Wednesday, October 11, 2006

микрофония

г-жа Т. от ню орлийнс е тук на шопинг. всички луксозни магазини в града й бяха разграбени по време на урагана и това й причинява сериозни житейски трудности. тя беше от последните, които напуснаха града, защото не можеше да се раздели с визонените си палта. най-накрая синът й с който тя се съди заради общия им бизнес, дойде да я вземе с хеликоптера си. бизнеса на г-жа Т. е с хранителни стоки Крафт. прави кракери с които те зареждат всички американски самолети. тя е тук с приятеля си, поне 40 години по млад от нея рус, синеок як пич, който носи където и да ходят голяма черна чанта пълна с всички бижута на госпожата. а те са за поне няколко милиона. днес докато се оплакваше как не може да намери никакви свестни дрехи в бевърли хилс и пробваше едни диамантени обици, се чу слаб, странен шум. някаква появяваща се и изчезваща микрофония. отидох да проверя дали не съм оставила телефона отворен, погледнах факса, но не открих източника. забелязах, че шумът се увеличаваше когато се доближавах до г-жа Т. и намаляваше при отдалечаване. парапсихологични атаки в стил двубоят Топалов - Крамник бяха изключени. докато тя не разбули загадката: "слуховият ми апарат издава ужасен шум". с русия пич си теглихме по един нищо незначещ поглед все едно, че ние сме глухите. тръгнаха си, пуснах cnn на компютъра, където директно излъчваха горящ апартамент в манхатън в който се беше забил със самолета си някакъв бейзболист. или футболист. а последните бройки иракски трупове надхвърлят 600,000. колкото толкова, както се казва. важното е, че източника на микрофония не беше терористки и сме в безопасност.

Tuesday, October 10, 2006

на козите опашките са по-удобни

този постинг изисква пасторален цвят. седя си днес в бевърли хилската пещера на али-баба, охраната е излязъл да пусне газ затваряйки вратата зад себе си, но излагайки на токсични аромати всеки минаващ покрай него човек, и си проверявам мейла. отварям мейл от боги с атачмънт нещо от любимото ми youtube. откъс от български новини в които на фона на пасящи кози и овце се разказва за европейски закон, който трябва да започне да се спазва и в бг. законът е срещу насилието върху животни. намалявам звука на компютъра, въпреки, че няма как да разберат кво слушам. един чичо обяснява как той с очите си е виждал как едно циганче си чукало козичките: "то на козите опашките са по-удобни, ето, вижте ги овцете, отзад едно мръсно, и той си ги....само как се разбягваха като го видеха...." и в тоя момент пърдящата охрана се върна облекчил се, бързо изключих и видео и звук и си казах, кво ли не му е аналното на този ден.....

Monday, October 09, 2006

футболът според Митко Камбуров

е като живота:)
футбол не ме интересува, но този текст ми хареса.

