Friday, August 29, 2008

утре заминавам за България

който има нещо да ми казва: milena.fuchedjieva@gmail.com

Thursday, August 28, 2008

новото видео на Кание Уест създадено от Такаши Мураками



гледах го в изложбата на Мураками в една не особено голяма зала с голям екран в която нямаше столове. всички бяхме насядали по земята и беше едно такова кротко, добро и шарено. по своемо много малоумно.

Wednesday, August 27, 2008

Hillary rules

снощи Демократическата партия даде зелена улица Джон Маккейн да бъде избран. всъщност тя вече беше дадена с решението Хилари Клинтън да не бъде номинирана за вице на Обама. с речта си Хилари я потвърди и се утвърди като единственият реален и смислен кандидат за президент от демократическата партия, не само за тези избори, но и за изборите след 4 години. по-голяма грешка от това, че не беше номинирана за вице просто нямаше как да се направи. отделен въпрос е дали тя би приела подобна покана.
слушайки Хилари, Мишел Обама излъчваше това, което винаги излъчва - зле прикрит гняв. но това е обяснимо, защото тя се почувства за първи път горда, че е Американка, когато съпругът й беше номиниран.... no comment.
и Обама няма да коментирам, освен, че ще цитирам Вени Марковски, който го нарича американския Бойко Борисов.
няма да коментирам и стария Бил за който винаги е имало място в сърцето ми:) но вече не. жена му просто отвя всичко свързано със спомена за Клинтън и се утвърди като изключително силна и стабилна властова единица. егаси паура, както биха казали други мои любимци - Братя Мангасарян. той е една от причините в момента Хилари да не е срещу Маккейн. което означава, че той е една от причините Америка да няма президент-демократ за следващите 4 години. ексцентричното му поведение по време на кампанията й беше най-неочакваният саботаж от най-неочаквано място.
безкрайно любопитен и дълбоко погрешен е начинът по който в момента подготвят сцената за тазвечершната реч на Обама. построена е сцена, която наподобява римски или древногръцки форум. Обама щял да се появи издигнат от някаква пневматична сцена като....бог? не, по-скоро като император. не мисля, че тази стратегия в момент в който страната се тресе от икономически проблеми, ще му помогне да бъде избран.
не ми се мисли какво означават още 4 години с познатото зло. но непознатото не е по-добър вариант, така че моят глас си остава мой и на никой друг.
новият президент на Съединените Щати ще се казва Джон Маккейн.

