Thursday, July 31, 2008

този постинг не е за вегетарианци - ядох бизоново месо


вчера си хапнах бизоново месо. отдавна го гледам и най-накрая се наканих. доста по-скъпо е от говеждото, защото тук се яде предимно говеждо, не телешко, и се оказа много вкусно. с риск да шокирам нежните, политическо-коректни будистки души, ще споделя, че не само, че го изядох с адска скорост, но го изядох и сурово представяйки си как дивият запад се влива в кръвта ми:)
направих си убийствен татарски бифтек с всичко вътре: кейпърси, черен пипер, нарязан на ситно лук, сложих и червен пипер и ситно накълцан домат, жълтък естествено. нямах обаче табаско, което не беше добре. праснах и няколко капки соев сос, направих си една зелена салата и се наядох като за последно. и "като за последно" си беше съвсем реално, защото зачаках да умра от салмонела. но и този път Господ се смили и оцелях.
бизонът е с някак мек вкус, обратното на дивеча. тук е забранено да го тъпчат с хормони и е расло на свобода и чист въздух.
обичам сурово месо истерично. кръвната ми група е 0 и месото много добре ми се отразява по принцип. като малка едно от най-големите удоволствия, които родителите ми можеха да ми доставят беше да ме заведат или в тогавашния Клуб на журналистите, или в Руския клуб да ям татарски бифтек. израстнала съм в тези две кръчми и съм щастлива, че Руския клуб продължава да съществува. не пропускам да отида поне веднъж да ям там като съм в София.
с месото и вината към убитите жвотни нещата при мен стоят така: не страдам от скрупули. е, не мога да кажа, че ми е приятно, че някое е убито за да го изям, но - tough luck, или лош късмет за животното.
така е с всичко в живота.
ам и завършваш в нечий стомах.

Wednesday, July 30, 2008

жизненоважна информация за гумите на колите

репортаж на ABC, който може да спаси много животи! изпратете го на всички ваши близки.
http://abcnews.go.com/Video/playerIndex?id=4826897

Tuesday, July 29, 2008

дарението на Ангел Бончев

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-07-30&article=242154
не обичам да пиша за такива хора и случки, но съм много впечатлена от тази история. явно, че човекът е лабилен психически и дълбоко отчаян, а и вероятно разкаян за неща, които никога няма да разберем. не съм чувала в България някой от богатите да е направил дарение в такъв размер за здравна организация. вероятно не съм информирана, но познавайки слабостта на забогателите българи да се опитват да правят сделки с бог и да откупват греховете си строейки параклиси и църкви, дълбоко се съмнявам, че някой ще се раздели доброволно с подобна сума. има нещо много странно в тази история. защо толкова бързо този човек се отказва от парите за откуп?? жестът му е отчаян, но не е ли рано да се отказва от парите за жена си?? луд ли е?? кои са похитителите? къде е полицията?? как така пари за откуп се даряват на здравна организация?? бих била изключително изненадана, ако хората, които са ги дали са съгласни с жеста на Бончев. в края на краищата ако са искали да даряват парите си за организация за борба с рак на гърдата, са могли да ги дадат директно, а не под формата на никому ненужен подкуп.
всичко изглежда изключително налудничаво освен едно - констатацията на Бончев, че приятелите му са се разбягали. "нормално". кой го интересува един унищожен човек. вероятно е имало за какво да бъде унищожен, но гадна история. много гадна от където и да я погледнеш.

земетресение

току що яко ни раздруса. епицентърът е на 29 мили от Лос Анджелис - 5.8 степен, което не е никак малко. преживяла съм голямото земетресение през 1994г. и е много страшно. слава богу, не съм от тези, които се паникьосват и включих алармата, заключих сейфа и излязох на улицата, въпреки, че то е след дъжд качулка. когато стана Нортриджкото, което беше 6.7 степен, не беше възможно да се бяга. просто не можеш да стоиш на краката си. ужасът беше огромен. случи се в 4 сутринта. една седмица преди това имаше подобно на днешното. земята като се размърда никога не остава само с едно, така че стискайте палци да няма второ скоро.... Голямото отдавна трябваше да се е случило, така че нещата не са розови. пукнатината в Чино Хилз е много голяма и отдавна не е произвеждала земетресение, а освен нея целият град е осеян с пукнатини. принципно се очаква земетресение над 8 степен по Рихтер. неизбежно е. не се знае кога, но е неизбежно.
тук можете да видите днешната сеизмологична карта на Калифорния:
http://quake.usgs.gov/recenteqs/

Monday, July 28, 2008

Big Love



абсолютно съм пристрастена към света на полигамистите:)
ето едно табу, което е не по-малко табу от хомосексуализма, защото за разлика от хомосексуализма е преследвано със закон. и никой не прави секс с животни, трупове, овце или малки, хрупкави момченца и момиченца, а един мъж е неофициално и по категорично взаимно съгласие женен за 3 три жени. а това е забранено! полигамията е забранена със закон в Америка.
сериалът е продуциран от Том Хенкс и е съвършен - стори и кастинг (Бил Пакстън, Клое Севини, най-яката сектантка, която можете да си представите). не мога да спра да гледам този дейвид линчовски свят в който три жени и един мъж живеят в крайна сметка доста по-смислено от един куп разрешени от закона "нормални" семейства.
под "нормални" разбираме семейства в които съпрузите си изневеряват, крещят, ненавиждат тайно или явно, понякога се и бият, физически са отчуждени един от друг, живеят заедно "заради доброто на детето", нямат общи духовни и интелектуални виждания, но поради общите сметки, са "едно". по-малко от пръстите на едната ми ръка са познатите ми семейства, които не отговарят на тази "нормалност". но законът позволява да са аморални един към друг и децата си. законът, както и всички шибани религии окуражават здравото окопаване в една задушаваща схема, но не разрешава човек да има узаконени връзки с повече от един човек. откъде накъде? защо хомосексуалните ще имат право да се женят, а полигамистите не? с какво хомосексуалността е по-морална от полигамията? боя се, че отговорът е - категорично с нищо.

този сериал поставя въпроса за лицемерието и двойните стандарти изключително хитро и талантливо. гледайки го, си мисля, че вероятно никак не е лошо да имаш такова голямо семейство в което всеки може да си почива от другия в неговата си къща. е, има един малък проблем, който вероятно не е проблем за много мъже - че трябва да спят постоянно, дори задължително с повече от една жена:) разбира се, те имат всички "наши" проблеми, но това не прави съвместното им съществуване по-малко вълнуващо и интересно. дори бих казала, че е доста по-вълнуващо и интересно от стандартните двама души. доброто е умножено по четири, както и лошото.
омръзна ми да чета за правата на хомосексуалните - имат ги вече, може ли да си починем малко от тях и да видим, че има и други онеправдани на този свят? да не говорим, че жената, както казва Йоко Оно, е "негърът на света". и сега, за първи път от хиляди години има възможност да бъде себе си.
не виждам нищо лошо или вредно в полигамията - ако е съзнателен избор. ако имах нерви и желание да живея с повече от един мъж (то ми е трудно да ми се прииска само с един, камо ли повече...), но чисто хипотетично, ако исках да се омъжа за трима, които нямат нищо против да си живеем заедно, защо това ще е преследвано от закона, а хомосексуалността няма да е? двойни стандарти.
Big Love rocks my world:)

p.s.: и понеже сигурно някой пак ще ме поправи, че не е хомосексуализъм, а хомосексуалност, този път няма да се поправя. писна ми от изсмукана от пръстите политическа коректност и контрол.