Бързото и бавното огледало на футбола

Една берлинска вечер, която пълнех с празния мач между Португалия и не-помня-кой , ме връхлетя въпросът защо все още и защовъобще гледам футбол. Защо пилея време по една игра, която как точно е повече от игра при всичките пари и митове? Как тя предизвиква емоция и мисъл и у такива като мен, дето никаква не ни е, таз Хекуба? Защо и хора, дето мразят да мислят, и такива, дето само това правят, се хђбят по нея? Отде таз вярност и въобще що за магия? Къде е разковничето, какво ни приковава? Едно и същото за всички ли е? Има ли обща основа тази отдаденост, универсална валидност посветеносттани? Но също и защо поне половин човечество е имунизирано срещу тифа на футбола?
В навечерието на Световното модерирах футболен дебат в Центъра за култура и дебат «Червената къща». Инициативата целеше да провери има ли дискусионен интерес към подобна тема. Разбра се, че няма, но и друго излезе наяве. За да се обезопаси откъм несериозност, темата беше тъй заострена, че да стане политически коректна: «Футбол инационализъм». Разговорът обаче се изметна. Журналисти, писатели, икономисти и пр. се оказаха запалени експерти, които вярваха, че играта става истински интересна само ако си за някого. Футболът живеел от феновете, не от посветените. Коментарът, включително и този дебат само рационализирали футбола, сам по себе си здравословна болест, боговдъхновена лудост.Красотата идвала като украшение на страстта. Както се изрази Георги Ганев, ако съм бил гледал финала между Барселона и Арсенал хладно отчужден, значине съм в ред и по-добре да ида дасе прегледам.
Дебатът за футбола засегна идруги въпроси: дали футболът ни е важен, тъй като чрез него допълваме или заместваме отъждествяването си с националното посредством алтернативни идентичности, любовни или (по-) рационални? Или пък повече или по-малко осъзнато го преживяваме като алегория, като прозрение за нещо, което ни касае – ни повече, ни по-малко – като човешки същества? Отвъд избора на отбор, дали ни омайва чистата красота на футбола, или пък имаме потребност от откровенията на футбола относно човешката ни участ.[1]
Та както си седях в хубавата, но куха покрай мача вечер, ме осени подозрението – ме озари прозрението – че дълбоката причина, поради която хората гледат футбол, няма общо нито с избора на отбор, нито с хубавинатана играта, нито дори с добрия пример, ролевите модели и съпреживяването на успеха на своите като личен, а с една смътна тъмна алегория, която като тайнопис изплува изпод красивия почерк на играта.[2]
Как се съотнася зрителят със ставащото на терена? С други думи, кои са белезите, отговорни за противоречивото отношениекъм играта, за отношението и на възхита, и на съпротива. Футболът е игра, която има поне три лица, които се предполагат взаимно и не могат едно без друго, докато се отричат.
Първото е лицето на целенасочеността: на всеобщата подчиненост на всеки замисъл и действие на една цел. Както внушава и думата (заемка от английското “goal”) голът е цел. Всяка тактика и стратегия, всяка хитрост и симулация намират защита в него. Голът е цел, която оправдавасредствата. И все пак голът също е средство. Той е само условие за постигането на голямата цел: победата, зависеща от отбелязването на повече голове от противника. Победата, постигана чрез повече реализирани «цели», е вдъхновяваща алегория за всеки индивидуален и колективен стремеж към жизнено осъществяване. Да се наблюдава как отбори и играчи постигат своите групови и индивидуални цели е несъмнено поучителна и потенциално възхитителна гледка. Победата на любимия отбор, казват, повишавала производителността на труда. Игра, в която постигането на повече цели ерезултат от сложно съчетаниеот интелектуално, волево и физическо усилие на колектив и личности на и извън терена, предлага ясен модел за съвременно жизнено поведение: динамично и целеустремено, балансиращо между работата в екип и индивидуалния гений, между предварителната подготовка и конкретната реализация. Тази сложна и крехка връзка между замисъл и изпълнение, постоянно разтрогвана от противника, превръща играта в алегория на перманентната битка на съвременниячовек срещу живота днес, положен в система от отношения на съперничество и сътрудничество. Футболът е красива и внушителна алегория на модерното живеене, подчинено и водено от победата и успеха, зависещи от реализацията на предначертана цел (голово преимущество) и осуетяването на целите на противника с цената на всички допустими средства.
Ала играта има и друго лице, оформено от системата на турнирната борба. Успехът в нея не се измерва само с победи. Точковият и головият баланс стават все по-важни и затъмняват тежестта на отделната победа. Поведението на отборите се определя не само от волята за победа, но и от сметки и изчисления.[3] Турнирната борба и усложнява, и променя посланието на футбола. Алегорията на бляскавата победа, тържество на майсторството, силата, въображението, красотата, отборния дух и индивидуалния гений бива изместена от по-охладената є рационализирана версия, отдаваща предпочитания на турнирния победител, доведен до крайния успех благодарение на турнирната стратегия и тактическата дисциплина. Тази алегория дава предимство на разумността и търпението, на умението да се изчаква своя час, момента за удар, на изкуството на изненадата, смяната на ритъма, рушенето на играта на противника и психическия му тормоз. Накратко, това е алегория за сложността на съвременния живот иза комплексните качества и умения, които изисква той. Именно тук започва полето на висшият пилотаж, високата теория и треньорския гений, които превръщат отбора във висш организъм, в механизъм, в оркестър. От тази перспектива футболът започва да напомня политическа игра, превръща се в изкуство на възможното и компромиса; заприличва на съдебен процес, в койтосилата на истината често отстъпва пред изкуството на изобретателността и печалбата. И случайно да е, пак е показателно, че и пари, и мач, и процес се печелят. Романтическата алегория на всепобедния човешки гений или на триумфиращия колективен дух отстъпва пред една рационална до цинизъм визия за успеха на всяка цена и с всички средства. Прословутото италианско «катеначо», шегата на Линекер, че футболът е проста игра с два отбора по единайсет човека, в която накрая винаги Германия печели, или често критикувания футболен романтизъм на южноамериканци и африканци напоследък, въобще цялостният развой на съвременния футбол постепенно утвърдиха алтернативен модел на експертно харесване, чиито ключови думи се въртят около ефективност, експертност, прагматизъм и здрав разум. За около четири десетилетия публиката се приучи да цени рационалния футбол на калкулирания риск и да се възторгва от дефанзивни тактически схеми. Съвременният футбол отказва да бъде игра на чувствата и страстите и се превръща в екипен бизнес проект с непроницаеми йерархии и правила. Колкото ида е силно желанието ни да гледаме футбол, за да се освободимот чувството за всепобедностна бюрократичните процедурии за неотменимата власт на институциите, самият футбол все по-често се превръща в процедура и институция. Всъщност едно от доказателствата за върховната им власт е както способността им да го подчинят, така и готовността ни да го харесваме и такъв.
