I'm scarred
Every day of my life
I just manage to survive
I just wanna stay alive

You don't have to worry
In heaven or hell
Just dance to the music
You do it so well, well, well!

Hatred and jealousy, gonna be the death of me
I guess I knew it right from the start
Sing out about love and peace
Don't wanna see the red raw meat
The green eyed goddamn straight from your heart

I'm tired, I'm tired, I'm tired
Of being so alone
No place to call my own
Like a rollin' stone

Saturday, October 04, 2008

camp

camp е понятие, което реално е все още непознато в България въпреки теоретичните познания на някои и опитите за практическо приложение на други. дори е излишно да се спори с настояващите, че имат не само понятие, но и разбиране. те просто нямат. това, което ги оневинява за липсата на сетива различаващи кич от camp, е потъването им в ужас от заобикалящия ги несъмнен кич като начин на живот. за съжаление обаче от това не стават по-малко ignorant в настояването, че са наясно.

Friday, October 03, 2008

ям маниакално


откакто съм се върнала от България ми се случва нещо много странно и необяснимо. не е за първи път, но никога не е било толкова трайно и маниакално.
винаги се връщам оттам с променени хранителните нужди. преди циклех основно на домати, сирене, краставици, хляб, кисело мляко - основните български продукти и нищо друго. продължаваше около седмица и след това превключвах на американски режим - т.е. всякаква интернационална храна. този път обаче е супер идиотско.
първо трябва да кажа, че за мен яденето е изключително удоволствие. обожавам да ям, както и да готвя. когато дадено ядене ми влезе в главата, че ми се яде, отивам, купувам си продуктите и си го сготвям веднага. позивите за конкретна храна никога не търпят отлагане. обичам да храня хората, които обичам. храня ги с вкусна храна. сега обаче съм на най-странния и идиотски режим, който ми се е случвал - всяка сутрин си готвя паста, и то не каква да е, а само капелини. никаква друга не искам. също така трябва да уточня, че не обичам сладки неща на закуска. обичам гореща супа, пълнени чушки, баница, студени кюфтета от снощи. всъщност обичам почти всичко да е студено. рядко топля ядене. а най- ми е вкусно на следващия ден да ям остатъци от вечеря за гости. но да продължа за новата мода на организма ми.
събуждам се, слагам водата да кипне, след това начупвам капелините на 3 за да се разбъркат по-лесно, нарязвам много фино една скилитка чесън, която задушавам в зехтин, бих сложила олио от трюфели, но по някаква причина изчезна от пазара, и след това смесвам капелините със зехтина и чесъна. поръсвам с прясно смлян черен пипер, една розова сол от Мъртво море, и пармезан. сипвам си голяма купа. сипвам си голяма чаша с кока кола в която изтисквам четвърт лимон и пускам поне 3 ледчета. сядам и ям четейки новините. всяка божа сутрин от 17ти септемри насам. но това не е всичко. връщам се от работа и пак ям капелини! този път обаче си правя голяма салата. но без капелини не мога. абсолютно съм пристрастена. бих казала, че това е обсесия. не знам на какво се дължи, но докато пиша този постинг, ми текат лигите за вечерните капелини. яденето за мен е култ. другото идиотско е, че принципно съм тотална месарка, нулева кръвна група, желателно е месото да е полуживо. може да мърда още. откакто съм се върнала съм яла месо не повече от 2 пъти! и не ми се и яде. абсолютно не знам какво ми става. вкусно ми е, чувствам се прекрасно, дори отслабнах от шибаните капелини! няма такава диета.... явно тялото ми това иска, а аз си го слушам. но защо?
няма нищо по-приятно от пълна купа с топли капелини пред лаптопа. поне в този момент. може би съм била капелин в предишен живот. тънък, тънък макарон сваряващ се за секунди. who the fuck knows.
всъщност сетих се. бременна съм. но не с дете. като дойде време да раждам, ще ви кажа:)

Thursday, October 02, 2008

the bailout plan или отчаяни опити да се държа като блондинка

vancho е постнал следния коментар в блога ми:
"ako prosledish Dow Jones, shte vidish, che v momenta e tochno na nivo 2006. e, s malko po-malko dejstvashti banki:)"
тази констатация е ужасяваща, защото ми показва, че интуицията не ме лъже.
въпреки, че се опитвах да отклоня вниманието си с маникюр:), от вчера съм обсебена от гневната мисъл, че случващото се с финансите на Америка е поредният опит да се всее всепомитащ и заробващ страх сред населението. Буш и който и да седи зад него, създадоха финансов 11ти септември. абсолютно непонятна ми е коалицията между него и демократите, непонятна, невъзможна и крайно подозрителна. не вярвам нито на Обама, нито на Маккейн, нито на който и да било политик. всички са корумпирани до мозъка на костите. корупцията в Бг е шега в сравнение с това, което се случва тук.
този план няма с нищо да помогне на средния американец, на Мейн стрийт, както тук обобщават. той ще помогне на Уол Стрийт да продължи да съществува такъв какъвто е, а това е спасение на алчността и поредната й победа. ако планът мине, скоро ще има ново голямо пълнене на гушите на Уол Стрийт. ако не мине, ще има криза, но няма да е Голямата Депресия, а просто И налапалите се ще имат малки финансови проблеми. според the bailout plan, който дава възможност на Буш да насочва $250 милиарда долара където пожелае, средната класа ще гризне дървото с повишени данъци, а тези, които правеха до сега пари, ще продължат да правят безнаказано. а има много причини да бъдат наказани и дори вкарани в затвора.
но благодарение на милионите овце може би наистина Новият Световен Ред влиза в сила.
все още не съм отишла на маникюр, а май наистина е време. толкова съм бясна, че трябва да си направя и педикюра колкото се може по-скоро. тези 2 неща не търпят отлагане.
и между маникюра и педикюра се сетих, че един приятел ми каза, че бизнес данъка при лявото правителство на Станишев е нечувано нисък - 10%. невероятно и нечувано благоприятно за собствениците на бизнеси.

don't vote

страхотен клип, който важи за изборите в която и да било държава. Лио ди Каприо, Дъстин Хофман, Хали Бери и т.н. гледайте и не забравяйте!

Wednesday, October 01, 2008

bailout plan

ако следя това, което в момента се развива по телевизията, означава да вляза в депресията, голямата депресия, и понеже това е безсмислено, дойде ми на ум, че искам да си направя маникюр.