Sunday, July 27, 2008

побеснях вече

от вчера не мога да качвам клипове от ютюб без да съм променяла каквото и да било в сетингите си. около 500 пъти се опитах да кача един клип и не ще и това е. разгледах всички хелп места - на блогър и гугъл и ютюб и никъде не намирам нищо, което да разреши проблема. някой да ме посъветва???
сега само очаквам клипа изведнъж да се появи около 500 пъти постнат със закъснение и има да трия, не е истина....:)

мноооого интересно нещо

тук: http://armyofaboy.wordpress.com/2008/07/25/maywelivelonganddieout/
изчетох им манифеста и са супер смешни - толкова "съхраняващо планетата" нещо може да се роди само в ултра-либерален, напушен и изтрещял Орегон.
а иначе тази армия от едно момче е написало и нещо интересно за мъжете:) пък и има визията за "автономна република Люлин", което е твърде....хм, привлекателно:)))

Friday, July 25, 2008

да живее комуникацията

долу модерацията. стигнах до това дълбоко заключение 5 минути след като се събудих. сънувах как 3 змии гонят някакви хипотетични мои приятели плюс мен, а аз тръгнах да ГИ спасявам бягайки:)))) добре го бях измислила насън - не спасявах себе си, а тях:)) дет се вика модерацията противоречи на текста ми за бягствата - затова е отменена от по-висша инстанция - тази на свободния разум.
ако нтпавлов настоява да изглежда глупак, досадник, мразещ, противоречащ на това, което говори за свободата в блога си, да продължава да ми досажда с тъпотиите си в МОЯ ДОМ. ще ги игнорирам и ще помоля пишещите в блога ми също да го игнорират. няма да получи нито една дума от мен.
няма да оставя една червива ябълка да ми унищожава дървото:)
добро утро на всички:)))

Thursday, July 24, 2008

от днес цензура с помощта на комунистите от Блогър

сладурчета, които не са ми симпатични като павиана нтпавлов няма да бъдат допускани до този блог. официално въвеждам цензура наложена с помощта на Блогър, които явно са долни комунисти, защото предлагат модерация на коментарите. малко по-бавно ще се явяват на блога, но който не е зъл, мразещ, негативен, завистлив, и противен, т.е. трол, ще изчака малко и ще бъде постнат. който е, го духа.
писнА ми от тъпи копелета.

Wednesday, July 23, 2008

"Бягството" - кръв и сълзи - мой текст за новия брой на Жената днес


Не, това не е заглавие на тъп екшън, а заглавие на текст за това как не обичам да бягам от нищо. Това, което ми вдига адреналина, е да застана срещу повода за желание за бягство и, въпреки че не съм мъж, да му набия един прав между очите.

Психологическата ми сила е по-голяма от мускулите на як мъж. Но мъж, който не се е тъпкал със стероиди, а е с естествено поддържана физика. Нищо от това, което съм преживяла, не е фалшиво, не е конюнктурно, не е лъжливо, не е привидно, не е полу, не е страхливо, а е гол, истински мускул, трениран в достойни битки. Сърцето, този най-трудолюбив и важен орган, не бива да бъде натоварвано с химия, но не бива да бъде натоварвано и с енергийна мръсотия. Бягствата обикновено са продукт именно на това вътрешно замърсяване, на загубата на способност да различиш истинското от фалшивото, себе си от идеята за себе си, и реалното ти място в света, а не това, което ти се струва, че заемаш. Ако смяташ, че си изключително важен, и бягаш от несъстоятелността си с амбиция за власт на всяка цена, без значение дали се изразява в отношението ти към близките ти или подчинените ти, осъзнай се преди съдбата да те е осъзнала. Тя е голяма царица в грубите пробуждания и ще намери начин да те стовари там, където ти е мястото. Ако пък се чувстваш малък, незначителен и необичан, най-простото лекарство е не да бягаш от комплексите си с изолация, алкохол, наркотици или безразборен секс, а да направиш някое мъничко добро на някого, който също се чувства като теб. Или е още по-слаб. Пълно е с хора, които реално имат нужда от помощ. И които няма как да избягат от това, че са сираци, че са нелечимо болни, че са малтретирани, унижавани, експлоатирани, пределно бедни. Не могат да си позволят да «избягат» от нещастието си, купувайки си новите джинси на Дизел. То и ти не можеш, но все пак имаш възможността да се самозаблудиш по този приятен, но мерзък начин.

Ако почувстваш нужда да си зашлевиш един як шамар, моля те, не бягай, а се удари с всичка сила, за да се събудиш от който и да е отровен, пластмасов, виртуален или просто неподходящ за тебе сън. Бий си камшика и отвори съзнанието си за въпросите, които обикновено забутваш в най-забитото кътче от душата си. Застани срещу тях, и ако трябва, и на тях им забий по един, за да ги накараш да говорят. Ако ги оставиш да мълчат, гарантирам, че няма да избягаш далече. Скритите въпроси са гадни копелета, и никога няма да спрат да те причакват там, където най-малко си очаквал. Ако има мои мускули, които обичам, това са тези, създадени в битки с онова, от което съм отказала да избягам. Ще ида и по-далеч –

по-силна съм от повечето бягства, изпречвали се на пътя ми.

От малка отглеждам в себе си един понякога кървящ булдозер, който не признава нито чуждите, нито собствените забрани. Собствените са изключително редки, поради това, че не виждам смисъл да се ограничавам в нищо освен в теглото си, чийто баланс е изключително важен за психиката ми не на беглец, а на боец. Имам привилегията родителите ми да са ми дали възпитанието и генетичната обремененост да знам кое е правилно и кое не. Чувството за обида или срам ми е общо взето чуждо. Да, правя гафове, но не ме е срам от тях, а изпадам в див смях от собствената си глупост. Правя и грешки, после рева, а после се смея. Така се смея и като падна, като се спъна, подхлъзна и се стоваря по гъз. Защото не бива да се забравя, че тръгнеш ли да бягаш, възможността да се спънеш и паднеш е доста голяма. Смея се неистово. Смея се и на останалите паднали, стига, разбира се, да не са възрастни хора. Така се смея и когато ме боли, а съм се опитала да избягам – въпреки знанието ми, че няма да ми станат нещата - и този кикот е пълен със сарказъм, самоирония, веселие, цинизъм и безмилостност. Намирам собствената и всяка друга глупост за изключително забавна, когато не е деструктивна. Общо взето не съчувствам на бягащите, дори и да съм аз, освен ако не го правят за олимпиада или поне за световно. Всичко е смешно освен смъртта.

