супер текст от Любо за Владо

http://www.novinar.bg/?act=news&act1=det&sql=MjM1Njs5&mater=MjM1NjszOA==

представи си, че си малка рибка

докато миех съдовете, от гъбата се роди и излетя едно малко сапунено мехурче. полетя, полетя и се пръсна някъде над лицето ми. знам, че беше над лицето ми, защото усетих миниатюрни пръски, и си помислих, Ах, колко мигновена е Вселената! докато й се инатиш на уроците, тя знае кога точно си ги почти научил и веднага ти праща нови. и ако си мислиш, че го прави за да те наказва, дълбоко се лъжеш. прави го, защото иначе ще умре от скука.
представи си, че си Вселена и някакви твои измислици никога не се променят - стоят си така несъвършени по един и същ начин. баси досадата. ако аз съм Вселена и измислиците ми са такива неизобретателни, ще ги унищожа и ще създам нови. и именно затова, защото Вселената е най-големия позитивист на....Вселената, тя не може да се занимава с глупости и ти измисля капан след капан. да й се ненадяваш на усърдието.
и в този ред на мисли ми стана супер мило за това как правиш един куп неща не защото имаш някакъв разбираем мигновен план, а защото нещо те кара да ги правиш, пък после разбираш защо. е това е моето откритие - че животът е мега забавен. няма по-сладко нещо от това да видиш как някой си е облякъл определена фанелка специално заради тебе, но той не знае, че ти всичко разбираш. всички кодове, знаци и жестове.
и тази игра е играта на живота. няма по-интересна и забавна. човешко Монополи, купуваш си време чрез хората, които въвличаш в играта, правиш си отбор, понякога се налага да се простиш с играчи, но пък тогава, ако си умен, винаги можеш да вкараш нови. който не е наясно с тази динамика излиза от играта сам и бит.
сам и бит си също, ако я вземеш твърде на сериозно. загубиш ли си чувството за хумор, когато рендето те застърже яко по гърба, наистина не ти остава нищо друго освен да ревеш. хем боли, хем тъжно, хем тъпо.
затова поне веднъж на ден е добре да си представяш, че си риба. една такава мъничка, шарена рибка в един ужасно голям океан пълен с грозни, зъбати, големи риби. това само като си го представя и ми минава всичко страшно.
такива неща в петъчната привечер.
нищо не е ясно докато не се изясни:)))))
и Depechе Modе....

новите ми любимци Justice

добра инжекция за начало на деня:
http://www.youtube.com/watch?v=jkyhqE_VOEE&mode=related&search=

благодаря и въпроси

ужас, ужас.... благодаря и на двама ви, които сте ми писали какво да правя!!! утре ще погледна гадния стар компютър какво има отзад. сигурно има това за което говорите, обаче човек като не знае нищо е доста особено:) с риск да прозвуча тотално тъпо, как е мрежова карта на английски?? кроснат кабел ясно, че е от нещо crossed, но....???

технология на депресията

седнах да свалям файлове от стария ми компютър (1999). свинско преживяване. първо, няма usb port, което е невероятно. второ, имам дискети с някакво мемори, което не е способно да поеме дори 5 месеца от живота ми. трето, трябва да търся дискети с голяма памет! не знам дали все още се продават. четвърто, като ги намеря, трябва да намеря компютър с флопи плюс сд-циганин, сори за политическата некоректност, сд-ром. пето, ако не намеря, трябва да намеря компютър с бърз интернет за да си мейлвам всичките 5 години от стария компютър в който пък са и предишни 5 от един Фуджицу лаптоп, който го изтресках на земята и му разбих скрийна, след което го ползвах по странна система включен през някакъв монитор. значи 10 години от живота ми трябва по някакъв начин да се даунлоудват в 250 гигабайтовото чудовище, което си купих към сегашния ми лаптоп. купих го заради една хайдеф камера на която още нищо не съм заснела освен куп снимки как Владо си работи под тентата в Созопол. няма лошо, но това не е фотоапарат все пак, а видео камера. и на всичкото отгоре трябваше да прегледам тези 10 години живот за да видя кое остава за историята и кое е исторически боклук. минах през мъртви родители, мъртви приятелства, самоубили се приятелки, полу-умрели от скука празници, но и много живот. баси колко живот, не е истина! писала, писала, мислила, преживявала, вълнувала се, потъвала, изплувала, била си шамари, получавала и раздавала тупаници - направо зверска активност това да си жив! изморих се. утре отивам в Кинкос да видя имат ли толкова памет, че да ми съберат живота на едно флопи. ако нямат, по дяволите. ще мина и без миналото себе си в сегашния ми лаптоп. лапденс. лап вселенската муха.

Душата ми българска, бълхите ми също

Ето ме пак обратно в най-великата страна на планетата – Америка. Казвам го без грам ирония. Ако перефразирам “устата ми хубава, очите ми – зелени”, от моята уста ще излезе следното “душата ми българска, мозъкът – американски”. Е, американски с някои леки отклонения като например случката когато ходих на клетва за гражданство. Значи, представи си едно гигантско хале в което могат да паркират доста изтребители. Внушението е някак военно. Веднага “видях” как след зловещи терористични атаки сме набутани в такива халета и сме на дажби. Глад, мор и ужас. Както и да е, там ни беше клетвата – моята и на още 6 999 души. Забавното беше, че аз бях една от единиците руси хора в тълпата, като разбира се, се има предвид, че не съм истинска блондинка (това за тези, които се чудят как така съм толкова умна;)).

