Tuesday, May 29, 2007

***

в Стандарт Карбовски се чуди как ли са се видяли блоковете в Дружба на Джордж Майкъл - като гето, как. така както ми се виждат и на мен когато напускам центъра на София на път за летището. контрастът е ужасен. там някога живееше едно мое бившо гадже, но поради влюбеност на никой не му е правило впечатление. пък и от тогава нещата само са деградирали без, както изглежда, никакви козметични процедури. тези блокове, прането по тях, цялата бедност, не, мизерия, която лъха от там е недопустимо да бъде първото или последното впечатление на един гост на България. срамно.

Monday, May 28, 2007

listen to tussle

i was driving down Fairfax and heard some really loud live music playing from the open door of an obscure (or so i thought) little place. i've passed by it thousand times and have no idea it is a bookstore. but not an ordinary one - a place where you can hear Tussle play live, love their music and buy El Topo by Alejandro Jodorowsky. also: the early Bergman movies, some screenplay by Luis Bunuel and many, many comics. good ones. good t-shirts too. in short listen to Tussle, go check that: http://www.familylosangeles.com/ and listen to Warning: http://www.myspace.com/tusslers

Saturday, May 26, 2007

doll face and the genius of Andy Huang

i have a problem posting videos on my blog which it seems i'm not able to resolve. but this is one of the most amazing videos i have ever seen. you'll have to do it the old fashioned way - click on the link:)
http://www.youtube.com/profile?user=andrewhu
this is the genius of Andy Huang, 23 years old chinese student from USC. his next creation has to be a movie. i want it to be a movie.
and here is an article about him when he was 16....
http://www.palosverdes.com/computercenter/internship/profiles/whatdreamsmaycome/

pancho in a box

Posted by Picasa

Sunday, May 20, 2007

дела и документи

имам любим цитат.
проф. Михаил Константинов:
http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-05-21&article=189667:
“първо, искам да уточня, че в България понятие като избирателна активност не съществува. защото у нас никой не знае нито колко е населението, нито къде е то.”

и втори.
Светльо от Хиподил:
http://www.monitor.bg/life/article?aid=120359&eid=1063&cid=60 :
“не искам да издавам допълнителна информация, защото това би повлияло на самочувствието ни. допълнителната информация е като допълнителното теглене.”

също така, освен всичко друго, и въпреки обстоятелствата, подобна кристалност на изказа се предизвиква от определени билки, въпреки, че не мисля, че професора е билкар.

и за да олекотим леко този блог, ще разкажа как се опитах да разкажа на двама мои познати - гей двойка - виц. не какъв да е виц, а с изчезващо лайно. всъщност даже не съм сигурна дали е виц или истинска случка от казармата. тормоз като за Гуантанамо. “Guantanamera…/Guajira Guantanamera….”.
шега.
нешегата е, че вицове не помня. под никакъв предлог или опит за умствени способности, вицове не. войнишкия хумор е моето форте. там съм.
пак шега.
а докато все още не бях сигурна, че се шегувам, разказвах на момчетата в идеално изгладени ризи за едно изчезнало лайно, “ей така, както си клечиш (как им обясняваш защо и къде клечиш!?!?), ставаш и ти няма лайното. това ако не е кошмар....”
и все повече се оплитах от въпросите им:
как така му е изчезнало лайното?!
Катерина се заливаше от смях и викаше:
те са американци, не разбират!
и аз взех да викам:
не знам, бе, не знам, трябва пак да попитам!