Но този текст все пак трябва да разказва за личните бягства. Окей, ще ги сложа на масата, или поне някои важни, както се слага роял флъш - не че играя покер, но току що проверих на интернет коя е най-печелившата ръка. След този текст мисля, че ще се науча да играя покер. Защото големите бягства, направени с ясно съзнание къде отиваш, могат да бъдат и крайно позитивни. Вероятно ще помислите, че самочувствието ми е прекалено високо, че съм самонадеяна, че се самозаблуждавам, че съм надута и фуклива гъска (Фучеджиева:)), може и да сте прави, но ще се опитам да ви приобщя към това самочувствие, защото то е възможно за всекиго. Не е нужно да си скромен, ако се чувстваш върха. Уточнявам - върхът за себе си, без да се сравняваш с никой друг освен себе си, другото е деструктивно, защото винаги ще има повече, по-горе и по-високо. Ще ви обясня как го постигнах, правейки уговорката, че оставям на вас да разберете кога се подигравам със себе си.

Кръв и сълзи, пич, независимо дали си мъж или си жена.

Проляла съм ги в яко количество, за да стигна до момента, в който ми е тотално комфортно да съм аз, Милена, с всичките ми идиотщини, и да не се извинявам за нищо. Освен ако боклукът, който разтоварвам, не съдържа пластмаса. Тогава съм виновна. Все по-непростимо е да нямаш чувство за вътрешна екология. Да отделяш смислените отпадъци от токсичните. И все пак. Нямам големи угризения. Имам някакви заради това, че е имало моменти, когато съм могла да бъда по-отговорна към любимите си хора, но това е положението. Не съм била. Не мога нищо да променя, освен настоящето. Нямам и големи съмнения. Гръбнакът и раменете ми са изправени в една посока, нагоре, и осите им не си противоречат. Не ме е страх от нищо, освен от болести. От тях умирам от страх, мамка му. Не искам да съм болна никога! И да не умира никой. Как не мога да избягам от мъката от смъртта....

Така ме боли от смъртта на близките ми, че идеята за самоубийство не ми е чужда. Но никога няма да го направя, защото не мога да подложа хората, които обичам, на този акт на тероризъм. Самоубийството е гаден акт на тероризъм. Когато не ти стигнат нормалните средства за влияние, удавяш хората, които «обичаш», в собствената си кръв. «Обичаш» е в кавички, защото не е възможно да обичаш някого и да го накажеш по този начин. Самоубийството е най-гадното и шибано бягство, което знам. По-лошо е от това да се удавиш в алкохол, докато не си забравиш името, да потънеш в семейна сделка с предизвестен край, или да изчезнеш в секта. Самоубийството е подло занимание. В последните 3 години на два пъти имах отвращението, ужаса, мъката, омразата, неразбирането, обвинението, яростта да се сблъскам с този терористичен акт, и имам една препоръка, на която много държа - ако не си смъртно болен, ако си в състояние да се грижиш за себе си, моля те, отиди на психиатър. Не на психоаналитик. Има неща, които не стават с безкрайни разговори за които се дават огромни суми пари. Понякога трябва да се реагира бързо. Докато си се усетил, и си с единия крак в отвъдното. Приеми с благодарност рецептата за подходящия за теб антидепресант (Прозак, Ксанакс, Золофт, Паксил и т.н.), и почни да си ги взимаш редовно. Това е по-почтено, отколкото да стовариш отчаянието си на главите на хората, които те обичат и да ги оставиш да го носят завинаги. Докато ти си се отървал. Избягал си. Невероятна свинщина.

И тук трябва да кажа, че

от всички бягства, самоубийството е бягството,

с което имам най-голям проблем. Поетесата Силвия Плат напъхала главата си във фурната и пуснала газта, защото решила да избяга от мъжа си, който бил задник. Талантлив, но задник. Това е лесното обяснение. Другото е, че това не е бил първият й опит да избяга от себе си. Правила е опити за самоубийство, когато е била тийнейджър. На съвременен медицински език това значи, че е страдала от химически дисбаланс в мозъка. Тази иначе много умна и талантлива жена написала един куп стихотворения, създадени от болката й на човек с малки запаси от серотонин, хормонът на щастието, и решила, че децата й могат да се оправят и без нея. Оставя на нас и децата си наследство, независимо дали го искаме, или не в тази форма (превод на Вл. Трендафилов):

Да умираш

Това е изкуство - като всичко останало

Аз го правя прекрасно.

Аз го правя така, че се чувствам ужасно.

Аз го правя така, че се чувствам реално.

Излиза, че имам призвание.

Хюз, съпругът на Силвия Плат, я изоставил за друга жена, и Силвия решила да приключи с живота си, да избяга от мръсника, гадината долна, така, че никой да не може да я стигне. Глава във фурната, копчето на мах. А после какво станало? Хюз си останал Хюз – поводът за зарязване на Силвия, Ася, била също зарязана от този невероятен пич заради който мрели жени наляво и надясно. И какво направила Ася? Вместо да намери начин да го смачка, да му разкаже играта, да спи примерно с най-добрия му приятел и после да му го начука, или най-простичко да се разведе и да започне нов, здравословен живот, тя също си пъхнала главата във фурната и пуснала газта. Направо не е истина... Но направила и нещо смислено за разлика от Силвия Плат. Знам, че звучи жестоко, но Ася е била права. Задушила с газ и детето си. Виж това е постъпка, която напълно одобрявам при «бягство» от този тип. По-добре е да «избягаш» с майка си в някакъв вероятно имагинерно по-справедлив свят, отколкото да си живото дете на «избягалата» майка. Детето, което трябва да живее цял живот с мисълта за последния й ден и последната прегръдка. При всяко положение е по-лесно да те няма, отколкото да живееш с мисълта, че майка ти е била толкова зле - че е предпочела да умре вместо да те обича повече от гадното копеле, което не е могла да преодолее.

Не е лесно да се живее с наследството от подобни «бягства», нито с мисълта, че някаква случайна жена, освен че ти е била майка, е била и долна егоистка, нестабилна, безотговорна личност, и в крайна сметка толкова тъпа жена, че е предпочела да те осакати психически за цял живот. Както и не е лесно да се живее с мисълта, че баща ти всъщност е убиец – разбира се нетрадиционен, неподсъдим и недосегаем, но все пак ръцете му са изцапани с кръвта на майка ти. А дали наистина е така? И в това не съм сигурна, защото вината за самоубийството на самоубилия се, е лично негова.

Наистина, ако има моменти в които искаш да избягаш, и повече да не се върнеш, и никой да не те намери и спаси, моля те, отиди на психиатър и започни да пиеш лекарства. Не бягай от децата си. Съвременната медицина предлага невероятни неща.

Ако Силвия Плат живееше в 21. век,

със сигурност нямаше да остави децата си сираци заради едно мъжко шовинистко прасе. Щеше да си пие Прозака и да пише поезия. Което има и отрицателна страна – душевното й здраве щеше със сигурност да я направи по-малко известна. Не защото щеше да пише по-лошо заради Прозака, от собствен опит го казвам – антидепресантите не те правят по-малко талантлив! - а заради липсата на легенда за трагична смърт. Виж това е драма – раждаме се във времена с неограничени химически възможности. И така се лишаваме от възможността да станем Сара Кейн, също самоубила се английска писателка, страдала от депресия, както и от недостатъчна информираност във възможността да си щастлив с помощта на химически приятели.