Продължението тук:
http://www.novinar.bg/?act=news&act1=det&sql=U0VMRUNUIGlkIEZST00gaW5mb3JtYXRpb24gd2hlcmUgYnJvaj0nMjM2NCcgYW5kIHJ1Yl9pZD0nMTAnIG9yZGVyIGJ5IGlkIEFTQw==&mater=MjM2NDsyMw==

мини дискусия след 100 опита да направя фонта на писмото бял....

Hi Milena,

I am a new fan of yours. My name is Mariela, a Bulgarian living in New York. (No Cyrillic available - so that's why I am writing in Eng. Apologize.)

Just recently heard about your blog. I enjoy reading your reflections in your blog, and many of your thoughts resonate with me, the way you feel and look at things. I think you are a great talent and very creative! I find your writing so crisp, sharp, provocative, invigortaing, fun and so personal! And, you certainly have your finger on the pulse(s) of the today’s “global” cultures :) (you certainly go far beyond the limitations of American culture :)). I love your (cross)cultural observations and references in your writings. Amazing!!!

I read your last blog about your journey (back) to America. Haven’t read Michel Houellebecq yet, sorry!, but I will read him now. I am curious to see why you are so annoyed by his writing yet you bought several of his books!? :) Probably I will do the same.:) One question on religious fundamentalisms: Aren’t they all bad? Fundamentalist violence can take many forms, e.g. intellectual depravation and indoctrination such as “there is no evolution” etc. I think fundamentalism by definition is violence and immoral and we should just try to overcome all of them, in any of their appearances – physical, intellectual, social, political. It is like what you write about your fellow travelers – they are all the same, no matter what their "cultural" origin is, because of their “fundamentalistically” unhygienic inconsideration about the others? Also, don’t you think that modern hatred is so unduly selective and manipulative in the choice of its objects? E.g. in Bulgaria today where relations of racial/ethnic hatred are so clearly, primitively and shamefully defined and imposed out there in the public space - Bulgarians vs. Roma, Bulgarians vs. Turkish minority, Bulgarians vs. Whoever. It is like all social relations there are defined negatively and narcissistically by who we don't like, we want not to like and want to denigrate for sure. It's just such a constructed power dynamic and many people unfortunately love it, in my view. Just some thoughts.

Wish you good luck and full steam ahead with your writing!

Best,
Mariela (Vargova)

PS I tried to post this message on your blog but the space there is (understandably) limited and I didn't want to cut from the text. I apologize for the lengthy message.

Мариела, здравей!
много благодаря за умното писмо и високата оценка!!!
права си за фундаментализма, и той е еднакво противен във всякаква форма. но, за съжаление, има по-цивилизована и по-нецивилизована форма.... в смисъл, че живеем в общество в което, слава богу, има закони и те се спазват. законите на това общество са твърде различни от законите на обществата в арабския свят, защото не се базират на религия. за съжаление в повечето арабски страни законите са базирани на Корана и това е абсурдно и прави борбата с техния фундаментализъм ужасно трудна. тук и изобщо в цивилизования свят, не го слагам нарочно в кавички, правилата са други и няма как да се стига до тази безпросветна непоносимост към непринадлежащите на съответна религия. имам проблем с мюсюлманите и той е, че не заемат твърда позиция срещу тероризма. не смеят да я заемат, защото идеята за друговерците в тях е насадена страшно силно, да не кажем, че оправдава насилие. но да не се разпростирам в това, защото е безкрайна тема.
а България е расистка страна в голяма степен, но и циганите трябва да се научат да играят по правилата. това е дълъг процес, така че не можем да очакваме от българите да се променят за 10 години. виж, че и сега е пълно с хора в Американския юг, които са за сегрегацията. една от причините Кенеди да бъде така мразен? минали са повече от 40 години откакто черните са равноправни с белите и мога да ти кажа, че познавам не един или двама американци, които са расисти, но го подтискат. и това е в град като Ел Ей. мисля, че расизма е донякъде първична човешка реакция, която просто трябва да бъде контролирана. но изкоренена? невъзможно. така че българи или американци, важното е да има закони, които да се спазват. а кой какво мисли, слава богу, все още не може да бъде повод за престъпление. утре ще прочетеш едно много смешно нещо от мен почти на тази тема. а сега ще постна част от твоето писмо с моя отговор на блога ми. надявам се, че нямаш нищо против!
какво правиш в Америка?
поздрави!!!

среща в Мото в събота между 4 и 6

хей, благодаря на всички фенове на Ида!!!:) предлагам следното - Ния, Неда и компания:), минете в събота между 4 и 6 през Мото да ви дам тетрадки за първия учебен ден:))) малко ще са по-различни от препоръчаните в училище, но това е положението;). ще се радвам да ви видя!

dispatch from Sozopol

току що ми стовариха една огромна чиния с пържени филии - 6 на брой - явно не забелязали, че не съм водач на руска група. това закусвам с огромно удоволствие всяка сутрин съвършено забравила за здравословния ми американски cereal. cereal-a да го духа. представих си се здравословно умряла, посипана с Kashi Crunch Lean. а от устата на стройния ми труп на възрастта на Тутанкамон се процежда струйка обезмаслено, екологично чисто, лишено от хормони, инжектирано с витамин Д, както и с всичкия страх от смъртта на човечеството, прясно мляко. не, това не е моята смърт. това е смъртта на Дженифър Анистън, да е жива и здрава милата. да съм жива и здрава и аз с тези странни мисли над чиния пържени филии. в този момент не ме е страх от смъртта, а ми е симпатична и ми се усмихва с любов като Джесика Ланг от Ах, този джаз. в този момент съм щастлива да я чувствам като приятел. рядко се случва. май това е едно от лицата на свободата??