Monday, September 29, 2008

хахаха

постинг от форума на Дневник по повод http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=556826:
"Тожа е хипокритското мислене което сте ни налозат ж БГ. Наркотици да,- зигари не, педераст да си добре, но не изтоцхно ежропеец които иска да пражи кариера.Последн пример : Биг Бротхер днес ( Холандски цонцепт ) Единийа псува маика и посйага на бои (циганин или арабин не знам , но малцинстжо) другийа (булгарин ) се заститава и е виновен наравно!! Ами и ако искат да го ебат дане се заститажа застото е много мацхо ?? ( ако е педал и даде нйам проблем.. ) Накуде ни отижа комплескарската нациа койато попива лаината на Европа не знам... Зижейа ж цхузбина 18 г и знам какжо казвам.."

Black Monday

мисля, че в Европа, а още повече в Бг, хората не разбират какво се случва тук. аз самата се люшкам между параноя, глобални конспирации и гняв от абсолютно неконспиративната алчност, която доведе до този глобален финансов провал с неизвестен край. нещата са изключително лоши, толкова лоши, че май никой не знае накъде ще отидат. или по-скоро какъв ще е краят на кризата. едно се знае със сигурност и то е, че той е далече. не знам как ще бъде засегната България, но е наивно да се мисли, че трудните времена ще я отминат. Силата да ни е на помощ и тук и там.

на по весела нотка днес видях Брендън Фрейзър чакайки да ми докарат колата. беше целият в черно, никак не ми хареса, въпреки, че е висок и ужким готин. отминавайки ни (бях с една дама), типично по актьорски, неспособен да се сдържи, едва погледна през рамо, все едно, че не гледа, но погледна да види дали го гледаме. ходеше бавно и впечатляващо:)))) ще продължавам да се забавлявам с Мумията и ще изтря спомена за живия човек.


обсебена съм от Goldfrapp - всичко ми харесва.







Thursday, September 25, 2008

всички са луди

за малко ми се размина днес. в паркинга на мола исках да завия наляво като от дясно имат стоп, обаче един идиот изобщо не спря правейки ляв завой към мен, и за милиметри не го ударих. кипна ми кръвта и му извиках през затворения прозорец:
има шибан стоп!
и си продължих. паркирам аз, а гадината направила врътка и застава зад колата ми гледайки номера:
какво току що каза?
казах, че има шибан стоп.
без да ми мигне окото му го повторих. и тоя като почна да ме псува с персийския си акцент....аз го оставих да си псува и отидох при охраната на мола. описах него и колата му, и ги извиках да отидем до моята, защото не бях сигурна дали пак не се е върнал я да я одере, я да й спука гумите. слава богу, нищо й нямаше.
ако си жена, не знам доколко е мъдро да си смела и да дрънкаш квото ти дойде както аз правя. май не е много. охраната ми описа кви ли не случаи на боеве и скубане и мачкане на коли.
а вчера разказвах на една наша клиентка как циганите в Бг са като скакалците за всичко метално, и че паметник не е останал. тя хич не се изненада, защото за моя пък изненада се оказа, че тук латиносите се занимават със същото. сега е нова мода да се крадат и слънчеви батерии, защото са много скъпи и после лесно се препродават на много по-ниска цена.
и новините от тук са ужасни. въобще кошмар някакъв. всички са луди.

Tuesday, September 23, 2008

в българското консулство в Лос Анджелис

чакам за един документ и докато чакам влиза висок мъж на средна възраст с бейзболна шапка. съвсем нормално изглеждащ. води за ръка зад него мъничка старица с черна шапка, която удивително напомня на старицата Шапокляк от Крокодила Гена. на гърба й има черна раница заемаща почти половината тяло на бабката. тя е сляпа и с големи черни очила. влачи след себе си количка пълна с пликове пълни с пликчета. една от тези луди, които събират пликчета. не е първата, която срещам тук. завладяна от лошата фея на найлона. мъжът й помага да наместят раницата върху една от масите и бабата да я разкопчае от себе си. говорят тихо на някакъв език, който не е български. аз съм умряла от любопитство да видя какво ще стане, какви са и какво искат. пуснала съм яки локатори, но те шушнат мега конспиративно. по едно време чувам едно "не нада, не нада", и ясно - руснаци. започват малко по-високо да се разправят за някакви списания. чисти са, въпреки, че Шапокляк определено има вид на bum. след много, много, много дълго ровене в раницата и тихичка кавга, изваждат един куп руски списания и няколко гъсто изписани листа хартия. появява се жената на гишето. аз продължавам да съм умряла от любопитство и съм готова да подслушвам най-нагло. много любезно мъжът казва на нашата служителка, че носят писмо до г-н консула. тези многобройни, гъсно изписани на ръка страници са за него. жената ги взима държейки се любезно също, но с тази лека, финна дистанция която слагаме когато срещу нас има луди хора. мъжът й подава и списанията. те са поне 10. руски списания. тя го поглежда учудено и пита това какво е.
и те са за г-н консула, отговаря мъжът мило и усмихнато.
Шапокляк до него усърдно чеше дупето си, а не мен ми е все по-интересно и вече съм загинала от любопитство да разбера кои са тези хора и какво пише в писмото. мъжът казва:

събрали сме тези списания за г-н консула. за да е информиран.
жената зад гишето го поглежда учудено.
мъжът:
нали знаете какво ще стане на 21ви декември 2012?
жената зад гишето не е сигурна, че знае.
мъжът:
г-н консулът трябва да е информиран. ще дойде краят на света.
жената зад гишето клати глава успокоително, усмихва се, взима нещата и изчезва. аз си тръгвам, защото просто няма как да остана там повече. нямам повод. май обаче ще се обадя да питам каква е историята, защото тези двамата не ми дават мира.
от друга страна краят на света май се случва още от сега. и въобще не ми пука какво ще стане. важното е историята около него да е интересна.

Monday, September 22, 2008

сън

в някакъв бар в който имаше стотици хора
крещях на ОДжей Симпсън
ти си убиец ти се долен убиец
а той се хилеше както винаги
в бекграунда Шинеад пееше
nothing compares to you
и плачеше
избягах ужасена
бягах с всичка сила
защото ме беше страх от него
след мен тичаха още много хора
викайки ми да не се страхувам
беше като бунт
меле на концерт
битка след загубен мач

Frankie Goes To Hollywood - The Power Of Love

ако само слушаш песента, има шанс да ти стане много хубаво:) със сигурност ще ти стане много хубаво. така трябва да се почва седмицата. честит понеделник! и "keep the vampires from your door"!

Saturday, September 20, 2008

The Dandy Warhols - The Last High





андрогинните момчета са изключително фотогенични. особено когато са красиви. този от The Warhols играе с устните си по-добре от Анджелина Джоли, а и тя е по-мъж от него със сигурност.
навръщане от Бг гледах клипове в самолета между които някакви бройлери с едно момиче сред тях - Alphabeat. не заслужават да ги качвам, просто и там момичето беше по-мъж от всички. това е все по-налагаща се тенденция в света на разноцветните желета с които са пълни главите на хората. ако погледнеш в главите им, ще видиш неонови цветове и прозрачност. ако пипнеш мозъците им, лекичко ще се разклатят без да се нарушават идеалните им повърхности, дори можеш да видиш отражението си като в огледало. гадост.

Thursday, September 18, 2008

за някои не дотам храбри черноризци

отнемането на наградата на Калин Руменов е точно толкова нелепо колкото факта, че той я прие. с което доказа нещо, което знаехме, а то е, че не е нищо повече от идола си МК, който се беше тръшнал като обезчестена девица неусетила оргазъм когато въпросния Черноризец Храбър не му беше присаден, извинете, присЪден.
когато претендираш за бунтарство, ако имаш малко повече мозък в главата от обикновения популизъм, а в случая този популизъм е обидно лесен за асоцииране с обикновен фашизъм, не приемаш казионни награди. не влизаш в ничии редици. не взимаш пари за които в друга ситуация би врещял, че миришат. не си закачаш името Храбър при положение, че имаш претенцията да си маргинал. не даваш възможност с дълбоко подтиснатата ти подкупност разни, всякакви и никакви да могат да се организират срещу теб поради, в крайна сметка, глупостта ти. и да ти отнемат това срещу което в друга крайна сметка си претендирал, че се бориш.
тъпо, досадно тъпо. но не изненадващо. на нивото на българския народ.
всичко полу-случило се в тази полу-история е във вреда на истинската свобода на словото. присъждането на Черноризец Храбър на Руменов е равно на отнемането му. от това обществото печели 0. толкова печели Руменов, толкова печелят и обвинителите му. нищо не се е случило. няма решение на несъществуващо уравнение. само някакви безсмислено врещящи групи хора с делюзията за мисия.

Tuesday, September 16, 2008

"where the hell is Matt?"

имам за малко интернет и намерих това в пощата си - няколко часа преди тръгване обратно за Америка. поздрави на всички благодарение на Боги, който винаги търси високото в хората.
интелектуализирането на нещата в крайна сметка е крайно безсмислено. това, което винаги ще витае неконтролируемо някъде из Вселената е човешката енергия - не написаното или построеното. дори и отдавна да ни няма.

Thursday, September 04, 2008

муха в окото

не следя ничии блогове
нито искам мен да ме следят
доколкото ме има
муха катастрофира в окото ми
в пет сутринта в созопол
и съм тъжна
бясна и разстроена
не заради това че остана жива
а защото не спя
и мисля
че приятелите понякога
са шибани предатели