Разликата между някои недотам известни живи писатели и техните мъртви колеги гении е, че първите са статистика по рождение. Те просто са част от статистиката за живите писатели и са твърде многобройни. А статистиката на мъртвите гении е нещо като списък на получилите Оскар за сценарий. Изключително малко са на фона на световното население и винаги ще си останат толкова - поради все по-голямата култура относно психозаболяванията. Защото нещата трябва да се назовават простичко – депресията е най-обикновена болест, която се лекува. И смъртта не е Бягството.

И все пак да кажа защо съм толкова образована в тази посока - «самоубийството като бягство». Освен травматичните самоубийства на приятели, ще споделя и моя собствен опит от първа ръка. Споделяйки, ще помогна може би с нещо на някой родител, който се е видял в чудо с тежкия пуберитет на детето си.

Като бях малка, не спирах да чета. Започнах на 4 години и половина с приказките на Братя Грим. Да, бях в известен смисъл вундеркинд, защото и досега си спомням чувството на победоносно щастие, когато прочетох на глас на баба ми първите редове на някаква приказка. От този момент се почна гълтането на приказки. Бях ненаситна. Принцеси, принцове, зли магьосници, добри феи, змейове, неродени моми, отровни ябълки, всичко това стана моят свят. Може да се каже, че в него се чувствах прекрасно. Вероятно някой психолог би могъл да каже, че в този приказен свят съм бягала от нещо, но психолозите да го духат. И да е прав, това не прави приказния свят по-малко красив, величествен, щастлив и трагичен от действителния. Дай боже всекиму такова бягство. Ако можех да върна тогавашната си вяра, щях да не спирам да бягам в горните и долни земи.

И така,

растях аз тотално убедена, че и аз съм принцеса.

Защото нямаше причина да не вярвам в това. Имах една кутийка с разноцветни «скъпоценни» камъчета – рубини, сапфири и изумруди с най-различна големина. Знаех, че майка ми ги беше донесла от Чехия от някакъв завод за стъкло, но все пак си вярвах, че те бяха моето съкровище. Изглежда, че и досега принцесата в мен е жива, не е могла съвсем да избяга горката, защото менажирам фирма за бижута и прекарвам дните си в пещерата на Али Баба, заобиколена този път от истински рубини, изумруди и диаманти. И толкова много злато, че спокойно мога да си сложа прякор Милена Фучеджиева a.k.a Златка Златното Момиче. Заровена съм в най-“bling” от блинговете. Та растейки с идеята, че съм принцеса, дойде моментът на пуберитета. Тежък, кървав момент, в който започнах да осъзнавам първо, че никъде в приказките не пише, че принцесите кървят веднъж в месеца, и второ, защото се оказа, че момчетата просто са неспособни да се превърнат в принцове. Тогава бягствата ми с приказките бяха заместени с доста по-далечни бягства – с космически кораби из неизвестни галактики. Научната фантастика запълни новоотворената от реалността ниша.

След 3-годишно живеене в Париж, където баща ми беше културно аташе, и да, аз съм “конюнктурно” дете, каквото и това да означава, се върнахме в България. Приеха ме във Френската гимназия. В Париж бях най-добрата по френска литература от целия клас, а сред съучениците ми бяха един Ротшилд, синът на главния архитект на Париж, синът на притежател на 18 замъка по Лоара и т.н. – все деца израстнали в семейства с гигантски претенции за култура. Размазвах ги с писането си на теми за Рембо, Юго и останалите. И след тези 3 години, през които учех в клас със специална литературна насоченост, се стоварих в реалността на една учебна система, в която задължително се учеше сериозно химия, физика и математика. Бях уплашена, защото нищо не разбирах. Няма да се впускам в обяснения какво е да се преместиш от свят, в който съчинявах диалога между каубой и хипи, в такъв, където трябваше да пиша за Ленин и Тодор Живков. Всъщност с 1 дума може да се обясни – депресия. Нашите ми взеха всички възможни учители по физика, химия и математика и аз просто полудях. Въпреки усилията ми, получавах все двойки и тройки. И ми писна. Писна ми да уча тъпотии, пък и да ме наказват за това, че не ги разбирам. Това, от което разбирах, го нямаше в новото ми обкръжение. Свободата да съм себе си ми беше отнета. И си казах: Е сеа ще ви разкажа играта. Почнах да бягам, да пия, да пуша, да се друсам с Котерпин и Седалгин нео, и стана страшно. Родителите ми не знаеха какво да правят с мен. А аз развих в себе си една яка безмилостност. Казах си - щом не ме разбирате, ще ви накажа с Моето Неразбиране. Неразбирането на една бивша принцеса, затворена в грозна, малка клетка. Наказани бяха, естествено, и учителите ми. Честно казано, и досега не съжалявам за поведението си. Учителите ми бяха в пъти по-тъпи от мен, с малки изключения – французинът господин Монен беше извикал майка ми, за да й каже същото. Че съм по-умна от учителите си, че съм талантлива и нестандартна, и че ако искат родителите ми да оцелея, трябва да ме махнат от тук. Но от кое тук? От Френската гимназия? Или от комунистическа България? Ми нямаше как да се получи. А и родителите ми бяха твърде заети със собствените си кариери и светски живот, за да осъзнаят с какъв вулкан в мое лице си имат работа. Принцеса с отрязани криле и новосъздадено чувство за реалност. Да не ми попадаш....

И след поредното бягство от час, поредната двойка по физика, поредното оплакване от училище и поредното наказание да не излизам, аз си казах: „Сега ще видите вие как ще ви избягам и как ще ви уплаша, мамка ви, родители, учители и свят несправедлив! Да видите какво е да ме няма...”

Гепих едно шишенце с приспивателни на майка ми, отидох на училище и го изпих през третия час. На средата на четвъртия съм заспала и съучениците са се чудели как да ме крият, а на края на петия една моя съученичка беше успяла да ме приведе в полу-съзнание и да ме заведе до тях, мислейки, че ще там ще може да ме свести с – познайте с кво? Топене на главата ми в умивалник пълен с вода и коняк. Да, коняк. И така аз съм се превърнала в една потенциална миниатюрна Мерилин Монро. Защото алкохол и приспивателни е сигурният начин да се пренесеш в един свят, от който няма връщане. След тази “терапия” Лиана ме беше довлякла някак до вкъши, където си спомням, че дойдох отново в съзнание. Тук трябва да уточня, че нямах никакво намерение да умирам. Бях страхотна актриса в симулациите и “бягството” ми от живота беше чиста манипулация. Зов за помощ, както някой казионен психолог би казал. Би бил прав, но звучи леко подценяващо към разрушителните ми способности.

И така самоубила се-недоубила се, седях аз на един фотьойл, баща ми и майка ми не можеха да разберат какво точно съм направила със себе си, пияна ли съм, луда ли съм, дрогирана ли съм, а аз им казах драматично с удебелен от опиатите език: „Оставете ме да умра” Знаех, че хапчетата не бяха достатъчно,за да умра, но това беше изречението, което държах родителите ми да чуят. Да им набия в главите, че животът ми е толкова тежък, празен и съм толкова необичана и сама, че не искам да съм жива. И най-важното! Че не мога повече да търпя наказания за разни тъпи двойки по физика. В този смисъл опитът ми за самоубийство не беше в никакъв случай опит за бягство, а опит за упражняване на власт, хладнокръвна манипулация. Макиавелистичен акт. Е, не съвсем хладнокръвен, защото бях зверски нещастна.