Колкото и позитивна алегорияна съвременното живеене да е футболът с двете си лица, мистичната вярност на тази игра следва да отчете и онова, което критиците му посочват като недостатък, дефицит: скучното лице на футбола. Непосветени, жени, американци и противници на футбола често изтъкват ниската му резултатност. Всеки е чувал куриозните предложения на експерти от тв компании, споредкоито американската спортнааудитория би проявила интерес към soccer-а едва когато вратите серазширят и повдигнат, засадата се премахне и се позволи игра зад вратата. Днешните печеливши схеми, залагащи на ефективната игра в отбрана и в средатана терена, наливат вода в мелницата им. Резултатната атака често изглежда като случайност или пък започва да се схваща като закономерна награда за свършената работа в защитната ихалфовата линия.[4]
Повишава се относителната тежест на отбелязания гол: при равностоен сблъсък едно-единствено и често случайно попадение се оказва решаващо.[5]
По този начин отношението към гола става все по-двусмислено. От една страна, той е се посочва като венец, цел и смисъл на играта. От друга, с усъвършенстването на дефанзивната игра, нагола започва да се гледа като на изключение и украшение, като на луксозна награда за свършената работа другаде, в последна сметка като на закономерна случайност. Голът е и закономерност, и късмет, и логичен завършек, и въпрос на шанс. Това особено важи за двубои с пределно изравнени сили. Тогава победата е по правило въпрос на случайност, ако и да е именувана «правилна тактическа схема» или «гения на все-едно-кого – Роналдо, Зидан, Стоичков». Разполагането на гола между целта, смисъла и закономерността, от една страна, и луксозното украшение, изключението и случайността, от друга, а още повече съвпадането между режимите на смисъл и случайност е онова, което придава на футбола все по-мистична привлекателна. Целенасочена, красива и разумна на повърхността, в мрачните си подмоли играта все по-често се схваща като дълбоко ирационална церемония в плен на алеаториката. «Топка е, върти се», е поговорка, която напомня колелото на фортуна и руската рулетка.
Ниската резултатност намираобяснение и в още една негативна преценка: високото ниво на хаос, неефективност, безцелност и случайност в нея. Дори и в решаващи сблъсъци на терена сякаш дълго нищо не се случва. Поведението на играчите нерядко осуетява действието. Огромни периоди от един обичаен двубой минават в безцелна размянана владеенето, несметно количество грешки, пълна неразбория и хаос. Индивидуалните инициативи остават безплодни, а колективното взаимодействие – непостижимо. Играта се свежда до протяжно, безидейно и безпоследствено движение по теренана двайсет човека. Ниската ефективност, скуката и грозотатана играта са резултат от недостиг на майсторство и са всъщност обичайното є лице. В такива моменти се разбира колко абсурдно сложна, колко убийствено трудна игра е футболната. Да сесъди за нея по великите тимове, които я изтръгват от гранитния блок на нейната принципно скучна и безцелна случайност, евсе едно да се съди за камъка по изтръгнатия от него Давид или Моисей или за женското тяло по това на Шифър или Кембъл. Високото ниво на скука е правило, изключение е по-скоро отсъствието є, приветствано с радостна почуда от коментатори и експерти. От тази перспектива играта изглежда да се доминира от непродуктивността и случайността, тя е тържество на непредвидимостта и играта на случая.
Повечето хора биха твърдяли, че гледат футбол заради Барселона и Челси, заради Бразилия и Аржентина, Франция и Италия. Ала отвъд естетическата наслада и идентификацията с великия, отвъд етическото удовлетворение и отъждествяването със своя се простира пространството на чистата ирационалност, която всъщност диктува дълбинното харесване на футбола. Мрачно-мистичното зарево на футбола се дължи на въплътеното в него, перманентно перформирано и възпроизвеждано без предел безсмислие на всички човешки намерения, желания, усилия истремежи. В ниската резултатност на футбола, обвързана със случайността на победата и поражението, в неподвластната трудност на тази игра, но най-вече в натрапчивото крушение на целенасочените човешки стремежи и усилия футболът поразително прилича на живота ни на обикновени люде днес. Нещо повече, в често осъзнаваното безсмислие на постигнатата цел във вид на гол, в абсурдността вкарването на топка в мрежа да бъде съдържание, цел и смисъл на толкова прекарани часове в пасивно-трепетно очакване това дасе случи, футболът е прекрасна алегория на съвременния живот в условията на т. нар. демокрация на представителството: футболът е автентичният парламент на нашите стремежи и пасивна, делегирала властта и действения живот на други примиреност.
Но както беше писал Яворов, отвъд света са нашите стремежи: по-близо до заход!
Във «Вавилонската лотария» Борхес разказва за древна игра на случая. Поради липса на какъвто и да е интерес към играта с печалбите, някой предложил на всеки десет печалби да се пада и някаква загуба, лишение или наказание. Интересът рязко се покачил и играта започнала бавно, но сигурно да се превръщав институция, паралелна и алтернативна на държавата, а в един момент станала неразличима и от самия живот.
Може да се каже, че футболът е модерната вавилонска лотария. Магията й се крие в онова откровяващо съвместяване на символните режими на печалба и загуба, на космос и хаос, на мисъл и безсмислица, на божествена безобразност и човешко безобразие, в последна сметка на интимната пронизаност на триумфа с внушенията за крушение и смърт. Все пак отвъд гениалността иглупостта на футбола остава вярата, че в последна сметка печели най-гладния за победа. Волята като финална рационализация на една лотария, в която безсмислието, случайността и непосилността на съществуването се разиграва като красив и мимолетен смисъл тук и сега.

