Sunday, June 29, 2008

за софийския гей парад

докато известните български гейове се покриват и нямат доблестта да застанат зад каузата на собствената си сексуалност, България няма шанс да стане толерантна държава по отношение на тях. да, трябва доблест, смелост и чувство за отговорност първо към себе си, а после към техните по-слаби и неизвестни братя и сестри. съображенията им да не подкрепят това събитие в крайна сметка са bullshit. никой няма да им поднесе на тепсия правата, които искат да имат. навсякъде по света тази група е била и продължава да бъде заплашвана и навсякъде се правят опити да остане в маргиналност.
"парад" от 100 души може да означава 2 неща - или че в България няма много хомосексуални (не, аз не съм гей, а съм бисексуален, а дори не съм и бисексуален, ето имам дете:), или че болшинството от тях са жалки нямайки доблест да се борят за правата си. права не се дават, а се взимат. това показва историята. дори и под заплахата да бъдеш набит. иначе е едно голямо хленчене по медийте.

супер новина за Явор Гърдев

http://www.vsekiden.com/?p=33740
мисля, че това е началото на голямото му бъдеще в киното.

Панчо в панталонките на Лили


Posted by Picasa

Friday, June 27, 2008

"от коза съм станал малко тъп"

хехе, Капитал пуснали смешна статия:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=519660
за вредата от тревата с още по-смешна карикатура към нея - неква грозна, напушена буболечка. прилича на агитация за детските градини. ако трябваше да бъдат честни, щяха да сложат картинка от Алиса в страната на чудесата с гъсеницата с наргилето, която си е една определено напушена гъсеница. коментарите отдолу кефят, особено има един на Градинко, който силно ме разсмя.
тревата била много опасна. може, само дето звучи смешно. "ако пушиш повече от няколко пъти в месеца", било вече наистина опасно. а кво да кажем за впиянчения български народ, който лочи алкохол като за последно и му пушат ушите от цигари.
ето тук контрамнение на лекар, което звучи смислено, обосновано и сериозно, а не некви детскоградински пропаганди с картинки на отгърмени буболечки:
http://e-vestnik.bg/4118

Wednesday, June 25, 2008

Токио - Мы будем вместе

всегда, о, йе

феминизъм с човешко лице

за малко да забравим гей парада.
това сексистко ли е?

нов блогрол от 2 блога - колкото, толкова....

третият отказа участие поради нежеланието си да бъде на едно и също място с един от блоговете:)))) баси колко тясно се оказа кибер пространството. човек не може да се размине от глупости.
пак - рядко чета блогове. тези 2 блога са ми интересни.

Писмо от Леа Коен до Новинар - за наградата ВИК

едно мнение провокирано от това интервю:
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjY3NjszMw==&sql=MjY3OTszMg==
не коментирам, тъй като не съм запозната с фондацията ВИК, освен чрез романа ми Кефер, който беше на четвъртфиналите, но не можа да стане дори и наполовина шампион:))
и все пак, каквито и да са мотивите на г-н Вик, по-добре е да го има, отколкото да го няма. присъствието му при всяко положение помага за това да се говори повече за българска литература, а предполагам и да се чете.

Леа Коен
Отворено писмо до Новинар

Нямах никакво намерение да се захващам с наградата „Вик”, въпреки че по различни поводи вече ме бяха канили да го направя.
А и може да изглежда неуместно, тъй като дори преди две години бях номирана за нея (тогава прочее и разбрах за съществованието на Едуард Вик и неговата фондация.)
Предизвиква ме обаче неотдавна даденото от него интервю на вестник „Новинар”, в което господин Вик прекрачва, меко казано, границите на допустимата дори за един меценат арогантност.
Изхождайаки от мнението че „който плаща, той поръчва музиката”, господин Вик дава такива оценки и съвети на българските автори (след въпросното интервю дори не смея да ги нарека „писатели”), че всички те вкупом би трябвало да захвърлят лаптопите, на които творят съвременната българска литература, и да се отдадат незабавно на друг печеливш бизнес. Или както казваше един известен герой от произведение, надявам се познато на благодетеля на световната литература Едуард Вик : „От мен няма да стане велик писател, ще трябва да се преквалифицирам в домоуправител.”
Ще отмина изключително любопитния момент от интервюто, засягащ въпроса за „тоягата”, която господинът размахва над българските писатели, и която той снизходително е съгласен да трансформира в „кокъл с малко месце по него”, защото просто смятам, че подобни дивотии, изречени от човек, който се смята свързан с литературата, но не е в състояние да й засвидетелства и най-елементарно, дори фалшиво уважение, просто не се нуждаят от коментар, оборване или защита.
Разтревожена съм, и то сериозно, от друг факт – лице с изключително бедни, да не кажа никакви познания, върху българската култура и литература, си купува правото срещу нищожната сума от 10 хиляди лева да сипе обиди и нелепости спрямо нея, принизявайки я до „догонваща култура”, „самодостатъчна литература” , „локална”, „лишена от публика” и „без всякакво бъдеше”. Е, има светлина в тунела, успокоява ни господин Вик, нали той е тук със своите десет хиляди лева, малко по-малко и ние ще се научим да задоволим изискания му вкус!
Между многото нелепости, изречени от господин Вик, личи невероятната му неподготвеност да се проявява в полето на българската култура като неин съветник.
„Дълъг период от време тук не е съществувала възможност за среща с големите световни културни образци”, реди вещо господинът, но кой знае защо после признава, че неговите познати май познават по-добре и от самия него английските литуратурни образци. Но през последните 20 години сме започнали да наваксваме и нещата щели да се оправят, той вярвал в нас. Това показва само, че господин Вик няма и слаба представа за културната рецепция в България на всички видове изкуства и култура, както и че изобщо не знае, че една от формите на борбата срещу изолацията през последните 50 години беше бясното захранване и самозахранване с култура. Това създаде у нас една високообразована интелигенция, която познава световните културни образци далеч по-добре от завършилия Кембриджски колеж Едуард Вик.
Накрая на своето интервю, господин Вик, чиято цел е преди всичко рекламата на неговата преводаческа агенция (за бизнес документация, законови текстове и други полезни на обществото и особено за големи институции като Европейския съюз материали с добро заплащане) не забравя да се саморекламира, казвайки бодро:
Позитивизмът е характерен и за дейността на фондация „ВИК”, която, смея да твърдя, вече има своето достойно място в литературния живот на страната ви.