Monday, May 14, 2007

Митът България

Във време в което всяко сътворено от човека насилие излиза наяве, е трудно да се запази самообладание. Да се избегне самобичуване. От друга страна да се крещи "Ние сме герои" се оказва политически некоректно. Не-куул някак. Светът вече не е детето с широко затворени очи от преди Ерата на Информацията, а е порастнал психар дебнещ всичко с параноична детайлност. Невероятното е постигнато. Всички сме виновни. Всички сме с обвиняващо насочени пръсти един срещу друг. Невинни вече няма.
След края на втората световна война чехите избиват 250 000 судетски немци. Подобно на тях постъпват и поляците. Знаем какво извършват руснаците с немските жени. Боснанци и сърби и сега биха се избивали, ако не бяха хванати за топките от международната общественост. Чия вина са над милион избити арменци? А България е задържана за много дълго в ранното средновековие благодарение на "присъствието" на съседите ни кандидат-европейци. Ние пък гоним нашите турци от домовете им в България. Караме ги да се откажат от имената си – едно софт "помохамеданчване".
Преди Холокоста да бъде определен като най-ужасяващия геноцид, Сталин избива чрез глад между 7 и 10 милиона украинци! От друга страна американците ги учат в училище, че те са освободили Европа от нацизма без да ги интересува, че ако не беше ужасната руска зима и милионите руски войници, Америка може би щеше да продължава да не допуска кораби натоварени с евреи-бежанци от Германия.
Евреите строят стена разделяща ги от Палестина на която не разрешават да се казва Палестина. Стена, която има много по-малък шанс да бъде съборена от Берлинската. Вече има стена и между Индия и Пакистан. Америка и Мексико. Реки от кръв в Руанда. Дарфур. Ирак. Суни, шиити, кюрди. Американци. Всички са врагове на всички.
Кой е бил пръв на определено парче земя? Чия история е вярна? Кой Бог е по-прав? Отговорът е, че всички учебници по история на света лъжат. И същевременно казват истината. Защото истината е в жертвите. Истината е страданието. Кръвта е истина. Затова обсъждането на страданието, свързването му с политически пристрастия или с научни спорове е напълно нормално да доведе всеки народ до бяс. Какво истински притежават хората на тази планета на която става все по-ясно, че мирът е химера налагана със сила? Тяхна неоспорима собственост е споменът от страданието по пътя на определянето си като нация. Или по пътя на изчезването като такава.
Вчера за първи път гледах "Време разделно". Няма да говора за качествата на филма, а за нещо друго, което ме впечатли. Хората в тези носии, живеещи в тези сурови каменни къщи, ми напомниха на мароканците от филма "Бабел". Стана ми жал за изостаналостта на българите, а същевременно си дадох сметка за огромния път извървян за кратко време от българския народ. Радостен е ентусиазма му, както и добрите му ученически способности. А каква огромна разлика има между Европейците и европейците! На едни са им рязали главите, защото са се били поувлякли в строене на замъци и парково оформление, докато другите са гледали съсредоточено в лехата с лука за да не им я резнат. И тук идва постулата "Преклонена главица сабя не сече".
По време на комунизма няма Пражка пролет, нито Унгарски събития. За пореден път удобно подложеният врат на българите е без особено значение, защото, както винаги, свободата им е в нечии други ръце. Обаче се оказва, че липсата на способност на голям бунт е мръсната болест на българския народ. Болест, която той би искал да е тайна за самия него. Прави всичко възможно да се убеди в героичното си минало, а то се оказва все под въпрос. И винаги се намират гадаещи учени, които да разобличат простия народ, че създава историята си по старомодни с патриотичния си патос картинки и стихчета. А проблем с гадаещите няма. Гадаенето е нормално поведение в науката. Единственият проблем е в словосъчетания като “демонизиране на исляма”. Нека някой да напише нещо за лошите към исляма българи. Няма как, защото в голямата картина, тази в която българите са били изрисувани безмилостно за пет века, те винаги са били жертви. Колкото и унизително да звучи това.
Малките, скромни бунтове е задължително да бъдат пазени от прекалено интелектуализиране, защото няма история на света, която да не подлежи на различни трактовки. А суверенитета на една държава се изразява и в това доколко гражданите й имат родова памет. През вековете в България не са били много позволилите си да не са "мирни главици". И въпреки малцинството им героизмът им е толкова неоспорим, колкото е непоколебимо желанието за емиграция на съвременните им братя и сестри сред които се намира и авторката на тези горчиви редове. Райна Княгиня сервира на Сънсет Плаза, Каблешков се е продрусал в Манхатън, а Христо Ботев е Крис Боутев в софтуерна фирма в Силиконовата долина. Всеки бунт според епохата и възможностите на бунтуващите се.
Абсурдно е да се забраняват конференции, но не е абсурдно да се реагира на мотивите и целите им. Демонизирането на патриотичния патос е опасно занимание, защото той не означава задължително и само екстремен национализъм. Съществуванието му е малката утеха на един малък народ в малката му борба да не се превърне в "Митът България".

Wednesday, May 09, 2007

да се нарисуваш във вестник


има дни в които просто всичко джвака в някаква особена отвара, може би създадена от някой гаден магьосник. лош и не много талантлив магьосник. всичко е скучно, досадно, противно, дразнещо. а най-дразнещото е, че не мога да съм пак като Филип от снимката. това как ме дразни, нямате идея.... да си седя с китарка като него. а той особено държи да си дрънка в такт на фона на Smoke on the water. не предполагах, че гърменето и трещенето от моите пуберски времена може да гърми и трещи и на едно дете.
никога, никога, никога не бих се върнала във френската гимназия от която ме изключиха, нито в шибаната първа, нито във Витиз. помня ужасно малко от тези времена - все едно, че съм била постоянно дрогирана. до идването ми тук не бих се върнала назад. а и тук не е лесно. тук не е само тук. тук е и България и това леко усложнява нещата с чувството за принадлежност. самата дума "принадлежност" е отврат. бях истински щастлива, така както Филип на снимката, когато четях приказки, ходех на фигурно пързаляне, художествена гимнастика, слушах Пинк Флойд и бях на станцията на писателите до Варна. сега разбирам, че тогава съм се чувствала свободна, затова съм била щастлива. тичаш нагоре-надолу, гонят те, гониш, криеш се по сукаците, пушиш първата си цигара (на 7 години:)), пиеш за първи път, целуваш се за първи път. само секс не съм правила там за първи път. и няма родители да ти се мотаят досадни, красиви и средно щастливи.... хм.
а Филип видял, че баща му чете на интернет моя статия, където има и моя снимка и казал, Леля Милена се е нарисувала във вестника!
Мда, Филипе, докато си се усетил, китарката ти омаляла и си започнал да се рисуваш по вестниците вместо да си стоиш в приказките, където при всяко положение е по-уютно, по-интересно и по-смислено.

Friday, May 04, 2007

the most amazing British Petroleum gas station in LA

the pictures in the previous post are a small part of a little photo session i did yesterday night. please take a look at the rest of the pics by checking this link:
http://picasaweb.google.com/milena.fuchedjieva/BPGasStation
the next link explains all about this new concept of BP gas stations. i love it
http://www.latimes.com/business/la-fi-cleangas21feb21,1,6013228.story?coll=la-headlines-business&ctrack=1&cset=true -



Posted by Picasa

Thursday, May 03, 2007

Requiem by Kurt Vonnegut

I didn't know Kurt Vonnegut wrote poetry. Sad and sarcastic....

Requiem

When the last living thing
has died on account of us,
how poetical it would be
if Earth could say,
in a voice floating up
perhaps
from the floor
of the Grand Canyon,
"It is done."
People did not like it here.