Димитър Камбуров
[1] Футболът е основно, ако не и единствено интелектуално предизвикателство и естетическо преживяване за много хора, главно мъже. Коментарът на вчерашния мач, спорът по индивидуални достойнства, тактически схеми, треньорски стратегии и игрови стилове мотивира мисловното иговорното усилие на странящиот подобни усилия люде. Хора, които рядко мислят през категориите на красотата и чувствата, опират до тях в контакта си с футбола. Играта задоволява разнообразни, ако и ограничени потребности. Идентификацията енеизменно раздвоена: зрителят се отъждествява колкото със«своя» отбор, толкова и с играта като цяло; той едновременно преживява и анализира, чувства и мисли, възприема емоционално, рационално, етически и естетически ставащото на терена. Тази пълнота и балансираност вминималността е ключова за популярността на играта сред най-различни социални страти.
[2] От известна психологическа перспектива всяко действие разполага с явна и скрита мотивация. Явната има за цел да «екранира» и «заскоби» скритата, която по този начин остава тайна за съзнанието; нещо повече, явната мотивация често е рационализация, сублимация, изтласкване или друга форма на цензура спрямо действителния мотив, който би се преживял като повече или по-малко срамен илидруго яче неприемлив.
[3] Във всички случаи, в които Италия е достигала до финал, измъкването є от предварителните групи е ставало през иглени уши.През 74та Западна Германия дори преглътна срама да загуби от ГДР, за да избегне Бразилия и да триумфира накрая срещу Холандия. Обратното, най-красивият отбор на Италия,този от 78ма, едва стигна до 4 място; отборът на Германия от 94 и 98 и дотам не стигна, при все че с много превъзхождаше този от 2002 и 2006. Уродливо грозната Аржентина от 90та се добра до финал, а играта наЮжна Корея от 2002, която в Европа можеше да изтръгне само повдигане, я доведе до бронза на четвъртото място.
[4] Успехът на Гърция на Европейското в Португалия беше куриозна материализация на подобна стратегия, задължителна при липса на изявенииндивидуалности.
[5] От 90та година насам в два от финалите (и двата с участието на Италия) победителят се е определял чрез изпълнението на преки свободни удари (дузпи), а един с дузпа, отсъденамалко преди края на редовнотовреме. От пет мача само два са се решили чрез игрово предимство, материализирано в резултат.