Мисля, че на това място просто сме длъжни да коригираме господин Вик, защото той откровено заблуждава и се заблуждава.
Неговите заблуди са от няколко типа и аз ще се опитам да ги изброя:
Докато никой не го познаваше, учредената от него награда предизвика известен интерес, особено в онази си част, обещаваща възможност на български автори на публикации в чужбина. За 5 години обаче господин Вик не можа да реализира нито една такава публикация. Обяснението за това господинът дава, обвинявайки самите победители в .....некадърност.
Според мен, истината е в невъзможността на господин Вик да реализира какъвто и да е успех за български автор, защото той е директор на търговска агенция за бизнес-преводи, а не литературен агент. Едва ли с „фолиото” на своята агенция той представлява авторитет и може да заинтересува което и да било издателство.
Втората заблуда е, че дадената от него награда, отваря врати към международно признание. За съжаление тя може да отвори врати само към други вътрешни стаички и помещения на писателската конкуренция в един тесен кръг, който с ловки хитрини се стреми да си разпредели малко повече от „месцето върху кокъла”, цинично описано от мецената Вик.
Без неговата награда, други автори и други български книги успяха да „пробият” навън, някои доста убедително. Имам удоволствието да бъда между тях и от личен опит знам, че наградата ВИК не е никаква референция за сериозните издателства в чужбина, просто защото Едуард Вик няма никакъв литературен авторитет.
Третата заблуда е че „ниските” български тиражи са една от пречките за успеха на българските автори. За сравнение ще посоча, че миналата година във Франция са били издадени 8 хиляди романа (от френски автори), а в Германия и Австрия 700 (от немско пишещи писатели). 90% от тези книги са излезли в тиражи между 500 и 1000 бройки и само 2 % в повече от 5000.
Съотнесено към българската действителност и съгласно обема на българския книжен пазар, ситуацията с публикациите на български автори е в този смисъл нормална, още повече като се има предвид, че поради финансови причини, в България една книга се чете между 5 и 8 човека! Точните цифри на авторските тиражи са деликатна тайна, но цифрите (поне известни ми от личен опит) далеч надхвърлят цитираните от г-н Вик.
В голяма заблуда е изпаднал господинът, ако е стигнал до заключението, че „творците ви са свити и неуверени и им личи”.
По-скоро е точно обратното и това им личи, което не мисля, че е винаги в техен интерес.
Далеч съм от мисълта да ставам адвокат на българските писатели , те се справят с тази мисия много по-добре от мен.
Но преди две години категорично отказах да участвам в изпълненията на Фондация ВИК по повод номинацията на романа ми „Консорциум Алтернус”, защото и тогава никак не бях убедена, че тази институция е създадена в услуга на литературата. Междувременно романът ми ще излезе на немски без съдействието на фондацията и на нейният главен попечител, както се случи и с други добри български книги, които нямаха чест да привлекат неговото внимание (впрочем на какъв език господин Вик обогатява познанията си за българската литература, след като тя има нещастието да не бъде превеждана от агенцията му, където се превеждат главно „текстове от областта на индустрията”, включително упътвания за ползване на перални машини?)
Накрая бих желала категорично да оспоря едно от най-скандалните твърдения на господин ВИК, а именно „Мисля, че културата логично следва потока на парите.”
Само с това изречение господин ВИК, който срещу 10 хиляди лева се изживява като българския Лоренцо Медичи, загубва всякакво право да разсъждава върху литературата като цяло и още по-малко да дава съвети на българските автори как да си служат с нея.
Нека господинът прилага тази философия в своя бизнес, който очевидно няма нищо общо с литературата.
Използвам случая да поздравя номинираните (макар и от Фондация ВИК) романи и да възразя на един от членовете на журито, случайно попаднал в него, че противно на онова, което той твърди, „средното ниво” в литературата е все пак по-добро от онова в други жанрове, например в киното, по причини, които съм готова да споделя с него на друго място и при друг случай.

Tuesday, June 24, 2008

Charlie bit my finger - again !

Бен Кингсли е висок

видях го вчера в Блокбъстър. за разлика от повечето джуджета-звезди като Ал Пачино, Хофман и т.н.. готин пич, пък и страхотен актьор. често виждам Мишел Родригез и все с различни гаджета-девойки. и тя е готин пич:)
естествено бях обвинена в анти-семитизъм тук:
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&sql=MjY3ODs1Mw==&mater=MjY3ODs2

някой от форума дори поиска смъртта ми за да не пиша:) не е ли забавно?

