Thursday, January 31, 2008

много точен текст на Миглена Николчина

не знам каква муха ме беше ухапала тази сутрин и какво четох, но в крайна сметка излязох от мъглата:) мога да се извиня само с това, че имам ужасно синусно главоболие и цял ден не съм на себе си. но това е без значение. важното е, че нещата си идват по местата.
наистина интересен, силен и точен анализ на романа на Райна Маркова. различното, умното и дълбокото е признато и оценено без да се позволи на махленските отношения да го принизят. но и още нещо. той е диагноза, която поставих преди месеци, но диагноза изказана по-научно и по-сложно от мен. важното е, че крайният резултат е еднакъв, въпреки различните пътища за достигането му.

Wednesday, January 30, 2008

Tuesday, January 29, 2008

литературни дрязги: повод на комсомолската организация да ме банне от контекст

зададох въпрос на Ангел Игов/Feanor как се продава книгата му. обърнах се към него с истинското му име, така както съм се обръщала и друг път. админа ми изтри обръщението, след което изтри следващия ми пост. предполагам, че дотук ще бъде достъпа ми до контекст:))
а ето и изтрития ми пост:

и тъй като админа изтри обръщението ми по име към изключително тайнствената личност с ник фенор, която никой не знае как се казва, ама съвсем никой, нито във форума, нито никъде извън него, пак ще попитам този път с ника.
фенор, как се продава книгата ти? или фенор никога не е писал книга.... ужасно съм се объркала май. да не си помислите, че той е критика и писателя АИ. не е!!! в един предишен разговор съм разговаряла с някакъв съвсем друг Ангел, който неизвестно как се е добрал до паролата на фенор и си е позволил да говори от негово име в контекст. и админа е пропуснал тази голяма мистификация!
лошо, Егоне, лошо. а този пост ще го копипейстна, защото подозирам, че и той ще бъде изтрит :laugh4:
въпросът ми към Ангел Игов-Фенор беше провокиран от негово "невинно" поставяне под въпрос на легитимността в интернет на немското издателство поело книгата на Леа Коен. въпросче пълно с недоброжелателност, което нито критик, нито писател е редно да задава.

Monday, January 28, 2008

Сайт на Владо

тук ще видите страхотни неща! Владо измисля как да изглеждат героите на най-фантастичните и приказни филми, а сега вече работи и над авторския си проект - The Moonrock, който също ще се превърне във филм. книгата е написана от него и съпругата му Боряна, а илюстрациите, разбира се, са плод на уникалния му талант. като казвам уникален, той е световно уникален. и имат уникално сладки деца каквито впрочем са децата на всичките ми приятели:) ще има отделно представяне на детската група, тя е забележително сладка:))
тук може да прочетете интервю с него от което ще разберете много интересни неща за правенето на филми и за работата на самия Владо. а аз имам огромния късмет той да е художника на корицата на Кефер.
а тук още едно със снимки от новия кино проект над който работи плюс снимки от Беоулф:

Sunday, January 27, 2008

Kheper. Little Ida's colors


accordingly to Milena Kirova, columnist for Kultura, a weekly publication which is the equivalent of The New Yorker for Bulgaria, my first novel was selected as one of the 3 most interesting Bulgarian novels for 2007. here is the link, in Bulgarian though:
http://www.kultura.bg/article.php?id=13755
it has been translated in English and after an edit done by an American editor, Kheper will search for its English language publisher.
later i'll post a link about Vladimir Todorov, the incredible artist who created the cover.

Saturday, January 26, 2008

What the fuck is going on???

can someone explain to me why my blog is literally invaded by people??? as of NOW i have tens of visitors growing by the minute....

окей, това наистина беше странно. буквално за половин час блогът ми беше посетен от около 150 души. сега вече трафикът е нормален. нямам идея какво стана. посещенията бяха масово от blogger.com от най-различни държави.