Friday, October 06, 2006

last indians in la 2







http://www.youtube.com/watch?v=kh9KOVabNI0

последните индианци

последните в Ел Ей. всички снимки не се събраха на едно място. улиците са мръсни, хората по тях са с по-тъмни кожи, от огромните колони на уличните магазини за електроника дънят мексикански ритми. играят комар на скалъпени от кашони масички, мирише ужасно вкусно на вредни неща като латино хот-дог с много пържен лук и чушки. толкова ми е промит мозъка, че никога не съм посмяла да изям един.... от какво ме е страх? от разстройство или от досега до живота по тези улици, които са пълни с хора приличащи на хора, а не на андроиди от лайфстайл списание. но това е мястото където се чувствам жива. където не ме интересува празният ход на цивилизацията. а статуите на тези дървени индианци във вериги само напомнят, че земята под асфалта не е бяла, въпреки, че целият тъй наречен цивилицован свят си е продал душата. и е време за нещо ново. за добро или за лошо, тази цивилизация е на финала си преди да бъде изкупена от Китай.


Thursday, October 05, 2006

защото


има неща за които ми се пише, но не са достатъчно лични за да ги държа за себе си, нито пък желаещи непременно да се съобразят с определен вид естаблишмънт под формата на списание или вестник. това не е дневник, а средство за комуникация. комуникацията за близнака е като планински въздух в консерва отворена на средата на мръсен булевард:) така че, тук съм за себе си, за тези за които съм вълнуваща, а и за тези за които не съм. it's a free world, fuckers. има много неща за разказване във всякаква форма. като например любовта ми към едни източно-германски педали известни като Rammstein. нямам насита на тевтонската им перверзия. препоръчвам http://www.youtube.com/watch?v=AfZn2p1pHtY това е линк към нечия идея да сложи тяхна песен с клип от Lord of the Rings. никак не е зле. youtube е едно от най-забавните неща на нета. а на снимката съм аз с един зелен монстър, който е целият в лекета мръсникът, зелен е, злобен е и никой не го искаше. намерих го в един кашон в Даунтаун срещу 3 долара. веднага си го взех за гадже в новата ми книга Нощен проект. препоръчвам я на всеки безстрашен тип или типка. но за нея ще отделя думи по-нататък.