Monday, June 23, 2008

нищо лично

fuck ya'all, както би казала Бритни преди да я сложат на литиум.

днес на Родео Драйв


пред Ван Клийф
срещу Зеня
по дигонал на Луи Вуитон
докато чаках да стане зелено
имах фотоапарат
хюндая шумолеше успокояващо
с ниската консумация на бензин
заради която го избрах
на фона на белите роби
на завоевателите
но всичко е само
привидно
не са те
други са
поводите за вселенска жажда
бог да пази паметта на динозаврите
и техните предполагаеми вмирисани остатъци
провал
Posted by Picasa

тъпанари

протестират срещу гей-парад в София. бедните български гейове и лесбийки, които за първи път ще правят парад. в кой век живее София? май все още в средата на 20ти. за България не питам, защото извън София нещата са пещерни. и не, не извън София, а извън един много тесен периметър в София.

сериен убиец със съвест

интересно как човек може да се самоубие в кофа с вода. много интригуващо. опитвам се да си го представя, но ми е малко трудно.
кофата е на земята, завираш си главата и проявяваш нечовешка воля за да не си я извадиш. как така тялото ти не реагира с гърчове на задушаването, а ако реагира, как така кофата не се катурва??? странна работа. но явно когато силно искаш да не живееш нищо не може да те спре.
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjY3Nzs2Mw==&sql=MjY3NzszOA==

политическа коректност

повечето хора не могат да мислят. създават си безопасни принадлежности към каузи и кръгове, и се хранят с готови смески наляти в мозъците им. в момента в който се сблъскат с нещо различно, се плашат.
политическата коректност е затъпяващ инструмент, когато нямаш способността да разбереш границите й. може да бъде и инструмент за репресия:)

Saturday, June 21, 2008

1 Тръгвам си без шум (

още нещо за феминизма:)

Hole - Celebrity Skin

придружава суууупер текста:)

сууупер як текст за "новия феминизъм"

http://www.kultura.bg/article.php?id=14344

и нещо, което ми харесва от Ангел Игов;)

намигането не е ирония, то е за тези, които знаят защо намигам:))))
добър мащаб.
http://www.kultura.bg/article.php?id=14407

призракът на Милош Форман


автопортрет на Гоя.

екзекуция на бунтовниците от 3ти май 1808 г.


нов текст за Новинар

Призракът на Милош Форман

Така трябва да се нарича последният филм на Милош Форман. Но вместо това се казва “Призракът на Гоя”. Филмът излезе отдавна, но след като снощи изгледах още един филм за велик човек – този път Молиер – просто не мога да се сдържа и да не напиша нещо.

От филма на Форман съм не разочарована, смутена или ядосана, а потресена. Щях да съм изключително щастлива, ако не го бях гледала, защото споменът ми за гения на Форман щеше да остане ненакърнен. Винаги е жалко когато някой изключителен талант продължи да прави това в което е таланта му, но вече не излиза талантливо. След този филм мисля, че Форман и Жан Клод Кариер, защото и двамата са сценаристи на тази ужасна боза, са напълно изкуфяли.

Исках да гледам филм за Гоя, надявах се, всъщност дори не ми е минало през ум, че може да гледам нещо много по-слабо от Амадеус. Или от Коса. Или от Народът срещу Лари Флинт! Какви филми! Гледала съм ги и ще ги гледам десетки пъти. Някои епизоди са запечатани в съзнанието ми завинаги. И исках “Призракът на Гоя”, нарочно не го превеждам “Духът на Гоя”, въпреки, че вероятно това е правилното заглавие, да ме омагьоса по същия начин. Да ме зареди със същия наркотик от талант. Обаче за съжаление този филм само доказа, че и най-талантливите може да станат тъпи и бездарни когато не знаят кога да спрат.

Във филма на Форман за Гоя всъщност не се разказва за художника, нито е базиран на истинска история. Фабулата се върти около това как Гоя рисува портрет на младо момиче от благородническо семейство, което вечеряйки в кръчма е забелязана как отказва да яде свинско(!) и е осъдена от инквизицията начело с Хавиер Бардем като важния инквизитор Лоренцо, също кандидат за модел на Гоя, да лежи в затвора за разпрозстраняване на юдейска пропаганда. Заподозряна е, че е еврейка. Между другото, защото всичко свързано с Гоя е между другото, инквизицията не е съвсем съгласна с темите на картините на Гоя, а кралицата на Испания е бясна на крайно реалистичното за времето си изобразяване на грозотата й. Но това са дреболии, оглушаването на Гоя също е дреболия. Картините му на тема ужасите на войната също са дреболия, фактът, че е бил женен 18 години за някаква жена не съществува, това, че е бил в лудница също не присъства.... Важното е, че инквизиторът успява да изкопчи от бащата на момичето, че неговата баба е била еврейка, значи те са евреи и си заслужават Инес да гние в затвора. Лоренцо чука Инес докато тя се кълне ревяща, че е влюбена само в Исус Христос, минават години, идва Френската революция, французите превземат Испания, и Лоренцо вече не е инквизитор, а политик от новото про-френско правителство. Инес-Натали Портман я пускат от затвора 15 години по-късно с ужасен грим с който трябва да изглежда луда и състарена, а нейната и на Лоренцо дъщеря, е станала проститутка. Вече не помня как и защо Гоя се намеси в спасяването на Натали Портман вече като дъщерята на Инес, но така или иначе ролята на художника беше силно поддържаща.