Тази седмица в Бевърли Хилс

Сред борсовите погроми, икономическите кризи, няколкото смислени и безброй безсмислени (на пръв поглед) случки, най ме впечатлиха следните “събития”.
Панчо не обича трева. Имам предвид тази дето я пасат кравите. Периодично дъвче листата на ужасните палмо-фикусоподобни растения, които все по-напразно се опитват да останат живи в къщи и след това повръща. Не е учудващо имайки предвид колко са сухи и твърди. Като повърне, оставя грозно петно на мокета. Мокетът е сив и стоически преживял безброй гадости, но Панчовите са особено издържливи на чистене. Затова реших, че трябва да му намеря трева. Купих бяла пластмасова кутийка в която имаше семена смесени с неизвестна субстанция. Беше най-лесната трева за отглеждане. Изсипах 3 чаши вода и инструкцията ми каза, че след 3 дни тревата ще покълне, а след 8 ще става за пасене. Нетърпеливо проверявах по 3 пъти на ден да видя кога ще се случи чудото и ще се покажат първите кълнове. Отне им точно толкова време, колкото инструкцията беше обещала – 3 дни. След още 5, точно по график, тревата беше зелена и висока като на миниатюрна полянка. Сложих я при любимите на Панчо вгадяващи го растения и зачаках да започне да пасе. Той и без това прилича на кравичка, така че щеше да добие съвсем швейцарски вид до мини-полянката си. Обаче не. Помириса я няколко пъти и с това се приключи. Честно казано, разбирам го, и аз не бих яла трева расла по график. Трева-робот. Изкуствен интелект с изкуствен вкус. Тоест никакъв.
След което ми се обадиха с молба да намеря трева. Казах им, че имам поляна, могат да заповядат да си направим пикник. Ще седнем около пластмасовото контейнерче с ярко зелени стръкове и ще си представяме, че ядем яйца от кокошки тичали по истински полянки. Искрящо зелени като на екрана на плазмен телевизор. Що пък не? “А ич”? Може и нищо да не си представяме. Да живеем действителността такава каквато е, без никакви хай-тек-еко-чисти мечти. Но не това им трябваше, имаха нужда от марихуана за кучето им. Е, казах си, тези са напред с материала, Панчо още не е пропушил. И тъй като познатата ми беше лекарка си помислих, Горката, виж кви извинения трябва да измисля за да си пушне. Тревата обаче наистина беше за кучето, което беше болно от рак и му бяха отрязали един крак. А лекарката прочела някъде, че тревата спира разсейките евентуално. Това беше добра новина - рак няма да ни хване. Тревата, която ни доставиха неизвестно защо се казваше “Супер горчив дизел”. Да уточня – никога не си купувам, винаги когато искаш се намира от тук от там, но този път платих $50 долара. Медицинска, разбира се, защото вече се продава с рецепта. Отиваш при лекаря и казваш, “Страдам от депресия, но не искам да взимам никакви химии”, и той ти предписва. След което си избираш по-скъпа или по-евтина. Съответно за кучето поръчах от най-евтината. И така лекарството за болното куче беше осигурено. Милото, какви ли странни мисли ще го налегнат – може би ще сънува много разгонени кучки или ще се чуди къде му е крака, “Досега си тичах с него, къде ли пък изчезна?”. Сега лекарката чете рецепти за сладки, гостби и ястия с марихуана и всякакви спасяващи от рак хубави работи. Надявам се, че кучето поне за малко ще се почувства така, все едно, че отново си има крак.
Кевин, моят любим шеф, който винаги ми носи подаръци от пътуванията си, трябваше да прескочи до Бойзи, столицата на Айдахо. От това пътуване ми донесе плюшено двуглаво теле. Било много известно, нещо като символ на Бойзи. През 50те години се родило двуглавото теле, обаче бързо умряло, препарирали го и сега се намира в Щатския исторически музей на Айдахо. От друга страна официалният символ на Айдахо е картофът. Както вероятно се досещате, там скоро няма да построят филиал на Лувъра. Та това теле толкова впечатлило Айдаховци (звучи като име на трънско село), че започнали да произвеждат какви ли не сувенири с грозното нещо. Донесох го в къщи и го хвърлих на Панчо да го изяде. Шегувам се, Панчо е малък и добър. Обаче той ужасно хареса плюшения изрод и сега си играе с него размятайки го из цялата къща. Захапва го за гърлото, за гърлата всъщност, като нещо живо, което е хванал лично той и ожесточено тръска телето убивайки го в представите на малкия си Панчов мозък. С тревата не успях да го излъжа, но двуглавото теле се превърна в любимата му играчка.
Вчера като отивах на работа видях, че пред Тифани са инсталирали 2 огромни видеостени на които показваха сноубордист спускащ се по малка пистичка. Изглеждаше като директно предаване, което от време на време се прекъсваше от някакви графики споменаващи нещо за спасяването на околната среда, разбира се. Околната среда се чувства почти задушена от небивалото внимание и ухажване. Вече всеки на тази планета, който държи да е на гребена на вълната, се е превърнал в неин пиар. Добре, че тя няма как да знае какви точно са мотивациите на някои от работещите за нея.
Оказа се, че на комплекса Two Rodeo, намиращ се на Родео Драйв, са докарали сняг, машини и сноубордист. Подобието на италианска Via беше затрупано с пресен истински сняг. Е, истински колкото тревата на Панчо, но пак идва момента за интелигентния въпрос “А ич”? Разни медии снимаха отраженията на скачащия сноубордист във витрините на бутиците на Фере и Версаче и това беше денят в който за първи път видях сняг в Лос Анджелис. Тази неочаквана истинска закъсняла бяла Коледа беше донесена не от Снежната кралица, нито от Снегурочка, нито от неочаквано разгневната природа над Бевърли Хилс, а от Deutsche Bank Group. Събитието на Виа Родео беше премиера на подобни пърформанси из цяла Америка подкрепящи Bagepalli Biomas Project срещу вредните емисии. Продавачките от Версаче бяха напуснали постовете си и под звуците на DJ Steve Aoki се замеряха със снежни топки. Един от сноубордистите си прибираше сноуборда в багажника и реших да го попитам дали е известен. Той гордо каза, Разбира се! Оказа се, че е световноизвестният про-сноубордист на Росиньол Дрю Фулър. После се появи една девойка, който ни съобщи с разочарование, че току що срещнала Мел Гибсън и той се качил на Лексус от 2000та година. Аз й казах, Нали го знаеш Мел, ходи с карирани ризи, какво очакваш....
Всичко е точно толкова истинско, колкото си позволиш да повярваш. Ако имаш проблем с доверието в реалността, проблемът е изцяло в твоя телевизор, както в миналото съобщаваше мрачен глас от черно-белия телевизор когато изчезнеше картинката. Проблемът е в твоя монитор. В твоя лаптоп, в iPod-а ти, в шибания ти iPhone и във всичко започващо с “I”. Или може би така ми се струва. Може би просто това е най-реалната реалност на която можем да разчитаме в този момент.
Когато разказах на охраната за един документален филм обясняващ убедително, че светът ще свърши на 21 декември 2012 г., Джери ме погледна и след секунда мълчание, типичния скрит евангелист очакващ Апокалипсиса за да бъде спасен, каза:
“Ще бъде вълнуващо.”
Отговорих му, че за него може да е, но аз лично няма да съм в неговата групичка, така че общо взето ми е все едно. На което той пък отговори:
“Тогава какво значение има глобалното затопляне?”
Реших, че този разговор запътил се право към интелигентния дизайн е време да бъде прекъснат и да правим това, което ни се налага в единствената предоставена за момента реалност. Независимо дали светът ще просъществува или не. А то е, че всеки трябва да си гледа работата. Джери да пази мен и бижутата, а аз да контролирам пътя им в света на най-интелигентните дизайнери – свръх-богатите ни клиенти. Тези, които решават каква ще бъде действителността за нас, по-малко интелигентните.