Monday, August 25, 2008

Аутопсия на една дезинформация

Преди една година електронният сайт www.bulpress.net потвърди слухът, че Христо Сираков е убил още един човек след катастрофата в която загина годеникът ми, а аз бях тежко ранена. Потвърждението беше направено с помощта на интервю с дъщерята на жертвата. Баща й загива ударен от Сираков, Сираков заминава за Италия, всичко се потулва.
Във връзка с текста ми "Макиавели срещу Мануела Горсова", Булпрес решават отново да нищят темата около катастрофата ми. Този път поканват анонимен “експерт”-следовател да я коментира. Анонимният следовател оповестява, че Христо Сираков нямал вина, защото било валяло, колата поднесла и било неизбежно. Обръщам се към Булпрес с молба да ми дадат името на въпросния “експерт”, защото искам лично да разговарям с него. Когато една кола се движи със скорост 120км на малък междуградски път и поднася на завой, и без дъжд катастрофата е неизбежна, както и последиците от нея. 25 години по-късно анонимен “експерт” отново се опитва да обяви показанията ми за лъжа.
Извън извадените едно към едно откъси от текста ми за Новинар "За една друга катастрофа", информацията на Булпрес е грешна. Актрисата Ваня Цветкова не беше с нас. Ако беше, показанията ми нямаше да бъдат опровергани от лъжите на другите двама участници, защото Ваня е дълбоко честен човек. Така че, анонимни “експерте” на който много искам да знам името, Сираков е виновен.
Тази поредна дезинформация е поредното доказателство, че България е страна на "експерти", Христо Сираковци и техните жертви. Обаче "експертът" и Булпрес пропускат една друга много важна информация. Интересно защо при положение, че преди година самите Булпрес я оповестиха. Има натиск над тях или какво? Не че питам, ама….
Христо Сираков убива още един човек години след моята катастрофа за което не е лежал нито ден в затвора. Не е ясно дали изобщо е имало и дело. Интервюто с дъщерята на загиналия човек е покъртително с примирението си. Може да се перефразира така:“Човек с връзки уби баща ми, знаехме, че нищо не можем да направим и това е“.
Христо Сираков не е лежал в затвора и за смъртта на Ради, бащата на детето ми. Нито за броените мигове, които ми оставаха да живея, но бях спасена от намесата на един добър лекар на който няма как да се отблагодаря сега, защото вече не е сред живите - д-р Владимир Божков.
Христо Сираков е двоен убиец и никога не е бил съден за това. Но "експерти" продължават да изкривяват истината и да оневиняват бетонирайки матрицата на безнаказаност в която е попаднала България. Пиша без емоция и злоба. Дори без натовареността на страданието. Пиша, защото трябва да се знае. И мотивът ми не е личен.
Докато медиите раздават “правосъдие“, гражданите на демократична република България не могат да разчитат да бъдат защитени от институциите дори и в най-елементарните и лесно доказуеми случаи.
Един човек убива двама души. Остава на свобода.
Друг човек също убива и съсипва живота на едно момиче, и също остава на свобода.
Всичко е верижна реакция. Оправдаването и липсата на присъда за второто убийство извършено от Сираков, са далечна основа за оправдаването на Стависки. Ако през 82 година всичко можеше да бъде оправдано с комунизма, то сега това оправдание за неморалността на властта отпада. И по някакъв кафкиански сценарии жертвите стават обвиняеми за престъпленията извършени над тях.
Тук искам да изясня нещо категорично - характерът ми е на всичко друго, но не и на жертва. Ако бях жертва, нямаше да пиша тези редове. Тялото ми обаче издава други неща. Извинявам се за анатомичните експликации, които може да не са по вкуса на всеки, но мисля, че при положение, че съм се заела с аутопсията на една дезинформация, няма нищо лошо да се направи пълна дисекция и на една “жертва”.
Белегът на разрязания ми отгоре до долу корем е крайгълният камък на живота ми. Защото човешкият живот се дефинира освен чрез възходите си, така и чрез раните си. Тази рана е основата на ново летоброене за мен - "преди и след" - с отправна точка моментът на катастрофата. Преди не много години едната ми буза "роди" миниатюрно стъкълце. Забило се от пръсналите се стъкла на Ладата, живяло в мен дълги години, и един ден организмът ми решил да го изхвърли. Беше удивително колко дълго тялото ми го е крило.
Ако водя някаква битка в момента, тя не е защото се чувствам жертва, а защото искам да помогна на жертвите. Затова за пореден път ще кажа - убийците са на свобода, но битката продължава. Срещу тях, както и срещу бъдещите убийци. И техните съучастници - корумпирани следователи, съдии и адвокати. Моята битка е с думите ми да предизвиквам хората да мислят, да бъдат дръзки и да не се оставят да бъдат манипулирани. Дали е възможно да бъде спечелена? Естествено. Иначе не бих я водила.

http://www.bulpress.net/category/26

Saturday, August 23, 2008

нямам време

да треперя нито от гняв, нито от страх.
животът е твърде кратък за да не казвам това, което мисля, точно както го мисля.