Така или иначе, озовах се в Пирогов, където ми завряха един маркуч в гърлото и издрайфах всичко. А то отдавна нямаше нищо, всичко беше в кръвта ми. Лекарят ми наби няколко шамара, защото не можах да си кажа името. Качиха ме на инвалидна количка и ме закараха в токсикологията. Тръшнаха ме в едно легло, забиха ми системи и ме оставиха да спя. Когато се събудих, осъзнах, че съм в огромна стая пълна с 18 “бегълки” като мен. Коя от коя по-луди. Бях спала 3 денонощия непробудно и реалността беше гнусна. Исках да си ходя, но ме беше страх от майка ми и баща ми. Не знаех как ще реагират. Естествено не можех да си тръгна. Първо трябваше да ме види психиатър. Той беше умен човек. Обясни на майка ми някои неща, въпреки че тия неща трябваше да бъдат обяснени и на баща ми (в такива ситуации родителите почват да се обвиняват с “твоята дъщеря”, дъщерята изведнъж престава да бъде обща) и каза, че няма страшно. Просто карам тежък пуберитет. Не ми даде никакви лекарства, което сега ми се вижда ужасно, но тогава не съществуваха анти-депресанти. Върнах се обратно в стаята с луди жени.

Една студентка от ВИТИЗ беше направила опит за самоубийство, защото беше влюбена нещастно в Коко Азарян. Друга професорка пък беше влюбена в някакъв друг, но нейният опит беше доста успешен, защото от седмици не беше излизала от кома и непрекъснато крещеше и стенеше. Една дебеланка бе пробвала да избяга от дебелината си с приспивателни. Имаше и една жена, направила 10 опита за самоубийство, и все я спасяваха. Тази май беше малко като мен. Явно никога не е имала истинско намерение да умре. Но най-“смешна” ми беше една баба, която напръскала обилно стаята си с Мухозол, затворила прозорците и си легнала, почти превръщайки се в мъртва муха. Беше супер депресиращо. А в коридора между женската и мъжката токсикология двама цигани си разказваха как се бяха отровили с мастика. Беше гадно, мръсно, пълно с луди жени, които си говореха сами, отровилата се професорка в кома стенеше денонощно, и бях на седмото небе когато родителите ми си ме прибраха. Не ми се караха, което беше подозрително, и бях наясно, че беше временна победа, но по-добре временна, отколкото никаква. Светът беше мрачен, недружелюбен и неприятен. Нямаше и спомен от чувството за принцеса. Не бях успяла да избягам от нищо. Само всичко приказно беше избягало от мен. Бях на 15 години.

Както се досещате, този разказ може да продължи до безкрайност, но приключвам тук заради тези, които все пак все още не са избягали от него;)

Dan Le Sac vs. Scroobius Pip - Letter from God

благодарение на noeza още едно видео за това колко сме зле:)

Tuesday, July 22, 2008

Flobots - Handlebars

за мъже на които им е писнало от жени, но не са обърнали резбата

не, това не е порасналата Бианка:) това е идеалната жена за тези които нямат нужда от умни, тъпи, грозни, красиви, мързеливи, приказливи, лицемерни, похотливи, фригидни, непредвидими, надменни, всичкознаещи, нежни боклуци и изискани кучки.
ето разрешението на проблема.
няма като риба, сексапилна като фолк звезда, разрешаваща всичко - Менди? Сузи? Деси Слава? всъщност няма значение. можете да я кръстите както искате без никога да носи вашето фамилно име, нито да има права над портфейла ви. не е ли идеално?



http://www.realdoll.com/cgi-bin/snav.rd?action=viewpage&section=dollgallery

Monday, July 21, 2008

изключително забавни Пасков и Карбовски

Бианка или не - извън красивите английски кукли потънали в прах и посипани с лайна на плъхове, днес Карбовски си дере авто-агресивно ризата помлян от Виктор Пасков. ама помлян яко. убийствен текст.
и когато нямаш какво да кажеш, щото са те понабили, не ти остава нищо друго освен през сълзи и сополи да изхлипаш "през кура ми е" тичайки към къщи. така май правеха победените момченца. днес ми е едно детско....
който има какво да каже, има какво да каже - древна лосанджелиска дзен мъдрост от Ми Фу:))))

Пасков тук:
http://www.vsekiden.com/?p=35162

а тук Карбовски:
http://www.vsekiden.com/?p=35160

представям ви Бианка





Posted by Picasa
Бианка е любимата ми кукла пропътувала хиляди мили и преживяла всякакви неща за да бъде първо с първата си приятелка Милена, а после и със следващото поколение - Радина:) при разчистването на гаража сините й очи ме извикаха да я спася от един гаден плик, където беше потънала в самота, забрава, паяжини, мръсотия и плъхове. съзнавам, че човек не бива така да се отнася към любимите си неща, но животът е низ от....шибани вещи. а Бианка не е вещ - тя е история, любов и част от моя и на Радина живот. мисля, че ще напиша за нея разказ - това е най-малкото, което заслужава. за нея и за десетките употребени и захвърлени същества доставяли ми радост в детството. засега само ще спомена, че Бианка е англичанка от Лондон. кръстих я на Бианка от Укротяване на опърничавата. бях на 6 години, когато ми я донесоха. не, не бях чела Шекспир на тази възраст, колкото и да се смятам за върха:))), но бях гледала филма с Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър. историята е дълга, така че ще има разказ за куклите в живота ми, който ще трябва да излезе в някое женско списание:)))

Friday, July 18, 2008

True Tibetan History

откъс от филм на Нешънъл Джиографик - доста интересно.

линкове по темата ми за "будизъм с човешко лице"

не са китайски източници.
http://www.swans.com/library/art9/mparen01.html
авторът на този текст е известен американски политически анализатор.

друг интересен текст:
http://www.livemint.com/2008/04/23235033/Onetime-Tibetan-serf-is-now-C.html?d=1

а това изглежда е един от най-големите познавачи на Тибет:
http://en.wikipedia.org/wiki/Melvyn_Goldstein

и още нещо интересно базирано на изследванията на Голдстйин:
http://www.iivs.de/~iivs01311/SDLE/Part-2-04.htm

явно истината е противоречива, което не оправдава пък китайската жестокост. и което няма никакво отношение към будистката философия - едно от най-светлите неща на планетата....