Поводът за събитието, Дрю Фулър и статуята на Робърт Греъм

 

 

 

 
Posted by Picasa


Робърт Греъм е женен за Анджелика Хюстън, което не прави статуята му по-интересна. когато я сложиха, имаше и възмутени, че е жена по цици и дупе без глава:))) а за всичко останало ще прочетете в текста ми за Новинар по-горе.

Най-известното кръстовище на Бевърли Хилс

 

 

 

 
Posted by Picasa

Пистата на Дойче Банка на Виа Родео



бутика на Джанфранко Фере


Posted by Picasa

Видео стените на Виа Родео

 

 

 
Posted by Picasa

Тревата за болното куче

 
Posted by Picasa

Панчо, тревата му и двуглавото теле

 

 

 

 
Posted by Picasa

Thursday, January 24, 2008

www.kafene.bg

featuring блога ми тук:
http://www.kafene.bg/?p=article&aid=1924

и някой може ли да ми каже защо като копипействам линк невинаги излиза хайлайтед (как се казва това на български???)много ме дразни и знам, че и вас дразни. помощ!

Wednesday, January 23, 2008

Mister Sun - Brigitte Bardot 1967 и един куп глупости

Mister Sun
http://www.youtube.com/watch?v=Sluhjv_0Qwo

Serge Gainsbourg/Brigitte Bardot - Bonnie and Clyde
http://www.youtube.com/watch?v=lyKzQY9FPFM



watching the detectives
"ooh, he's so cute!"