Wednesday, August 20, 2008

Макиавели срещу Мануела Горсова - текст за Новинар

колко удобно е да изнесеш гадна информация за бащата на жертвата ти преди предстоящото дело. да насочиш общественото мнение към нещо, което е изцяло извън престъплението на Стависки. да настройваш бедните българи срещу бащата на Мануела Горсова, който може и да е боклук, но това няма грам отношение към престъплението за което трябва да се издаде справедлива присъда.
а тя е затвор.
и освен смазаната Мануела Горсова, убит като че ли вече няма. може би не е и имало. може би всички сме сънували някакъв кошмар от който сега остава ясно само едно нещо - бащата на Мануела е боклук.
кой карал пил, карал. убитият убит, раненият ранен, виновен е Красимир Горсов. той е престъпникът. той ви краде парите. ние сме ги дали нашите 80 000, а сега взима и вашите. събудете се, ние сме добрите, ние сме си платили, Стависки не заслужава да лежи в затвора. няма за какво, защото си е платил.
изключително долен ход. макиавелистичен и жалък. ход който разчита на освирепелия от бедност българин. на най-ниските страсти в българското общество. злоупотребява с отчаянието на отчаяните. размества стойностите, унищожава справедливостта. типично адвокатски. просто нямам думи.
и отново съм възхитена от Петър Христов, който въпреки всичко е достатъчно умен и достатъчно човек за да продължи да помага на момичето. Мануела не е избирала баща си. нито е избирала този, който унищожи живота й. със сигурност го е гледала в захлас по телевизията, а и може би си е и падала тайничко по Стависки. всичко е възможно, освен едно - нейният живот да бъде здрав и цял. прекрасно е, че Петър Христов го разбира.
а Алебна Денкова за пореден път би трябвало да си затваря устата и да не прави никакви публични коментари. да изрича думата "омерзение" по повод бащата на Мануела Горсова е меко казано мерзко, защото в този случай омерзението не е на нейна страна.
вместо медиите да помагат на Максим Стависки да не влезе в затвора занимавйки се с Красимир Горсов, да изпратят екип в Израел и да покажат как израелците се грижат за това българско нещастно момиче. да покажат как майка й живее в болничната й стая. да говорят с лекарите й, да разкажат малко повече за Петър Христов. да, България има нужда да й се говори непрекъснато за
Петър Христовците, защото хората трябва да знаят, че има и добри сили. трябва да получат минимална надежда, че не живеят в Мордор. с това трябва да се занимават медиите, а не да дават пълна свобода на гнусните пиар ходове на защитата на Стависки.
но това е България, където жертвите са жертви докрай.
скоро ще има дело от което някой ще излезе с условна присъда. познайте от три пъти кой.

интервю на Петър Христов за Стандарт:
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-08-21&article=244960

http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&sql=MjcyODsyOQ==&mater=MjcyODs1NQ==



ми хващаш я, оставаше и да не хващаш

вървях към видеотеката и си мислех за негативността с която понякога съм залята. омразата, злобата, черната сила, която не дава покой.
на кръстовището стана червено и спрях да чакам. в ушите ми бяха малките слушалки за телефона ми. разкарах bluetooth-а, защото имах чувството, че някой ми влиза в мозъка и ме шпионира по възможно най-гнусния начин - директно четейки мислите ми:) а тези слушалки са и в двете уши, и звукът е убийствен, още повече, че джиесемът ми е новата Нокия, която е върха за музика. обаче имат едни тънки гъделичкащи жици, които постоянно трябва да нагласям.
и както си стоях на светофара, усетих как едната ми гъделичка врата. посегнах да я наместя и напипах нещо малко, меко и живо. естествено изпищях хвърляйки го напред почти като гюлехвъргачка на миниатюрен предмет, а то ме убоде по пръста. оказа се пчела, която се опита полузаспала да ме ужили, но жилото й се заби едва-едва в палеца ми. горката, остана да се търкаля на паважа, а аз продължих размишленията си за ужилванията и липсата на необходимост от тях, когато не са....необходими:))

навръщане от видеотеката реших да спра да ми гледат на таро в една "гледачница", която ми е на път. нямам грам нужда от каквито и да било "намеси свише", чувствам се щастлива, просто ми беше любопитно дали гледачката ще "види" щастието ми и причините за него. пишеше на голяма табела 10 долара. оказа се обаче, че за картите трябват 45. как пък не. да дам толкова пари за да ми каже евентуално някой нещо, което знам - че съм happy.... глупости.
извиних се и си тръгнах, а гледачката, която изнервено караше детето си да се скрие зад една вратичка водеща може би до някакви тъмни и странни места, на излизане вяло ми каза, Елате пак, защото хващам някакви енергии.
ми хващаш я, оставаше и да не хващаш, си казах и си се прибрах щастливо в къщи.

Tuesday, August 19, 2008

Пижама

http://vbox7.com/play:5888a897&ef=1
смях се с глас. изключително сюрреалистичен тийн рап от неизвестен български младеж. текст, визия, изпълнение....рулз:)))
през http://delian.blogspot.com

Saturday, August 16, 2008

Щастлив ли си най-после? - текстът ми за L'Europeo


Трейси и Хепбърн във филма "Адамово ребро"

«Да спазваш всички правила означава да се лишиш от всички удоволствия».

Кетрин Хепбърн, авторката на тази хедонистично-анархистична мисъл е една от най-впечатляващите жени на всички времена. Освен с ролите си, известна е и с отдадеността си към един мъж, разбира се, самият той необикновен. Според някои биографи тази нейна “слабост” към Спенсър Трейси се дължи на наследствена обремененост с депресия, както и на самоубийството на брат й. В тази констатация няма нищо изненадващо. В началото на 21 век всяка отдаденост, да не използваме безвкусната дума “любов”, би трябвало да бъде класифицирана като психическо заболяване.