будизмът на Тибет преди Китай

снимка на одрани кожи на тибетци

за първи път чух днес за жестокостите извършвани от Далай Ламите в Тибет преди да стане част от Китай. до този момент приемах всичко свързано с Далай Лама и тази "свята" земя за чиста монета, но се озовах в поредното разочарование - възможно, разбира се, поради невежеството ми да се доверявам на движения, лозунги и всякаква форма на булшит, която се предлага от....кой ли не. ревизирам напълно отношението си не към будизма, но към пропагандирания в момента тибетски будизъм, както и към Далай Лама. ще проуча доколкото мога какво е неговото становище за това, което се е случвало с народа му преди да дойдат комунистите.
не знаех, че Ламите, монасите и управляващата Тибет каста, са извършвали невероятни жестокости с народа си. обществото им е било напълно феодално до идването на комунистите. от тогава тибетците са изцяло спонсорирани от Китай, и са в пъти по-добре отколокото са били преди.
а будизмът в Тибет явно е нещо като комунизма:) упражняващата го върхушка явно е упражнявала изключително двойни стандарти. снимките, които виждате по-горе са на одрани човешки кожи, а снимката на човек с отсечена ръка е нещо често срещано там - вадили са очи, езици, секли са ръце, изобщо "будизъм с човешко лице".
всичко това благодарение на един разговор тази сутрин с хазяйката ми китайка, която е от Хонг Конг. прави ремонт на прозорците ни, и всеки ден е в къщи. днес имах неблагоразумието да се възмутя от 42та милиарда долара, които Китай влага в Олимпиадата. от там започна разказът й за Тибет. Дженис няма нищо общо с комунизма - родена е в Хонг Конг докато е британска колония, милионерка създала милионите си тук с недвижимо имущество. един от наемателите й е Джо Пеши:) тоест, китайката Дженис няма нищо общо с китайския комунизъм. интересна история. поканих я утре на закуска, така че ще ни разказва още кой знае какви интересни неща за Тибет и Китай.

изводът е, че вече не може да се вярва на нищо. и така както будизмът е наистина най-благородната и човешка религия, за съжаление е упражняван не само от добри и благородни човеци:) и в крайна сметка се оказва, че Тибет изобщо не е това, което е - според Ричард Гиър:)).
а това е снимка на един пострадал от терора на Далай Ламите и монасите:
http://www.alivenotdead.com/xinxinwang/9559829-display-picture.html?aid_384778



Wednesday, July 16, 2008

Густав Климт с котето му



всеки си има неговия Панчо:) страхотна снимка! артистична, свободна, иронична, налудничава, тъжна.... неизвестно защо ме разстрои.
"всяко изкуство е еротично", Густав Климт.

интервю на Лилия Стамболова в сп. Ева с "тъпакът" Виктор Пасков

не го познавам, но съм чела "Балада за Георг Хенлих". от интервюто разбрах нещо, което съм подозирала - че принадлежи на една отмираща порода мъже. леко динозавърско е, и именно това е привлекателното. на моменти Пасков е и леко патетичен, но това е белегът на една друга епоха, друго поколение, друго време. във всеки случай на мен ми действа като чичо доктор - успокояващо с интелигентната си мъжественост.
когато интелигентната мъжественост вече се среща почти само под формата на нещо като останки в археологически разкопки, преоткриването, че е съществувала, е като приятен спомен от детството:)
http://www.eva.bg/content/view/4152/59/lang,bg/

Tuesday, July 15, 2008

more la



Posted by Picasa

downtown always



Posted by Picasa

the last laugh

това си е "който се смее последен, се смее най-добре" отвсякъде. по-последен смях от това ми е трудно да си представя. смееш се и ти се веят косите (под шибаната каска) на гърба на най-красивото животно на пътя. е такива неща се оказа, че има в даунтаун. не бях ходила отдавна. дисковете на предното колело са като смъртоносни оръжия от аниме. нинджа аниме.



Posted by Picasa

upper playground, la




Posted by Picasa

upper playground in downtown la




my sunday findings
Posted by Picasa

Monday, July 14, 2008

Вени за концертът на Брегович

в Ню Йорк, както и за 2 българки, които пеят с него и за които не бях чувала:
http://blog.veni.com/?p=522

до Тома Марков

който е написал във форума на Новинар това:
"мила Милена, красива си като книгите на баща ти! честно."

отговарям му тук, защото не ми се пише в кочината на форума.

мили Тома,
красива съм точно толкова колкото се чувствам красива:)

книгите на баща ми са си неговите книги. красиви или не, те нямат абсолютно нищо общо с мен, колкото и поетичната ти мисъл да те тика в случая към ненужни паралели, метафори и т.н.
от цялата тази история може да се направи един единствен извод - всяко действие има противодействие, и когато действията не идват от добро място, стъпало по стъпало и кръг след кръг се слиза долу, там където никой не желае да бъде.
извинявам се, че те обидих за външния ти вид, който не е никак лош, просто трябва да отидеш на зъболекар и ще си супер. съжалявам, че те обидих и на талант - в крайна сметка всички пишещи до някаква степен можем да бъдам наречени псевдо-този или онзи. колкото до всичко останало, то е последица на всичко предишно:)
бъди здрав и помни, че думите са обща собственост, така че в момента в който излязат от теб, винаги имат последици. дори и да ги кажеш на ухо:) аз също ще гледам да не забравям. честно.

Saturday, July 12, 2008

за обидените на мьеко говорене

хора, разберете, няма никакво значение от къде сте, просто щом искате да живеете в столицата на България, положете усилие да говорите като столичани. баща ми е от село Граматиково - говореше изключително правилен "градски" български. баба ми беше от село Гърло, Брезнишко - нямаше следа от диалект. и двамата бяха високо интелигентни, и правилният говор не им е паднал от небето. постарали са се да станат част от това към което са се стремели. толкова ли е трудно и обидно, мамка му?? от това постиженията ви няма да станат по-малки, нито някой ще ви отрече корените....

много интересно интервю с Ленин?

въпросителната я сложих допълнително, защото според Вени Марковски не може да е истинско. май е прав.
http://www.knigi-news.com/?in=pod&stat=3183&section=10&cur=

облъчване с невидими лайна

в цялата история около лайняния ми текст-експеримент има нещо наистина интересно, което си заслужаваше експеримента.
когато в един ежедневник излизат почти ежедневно текстове от Калин Руменов, който не спира да пише за лайна, ебане, гъзове и путки, на него му се дава Черноризец Храбър, който в случая би трябвало да бъде преименуван на Лайнодрисък Стреснат, и никой не протестира. написвам един, ЕДИН текст в който използвам неговият и на прасето Карбовски речник, за което се извинявам и обяснявам защо го използвам, и всички дружно искат да ме разпънат на кръст. защото съм жена и не мога да правя безнаказано свинщините, които едни мъж може да прави когато си пожелае? пък и да бъде награждаван за тях?? по каква логика?
изключително съжалявам, че не съм имала възможност да седя в скутовете на Ленин, Сталин, Мао и т.н., но какво да се прави, толкова възможности ми е дала съдбата, един смотан Тодор Живков. чудя се, дали да не напиша официална молба към Сергей Станишев за снимка в скута му? малко съм порастнала, но той пък е силен и здрав млад мъж, ще ме издържи. в скута на Бойко Борисов не ми се седи, защото там е голяма навалица. някой може ли да ме уреди за следващата ми историческа снимка?;)

Friday, July 11, 2008

пичове от центъра на София да ти мачкат лицето с кубинка

ето линк към един изключително смешен спор породен от текста ми в Новинар в който човек с ник gantree иска да мачка лицето ми с кубинка:
http://ianchefff.blog.bg/viewpost.php?id=210850
ако някой ден чуете, че съм пребита или нещо друго, търсете извършителя не само сред някои от форумците на Новинар, а и в лицето на gantree. много смешно, нали?

Wednesday, July 09, 2008

Да се накозиш с Фучеджиева

Бел. автора – предварително се извинявам за цинизмите, но те са задължителни за да мога да бъда разбрана от обектите на текста ми. А и бълбукайки ежедневно в помиите на Калин Руменов на страниците на Новинар, колкото и да си твърд характер, пък и жена, лепи се….