Трудно ми е да си обясня защо на Милош Форман му е било нужно да направи филм със завоалирана еврейска тематика под претекст, че прави филм за живота на Гоя, при положение, че със сигурност щеше да направи много по-силен и смислен филм, ако беше взел която и да е еврейска история от Втората световна война. Или беше направил филм за гоненията на евреите от Инквизицията. За съжаление той си е позволил нещо в крайна сметка непочтено, защото е съсипал една възможност да обогати света със знанието за съществуванието на художника и страховитото му творчество за което милиони хора по света не подозират. Неписан закон в Холивуд е, че би се отразило положително на кариерата на всеки начинаещ режисьор, ако някакси включи в творчеството си еврейската тема – и нищо чудно, филмовият бизнес е създаден от евреите. Но на Милош Форман и на Жан Клод Кариер не се налага да правят “политически коректни” компромиси, защото “Призракът на Гоя” е един от най-големите компромиси в кино-изкуството, които съм гледала. И защото от тези двама големи се очаква да създават изкуство, а не генетично модифицирани продукти с липса на всякаква хранителна стойност. С това не само, че не помагат на темата за безспорните страдания на еврейския народ през вековете, а настройват зрителите срещу тази тема. И на всичкото отгоре филмът е кошмарно некадърно направен – ужасен диалог, безпомощни актьори и пълна бутафория. След този филм си казваш, Е стига вече, може ли Франсиско Гоя да е той самият, в целия си блясък, а не патерица за нечия програма?!

Дотук за този филм. Ще напиша само няколко думи за друга съсипана тема – животът на Молиер. Кошмарно тъп френски филм в който Молиер е показан като тъп шут. Тъпа, отново изцяло измислена история, отново ужасен диалог, безпомощни актьори и пълна бутафория. Не разбирам защо трябва да се “измислят” сценарии за животите на велики личности, при положение, че има предостатъчно документация за битието им, която е в пъти по-интересна от това, което могат да измислят за тях самонадеяни сценаристи и режисьори.

И за финал ще спомена, че днес прочетох в интернет, че режисьорката Милена Андонова пише сценарий за Иван Рилски. Моля се на Господ да измисля разумно, да не надценява себе си и да не попада в капана на “изкуството”, защото нищо не е по-силно от истината. Всичко друго е плацебо.


p.s.: не знам защо бях писала ту "Гоя", ту "Гойя".... вероятно подсъзнателно съм се влияла от това, че Гоя е гой:)

Monday, June 16, 2008

Сред сенките на динозаврите



история за Вегас, Соня, която не е агент на ДС, и пустините отвъд и вътре в нас

мой нов текст за Новинар тук:
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&sql=MjY3MTszMQ==&mater=MjY3MTs2

Thursday, June 12, 2008

няколко провокативни въпроса

породени от любовта на българите към абсолютни понятия:
кои личности са по-"чисти" - тези, които са вярвали в комунизма, или тези, които не са вярвали, но са се продавали?
кои са по-конюнктурни - тези, които са вярвали, или, които не са вярвали, но са се продавали?
кое е по-достойно - да си легнеш на 9ти срещу 10ти ноември комунист, и да се събудиш опозиционер плюещ всичко, което те е хранило, или да останеш такъв какъвто си бил?

бях женена за мъж от анти-комунистическо пловдивско семейство, който до 10ти ноември нямаше нищо против баща ми да помогне на баща му да остане по дълго в Либия, който нямаше нищо против да бъде женен за мен, дъщерята на отявлен комунист, и който на 11ти ноември в истерия ми крещя, че не ставам за нищо, че съм боклук, че съм дъщеря на комунист.
и той е като тези, които ми целуваха задника преди 10ти, а на 11ти престанаха да ме поздравяват.
а Соня, кръстницата ни, защото тя всъщност е кръстница на Радина, но аз я приемам и за своя, тъй като бебешките ми кръстници Йордан и Сузи Радичкови се скараха с баща ми, Соня, която имаше всички причини да ни мрази в червата, беше най-добрата приятелка на майка ми преди и след 10ти, както и най-сърдечният, най-искреният и добър човек към мен. с пребиваният й от бой баща, с отнетите къщи, с разбитите й мечти....
има хора и хора. това искам да кажа. абсолютни понятия няма. и всичко е урок след урок след урок. и който не разбира това, никой не може да му помогне.

същата тема - за агентите

да, искам да знам дали баща ми е бил, и както вече казах, предполагам, че е бил. дори съм сигурна. отдавна си играя с мисълта да видя досиетата на родителите ми, а и моето, но ме е страх. не искам да знам кой от обкръжението ни е донасял за нас. за мен е достатъчно, че когато отворих запечатаната "препоръка" за университета от класната ми, която не биваше да отварям, видях, че съм "анти-социална, високо интелигентна, но не желаеща да работи в колектив". това силно ме зарадва, защото беше абсолютно вярно.
а досиетата трябваше да бъдат отворени отдавна и всички, не селективно - "дай сега да ебем майката на народа с тези, пък онези по-късно, като му дойде времето...." времето беше дошло по времето на Иван Костов и това беше единственото подходящо време това да се случи, но по незнайни причини не се случи. вероятно и той е бил натискан от ДС, или най-малко от съпругата си.
Веселин Бранев е написал истинска книга за тези времена и тези хора - "Следеният човек". и от нея разбираш, че на него не му предстоят други интервюта по разни телевизии освен тези по книгата му. и в тази ситуация позицията на Вера Мутафчиева вероятно е най-правилната. щом не си намерил за нужно или доблестно да признаеш когато е трябвало, сега е абсолютно помиярско да излезеш и да обясняваш неща, които вече нищо не могат да променят. тя е голям писател и голяма личност и това не може да бъде променено за мен. за Данаилов не съм толкова сигурна.