Има всякакви възможни психологически и материални причини за “отдаденост“, и всичките изгубват значение в момента в който срещнеш твоята Хепбърн или твоя Спенсър Трейси. Тази история не подлежи на класификация, защото при Кетрин Хепбърн няма нищо обикновено. Има само една супер естествена елегантност неприсъща на поколението на Пош, Анджелина Джоли и Сексът и града. Подобна елегантност на екрана или в живота не се постига. Или се раждаш с постижението й, или си публика. А в случая на Хепбърн, тя я притежава навсякъде. Започнах да пиша този текст на 29ти юни датата на смъртта й. В началото не ми тръгна, вероятно защото денят на смъртта на Кетрин Хепбърн е най-маловажното нещо от 96 годишния й живот. Реших, че няма нужда от подробни биографични бележки. Всеки интелигентен човек би трябвало да е гледал Лъвът през зимата, или поне Познай кой ще дойде на вечеря.

Познай кой ще дойде на вечеря не е само скандалният филм в който черен се жени за бяла, но и последната съвместна работа на Хепбърн със Спенсър Трейси мъжа на живота й. Скоро след това той умира, а тя никога не гледа филма. Едва ли има друга двойка в световното кино с по-заразителна хармония и естествено присъствие на екрана. Извън екрана връзката им е обявена от американското обществото за необичайна, защото никога не е била реализирана според общата представа за хармония брака.

Хепбърн е момиче от Кънетикът с високи скули и изисквания. Момиче с баща, който не е имал отношение към дъщери. За да спечели сърцето му, детето Кетрин решава, че трябва да прилича на момче и си измисля момчешко име, Джейми. Джейми остава с нея завинаги, и до края на живота си Хепбърн/Джейми е символ за независимост, сила, дори арогантност. На четиринайсет години Кетрин намира любимия си брат обесен. Въпреки нелечимата емоционална травма, това й позволява за първи път тя да е номер едно в сърцето на баща си. Получава перфектно образование въпреки постоянните проблеми с поведението й в училище. Спортува от малка и плува всеки ден в океана до 80годишнината си. Това са най-важните елементи създали железния характер на Хепбърн. Но най-важният е, че иска да е известна, и го постига. Целият й живот е неотклонен път към славата без никакви, в крайна сметка, безвкусни опити да изглежда скромна. Враговете са толкова стимулиращи е нейно изречение. Жени се веднъж, след няколко години се развежда и категорично зачерква брака от живота си. Следват многобройни любовници холивудски звезди, но този за който наистина си заслужава да се спомене, е Хауърд Хюз ексцентричния могул, който по-късно полудява. След двугодишна връзка двамата се разделят поради еднакви размери на егото. Междувременно се говори за връзки на Хепбърн и с известни актриси. Нежеланието й да носи пола принуждава едно от студиата да скрие панталоните й. Категорично отказва да работи разхождайки се по бельо пред екипа докато не й върнат панталоните. Незачитането й на женските правила на поведение я прави една от най-ярките световни феминистки фигури.

Среща Спенсър Трейси в общ филмов проект. Запознавайки се с него, му казва: Опасявам се, че съм твърде висока за вас, г-н Трейси. Режисьорът й отговаря: Не се безпокой, бързо ще те смали. От този момент нататък за следващите 25 години, Трейси и Хепбърн стават двойка и на екрана и в живота. И пак това не е двойката в която жената е кацнала като диамантена брошка-канарче на рамото на велик мъж. Не, Хепбърн дълбоко държи на Трейси, но обичта й към него е от дистанцията на отделните им домове и спални.

Спенсър Трейси израства в изключително стриктно католическо семейство. Учи в йезуитски колеж, но неспокойният му дух го кара да стане актьор. И то какъв! Получава седем номинации и спечелва два Оскара. Хепбърн обаче има повече номинации и Оскари от него. Външният му вид е пълна противоположност на изисканата, красива Кетрин. Той е мъж с обикновено, дори грубо лице, и труден характер. В момента в който се срещат им става ясно, че други няма, и няма и да има. Той е женен, разделя се с жена си, но поради католическото си възпитание никога не се развежда. Тя пък е разведена, интелигентна и свободолюбива, и за нея тази ситуация е идеална. Пак Хепбърн казва: Ако искаш да пожертваш обожанието на много мъже срещу критиките на един, заповядай, жени се. Трейси и Хепбърн имат всички основания да са заедно за дълго. Така и става. Остават заедно завинаги. Той умира, а тя продължава да му пише писма след смъртта му.