Елена Кодинова написала текст срешу новите български писатели явно подразнена от група мъже между които конюкнтурното мъжко прасе Карбовски и беззъб подражател на Буковски, който вероятно не иска да се лекува за да не си загуби "таланта". Споко, талант не се губи така лесно както зъби. Липсата на зъби, чувала съм от мъже подобни на Карбовски, помагала за по-добри свирки.

Беззъбият поет и известният феминист МК явно обичат да симулират мускули пред стари игуани с големи, скрити зъби, и определено дебел и твърд талант на които никога не им е било нужно да се организират в отбори по свинщина. Беззъбият поет дори бил смел и казал, че "Виктор Пасков е тъпанар" в дома на Любомир Левчев. Мноо яко, мноо смел пич, да му сера в устенцата. Карбовски обаче е истинският виртуоз, защото се е самоизсрал в душата си, което неговият идол Хънтър Томсън не би направил. Отблъскващо е когато талантът стане конюктурен поради някаква установяема само с психиатър личностна бедност - душевна, сексуална, хормонална, генетична или финансова, няма значение. Не е куул.

А текстът на Кодинова е досаден, защото по него има изобилие от стрии, килограми и диалект. Аз съм малко като меките моливи (единственото откритие в текста й), обичам млади, стройни тела с гладка кожа, почти като манекени, и ако е възможно да не мьекат. Добре е да се говори правилно в столицата. Фолкнър си е Фолкнър, но и в Ел Ей се отнасят снизходително и с добронамерено умиление към простодушните американци с акцент от Тексас примерно. Гледат ги като провинциалисти, селяни, докато не се превъзпитат. Ако са решили да останат в Ел Ей, тексасците бързо се преборват с корените си на говоримо ниво. Корените са си корени, но и цивилизацията си е цивилизация.

Учената Елена смята, че има законно право да се изказва неподготвена, защото не била писателка, а филоложка, и раздава справедливост казвайки кой трябва и кой не трябва да пише, защото имало Джойс на този свят, а на тя не можела друго да чете. Еваларка, Кодинова, и на тебе да ти сера в устенцата. Това е нацистко отношение, поведение на арийка в литературата. Ясно че този текст е продиктуван от ненавист към Карбовски и към някакъв плацебо-Буковски, но Кодинова не бива да търси разбиране и сред писателките, или поне не пред мен, защото това какво на нея й се чете или не, никак не ме интересува. Сигурна съм, че и читателите на меките моливи не ги интересува, така че научната мисъл е самотна в този казус. И никак не ме печели вопъла за писане на текстове в които героите трябва да намерят начин да се влюбват безпаметно в продавачката от Била само защото не е манекенка. Въпреки, че съм жена и всъщност женско шовинистко прасе, разбирам този мъжки шовинистки стремеж към красотата. И на мен не ми се пише за дебели, грозни мъже с меки моливи и едри комплекси.

Момчил Николов е интересен писател. Харесах Хаш Ойл, а сега съм впечатлена от рекламата на романа му. Рибата му ме преследва от разни места из интернет и е супер, че се прави такава нестандартна реклама на книга. Чудесно е, че и намира всякакъв повод да я рекламира. Сигурна съм, че и Хемингуей би се държал така, ако беше герой на нашето време. Вероятно щеше да отиде в rehab и да взима Прозак, което щеше да избие от главата му самоубийството. Момчил Николов има леки мегаломански уклони (виждам прилика с менJ) убеждавайки ни, че книгата му е световна - това е определено по-симпатично и безобидно от научното настояване да не пишеш, ако не си Джойс. Желая на рибата му успех и дано пък наистина да смае света, защото светът още не се смаЯл от български автор. Сори, почитатели на Георги Господинов, когото харесвам и сме едно поколение, но Виктор Пасков е в пъти по издаван и четен в чужбина, което пък не прави нито единия, нито другия Мирча Елиаде.

И ще завърша с това, че като жена-писателка с големи топки, си пазя зъбите здрави и държа лошите си навици под контрол, т.е. използвам ги прагматично като да речем един Бегбеде. Рекламирам книгите си при всяка възможност, част съм от новата българска литература, бърза, бавна, не ми дреме, спя с подбрани екземпляри, раздвоявам си езика срещу средно талантливи, грозни и агресивни мъжки прасета, и както казва Едит Пиаф - не съжалявам за нищо. Нито че мога да псувам, нито че мога и да не псувам. Като дете съм се мотала из краката на Левчев, Радичков, Емилиян Станев, Павел Вежинов и т.н., да не изброявам. Нещата с възходите и паденията са ми ясни. Дори имам порно-снимка на 5 годинки в скута на другаря Живков. Но свирки правя само в леглото, никога в медиите, и то само на специмени с твърди моливи и мъжка мисъл, които си струват труда. И преди да се запознаем отблизо винаги ги предупреждавам, че ако не се държат прилично, всичките ми зъби са в идеално състояние.

Tuesday, July 08, 2008

фотосесия на списание Ева по "Кефер. Цветовете на малката Ида"

това беше най-приятната изненада, която съм получавала от доста време!
една приятелка ми се обади да ми каже, че в юлския брой на Ева има модна сесия вдъхновена от историята на Малката Ида и вчера получих скенираните снимки. много рядко се случва автор да е напълно доволен от визуализацията на режисьор. в случая аз съм напълно, невероятно и съвсем щастлива за което благодаря на списание Ева и конкретно на стилиста, фотографа, модела (тя просто Е порастналата Ида за която пиша втората книга).
и най-важното - на човека, който стои зад концепцията на това парче фантазия - все още не съм напълно сигурна кой е, но като разбера, ще напиша.
удоволствието ми е огромно....
благодаря!




Posted by Picasa

фотосесия на списание Ева базирана на романа ми "Кефер"




Posted by Picasa

Sunday, July 06, 2008

Cat Ballou

ролевият ми модел от ранното ми детство:)

ЧНГ

http://uppercorner.blogspot.com/ даде линк към това:
http://youtube.com/watch?v=qE0M9lo6ZBk
кофти нещо, което не се случи в София. браво.
а кой за какво използва символи, как ги използва, символи ли са или начин на живот, това е съвсем отделен въпрос за който не съм компетентна:) поне не в този контекст.
във всеки случай държа да се знае, родена съм в София, израстнала съм в София с малки изключения, и обичам София заради неспирните й опити да бъде европейски град.
честита нова година:)))

Friday, July 04, 2008

Wanted с Анджелина Джоли

току що гледах филм, който не е за хора, които не могат да гледат насилие. насилието е ежесекундно. ако обаче обичаш адреналин, филмът е идеален. сюжет - тъп, ефекти - страхотни, въведеното от Матрицата е развито до съвършенство, Анджелина - анорексичен хладнокръвен убиец, стрелба, размазани физиономии, кръв, кръв, кръв. не си водете децата, те така или иначе ще го видят без вас. поне не си слагайте греха вие да сте ги завели. обичам адреналин и оръжие и този филм задоволява тези еволюирали мои необходимости:)
имаше един супер смешен епизод, който май беше смешен само на мен. в един момент Анджелина гепи една Жигула!!!, и с Жигулата започна да гони влак, който се носеше с бясна скорост. прихнах, но не беше само това - Жигулата не само, че се изравни с влака, а Анджелина натисна газта до дупка със злия си кафяв ботуш, направи рязък завой към влака и му се метна в движение. Жигулата скочи! ВЪВ влака и финишира в едно купе, Анджелина изскочи и зараздава справедливост.