Posted by Picasa

панчо на прозореца
Posted by Picasa


един дейвид уеб скорпион
аз съм го отгледала
това са цветовете му
според мен
Posted by Picasa

Tuesday, January 22, 2008

eдна истинска българска звезда

Миро, талантлив, красив, може да пее, има вкус, има присъствие, има очи, има какво да каже пеейки и го прави така, че всички разбират. тази песен, въпреки явните влияния от тук и там, е прекрасна. и видеото не е лошо, въпреки, че става леко скучно. не е скучно, когато лицето на Миро е в крупен план. а той ходи леко смешно с тези обувки като на малкия Мук. но това да му е кусура, както казваше баба ми;)
звезда.

http://www.youtube.com/watch?v=-h_EsgC5xBk

разрешено ли е да си влюбен
в паднали ангели
когато светът се срутва
с борсите и Бритни

казахстанска поп музика!

какво открих, ще умрете от смях!!!:)))))))))) поздравявам всички читатели на блога ми!
http://www.youtube.com/watch?v=7OzlsMDkK_k

Monday, January 21, 2008

PAA Studio на Иво Венков

а това пък са Иво и Роси, мои приятели архитекти чиято къща определено бих притежавала, ако имах парите:)
Иво е нещо като ренесансова личност - изключителен архитект, много добър художник и музикант. пред 80те написа първата българска рок-опера, която беше поставена тогава във ВИТИЗ и бързо свалена. но това, което най ме кефи е, че е избрал наистина да бъде безкомпромисен и то тук, където това е супер трудно. това показва, че наистина вярва в архитектурата като вид изкуство и като истински негов талант, а не като компромисен начин да се правят пари. което за съжаление, особено в България, в момента е просто епидемия, чума, проказа. архитектите са се самозабравили в лакомията си и бичат чудовищни грозотии. разбира се, има и момента, че толкова могат....
но вижте сами:

Sunday, January 20, 2008

за една тиражирана неистина и за моята вина

ето текста заради който Игор Куценок ме обвинява в лъжа.
http://www.standartnews.com/archive/2005/07/18/art/s4499_4.htm
поствам това тук, а не във форума на Новинар под текста за Иво, защото няма нищо общо нито с Иво, нито с Мариана, нито с Игор, а с една журналистическа "вметка". Евгени Веселинов никога не ме е чул да казвам, че Мариана е репетирала в Лъвбокс, защото никога не се е случвало и защото не лъжа. нямам грам необходимост да трупам морбидни дивиденти. той само знаеше, че имаше момент в който й бях предложила ролята. всичките ми приятели знаят истината за тази история с Мариана, защото наистина й бях предложила да играе в пиесата ми. и тя наистина отказа. и аз наистина я обидих. проблемът беше, че начина по който ми отказа беше силно дразнещ, глупав и изобщо цялото й поведение тогава ми беше странно и непонятно. сега вече знам защо е било такова. тогава споделих с близките ми изненадата от неадекватната й реакция и след това не се чухме в продължение на 6 месеца до последните 2 седмици преди смъртта й, когато тя потърси контакт с мен.
съжалявам ли, че я обидих? съжалявам дълбоко. но в контекста на ситуацията не беше незаслужено. това е истината.

омръзнало ми е журналисти да ме питат за Мариана как е репетирала в пиесата ми и аз да им обяснявам, че това е "информация" с която Веселинов е решил да разкраси текста си за мен. когато го прочетох във вестника, побеснях и се обадих веднага на Веселинов да го питам защо е сложил нещо, което не съм казвала никога. а когато Мариана се самоуби, аз отдавна вече работех по постановката, и Мериам Перис играеше главната роля.
и така запомнете:
- никога не съм казвала, че Мариана Димитрова е репетирала до смъртта си в Лъвбокс
- никога не съм упълномощавала някой да казва такова нещо
- да, обидих Мариана
- и да, в разтоворите ни преди смъртта й й се извиних
- което не ме прави по-малко невинна
- защото това са малките ежедневни убийства, които понякога наистина убиват
- те се трупат всеки ден
- от най-близките ни хора
- от непознати
- от деца
- от роднини
- от приятели
- от непознати
- от мъже и жени
- забиват се в душите ни
- разбиват сърцата ни
- разкъсват духа
- и някои не оцеляват
НЯКОИ ПРОСТО НЕ ОЦЕЛЯВАТ.
и невинни няма.