Въпреки, че Трейси се разделя със съпругата си, двойката никога не се събира да живее под един покрив. Той яко пие, а Хепбърн е прекалено умна за да попадне в капана на подобно съжителство. Момче от работническо семейство за което също както за Хепбърн се говори, че е бисексуален, Трейси е един от най-добрите американски киноактьори на всички времена. Алкохолът често е пречел на снимките на филмите му, както и на личния му живот. Неведнъж минават през раздели. Връзката им е постоянно коментирана, но избягват всякаква публичност. Какво е липсвало в тази връзка? Дете? Човек може само да си представи реакцията на Кетрин Хепбърн на подобна идея. Не напразно автобиографията й се казва Аз. Гледайки партньорството им на екрана, знаеш, че нищо не им е липсвало. Продължения на рода не са им трябвали били са си съвършено достатъчни. Всякакви допълнения са щели да нарушат перфектния им баланс. Не им е липсвало бельо с жартиери, потни, смачкани завивки, временно горещ дъх и на финала белезници от които не може да те освободи дори и Худини, защото ключът към тях е собственият ти подпис.

За сметка на нещата, които не са липсвали на Хепбърн и Трейси, те са имали всичко необходимо приятелство, обич и доверие. Тези три неща не могат да бъдат арестувани с договор, те са плод на високата интелигентност на тази холивудска двойка. Вероятно е по-добре мъжете и жените да са съседи и да си ходят на гости само от време на време казва Хепбърн. А в Америка на 50те жените са предимно домакини.

Скулите на Кетрин Хепбърн са връх Еверест на женската независимост. Гуменките и панталоните й се наместват в женския гардероб завинаги. Партнирайки си с Трейси на екрана, тя ходи с големи крачки като него, но не престава да бъде жена. Между тях има някаква изключително привлекателна дистанция, която може и да е тотална близост, но със сигурност не означава нито липса на обич, нито прекалена проява на такава. Подобна алхимия е изключително трудна за постигане както заради липсата на жени, които биха я желали, така и заради липсата на мъже, които биха я приели. Деца на началото на миналия век, в крайна сметка Трейси и Хепбърн са двойката на бъдещето.

Обаче и тази история като всяка друга има и друго лице. Една от най-известните американски публицистки Морийн Дауд пише за разочарованието си от Хепбърн, която споделя в биографията си как е обожавала Трейси и е търпяла безропотно напиванията му. Различни биографи твърдят, че връзката им е била параван за хомосексуалността им. Няма нищо по-лесно от това биографията на някоя звезда да бъде присвоена като средство за пропаганда на алтернативен лайфстайл. Каквато и да е истината за връзката между тези две ярки личности, едно е ясно били са заедно на екрана и в живота, и продължават и до сега да бъдат пример за необичайна, но истинска “отдаденост”. Ако не беше така, щеше ли Кетрин Хепбърн да напише осемнайсет години след смъртта на Трейси писмо до него в което го пита следното:

....Но защо винаги трябваше да има спасителен люк? Защо трябваше винаги да е отворен? За да можеш да избягаш от забележителното ти себе си. Винаги съм искала да те питам. Тогава знаеше ли какво значи това? Почиваш ли сега спокойно след всичкото това неспокойно въртене и движение, което беше живота ти? Щастлив ли си най-накрая?

Подобни въпроси зададени осемнайсет години след смъртта на един човек означават само едно. Хепбърн е живяла с тях до смъртта си. И разговорът й с Трейси вероятно продължава някъде другаде, където продължават да живеят в съседни къщи.

Friday, August 15, 2008

наистина shift happens

извинявам се за шизофреничния флъд от постинги, но идват със закъснение от 10 дни. пълна лудница. нещо се беше прецакало и пробвах какво ли не и ето, с 10 дни закъснение се повиха. отново извинете - не съм изтрещяла, а съм се борила като свиня с тиква с шибания нет:))))

"Shift happens"


брилянтен текст за неочаквано интересната любовница на Джон Едуардс:
http://www.salon.com/news/feature/2008/08/16/rielle_hunter/

L'Europeo

в новият брой на тема любовта, има мой текст за връзката между Кетрин Хепбърн и Спенсър Трейси, чието заглавие не знам:) оставих на Калина Андролова да го измисли. ще го постна когато тя каже, че може.