много, много хора от буржоазията не са се станали агенти. една от тях е моята кръстница Соня Василева. един от най-чистите и прекрасни хора, които имам честта да познавам. баща й е бил представител на Мобил Ойл за България и Гърция. в продължение на 3 години е бил бит ВСЕКИ ДЕН за да си признава неща, които не е правил. но Соня не е станала агент за да има кариера. и един куп подобни хора около нея. ясно е, че амбициите е трябвало да бъдат заплатени с нечестност - тя не го е направила.
и дотук по тази тема. да отварят всички досиета най-накрая, защото тази тактика е мръсна и противна. предпочитам да знам всичко така както е било наведнъж, отколкото да ме тровят с на час по лъжичка.

Wednesday, June 11, 2008

супер текст на Румен Леонидов за агентите

http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=159818&cid=50&eid=1391

дикскусия на тема кой може да говори и кой не:)

поствам мнение от блога ми по темата за Данаилов и Мутафова, както и моят отговор.

Blogger BubaMara said...

"страхът ли го е накарал да продаде душата си на дявола???"

Хайде да не съдим толкова строго, а? Кой за какво е продал душата си и на кого....

Милена, с цялото си уважение към Вас, по онова време вие сте живели в приятната сянка на дядо... Не съдете хората с не толкова подходящи дядовци. Не Ви подценявам, нито неглижирам живота ви. Просто няма как да разберете нас - децата от лоши, за онзи режим, семейства. Няма как да разберете защо вие можехте да бъдете бунтари, а ние не... Няма как да разберете колко ни беше страх. Казвам го от позицията на 36 годишен човек, който добре помни "онова" време.

Но сега, децата на активните комунисти да слагат морални оценки на хора, които просто ГИ Е БИЛО СТРАХ...отвращава ме

6:22 AM

Delete
Blogger milena f. said...

не съдя. абсолютно не съдя. това, че съм живяла по определен начин не ме прави нито цинична, нито безчувствена, нито неморална - не е било мой избор. знам, че това никога няма да ми е простено. но и не се извинявам, защото няма за какво. аз нямам вина за нищо.
и наистина не съдя, защото и моят баща е продал душата си и това ми тежи. да, израстнала съм в привилигерована среда, но моята майка не беше член на партията и въпреки, че я караха да стане, тя никога не се съгласи за разлика от някои партийни секретарки, които станаха премиерши. братът на баща ми е бил в Белене и това е било повод за огромен страх на баща ми - с това донякъде съм оправдала неговата "вяра" в комунистическия строй. защото нямам съмнение, че в началото и дълги години след това е била реално вяра.
така че вие не ме съдете мене. аз съм свободна да задавам на себе си и публично всякакви въпроси, защото живеем във времето за което сме мечтали. и отговорите на тези въпроси за съжаление често са отвратителни, но няма как едни да задават, да коментират, а други да мълчат. с това е приключено.
отвращавайте се не само от хора като мен, които нямат грам вина за нищо, но би било здравословно да се отвращавате поне малко и от сънародниците ни, които МАСОВО са мълчали. България за разлика от Полша, Чехия или Унгария, не е създала НИКАКВИ революции. сигурна съм, че тях не ги е било по-малко страх от нас.

8:58 AM

Delete
и едно уточнение, което за мен е важно - баща ми НИКОГА не се опита да накара майка ми да стане партиен член. никога не съм чула от нея да е настоял за подобно нещо. тя беше възхитена от чехите по време на Пражката пролет, от поляците по време на техния глад и бунтове, и тя създаде в мен мечтата за Америка. родителите ми бяха абсолютни антиподи, и вероятно и затова разбиха взаимно животите си. но едно мога да кажа със сигурност - баща ми никога не се намеси срещу свободата ми на мислене, във възпитанието на майка ми в любов към Америка, в начина на обличане, нито в музиката, която слушах. той не налагаше неговите принципи върху нас. дали е било така, защото дълбоко не е вярвал в тях, за жалост никога няма да разбера. но съм му благодарна за либералното отношение, което е част от настоящото ми абсолютно неприкосновено чувство за лична свобода. а неговите грехове са си негови, но на финала на живота си имаше достойнството да не се продаде, да не се обърне и да се изплюе срещу миналото си, и умря почти беден за разлика от много негови бивши приятели чийто деца в момента са шефове на огромни фирми за един куп неща - милионери. така че аз уважавам повече тези "комунисти", които не се обърнаха като палачинки на 11ти ноември и не заплюха комунизма с пяна на уста. родителите ми бяха достойни хора. точно затова сега аз се чувствам по-свободна от всякога. и съм им благодарна за възпитанието.
и в този ред на мисли не мога да не обърна внимание на факта, че в един момент България си избра най-демократичния министър-председател, чиято жена е била не партиен член преди 10ти, а партиен секретар! знам прекрасно какво това означава, защото беше повод за конфликти между баща ми и майка ми. тя презираше всичко партийно.
на фона на това ми е просто смешно, че все още има заблудени хора, които си позволяват да искат от мен да си затварям устата. гледайте в собствената си градинка, моята е ясна и достатъчно чиста за да мога да дискутирам каквото пожелая. и всъщност трябва да се радвате, че тази дискусия е възможна, а не да се опитвате да се държите като партийни секретари, ок?