Thursday, January 17, 2008

Ziji на Катерина и Нанси

днес пък ще ви представя Ziji - фешън лейбъла на една от най-веселите, позитивни, умни и талантливи мои приятелки - Катерина. дрехите й са много елегантни, но няма какво да я хваля, сами ще видите от сайта на Ziji. продават се в най-хип магазините в Ел Ей. и също е от френската гимназия, само че 10 години след мен. от Кравайското поколение:)

Wednesday, January 16, 2008

за текста ми за сина на Мариана Димитрова

бях обвинена от Игор Куценок в лъжа. в множество лъжи. готова съм под клетва да потвърдя, че няма нито една изречена или изписана неистина. и това ще бъде подкрепено от клиника "Хенли".
за всички, които се интересуват от развоя на тази история, можете да прочетете обвиненията на Куценок, както и отговора ми тук:
http://www.novinar.bg/?act=news&act1=mnenia&mater=MjUxNTszNjA=

изключително интересния фотограф Людмил Димитров

това е сайта на Людмил, който е направил невероятни снимки на най-неочаквани неща - кофи за боклук, електрически стълбове и т.н. вижте ги! изумително красиви, но трябва да си истински артист за да ги видиш по начина по който той е успял:)
в следващи постинги ще ви представя мои талантливи български приятели и познати за които не сте чували, защото живеят в Ел Ей.

Tuesday, January 15, 2008

за почитателите на Бойко Борисов

блогъри като Вокси, Лонганлон, както и всеки, който харесва ББ и Герб, моля да не коментирате в блога ми. не общувам с примати.
харесването на Бойко Борисов за мен е тест за интелигентност. за съжаление съм почти сигурна, че скоро България ще докаже неинтелигентността си по трагично категоричен начин. и това е нещо, което е почти невъзможно да се избегне.
но аз лично мога да избегна виртуалния контакт с представителите на тази едноклетъчна маса. така че, НЕ ПИШЕТЕ ТУК. може да ви изглежда недемократично, но така или иначе представите ни за света нямат нищо общо. както човек избира приятелите си, така и аз избирам тези с които желая да разговарям в блога си. капиш?

за тези, които не са наясно коя съм

и колко хора ме четат:
а ако наистина искате да знаете, гугълвайте името ми.
писна ми от тъпи комнтари.

Monday, January 14, 2008

Карбовски краде заглавия:)

Закуска за шампиони - не съм го измислила аз, а Кърт Вонегът, но написах текст за Стависки със същото заглавие, и този гонзо-ганьо журналист МК не е могъл да измисли нещо по-оригинално за своя текст пак за случая Стависки, и хоп - още една Закуска за шампиони. отива към преяждане.
тук съм аз:
а тук е той:
копират ме, мамо, влачат ме.

текст за сина на Мариана Димитрова

http://www.novinar.bg/?act=news&act1=det&mater=MjUxNTszNjA=

Sunday, January 13, 2008

много забавен текст

за българската литература от непознатия за мен Любомир Милчев тук:
http://liternet.bg/publish11/l_milchev/pisatel.htm
by the way, за "най-превежданите" в чужбина автори, сигурен източник ми каза, че не са превеждани, защото са забелязали тяхната гениалност, а защото ги предлага българската държава, която също така и плаща за преводите. вероятно не всички, защото знам, че Мари Врина Николов действа независимо от държавата. интересно, нали?:)
така че има голяма доза истина в текста на този Милчев. хубаво е да има и такива, които не пишат любовни писма на живите "класици":)))) някак демократично е. а за Елисавета Багряна е направо брилянтно!
е, това е супер смешно с любовните писма....

Monday, January 07, 2008

за българския вкус на отчаянието

препрочетох написаното за сънищата ми и констатирах, че думата "отчаяние" се повтаря доста често. да, в България се чувствах често отчаяна за което не ми беше непременно виновна България - имах си и лични причини. мисля, че чувството за безнадеждност няма географски координати. за съжаление наред с всичко прекрасно, което се е случило в Българския ми живот, лошите неща като че ли са повече. никога, никога, никога не искам да съм пак тийнейджър, нито ученичка, нито студентка, нито женена за бившия ми мъж, нито срещала и една пета от изродите с които съм се сблъсквала в Бг, защото там е пълно с отвратителни, невъзпитани, неуважаващи жените, груби, космати мутанти от мъжки род възпитавани от майките си като че ли са най-голямата награда, която можеш да получиш от Вселената. и тези майки тайно са се бунтували срещу мъжете си поради същите причини, но за съжаление това не им е попречило да възпитат синовете си като абсолютни аборигени с чувство за безнаказаност. разбира се, има и изключения. слава богу, срещнах и мъже, които са прекрасни, но численото превъзходство на останалата сган не им позволява да я отсрамят. и е пълно с курви съвокупляващи се с техните създатели и защитници, и от тези миризливи на низост двойки се раждат деца пеещи с цяло гърло още сучейки от гърдите на майките си/полу-проститутки "Умрииии! Без тебе мога!".
гадост.
гадост.
гадост.