Thursday, August 14, 2008

Traci Lords&Juno Reactor - Control

когато порно-звездите осъзнаят Матрицата:) самият Джон Уотърс е тук.
http://www.tracilords.com/

в света на многооките едноокият е цар

днес
светът е спрял

денят е спрял
гласът е спрял
медът е спрял
гневът е спрял
гладът е спрял
мирът е спрял
спряла е нощта
спряла е смъртта
спряла е сега
а аз не мога.

ала бала ница кан антиб
иска ти се да напишеш ода
нещото не те познава.
иска ти се да го помиришеш
няма обоняние.
иска ти се да го стиснеш
липса.
иска ти се да го смачкаш
взрив.
иска ти се да прекъснеш
права.
иска ти се да го пръснеш
теб те няма.


в света на многооките едноокият е цар.

кака може всичко

да е кучка, да е секси, да е търговец в храма, да има позиция, да дразни с това, че хем има позиция, хем не е маргинал, да е политически некоректна, да я мразят, да й завиждат, да им натиска бутоните както и когато си пожелае, да е добра и лоша едновременно, да е жена и мъж, да е руса сметачна машина, да е артист, не артистка, да е войник, да е майка, да е не-християнка, не-еврейка и всичко не, докато другите се гърчат в категоричните си избори, да танцува като луда, да си играе с момченца на които може да е майка, а скоро и баба, да измисля без граници, да прави пари без граници, да може да продаде всичко, което и дойде на ум. my type of woman. Мадона.

Tuesday, August 12, 2008

Depeche Mode: John The Revelator

един от най-яките политически клипове правени някога
да не кажем най-добрият ever

teaser

Posted by Picasa

natural born killers - the future - leonard cohen

леко тъп монтаж, но песента е гениална. както и филма.

Friday, August 08, 2008

продължение на предишния постинг

www.thedaiysmile.com

като че ли не води доникъде. не ми взе данните, няма снимки на усмихнати хора преодолели ужаса на скапаните си кофеварки, не се отнася с разбиране към желанието да си (явно) ненужно радостен. просто те кани да си дадеш данните, казва ти винаги да се усмихваш, след което не ти приема данните.
то е ясно, че всичко е шибана статистика, но все пак мистерията тук може да ме накара да реша, че съм влюбена. поради липса на друга неочаквана емоция, "влюбена" е достатъчно пошло с неочакваността си, която, впрочем, е крайно безсмислена.
така и не ми стана ясно защо реших, че съм влюбена.
в сайта на една неприемаща данни усмивка.
народе??


ааааа, Дейвид Линч идва от тези, които ще искат да ме линчуват за това "народе".
llorando.

мога да живея, както и да умра с музиката на Бадаламенти. би било еднакво.

да ми миришат на неочаквано

гърмящите змии ненапразно са наречени гърмящи. една стресната от мен изпращя надолу в шумоляка на каньона докато осъзнавах, че това не е филм на дискъвъри. продължих нагоре с въпроса как бих могла да отгризя от крака си напоеното с отрова място при евентулано ухапване. не ме притеснява толкова, че ще отхапя собствената си плът, колкото, че няма да мога да стигна до там поради това че не съм циркова актриса. както и да е, си казах. ако ме ухапят, ще реагирам според обстоятелствата.
малко преди това срещнах един човек, който раздаваше картички Keep smiling. пошло на пръв поглед, чак предизвикващо сълзи при среща в диви условия. чичото беше подкрепян от жена зад него, той се опираше на две големи "тояги" с топки за тенис отгоре, а краката му от колената надолу бяха пластмасови. изкуствени. с тия крака се беше качил донякъде в този каньон и сега слизаше надолу. приличаше на Мойсей с жезъла, но той имаше два и беше сакат. още не съм проверила сайта му обграден от две звезди на Давид. готин човек. може да не ти покаже Обетованата земя, но е от малкото, които намаляват страховете ти.
от няколко дни смърди на евкалипт та се не трае. навсякъде пред къщата. влиза с течението от предните прозорци. разглеждах дали някой не е счупил шише с лавандулов парфюм и не го е хвърлил в храстите пред нас, но не. необяснима, зашеметяващо силна миризма. оказа се, че един пън на дърво, което отсякоха преди няколко месеца, е направен на стърготини от ситито. това дърво не беше евкалиптово. беше си някакво дърво, което не излъчваше грам миризма години наред. докато не го направиха на трици и не се разбра истинската му същност. един мой приятел си напълни плик със стърготини да си ги носи в къщи. и аз така ще направя и ще си ги занеса в българия. да ми миришат на неочаквано. като внезапно ухапване на гърмяща змия и отгризано парченце собствена плът.