Tuesday, June 10, 2008

кого е лъгал Георги Данаилов

когато е писал това в "Доколкото си спомням". питам без грам злоба, без да го съдя, просто ми е трудно да разбера. дали пък не е лъгал себе си???

"И аз сега съм благодарен на дядо си, защото той ме спаси да не цамбурна с главата надолу в блатото, а да навлизам в него внимателно, на пръсти, защото правих по-малко компромиси, по-малко недостойни неща, отколкото ако, ето го това спасително "ако", ме бяха приобщили още тогава в средите на канонизираните автори. Никой от нас не беше свободен човек, но обвързването с една организация, която служеше пряко и предано на властта, щеше да ме направи по-зависим, по-голям подлизурко, по-лицемерен. Аз трудно отказвам, ако бях жена, сигурно щях да бъда леснодостъпна фльорца, благодаря ти, дядо, че все пак, макар и не винаги успешно, смогвах да опазя честта си."

организацията за която пише не е ДС, а Съюза на писателите в който не е бил приет заради произхода си. страхът ли го е накарал да продаде душата си на дявола??? или му е омръзнало да бъде отхвърлян и си е казал, че ще заиграе по правилата за да получи това, което заслужава таланта му - постановки, книги и т.н.. каквито и да са били причините, трудно ми е да го съдя. само ми е безкрайно тежко, че така е изкривил истината в съзнанието си, че е повярвал на собствената си илюзия за честност 30 години по-късно. обявяването на Мутафчиева и Данаилов за агенти е трагично за България.

***

преди ни промиваха мозъците с идеология, с налудничавата идея, че има нещо по-високо от Бог. казвайки Бог, нямам предвид религиозните манипулации от последните 2000 години.
сега пък Бог е глупак, и е Бог само за глупаците и невежите, които вярват в празни обещания за по-добър живот срещу безпрекословно подчинение.
а истинският бог са Парите. и няма друг. и няма идеология. нито Вселена. нито минало. нито бъдеще. няма нищо.

само пари.

Любен Дилов си отиде

освен, че е баща на един от най-любимите ми приятели, той е и един от писателите изстреляли детските ми мечти в Космоса. "Пътят на Икар" съм чела и препрочитала много пъти. беше една от любимите ми книги, дори помня корицата - черна като Космоса и обсипана със звезди. Любен Дилов беше рядко явление за комунистическа България - писател, който имаше интелекта и духовната сила да не бъде поблазнен от тленни амбиции, и който остана с чиста памет. за съжаление явно ще бъдат все по-малко "големите" от преди прехода за които ще може да се каже подобно нещо. контрастът между Дилов и неговите колеги Вера Мутафчиева и Георги Данаилов днес е особено голям. и Светлината завинаги ще е с него.
тъжна съм заради загубата на приятеля ми, както и за загубата на един човек, който тепърва ще бъде оценяван в пренаредените позиции на кой кой е в историята на българската литература. пишейки всичко това не мога да не съм със свито сърце от подозрението, че вероятно и моят баща е бил сътрудник на службите. би било изненадващо, ако не е бил. поне не е жив за да преживее унижението от подобно разкритие. но дори и да е бил, това няма да намали никога оромната ми обич към него. никога няма да забравя историята на Павлик Морозов на която ни учеха в училище. още в началното училище, за да ни промият мозъците от малки. за тези, които са се родили в сегашно време, само ще кажа, че малкият Павлик Морозов беше герой, защото беше предал на съветската власт родителите си кулаци. ето линк към нещо, което току що намерих за него. а сега и открих, че бил реабилитиран....
какво ли още ще се преобърне днес???
http://community.livejournal.com/76_82/2866529.html?mode=reply

Monday, June 09, 2008

тотално натравяне


донесох си от Бг 2 бутилки ракия. не че тук няма, но реших да пробвам нещо ново и по препоръка на продавача, който каза: "тази не е скъпа, но аз я пия и много ми харесва", купих някаква мускатова по специална рецепта на "бай Лозан". тоя бай Лозан ми излезе не през носа, а обратно през устата. не помня от кога не съм получавала алкохолно отравяне. в събота вечер поканих гости, както винаги бях направила масата както си трябва, и в супер добро настроение в 8 часа чакайки приятелите ми, си налях една малка ракиена чашка от еликсира на бай Лозан. половин час по-късно не я бях приключила, приятелите ми дойдоха, ускорихме леко темпото, и след още 2 малки, решихме да минем на бяло вино. изпих 2 чаши. за тези, които не ме познават, трябва да уточня, че нося на алкохол повече от болшинството мъже. такива количества не са достатъчни дори да ме замаят. обаче в 10:15 бях мъртво пияна. просто не помня от кога не съм била така пияна. напуснах масата, защото не бях в състояние не само да участвам в разговора, но и изобщо да следя за какво става въпрос, и се запътих към стаята на Радина, която има изход към двора. седнах на стълбите да подишам въздух с надеждата, че ще ми се избистри главата, и абсолютно неочаквано както си седях повърнах със силата на взрив. един път, два пъти, три пъти.... ужас на ужасите. успях да стана и да се довлека до леглото й, защото знаех, че няма да се прибира тази нощ, смъкнах миризливите си панталони и се заврях в едно крайче надолу с главата, защото навсякъде имаше книги, които не бях в състояние да отместя. от там нататък съм заспала като пън.
Радина се върнала, приятелите ми си продължавали купона, казали й, че майка й малко се е напила и си е легнала, и тя като влязла в спалнята си, видяла, че вратата към двора е широко отворена, както и всички прозорци. но не ме видяла на леглото. решила, че пияната й майка е тръгнала да броди из двора през нощта, но не ме намерила и се върнала за да ме види спяща с главата надолу в леглото й. тропала, светвала лампи, ходила напред-назад, но аз даже не съм си променила дишането. пълен труп.