и тук трябва да кажа, че Жигулата не е случайно в този филм - режисьорът е "руснакът" Тимур Ибрахимбеков, който се е представил добре. много добре. за тези, които не са гледали филмите му Нощна и Дневна стража, и обичат тъпи филми с ефекти, насилие и стрелба - той ги е правил и ги може. вече го доказа и на Холивуд, а чрез него и на света.

и напук на мразещите Америка, отново Бог да я благослови! не си въобразявайте, че това е Съветският съюз и, че сте дисиденти, плийз. като толкова не ви харесва, вървете да живеете в Куба, Китай, Северна Корея, Беларус, окей? щеше ли да е по-добре един глобален Съветски Съюз от това, което имаме сега, а? А?

4th of July

GOD BLESS AMERICA!

нищо, че не вярвам в Бог. за всеки случай:)

Thursday, July 03, 2008

да разбиеш гнездото на бяла лястовица....

....какъв идиот трябва да си! странни и неприятни са днешните новини от България - взривове и земетресения. сега и тази новина, която ужасно ме разстрои. разбира се, има и леко комедийни моменти типични за нас, българите, но ми стана много мъчно. надявам се тази глупост да е извършена от някое глупаво дете, което е искало да хване птичето, а не от възрастен човек.
http://www.monitor.bg/bulgaria/article?sid=&aid=162040&cid=20&eid=1410

линк към текста ми в Новинар за гей-парада

http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjY4Njs0MA==&sql=MjY4NjsyOQ==

ще следват обичайните тъпотии не за това за което е текста, а затова как може да бъде харесван Азис. кво ново, дет се вика. не че ми дреме, просто се чудя не им ли писва.

Out of the Closet Thrift Store

директно предаване от мястото на събитието:)
дъщеря ми Радина с хората от един магазин за дрехи и вещи втора употреба, чийто приходи отиват за Фондацията за борба със СПИН. разчистваме гаража и през годините са се натрупали много неща, които вместо да бъдат хвърлени, могат да помогнат. всичко е толкова просто - имат си камион, обаждаш им се, идват и товарят. веднъж си купих от магазина им супер яки ботуши за 10 долара:) в магазина има всякакви абсурдни неща, витрините им са много идиотски, и ако имаш нерви да се ровиш, можеш да си намериш винаги нещо интересно.
Posted by Picasa

Tuesday, July 01, 2008

Първият български гей-парад през 1999

ново мое текстче за Новинар;)


Историческото събитие на първия български гей-парад се случи. Това е добрата новина. Лошата е, че българското демократично общество е все още в зародиш, а старият добър лумпен бди. И все пак, само един коктейл Молотов не е толкова страшен, можеше да бъде вълна от насилие. Разбира се, говоря от позицията на страничен наблюдател, далечен наблюдател от една от Меките на хомосексуализма - Лос Анджелис. Но странични наблюдатели вече няма, интернет е нашето вездесъщо присъствие навсякъде където ни е интересно. Ние чувстваме, виждаме и участваме. Ние сме вашият Голям Брат.
Реакцията на българското правителство беше самозащитна - след постоянните обвинения срещу премиера Станишев, че е гей, той нямаше друг избор, освен да каже, че подкрепя, но не одобрява парада, или нещо от сорта. Ако застанеше с твърда подкрепа, всички щяха да ревнат в един глас срещу него, Ето, той е педал! Така че реакцията му е според зрелостта на демократичното българско общество - пригодена към него.
Няма да обсъждам попове, килимявки, бради и други срещи отблизо с третия вид. Тях си ги знаем, толкова могат, намират се някъде в около средата на 18ти век. Расото, не, Расате, е някакъв глупак, който е способен да вкара горкото си дете в нещо, в което детето му вероятно не би избрало да участва, защото все още не е прозряло дълбоката мъдрост на баща си, и предпочита да рови с лопатка в пясъка с други деца с все още неизявени сексуални предпочитания. Ауууу, вместо да го води по демонстрации, татко да вземе да спре да го води по детските площадки, че не се знае това момченце на пързалката каквото е нежничко дали не е някой бъдещ педераст. Ужас, ами това момиченце с панталонките, което спуква от бой с кофичката по главата малката си приятелка, то сигурно ще стане лесбийка! И с тази акселерация…. Най-добре е детето на Расате да бъде спряно от игра с други деца.
Майтапа настрана. Един коктейл Молотов показва колко са страхливи българските скинари-тъпанари, а броят на парадиращите показва колко са малодушни българските хомосексуалисти. От която и страна да погледнеш, все е срамно. Сега някой ще каже, че насъсквам. Не, не насъсквам, а коментирам свободно. Жалко е, че никоя известна личност не застана зад анонимните си «сексуални съмишленици», ако мога така да ги нарека. Можеше дори да не е хомосексуална личност, можеше да е просто някое известно лице, но не. Никой, нито гей, нито не-гей. И пак ще кажа - най-смелият, най-яркият, най-якият от всички е Азис. Всички останали са нули.
Всъщност първият български гей парад се е случил много отдавна. През 1999 година когато Азис се появи в безумния си вид по телевизията, на мен ми увисна ченето. Онемях от невероятния кич, смелост, безумие и - талант! Всичко заедно. Сега сме 9 години по-късно. Той е не по-малко смел, ожени се публично за мъж преди женитбите да са разрешени в Калифорния, жена с която явно е правил секс му роди дете, изобщо не остана невзривено от него табу. Е, за какъв първи парад ми говорите? Той Е гей-парада, но българските гейове гнусейки се от Азис защото бил чалга, всъщност се гнусят от себе си. От единственият им реален говорител.
Колкото до това дали българското общество е по-нетолерантно от американското, не съм много убедена. В Америка има здрави закони срещу дискриминацията, които се спазват. Там по принцип законите се спазват, странно нали? Кви идиоти са американците, не е истина…. Това е шега. Толерантността е наложена с меки белезници. Всеки мой ден е прекаран с един гей - шефа ми, и един хомофоб - охраната. В Америка шефът ми е малцинство, а мнението на охраната, болшинство. Така се разпределят нещата. Но в големите градове малцинствата са се обединили и се защитават със зъби и нокти, не си налягат парцалите като българските хомосексуалисти. Извън големите градове пичовете носят големи кръстове на вратовете, големи пушки в багажниците, карат големи коли и имат голяма нетолерантност към хомосексуалните. Но законът ги държи здраво за мачовските топки и мърдане няма. А си мръднал, а си изпищял от болка с внезапно женствен гласец. Така стоят нещата навсякъде, където демокрацията е реална, т.е. където се спазват законите. Реална толерантност сред масите никъде по света не съществува, тя е наложена. Хората не приемат различните от тях.
Така че, няма страшно. От тук нататък парадите започват. И който не е толерантен, ще бъде съден, ще влезе в затвора, ще бъде изолиран и т.н. Само че няма как да стане бързо, ако тези, които имат интерес от собствената си безопасност, нямат доблест да застанат зад собствената си кауза.