Tuesday, August 05, 2008

Соларис по телевизията

едва ли има по-тих филм. не го гледам, но чувам безкрайни парчета тишина. Донатас Банионис може да играе Дон Домат, но не и човек на бъдещето.
книгата, книгата....

Dolly Parton - Jolene

The White Stripes - Joleen

The Smiths - How Soon is Now?

Алън Грийнспан за глобалната икономическа криза

"The cause of our economic despair, however, is human nature's propensity to sway from fear to euphoria and back, a condition that no economic paradigm has proved capable of suppressing without severe hardship"

Monday, August 04, 2008

интервю с бащата на Мануела Горсова

"Мануела вече говори с очи"
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-08-05&article=242876
докато този, който разби живота й се разхожда свободно по света.
да, трудно е да се примириш, че светът понякога е крайно жесток. България е болна по толкова много параграфи, и това, че Максим Стависки няма да лежи и един ден в затвора, е част от тази болест.
една година след катастрофата детето на този нещастен баща живее в нечовешки болки и вече говорело с очи....
ако вярвах в Бог, щях да кажа, че той ще накаже Стависки, но такъв справедлив Бог няма. има някакъв друг, който позволява на престъпниците да живеят така, все едно, че нищо не се е случило, а жертвите остават жертви до края. дори и да са преодоляли всичко. почти всичко.... защото да се преодолее всичко в подобна ситуация не е възможно. не е по силите на човек.
дано Мануела да се оправи. дано родителите й да издържат мъката. дано това хубаво младо момиче, почти дете, да има шанса да се радва отново на живота. възможно е. някога едва спасиха моя живот, а бях и бременна. всички лекари смятаха, че трябва да направя аборт, защото бях с тежка коремна травма. умирах от сместа на собствената си кръв и урина. но ето, жива и здрава съм, детето ми е прекрасно и винаги има надежда, въпреки, че баща му загина в същата катастрофа. Бог не пощади него, но пощади детето ми и мен. интересно как Бог взима решенията кого да накаже и кого не. не се оплаквам - Радина има мен и един нормален и добър живот. просто трябва малко помощ и от съдбата....
и слава (кому???) Богу, по липса на по-точен израз, че има и такива добри и щедри хора като Петър Христов.
родителите на Мануела трябва да продължават да са силни заради детето си....

среща

вчера пазарувахме джинси за Радина в магазина на Levi's в Бевърли Хилс и кой да видя? Николай Бареков и жена му. казахме си здрасти, защото съм била няколко пъти в сутрешния му блок, а той ме попита дали работя тук:) доста смешно.

YouTube - Florence and the Machine - Kiss with a Fist

YouTube - Florence and the Machine - Kiss with a Fist

Saturday, August 02, 2008

скандал?

на някой му се ще. видях прословутото видео с Божана Апостолова и горкия Тома Марков попаднал във все по-черен PR:), което бомбастично и манипулативно е наречено "Божана си натика главата на Тома....".
като прочетох това заглавие, реших, че тя си е натикала главата в скута на Тома Марков, но като гледах видеото, видях, че една ячка леля с моряшка фланелка, явно в изблик на радост, се опитва да наведе ТМ. въпреки, че този жест може да се тълкува по много начини и всичките са спекулативни и на нивото на тотално жълти реакции, той е очевидно глупав. или БА е чела текста ми за свирките и е решила да провери сама кое е вярно и кое не. шегувам се, разбира се.
явно, че много хора мразят тази жена, която не познавам, но знам, че ръководи повече от успешно издателството си, а и лансира един куп млади писатели. съответно тя е абсолютно закономерен обект на черна завист и злоба. кого и как лансира си е лично нейна работа, още повече, че със сигурност е фигура в българския културен живот. и съм сигурна, че почти всички, които са се развихрили с пяна на уста срещу нея, при предоставена възможност биха й направили една свирка.