на бай Лозан ще му откъсна главата. довечера ще снимам шишето, което и в момента докарва в мен позиви за повръщане, поне да знаете какво да не си купувате в Бг. и от тук нататък ще си пия прекрасната мускатова чилийска ракия Писко (на снимката горе), за да ми е мирна главата. и не че съм такава ракиджийка, но от време на време обичам. иначе водката ми е номер едно.

и така вчера цял ден близах рани, ядох мазно и солена от ранна сутрин. аз съм от тия, които ядат огромни количества след препиване.

та така:)

"Ню Орлийнз. Те притежават" - стар мой текст

****ще поствам стари текстове от Новинар. днес погледнах в архивите и се изненадах колко много неща има там. независимо дали събитието е отминало, това е част от ежедневието ми.

Г-жа П. притежава сестра близначка, двама мъртви съпрузи и един нов и все още жив собственик на петролни кладенци в Тексас.
Г-жа П. притежава минало с изтрити начални години, минаващо през стюардеса на частен джет до съпруга на този, който притежава джетове - производителя на Гълфстрийм. Тя притежава огромна колекция от дизайнерски дрехи, обувки, бижута, приятели, усмивки, добре заплащащи се трикове в спалнята, лека костна система, смолисто-черни коси все по-изрусяващи с времето. Да, тя притежава копринени руси коси, малък червен "Остин Мартин" и куп приятелки, на които се налага всекидневно безмилостно да убиват по няколко мартинита. Тя и приятелките си казват: О, ужас! Пак е следобед и пак трябва да пием мартинита, да веем руси коси и да се возим в малък червен "Остин Мартин"...
Аз мисля, че трябва да сме вечни, просъсква с полуусмивка г-жа П., пробвайки пръстен с изумруд във формата на скарабей.
А кученцето, този малък йорки, който е алергичен към трюфели, този малък палавник, този лигльо, това пършиво кученце, тази торбичка с кости, това...ах, как искам да ти отрежа кукуригото!, със страшна злоба си мисли шофьора на г-жа П., стоейки пред вратата на салона, докато вътре кученцето разглежда бижута.
Г-жа П. притежава порочен английски акцент. Когато говори, всички я слушат. Също така притежава много добродетели, лазерно бели зъби и чар на дизайнерска акула. Притежава вниманието на всеки на пътя й. Ако г-жа П. беше мъж, щеше най-малкото да е собственик на Боинг, Гълфстрийм и Ту едновременно. Тя притежава сестра еднояйчна близначка, арабски коне, които струват и правят милиони, и пристрастие към Ботокс.
Приятелският кръг на г-жа П. притежава кашмирени жълти пуловери, метнати през раменете, сини ризи, светли панталони, еспадрили, меден тен, идеални подстрижки, бентлита, Майбах, пороци, уважавани от обществото, както и такива, за които е по-добре да не се знае.
Те притежават толкова много пари, че всеки, да, всеки без изключение би станал стиснат. Толкова много пари са толкова много, че имат обратен ефект и никога не можеш да бъдеш сигурен дали са много или съвсем не, как да не са стиснати, разсъждава шофьорът на г-жа П.
Г-жа П. притежава вкус за милиони, да не кажем милиарди, какво тук са няколко нули в повече? Пластичният й хирург е вълшебник.
Само педераст може да е с толкова точен усет за пропорция, безразлично отбелязва г-жа П.
Душата й е благотворителна и с 80-годишния й нов съпруг, владетел на петролни кладенци, г-жа П. организира чартърни полети до Ню Орлийнс. Но не мислете, че спасява хора! Не, тях има кой да ги спаси. Тя спасява бедните изоставени животни. Всеки полет струва $50 000, но това са стотинки. В самолетите има ветеринарен лекар и на седалките вместо хора са настанени клетки с благодарни до гроб на милосърдната г-жа П. домашни любимци. Важно е да спасиш тези нещастни душици от сигурна гибел в изоставения Ню Орлийнс и да ги настаниш в кучешки пансион, където пак ги очаква гибел, ако никой не ги вземе в срок от 2 седмици. Но не каква да е смърт, а хуманна като спринцовка пълна с обич, забита от ветеринарен лекар с просълзени очи и пълни джобове от милосърдието на г-жа П. А Америка, четейки във вестниците и гледайки репортажи за мисионерството на г-жа П., се гордее с веещите й се руси коси от поредния чартърен полет. Зад нея се чува благодарно джафкане и мяучене, а тя ни маха усмихнато и ни убеждава, че чудесата са възможни. Тя самата е чудо - от еднояйчна близначка на сестра си г-жа П. е мутирала до красавица, и двете са така различни, че роднинството им може да бъде установено само с генна експертиза.
А сега няколко думи за г-жа Т., чийто прякор е г-жа Мелба Тоуст поради това, че тя е производителят на известните в цяла Америка кракери.
Г-жа Т. пък притежава фабрика в Ню Орлийнз и договор с хранителните гиганти Крафт и Набиско. Тя снабдява всички авиолинии с небезизвестните тънки, солени бисквитки в целофан, които никой не иска да яде.
Поради ексклузивността на Одюбон - квартала в който живее г-жа Т., някой е наел охрана от израелски командоси за целия квартал. До последния момент г-жа Т. отказва да напусне дома си, защото не иска да се раздели с кожените си палта. Слава Богу, 2-а й ролс-ройса остават непокътнати след разграбването на града.
Черната й прислужница от 40 години е настанена от г-жа Т. в хотел, който й струва по $60 на ден, не пропуска да отбележи тя.
Г-жа К. също притежава милиони и милосърдие в изобилие. Довела е в Солт Лейк Сити група черни спасени от наводненията и влиза в ужасен конфликт с директора на най-скъпия хотел в града. Тя настоява да "почерпи" афро-американците загубили всичко, което са събирали цял живот, с посещение на спа-то на хотела, където ще имат възможност да си направят кални бани. Директорът отказва, като, разбира се, не може да се аргументира с факта, че в това спа ще настане малък ужас, ако редовните му клиентки видят огромна група черни жени. Просто казва, че са прекалено много, за да може да се организира.
Този директор не притежава милосърдие, въпреки безупречната му, но политически некоректна логика, че спасените от урагана не биха искали отново да потънат в кал и водорасли, този път причинени не от ураган, а от грижа за човека, колкото и това да е полезно за кожата и нервната им система.
В един свят, в който има всичко, да притежаваш милосърдие е не по-голямо притежание от това да притежаваш милиони, но пък човек, макар и милионер, постоянно трябва да се упражнява върху нуждаещите се, не е ли така?