Сънища - серия 1

отдавна се каня да започна да си записвам сънищата, и все не го правя. сега започвам поредицата публично:) иначе ми е скучно. сънувам изключителни безумия, просто не мога да се нарадвам на лудостта:)) и е много интересно как се преплитат елементи от действителността сега и тук, с миналото ми в България. първия сън го сънувах миналата седмица.
сън 1:
това е вариант на кошмар преследващ ме от години.
малко въведение - бях двойкаджийка по математика, тройки по химия и физика. проблемът беше, че след 3 години в Париж, ме хакнаха в българската учебна система, и за около известно време се мъчих да "наваксам" в безумието на тези предмети, след което като видях, че не мога да се преборя, реших, че ще е най-добре всички да го духат - и учителите и родителите ми. не че не бях права, но едвам завърших гимназия, след като ме изключиха от френската в края на 9ти кл. и ме пратиха в тъпата Първа. от един момент нататък, май след като заживях в Америка, ме запреследва сънят в който е дошъл края на учебната година и аз изведнъж осъзнавам, че няма да я завърша, защото не съм ходила на часове по математика. настава паника и отчаяние, защото определено хем не исках да уча, хем обаче се чувствах зверски отчаяна, че разочаровам високите очаквания на родителите ми. накратко, драма. обаче най-безумното в този конкретен recurring dream е, че вместо другаря Начев, който беше учителят ми по математика и с който се държах безобразно, учителят в съня ми беше Джордж Буш:))) сега ще обясня защо. другарят Начев беше един много добър, но доста тъп човек. докарвахме го, горкия, до сълзи, а аз просто издевателствах над него. не мисля, че издевателствам над Буш, но и двамата имат еднакво глупава усмивка. най-малко....
сън 2:
на Раковски, където някога живеех, изригва вулкан. решавам, че ще бягам от България да се спасявам от природното бедствие, което се разраства с всяка изминала минута. земята се тресе и цепи, и София всеки момент ще се окаже погълната. започвам да търся Радина, но разбирам, че са я отвлекли терористи. в съня живите ми родители плюс баба не ми помагат да я намеря. баща ми, неизвестно защо, прилича на мутант от Джеръми Айрънс и Джон Малкович и хич не му дреме, че Радина е отвлечена. седи пред едно огледало и се конти. в пълен ужас и паника съм. искам да се обадя на полицията, но разбирам, че съм загубила батерията на джиесема си. успявам да намеря българския си джиесем и той, слава богу, работи. звъня на полицията да съобщя за изчезването на Радина и изведнъж вместо полицията, вдига тя. казва, че е в Австрия и не звучи зле?!?? родителите ми казват, О, ние знаехме, от което аз побеснявам и не мога да повярвям, че са знаели, че е отвлечена в Австрия и не са ми казали. на завоя на Раковски зее кратер от който извира лава, а аз седя на ъгъла на Крум и съм в дълбоко отчаяние, че не мога да си взема детето и да замина за Америка.
в резюме: бяс и отчаяние от безпомощност. каквото и всичко това да означава, а то означава доста ясни неща, на сутринта умирам от смях на безумието. enjoy!:)

Sunday, January 06, 2008

Johnny Cash


Hurt
http://www.youtube.com/watch?v=SmVAWKfJ4Go

Tell Him God's Gonna Cut You Down
http://www.youtube.com/watch?v=1e0EQlQXoEo&feature=related

за този всичко.

Thursday, January 03, 2008

"reclaim your mind from the media shackles"


hell, yeah. subversive and inspiring.
http://www.myfoxdc.com/myfox/pages/Home/Detail;jsessionid=FD6E6F35B02F2E3EE6FD9B48E1BDFDC1?contentId=5321016&version=2&locale=EN-US&layoutCode=VSTY&pageId=1.1.1&sflg=1
много ми хареса тази мини-акцийка.
браво на този, който я е измислил и се е престрашил да наруши правилата, да прескочи бариерата, да наруши строго охраняваната граница на консуматорството.
да живееят новите играчки, както и хората осмелили се да възстанат срещу тях.


Posted by Picasa