Wednesday, June 04, 2008

директно предаване


ето ме в хаоса на бюрото ми в момента докато в главата ми се блъскат с лакти разни мисли
да наречем мисли хаоса на новините парчетата информация предизвикващи емоции
като например това че изродът от Австрия чието име може да бъде спокойно и Адолф Хитлер
е получил над 200 писма от фенки от влюбени патки от смахнати идиотки
които процентно са доста сравнени с общия брой писма - 5000
колко трябва да си тъпа ненормална увредена болна за да се влюбиш в Хитлер
мечтаят те да ги заключи чичко в бункер под земята и да ги скъса от ебане
хем да им е татко хем да е с голям квадратен
недоебани смахнати путки
звуча сексистки и като мъж но не ми дреме защото знам че точно това искат
а за точно тези желания точно това са думите
без да съм Калин Руменов и да съм получила Черноризец Храбър

Хилари загуби от студения полу-черен расист за който искрено се надявам да не стане президент
защото добрите президенти обикновено са живи
а този най-вероятно ще го застрелят
също защото не му вярвам нито грам нито пък искам Америка да стане комунистическа
МакКейн няма да дискутирам
само се моля Хилари да не направи грешката да стане вице на този тип
който се отказа от църквата си от кръстника на децата си и на практика от всичко
в което се е клел в последните 20 години
да това е знак че е политик но предпочитам явните политици като Хилари
които са смели да бъдат себе си докрай
тя е истински Сенатор
римска фигура
пожелавам й развод с Бил който бих изчукала
и след това отново да се кандидатира без излишния багаж на този мъж
който може би подсъзнателно или пък съвсем съзнателно я саботира

сънувах че ходя по вода с което ще затвърдя в четящите блога ми съмнението че имам
не Едипов а Исусов комплекс но who cares
след което се оказа че Бойко Борисов е извадил дрехите от гардероба на покойния ми баща
и е закачил собствените си моряшки униформи
безброй еднакви униформи като на моряците от Броненосеца Потемкин
революция ли ще има или просто се случва плавна смяна на властта със същата власт

имам страхотен майстор за ремонти в България сигурно съм голяма късметлийка
но не мога да се оплача от нищо от цялото ми прекарване посветено на
врати прозорци радиатори настилки мазилки електрически системи тръби бани печки и т.н.
България е Америка има всичко
и съм удивена от огромното количество пари наляти в София
има растеж без значение дали се осъществява с мръсни или чисти пари
разказах за това на колегите ми тук и казаха че в Америка е било същото през 30те
мръсните пари имат деца в колежи в чужбина и ще станат чисти
колкото и да е неприятно това е нормален цикъл
и София ще е супер след около 10тина години
ще има и ред и ще е по-чисто просто трябва време
и натиск от Европа

и пак ще похваля моя майстор страхотен
бивш командир на полк от строителни войски с 2 висши образования
показа ми гордо огромните къщи в някакви току що създадени квартали на София
на които той е правил покривите
работлив умен организиран и отговорен човек
препоръчвам

и ще завърша супер мрачно с нещо което ме скапа но вече няма да му се давам
човек стига до една граница до която нещастието на близките му му става непоносимо
до болка непоносимо
не искам никой да е нещастен

понякога си представям хората голи
и за мой собствен ужас не го правя с тези които имат красиви тела
става ми гадно и веднага ги обличам обратно

трудно ми е и с другата голота напоследък

хора като оголени жици
по тях тече прекалено много
или недостатъчно ток

подувам се от думите им от тъгата болката болестите
и мечтая за късо съединение ей така докато слушам
нещо да каже прас
екранът на телевизора да стане глух тих и черен
а аз скрита някъде в бездната
да не знам да не чувам да не виждам да не мога да не съм
весела силна животоспасяваща

мазна кома
плацебо-матрица
косъм в супата на бог

след ден пълен с изповеди
искам оръжие
но няма аз да лапам дулото

Posted by Picasa